Определение по дело №239/2020 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Мария Янева Блецова
Дело: 20202200500239
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 10.06.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на десети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 239 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от юриск. Г. – пълномощник на „ БАНКА ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София **********, против определение№ 167/26.02.2020 г. по ч.гр.д. 1524/2020 г. на Новозагорския районен съд, с което е били обезсилени Заповед № 1122/18.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени против длъжника Е.А.А., ЕГН **********.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение са били връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, действаща към настоящия момент, съдът указвал на заявителя да подаде установителен иск при условие, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК и връчителят бил събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. Тези две предпоставки били необходимо да са кумулативно дадени. В настоящия случай това не било налице. Страната счита, че към настоящия момент липсва законово основание за предявяване на установителен иск ако заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, но без да е установено, че длъжникът не живее там. Страната била депозирала в едномесечния срок ( даден и от съда за предявяване на установителен иск) молба до съда за отмяна на постановеното от съда определение, с което и е било указано да предяви установителен иск, но съдът не го бил взел предвид и постановил обжалваното определение.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено. Претендират се деловодни разноски за настоящата инстанция.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 14.09.2018 г. пред РС – Нова Загора е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от жалбоподателя против Е.А.А. . По заявлението било образувано ч.гр.д. 1524/2018г. по описа на НЗРС. С разпореждане от 18.09.2018г. било разпоредено да се издаде Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на това разпореждане била издадена Заповед № 1122/18.09.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д.№20188370401886 на ЧСИ П.Г.. Заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение били връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Длъжностното лице отразило в ПДИ, че е посетило адреса на длъжника 3 пъти в продължение на един месец и след като не го е намерило на него е залепил уведомление на 25.10.2019г. На 03.12.2019г. съдът постановил Определение№ 843, с което спрял принудително о изпълнение и указал на кредитора, че в едномесечен срок следва да предяви установителен иск за установяване на вземането си. Кредиторът бил уведомен, че ако не представи в срок доказателства за предявяване на иска, ще бъдат обезсилени издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Жалбоподателят бил уведомен за определението на съда на 16.12.2019г. До изтичане на указания от съда срок – 16.01.2020г., заявителят не предявил установителен иск и не представил доказателства за такова свое действие пред съда. Вместо това на 15.01.2020г. била депозирана молба от него, с която поискал съдът да отмени определението си, с което го е задължил да предяви установителен иск предвид новата редакция на разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК. На 26.02.2018г. било постановено обжалваното определение, с което била обезсилена издадената заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, поради неизпълнение на указанията на съда и непредявяване в срок на установителен иск от заявителя.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на  05.03.2020 г. Същото е било обжалвано на 12.02.2020 г. - в едноседмичния законоопределен срок.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е допустима като подадена в законния срок от лице с правно основание да обжалва съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Според разпоредбата на чл. 47 ал.1 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата …..Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най – малко с три посещение на адреса….. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. По този начин законодателят е регламентирал две хипотези, при които да се счита , че длъжникът е редовно уведомен ( след изтичане на съответния двуседмичен срок според чл. 47 ал.2 от ГПК). Първата е когато длъжникът е търсен от връчителя на адрес три пъти, а втората е когато връчителят е установил чрез справка, че длъжникът не живее на посочения по делото адрес.

Тази идея на законодателя е развита и в изменението на разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК, която според редакцията от ДВ 100 от 2019г. ( в сила от 20.12.2019г.) предвижда , че съдът дава указания за предявяване на установителен иск в две хипотези, при които длъжникът не е бил лично уведомен за издадената заповед за изпълнение – когато заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал.5 и когато връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

         Въпросът дали разпоредбата на чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК изисква кумулативно наличието на две предпоставки или не, в крайна сметка не е от значение за настоящия спор. Тази разпоредба е процесуална по своя характер и има действие за напред.

         От значение за спора е че към датата на постановяване Определение№ 843/03.12.2019г., с което съдът спрял принудително изпълнение и указал на кредитора, че в едномесечен срок следва да предяви установителен иск за установяване на вземането си са били изпълнени всички законови изисквания за постановяване на този акт. Единственото изискване на разпоредбата на чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК към този момент е било заповедта за изпълнение да е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което безспорно е било налице. След получаване на съобщението за постановеното определение от съда, заявителят е бил длъжен да изпълни указаното, а не да предприема други хаотични действия, които в крайна сметка са го лишили от възможността своевременно да предяви установителен иск и да защити правата си в това производство. Действията на заповедния съд са правилни и законосъобразни.

         С оглед изложеното, съдът намира че депозираната частна жалба следва да се остави без уважение. Предвид изхода на процеса на жалбоподателя не се дължат разноски.

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ БАНКА ДСК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София **********, против определение№ 167/26.02.2020 г. по ч.гр.д. 1524/2020 г. на Новозагорския районен съд, като неоснователна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: