РАЗПОРЕЖДАНЕ №
гр. Ловеч, 20.03.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, в
закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
като разгледа
докладваното адм. д. № 77 по описа за 2023 год. на АдмСЛ и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.2 във
връзка с чл.304, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Административното
дело е образувано по молба, подадена от Р.П.М., ЕГН ********** с адрес: ***,
чрез пълномощник адвокат Х.Д.И. – ЛАК, с посочено правно основание чл. 306 от АПК, във връзка с чл. 304 от АПК.
В
молбата се твърди, че Изпълнителна агенция по горите гр. София, представлявана
от директор до настоящия момент не е изпълнил влязлото в сила Решение № 64 от
15.05.2017 г. по адм. дело № 328/2016г. по описа на Административен съд Ловеч. Излага
се, че за събирането на вземането по влязлото в сила решение, М. се снабдил с
Изпълнителен лист №8 от 01.02.2019г. по адм.д.№328/2016г. на АдмС Ловеч и
Изпълнителна агенция по горите гр.София изплаща част от дължимото вземане по
изпълнителният лист - главница и разноски, но не и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба - 25.08.2014г. Сочи, че М.
подал молба до Министъра на МЗХГ и до Директора на Изпълнителна Агенция по горите
-гр.София при МЗХГ, с искане да бъде изплатена дължимата лихва по силата на
влязло в сила съдебно решение, отразена и в изпълнителният лист, както и
налагане на санкция на виновните длъжностни лица. Преписката е изпратена на
ответника, срокът му отдавна е изтекъл. Отговор и до сега по това писмо няма,
нито изпълнение на съдебното решение в сочената му част.
Счита, че е налице незаконосъобразно
бездействие на администрацията на ИАГ-гр.София по частично изпълнение на
съдебно решение, издадено в полза на Р.М. и основание за образуване на
производство по чл.306 от АПК. Във връзка с изложеното се прави искане съдът да
постанови разпореждане, с което да осъди Изпълнителна агенция по горите
гр.София, представлявана от изпълнителен директор да заплати глоба в размер
определен от съда, за неизпълнение на влязло в законна сила на 14.01.2019г.
Решение №64 от 15.05.2017г. по адм.д.№328/2016г. на Административен съд
гр.Ловеч.
В съответствие с разпоредбата на чл.306, ал.3
от АПК е предоставена възможност на Изпълнителна агенция по горите гр.София,
представлявана от изпълнителен директор да даде писмени обяснения относно
твърдяното от Р.П.М. частично неизпълнение на съдебен акт и да представи
заверени копия от доказателствата, изключващи възможността за налагане на
глоба, в 14-дневен срок от получаване на препис от разпореждането на съда и на
искането по чл.304 от АПК.
По делото са постъпили писмени обяснения от Изпълнителна
агенция по горите /ИАГ/ гр.София, представлявана от изпълнителен директор, чрез
пълномощник (вх.№ 857/20.03.2023г.) по подаденото искане с приложени към него документи.
В ангажираните обяснения се сочи, че ИАГ е
изпълнила в цялост съдебното решение по адм. дело 328/2016 г. по описа на AдмC-Ловеч,
като е заплатила всички дължими суми, включително и законната лихва, изчислена
до датата на изплащането й, която лицето необосновано претендира, че не е
заплатена.
В
обясненията се твърди, а и това се установява от приложените към него
доказателства, че всички суми са преведени по предоставената от заявителя с
писмо с peг. индекс ИАГ - 6051/19.03.2019 г. банкова сметка, ***., е изплатена от ИАГ на жалбоподателя с
Бюджетно платежно нареждане № Е00469/06.11.2019 г. Предвид това считат, че
искането на жалбоподателя по чл. 306 във връзка с чл. 304 от АПК е
неоснователно и следва да се отхвърли изцяло.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди оплакванията по
молбата, писмените обяснения на ответника, дадени по реда на чл.306, ал.3 от АПК, и становището на страните намира
същата за процесуално допустима, подадена от лица с правен интерес, а
разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Действително с
разпоредбата на чл.304 от АПК законодателят
е дал възможност за съда да наложи
санкция на виновното длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо
от влязъл в сила съдебен акт. В конкретния случай не са налице условията,
фиксирани в закона за налагане на санкция на длъжностно лице по този ред, тъй
като не е налице твърдяното неизпълнение на съдебното решение.
С Решение №64
от 15.05.2017 година по адм.д.№328/2016г. на АдмС Ловеч, Изпълнителна агенция
по горите гр.София е осъдена да заплати на Р.П.М., ЕГН:********** сума в общ
размер на 3624,20 лева/три хиляди шестстотин двадесет и четири лева и двадесет
стотинки/, от които 3 200 /три хиляди и двеста/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди произтичащи от отменен
незаконосъобразен административен акт - Заповед №142/13.02.2013г., на изпълнителен
директор на ИАГ-София, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното им изплащане и сумата от 424,20 лв., представляваща сторени
деловодни разноски. По влязлото в сила решение е издаден Изпълнителен лист №8
от 01.02.2019г. по адм.д.№328/2016г. на АдмС Ловеч, депозиран пред ИАГ с писмо
/искане/, с peг. индекс ИАГ-6051/19.03.2019 г. от Р.П.М., с приложено към него удостоверение
за банкова сметка ***.
