№ 20604
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110151342 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „Т,Б, представлявано от А,в срещу П.
М. Г..
В исковата молба се твърди, че П. М. Г. е бил клиент на „Т,Д, на
недвижим имот с адрес: гр. София, общ „В,4. и е потребявал топлинна
енергия за абонатен № ,0, инсталация № **********, като не е заплатил
начислените суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 722,75 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 10.2021 г. до 04.2023 г; сумата от
212,27лв. – лихва за периода: 15.09.2022г. – 10.05.2024г., сума за дялово
разпределение в размер на 30,62 лв. – главница, за периода 01.05.2021г. –
30.04.2023г., както и 6,97 лв. - лихва за периода 16.07.2021г. – 10.05.2024г.;
ведно със законната лихва върху двете главници считано от 27.05.2024 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31562/2024 г. по описа на СРС, 78-ми
състав.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва да е собственик или ползвател на повече от ¼ ид.ч. от
имота. Посочва, че в заповедното производство е признал задължението за
главница за ¼ от претендираното от ищеца задължение. Не оспорва
количеството на доставената топлинна енергия да отговаря на претендираното
от ищеца. Оспорват се представените с исковата молба писмени
доказателства. Моли се отхвърлянето на исковете като неоснователни и
недоказани.
1
Съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
ответникът не оспорва, че притежава ¼ от правото на собственост върху
процесния имот, както и че доставеното количество на топлинна енергия за
процесния имот отговаря на претендираното количество в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т,Д на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
По делото се установява, че ответника П. Г. е собственик на ½ ид.ч. от
процесния апартамент № 94, в качеството му на наследник на баща му
Милети Г.. Възражението на ответника, че отговаря единствено за ¼ ид.ч. от
задълженията е неоснователно.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети главни отчети и
изравнителните сметки от фирма „Т,Д.
Страните не спорят по отношение на количеството на топлинна енергия
доставяна на апартамента, както и цената. Не е направено възражение за
погасителна давност. Съдът приема, че за процесния имот на ответникът е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. По делото се установява, че „Т,Д е
извършвал дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
2
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Предвид гореизложеното, съдът намира претенцията за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия основателна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне –
съответно за сумата от 6,97 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът съобразно уважената част от иска. Ответника има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че П. М. Г., ЕИК **********, на „Т,Д, ЕИК ,6, сумите както
следва: 722,75 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 10.2021 г. до 04.2023 г; за имот с
адрес: гр. София, общ „В,4, с абонатен № ,0; сумата от 212,27лв. – лихва за
периода: 15.09.2022г. – 10.05.2024г., сума за дялово разпределение в размер на
30,62 лв. – главница, за периода 01.05.2021г. –30.04.2023г.; ведно със законната
лихва върху двете главници считано от 27.05.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите, за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 31562/2024 г. по описа на СРС, 78-ми състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за 6,97 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение за
3
периода 16.07.2021г. – 10.05.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. М. Г., ЕИК **********,
ДА ЗАПЛАТИ, на „То,Д, ЕИК ,6, 124,11 лв., представляващи разноски в
исковото производство ; 116,97 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „То,Д, ЕИК ,6, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Ф. С., адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 2,84 лв. и заповедното
производство в размер на 2,84 лв.
Решението е постановено при участието на „Т,Д като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4