Р Е
Ш Е Н
И Е
№……268……/12.08.2020г.,гр.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател: Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при участието на секретаря Глина Младенова като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №327 по описа на Съда за 2020 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се Решение № 1483 постановено на
06.11.2019г. по гр.дело № 980 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г., с
което е отхвърлен предявения от З.Д.П., ЕГН**********,*** и Х.Н.П., ЕГН**********,***,
чрез адв.С.С. против адвокатско дружество „П. и Т.“, ЕИК176647991, седалище и
адрес на управление гр.П., ул.„Ц.С.“ №28, кантора 36, представлявано от адв.П.П.
иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 1500,00лв,
ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г., представляваща неизплатена
част от договорена цена на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел E…CDI, с рама MWDB…… и per. №РА ……. ВС в общ размер от 5500,00лв съгласно
предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 10.08.2015г. Отхвърлен е
предявения от З.Д.П., ЕГН**********,*** и Х.Н.П., ЕГН**********,***, чрез адв.С.С. против
адвокатско дружество „П. и Т.“, ЕИК176647991, седалище и адрес на управление
гр.П., ул.„Ц.С.“ №28, кантора 36, представлявано от адв.П.П. иск за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата от 1189,94лв, или по 594,97лв на
всеки от тях, представляваща дължимия местен данък за периода от 2015г. до
2018г. върху лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел E…., с рама №WDB…… и per. №РА ….. ВС. По иска на З.Д.П., ЕГН**********,*** и Х.Н.П., ЕГН**********,***, чрез адв.С.С. против
адвокатско дружество „П. и Т.“, ЕИК176647991, седалище и адрес на управление
гр.П., ул.„Ц.С.“ №28, кантора 36, представлявано от адв.П.П. е обявен за
окончателен предварителен договор
от 10.08.2015г. за покупко-продажба на МПС с предмет лек автомобил, марка
„Мерцедес“, модел E…., с рама N°WD….. и per. №РА ….. ВС, сключен между З.Д.П. лично и в
качеството му на пълномощник на Х.Н.П. и Адвокатско дружество „П. и Т.“,
представлявано от адв.П.П.. Присъдени са разноски.
В жалбата си подадена в срока по чл. 259,
ал.І от ГПК въззивниците З.П. и Х.П. твърдят,че решението –в отхвърлителната му
част е неправилно. Твърдят,че неправилно съдът е приел,че З.П. е получил
последната вноска по предварителния договор в размер на 1 500,00 лева. На
следващо място ,съдът неправилно е приел,че задълженията за заплащане на данък
продължават да са за продавача по предварителния договор до момента на
сключването на окончателен такъв.
Формулират искане за отмяна на решението –в обжалваната част ,и
претенциите да бъдат уважени от въззивната инстанция.
В срока по чл.263,ал.2 от ГПК ответникът в
първоинстанционното производство е депозирал насрещна въззивна жалба. Твърди,че
решението в частта, с която искът по чл.19,ал.3 от ЗЗД е уважен е неправилно.
Твърдят, че предварителния договор е развален на основание чл.87 от ЗЗД.
Въвежда и възражение,че при сключване на предварителния договор , волята на
купувача е била опорочена, тъй като е бил въведен в заблуждение относно основни
характеристика на вещта-предмет на договора.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК страните са
депозирали отговори на въззивните жалби, в които излагат съображенията си
относно тяхната основателност.
Пазарджишкият
окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателите доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото
доказателства-поотделно и в съвкупност, установи следното:
Предявен иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
За основателността на исковата претенция е необходимо кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ валиден предварителен договор; 2/ продавачът да е
собственик на вещта; 3/ задължението за прехвърляне на вещта да е изискуемо, но
въпреки това да не е изпълнено от продавача. Относно изискването за изправност
на купувача, същото е относително, доколкото законът предвижда възможност за
обявяване на предварителния договор за окончателен и при неизпълнение от
купувача на задължението си да плати продажната цена в договорения между
страните срок – чл. 362, ал. 1,
изр. 2 от ГПК. Изискването за кумулативност на посочените
предпоставки означава, че липсата и на една от тях води до отхвърляне на иска.
По първата предпоставка:
Страните са обвързани от валиден
договор, съдържащ уговорки относно съществените условия на окончателния
(индивидуализирано МПС, цена) и за чиято действителност е достатъчно обикновена
писмена форма – чл. 19, ал. 1
и 2 от ЗЗД.