Разпоредбата
на чл. 304, ал. 1 Административнопроцесуалния кодекс урежда три кумулативни
предпоставки за налагането на наказание: 1. влязъл в сила съдебен акт, който
предписва определено поведение за административен орган; 2. изпращане на препис
от влезлия в сила съдебен акт и/или преписката (съобразно диспозитива) на
задължения административен орган с оглед узнаване на задължението, което следва
да изпълни и 3. неизпълнение на този съдебен акт от страна на административния
орган – адресат на дължимото поведение. Спор в случая съществува единствено по
отношение на преценката дали е осъществена третата предпоставка.
Видно от приложените по делото доказателства
по издадения изпълнителен лист № 8 от 01.02.2019г. по адм.д.№328/2016г. на АдмС
Ловеч, Изпълнителна агенция по горите гр.София е изплатила на Р.П.М. /след отправеното от него искане на 19.03.2019
г. / сумата от 3200 лева, представляващи обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, с Бюджетно платежно нареждане № Е00469/06.11.2019 г., съответно
законната лихва в размер на 1719.11 лева, изчислена към 04.2020 г. от
25.08.2014г., когато е предявен иска, е изплатена с Бюджетно платежно нареждане
№ Е01217/22.04.2020 г. и сумата 424,20 лв., представляващи
деловодни разноски, е платена на същия с Бюджетно платежно нареждане №
Е001662/06.11.2019 г.
Разпоредбите
на Глава осемнадесета, дял VІ на Административнопроцесуалния кодекс са израз на
законодателния подход на превенция на административно процесуалните нарушения,
безспорно препятстващи реализацията на редица жизненоважни права и законни
интереси на гражданите и организациите. Тяхната цел е да бъде санкционирано
незаконосъобразното поведение на административния орган, обусловило в
конкретния случай постановяване на решението по адм. дело № 328/2016 г. по
описа на АдмСЛ.
От представените
по преписката доказателства безспорно се установява, че Изпълнителна агенция по
горите гр.София, е изплатила всички дължими суми по издаденият във връзка с
влязлото в сила съдебно решение изпълнителен лист, при което същото е изпълнено
изцяло относно присъдените суми, включително тази за законната лихва.
С оглед изложеното и съобразявайки
приложимите правни норми, съдът намира, че в случая не е осъществен
фактическият състав на разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК, тъй като не е
налице третата предпоставка, посочена по–горе и искането на Р.П.М. за прилагане
на мерки по реда на глава осемнадесета, респ. за налагане на глоба на следва да
се остави без уважение като неоснователно.
Предвид така взетото становище за
неоснователност на искането, следва да се отбележи, че настоящето разпореждане
не подлежи на обжалване. Налагането на наказания при неизпълнение на съдебни
актове е регламентирано с нормата на чл.306 от АПК и съставлява особен ред,
както с оглед органите, компетентни да налагат наказание за съставомерно
нарушение и осъществят контрол за законосъобразност на това произнасяне, така и
предвид кръга на субектите, легитимирани да го обжалват. Тълкуването на чл.306,
ал.1-4 налага извод, че административнонаказателното правоотношение се развива
между органа, който следва да наложи санкцията (председателя на съответния съд
или упълномощено от него лице) и виновното длъжностно лице, което не е
изпълнило съдебното решение и следва да понесе отговорността за това. По тази
причина производството се провежда в закрито съдебно заседание, като на
нарушителя се дава възможност да представи писмени обяснения. На нарушителя се
връчва препис от разпореждането на съда (чл.306, ал.4), който може да го
обжалва в седмодневен срок пред тричленен състав на същия съд (чл.306, ал.5).
Посоченият специален ред изключва обжалването на разпореждането по общия ред на
АПК, като в хипотезата на наложено наказание по чл.306, ал.2 от АПК активно
легитимирано да го оспорва е единствено наказаното лице – страна по
административно наказателното правоотношение. Подалият искането за
санкциониране на длъжностното лице няма право на жалба, вкл. при отхвърляне на
искането. При този изход на спора и по изложените мотиви настоящото
разпореждане не подлежи на обжалване. В този смисъл е постоянната и
непротиворечива практика на Върховния административен съд на РБ по аналогични
казуси, застъпена в решение № 6436/2021 г. по адм. д. № 5316/2021 г., Първо
отделение/, Определение № 9577/14.07.2020г. по адм.д. № 6240/2020г., V отд.,
Определение № 7125/10.06.2020г. по адм.д. № 5160/2020г., V отд., Определение №
2505/17.02.2020г. по адм.д. № 1585/2020г., II отд., Определение №
2184/11.02.2020г. по адм.д. № 1116/2020г., II отд., Определение №
5307/24.04.2018г. по адм.д. № 4713/2018г., I отд. и др.
Съгласно чл.304, ал.1 от АПК, длъжностно
лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт,
извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лева. Наказанието
се налага с разпореждане на Председателя на съда, като в този случай акт за
установяване на нарушение не се съставя – чл.306, ал.1 и ал.2 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 306,
ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането
на Р.П.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, подадено чрез пълномощник Х.Д.И.-ЛАК за
вземане на мерки по изпълнение на Решение № 64/15.05.2017г. по адм. дело № 328/2016г.
на АдмСЛ, по реда на Глава осемнадесета
от Административнопроцесуалния кодекс.
Разпореждането не подлежи на обжалване, на
основание чл.306, ал.4 и ал.5 от АПК.
Препис от разпореждането да се връчи на
ответника и молителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: