№ 69
гр. гр.Несебър, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета годИ. в
следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Р.. Г. М.
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20232150200094 по описа за 2023 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Е.М.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: Град ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала
Е. М. Т., срещу Наказателно постановление № 02-2200325 от 07.12.2022г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5,
във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление (НП) е
незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Отрича да е извършил вмененото му административно нарушение.
Като процесуално нарушение посочва отбелязаното, че лицето е полагало труд в деня на
проверката, а нарушението е установено от представените документи в дирекцията, което се
е случило на друга дата. По този начин счита, че е налице противоречие при излагането на
фактическата обстановка, което е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, тъй като не му позволява да разбере обвинението. Посочва също, че е
налице противоречие между описателната част и посочената като нарушена правна норма.
Противопоставя се и на размера на наложената санкция с довода, че наказващият орган не е
изложил съображения за налагането на санкцията над законоустановения минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от
1
законен, нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата. Счита, че нарушението е
категорично установено от събраните по делото доказателства, посочена е датата на
извършването му, която съвпада с датата на извършената проверка. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, включително и в частта относно размера на наложената
санкция. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.07.2022г. около 14:30 часа е била извършена проверка от Г.Г.С., И. П. Д. и
В.А.В., всички на длъжност „главен инспектор“ Д“ИТ“ – Бургас, по спазване на трудовото
законодателство в хотел „Т.М.“ в к.к. Слънчев бряг, квартал Пясъците. След като влезли във
фоайето на хотела, се обърнали към лицето, работещо на рецепцията, но което се
представили и чрез което потърсили управителя, като впоследствие пристигнал и този,
който се представил за управител на хотела. Установили в началото на проверката, че
хотелът се стопанисва от „Е.М.Т.“ ЕООД, ЕИК ***. В.В. и И. Д. се отправили по етажите да
търсят камериерки, докато Г.С. влязла кухнята на хотела, където се установило, че работи
само една жена. На всички лица, които били заварени да работят като камериерки са били
раздадени за попълване справки по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Едно от тези лица е била А.А.М.,
която първоначално е помолила да не попълва такава справка, по който начин да декларира,
че работи, но по настояване на проверяващите тя е попълнила такава справка, в която е
декларирала, че в хотел „Т.М.“ ат 01.05.2022г. за работодател „Е.М.Т.“ ЕООД на длъжност
„камериерка“, с работно време от 08:00 часа до 16:00 часа, с един почивен ден в седмицата,
и срещу уговорено трудово възнаграждение в размер на 710 лева. На А.И. Т., който се
представил за управител на „Е.М.Т.“ ЕООД, била връчена призовка по чл.45 от АПК, с
която му е било указано, че следва да се яви лично или чрез упълномощено лице на
10.08.2022г. в 14:00 часа в сградата на Д“ИТ“ – Бургас, където да представи описаните в
призовката документи.
На 31.08.2022г. служителите в Д“ИТ“ – Бургас Г.Г.С., И. П. Д. и В.А.В. са
съставили Протокол ПР2224713 в присъствието на упълномощения от управителя на
дружеството представител – Н.А. Т.а, в който протокол са описани констатираните
нарушения при проверката в обекта на 27.07.2022г. и по документи на 10.08.2022г. и
31.08.2022г., и за които нарушения са дадени предписания и срок за отстраняването им.
На същата тази дата – 31.08.2022г., е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 02-2200325 от И. П. Д. – главен инспектор при Д
„ИТ“ – Бургас, в който е възпроизведеното едно от нарушенията, описани в протокола от
проверката (т.1), а именно: при извършена проверка на 27.07.2022г. около 14:20 часа на
място в обект: хотел „Т.М.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, квартал Пясъците, стопанисван
от „Е.М.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, се установи, че лицето А.А.М. с ЕГН **********, извършва
трудова дейност на първи етаж на хотела – извършва почистване на стаи на първи етаж на
2
хотел „Т.М.“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, квартал „Пясъците“, стопанисван от „Е.М.Т.“
ЕООД, ЕИК ***. В самостоятелно попълнена справка на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402,
ал.2 от КТ, лицето собственоръчно декларира, че работи на длъжност „камериерка“ в
„Е.М.Т.“ ЕООД от 01.05.2022г. с работно време от 08:00 часа до 16:00 часа, с 30 минути
почивка в работния ден, 1 почивен ден седмично и трудово възнаграждение 710 лева. На
10.08.2022г. и 31.08.2022г. при проверка на документи в Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище Бургас, не са представени документи, касаещи трудово правоотношение с
А.А.М. с ЕГН ********** (не е представен сключен писмен трудов договор) към датата на
извършване на проверката на място – 27.07.2022г. При извършена справка в регистъра на
трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето А.А.М. с ЕГН ********** не се установиха
данни за регистриран трудов договор между дружеството и лицето към 27.07.2022г., от
което следва, че към същата дата – 27.07.2022г. в 14:20 часа в обект: хотел „Т.М.“, находящ
се в к.к. Слънчев бряг, квартал „Пясъците“, „Е.М.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е
уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставянето на работна сила,
като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А.А.М. с ЕГН **********.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2
от КТ. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двамата
свидетели по акта и нарушението и от упълномощения представител на дружеството-
жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ГПК е постъпило възражение срещу акта от законния
представител на дружеството-жалбоподател, който заявява, че отрича да е налице състав на
описаното административно нарушение.
Разпитан в качеството му на свидетел единият от двамата свидетели по акта и по
нарушението – В.А.В. потвърждава направените в акта констатации.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от
фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил
санкцията. И според наказващия орган жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1, във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния четирИ.десет дневен срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 16.01.2023г.,
а жалбата срещу него е подадена на 26.01.2023г.
При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН като
нарушението е подробно описано и са посочени обстоятелствата, при които е извършено.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
3
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност и правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на
матералноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
накърняват правото на защита на жалбоподателя и водят до неговата отмяна.
Компетентността на наказващия орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Бургас, да издава наказателни постановления е възникнала в резултат на делегирани
правомощия въз основа на Заповед № З-0693/15.08.2022г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, приложена по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от
материалите по делото и от разпита на свидетеля по нарушението и по акта В.А.В., в деня
на проверката в обекта – 27.07.2022г., А.А.М. е извършвала определени дейности, присъщи
за длъжността „камериерка“, и свързани с осъществявани от дружеството-жалбоподател
дейности по обслужване на гости на стопанисвания от търговеца хотел, находящ се в к.к.
Слънчев бряг, квартал Пясъците. Т.е. А.А.М. в този ден е престирала труд в полза на
дружеството като е почистлава стаите на първия етаж на стопанисвания хотел със
съгласието на законния представител на „Е.М.Т.“ ЕООД, като не се установи друга причИ.
за присъствието й в туристическия обект. Напротив, същата е декларирала като е попълнила
и подписала справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, според която изпълнява в търговския обект в
полза на дружеството длъжността „камериерка“ и това върши в определено работно време,
което означава, че не е била в друго качество в хотела и с друга цел или причИ..
Установи се също, че А.А.М. е заемала определена длъжност, в рамките на
установено работно време, с определено място и начин на изпълнение, в условията на
йерархическа подчиненост, тъй като работникът е подчинен на и зависим от работодателя.
Затова съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството,
която дейност е следвало да бъде регламентирана по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ като
трудов договор. След като работникът признава чрез декларираните от него обстоятелства,
че извършва определена трудова дейност през определено работно време, съдът приема, че
се касае за трудови отношения. Предвид горното съдът приема, че посоченото лице
действително е полагало труд за дружеството, като категорично е установено, че към
27.07.2022г. с А.А.М. не е бил сключван трудов договор в изискуемата от закона писмена
форма. След като дружеството-жалбоподател действително е приел на работа лице без да
има сключен предварително с него писмен трудов договор, съдът намира, че същият
несъмнено е допуснал неизпълнение на административното задължение, установено с
разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, за което правилно и законосъобразно е
санкциониран с процесното наказателно постановление.
Ето защо изложеното обосновава по несъмнен начин съставомерността на
извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно наказващият
4
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.414, ал.3 от КТ.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано,
административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414,
ал.3 от КТ, необосновано е наложил на „Е.М.Т.“ ЕООД имуществена санкция в размер на
2 000 лева, вместо минимално предвидения размер, като не е съобразил, че се касае за първо
нарушение. Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ нарушението по чл.62, ал.1 от КТ не е маловажно,
поради което не може да бъде наложено наказание чрез редуциране размера в съответствие с
чл.415в, ал.1 от КТ, който се прилага за маловажни случаи, когато нарушението е отстранено
веднага след установяването му, ако от него не са произтекли вредни последици за
работници и служители.
Гореизложеното налага НП № 02-2200325 / 07.12.2022г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на „Е.М.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град ***, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Е. М. Т., да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното
наказание и същото бъде определено в минималния размер на границите на
административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Предвид изложеното за извършеното нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на
труда, размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали от 2 000 лева на
1 500 лева.
Съгласно изхода на делото, а именно намаляване размера на санкцията, в полза на
наказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 и ал.4 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2200325 / 07.12.2022г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „Е.М.Т.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Е. М. Т., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – „Имуществена
санкция“ от 2 000 лв. (две хиляди лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА „Е.М.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Е. М. Т., ДА
5
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 150
лв. (сто и петдесет лева), представляваща част от полагащото се юристконсултско
възнаграждение съобразно частичната основателност на жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6