Въззивникът –купувач по предварителния договор , твърди,че е отправил
изявление за разваляне на договора на основание чл.87,ал.1 от ЗЗД. Липсват
доказателства,че продавачът по предварителния договор е надлежно уведомен за
това ,както и че му е даден срок на изпълнение, съобразно цитираната
разпоредба. Несъмнено, уведомлението може да бъде извършено в хода на
производството. Но, последователна е практиката на ВКС, че само доказана безполезност като
субективната представа на кредитора не е достатъчна
за развалянето му, а следва да се предпостави от конкретна обективна причина за
отпадане на интереса, настъпила в периода на забавата. В конкретният казус ,както
правилно е възприел първоинстанционният съд страните по предварителния договор
са изпълнили насрещните си задължения: уговорената цена е изплатена ,владението
върху автомобила е предадено, така че развалянето му е безполезно и лишено от
интерес. В този смисъл изложените в насрещната въззивна жалба съждения са
изцяло несъстоятелни.
По втората предпоставка:
Няма спор по делото, а и от приложеното свидетелство за регистрация се
установява,че ищците са собственици на автомобила.
По третата предпоставка:
Страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 25.02.2016г.,
- чл. 4 от Договора.
Съгласно чл.84,ал.1,изр.1
от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая не е предмет на
разглеждане въпроса за забавата на длъжника, но разпоредбата указва значението
и правните последици от изтичането на договорен между страните срок. Посоченият
срок – до 25.02.2016 г. е краен и определен, уговорен в полза и на двете
страни, т. е. всяка от тях е можела да поиска сключване на окончателния договор
и по-рано (за което действително щеше да е необходима покана), но доколкото
уговореното "25.02.2016 г." посочва крайната дата, до която е
следвало да се финализира предварително поетото обещание за прехвърляне на собствеността,
след изтичането на този срок, страните следва да се считат поканени и без
изпращане на изрична покана. Съответно с изтичане на този срок, изискуемостта
на задължението е настъпила и всяка от страните има правната възможност да
поиска от другата и съответно да бъде сключен окончателния договор (когато има
взаимна воля за това) или да предяви конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу другата (когато няма взаимна воля за това).
Относно задължението на купувача да заплати продажната цена в размер на
5 500,00 лева по описания в договора начин:
С предварителния договор е уговорено изплащането на продажната цена да се
осъществи на три пъти : при сключване на договора- 10.08.2015г.-2 000
лева; до 15.09.2015г.- 2000 лева ,
остатъкът в размер на 1 500,00 лева –до 01.02.2016г.
Уговорен е начин и форма на плащане- с отбелязване на получаването на
сумите върху гърба на екземпляра на договора на купувача.
Върху този представен от купувача-ответник по делото ,екземпляр е
отбелязано: получих 2000 лева днес- 10.08.2015г. З.П. , подпис;15.10.2015г. получих 2000 лева,със задължение да предам на
З.П. тази сума Н. З. подпис;Днес 07.01.2017г. получих 1 500,00 лева
,подпис.
Извършеното отбелязване досежно получаване на сумата от 1 500 е
оспорено по надлежния процесуален ред –чл. 193 от ГПК.От заключението на
съдебно-почерковата експертиза се
установява,че подписът под посочения текст е изпълнен от З.Д.П.. Предвид, така
приетото заключение, настоящият съдебен състав приема,че оспорването е
недоказано, а отбелязванията върху предварителния договор съобразно чл. 3 от
Договора са автентични и достоверни. По тези съображения, въззивната жалба се
явява изцяло неоснователна. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че
претендираната сума не се дължи от ответника и искът по чл.79 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен на това основание.
Досежно
претенцията на въззивника –за заплащане на
сумата от 1189,94лв, представляваща дължимия местен данък за периода от
2015г. до 2018г. върху лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел E….., с рама №…….
и per.
№РА ….. ВС. Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че съгласно
разпоредбата на чл.53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от
собствениците им. В конкретният казус ,промяната в собствеността ще настъпи
едва с влизане в сила на съдебното решение,поради което правилно съдът е
приел,че до този момент задълженията за заплащане на данък продължават да са
върху продавача.
По
изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав приема,че първоинстанционният
съд е постановил правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.
С оглед
изхода на спора, съдебните разноски остават в тежест на страните, така както са
направени.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1483 постановено на 06.11.2019г. по
гр.дело № 980 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.
Решението подлежи на касационното обжалване
единствено в частта относно претенцията по чл.19,ал.3 от ЗЗД ,в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС .
Председател: членове: 1.
2.