РЕШЕНИЕ
Номер 84502.10.2020 г.Град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СливенXI състав
На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ива И. Стойчева Коджабашева
Секретар:Андреана С. Станчева
като разгледа докладваното от Ива И. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20202230102626 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на Ю. Г. К. , ЕГН: **********, в която се
твърди, че ответникът И. Х. И. , ЕГН: **********, с който са бивши съпрузи,
е осъществил спрямо нея акт на домашно насилие на 20.08.2020 г., около
13.00 ч. в гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 17, вх. В, ет. 1, ап. 2 по време на
насрочено принудително въвеждане на молителката в имота, като я е блъснал
с ръце, молителката е политнала към рамката на вратата и ответникът и й е
отправил закана, че дори да въведат молителката във владение, никога няма
да я остави да живее в апартамента и ще се разправя с нея. Този апартамент
бил негов и молителката следвало да се маха от там, иначе не знаела какво ще
й се случи. По късно я обвинил, че е идвала тайно в апартамента и това
нямало да й се размине. Всички тези действия ответникът извършил в
присъствието на ЧСИ Миглена Минкова, помощник ЧСИ и двама служители
на МВР - Сливен.
Молителката описва, че изпитва основателен страх от бившия си
съпруг, тъй като по характер често е агресивен и избухлив и в действията си
непредвидим, което било и причина за развода им.
В съдебно заседание, молителката лично, както и чрез своя
пълномощник - адвокат, поддържа депозираната молба.
1
Ответникът, редовно призован, се явява лично и оспорва молбата с
твърдения, че не е извършил описания в молбата акт на насилие.
На 03.09.2020 г. е издадена Заповед за незабавна защита по делото в
полза на молителката, с която срещу ответника са наложени предвидените
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на
събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице,
визирано в чл. 8, т. 1, вр. чл. 3, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие
лице, извършено от бивш съпруг. Към молбата е приложена и декларация от
молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат ответникът и молителката. От дефиницията, дадена в
чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на
закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а
конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време,
място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността
на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
Безспорно е между страните по делото, че молителката и ответникът са
бивши съпрузи.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се
установява, че на 20.08.2020 г., около 13.00 ч. в гр. Сливен, ул. „Гео Милев“
№ 17, вх. В, ет. 1, ап. 2 ответникът е извършил акт на домашно насилие
2
спрямо молителката, който се изразил в упражняване на физическо насилие
върху нея, като по време на насрочено принудително въвеждане на
молителката в имота, ответникът я е блъснал с ръце и молителката е
политнала, както и психическо насилие, като ответникът й е отправил закана,
че дори да въведат молителката във владение, никога няма да я остави да
живее в апартамента и ще се разправя с нея.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо
молителката, е доказан посредством подадената от молителката декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителката за осъществения акт на физическо насилие от
ответника спрямо нея се подкрепят в пълна степен и от показанията на
разпитаните свидетели очевидци - Кета Ликова - сестра на молителката, ЧСИ
Миглена Минкова и полицейския служител М. Г..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Л., макар и да
отчете евентуалната нейна заинтересованост от изхода на спора, предвид
обстоятелството, че същата е сестра на молителката. Показанията на
свидетелката кореспондират изцяло с тези на останалите разпитани
свидетели очевидци, чието служебно положение е достатъчно основание в
случая показанията им да бъдат приети за максимално обективни и
незаинтересовани.
От показанията на свид. Л. се установява, че на 20.08.2020 г. в 13.00 ч.,
3
с молителката и ЧСИ Минкова са посетили имота в гр. Сливен, ул. „Гео
Милев“ № 17, вх. В, ет. 1, ап. 2 по повод насрочено принудително въвеждане
на молителката в имота. Ответникът отказал да отвори, поради което ЧСИ М.
повикала полицейски патрул - служителите М. Г. и П. Н.. След идването на
полицейския патрул, ответникът отворил вратата, а полицейските служители
поканили молителката да влезе в имота, тъй като това е нейно право. В този
момент, ответникът блъснал молителката й й казал, че няма да влезе там
иначе „ще види какво ще й се случи“.
Изложеното се подкрепя и от показанията на свидетелите ЧСИ
Минкова и М. Г., които описват, че ответникът се е държал агресивно и
неуважително и се е стигнало и до физическо взаимодействие, като
ответникът е хванал силно за ръката молителката и по този начин е блъснал
както ЧСИ Минкова, така и г-жа К..
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителката на процесната дата, следва да бъде преценено какви мерки съдът
следва да наложи, за да гарантира защитата на молителката.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката.
Съдът намира, че е подходяща и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да
се забрани на ответника да доближава бившата си съпругата и жилището й на
адрес гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 17, вх. В, ет. 1, ап. 2, като мярката
следва да се наложи за срок от 12 месеца. Предвид изложеното от свид. Л., че
ответникът живее на пейка срещу апартамента на молителката и с това й
упражнява психичен тормоз, то съдът намира, че следва да определи по-
голямо разстояние, на което да забрани на ответника да доближава имота, а
именно 500 м.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на извършителя следва да бъде наложена и
глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че предвид всички
обстоятелства, установени по делото, в настоящия случай глобата следва да
бъде определена в минималния размер от 200 лева.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
4
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди
за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните и на РУ МВР - Сливен.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на молителката направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Х. И. , ЕГН: **********, е
осъществил на 20.08.2020 г., около 13.00 ч., в гр. Сливен, ул. „Г. М.в“ № 17,
вх. В, ет. 1, ап. 2 акт на домашно насилие спрямо Ю. Г. К. , ЕГН: **********,
изразил се в упражняване на физическо насилие върху нея, като по време на
насрочено принудително въвеждане на молителката в имота, ответникът я е
блъснал с ръце и молителката е политнала, както и психическо насилие, като
ответникът й е отправил закана, че дори да въведат молителката във
владение, никога няма да я остави да живее в апартамента и ще се разправя с
нея.
НАЛАГА на И. Х. И. , ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. „Гео
Милев“ № 17, вх. В, ет. 1, ап. 2 следните мерки за защита от домашното
насилие:
ЗАДЪЛЖАВА И. Х. И. , ЕГН: ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Ю. Г. К. , ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на И. Х. И. , ЕГН: **********, да приближава на
разстояние по-малко от 500 метра Ю. Г. К. , ЕГН: **********, както и
жилището й на адрес гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 17, вх. В, ет. 1, ап. 2 за
срок от 12 /дванадесет/ месеца.
5
НАЛАГА, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на И. Х. И. , ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 17, вх. В, ет. 1, ап. 2
ГЛОБА в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, платими по сметка на РС -
Сливен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Ю. Г. К. , ЕГН: ********** с
цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН извършителя И.
Х. И. , ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 17, вх. В, ет.
1, ап. 2, че при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН И. Х. И. , ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 17, вх. В, ет. 1, ап. 2 да
заплати по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 25,00 лв. /двадесет и
пет лева/ лева - държавна такса за производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Х. И. , ЕГН: **********,
с адрес гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 17, вх. В, ет. 1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на
Ю. Г. К. , ЕГН: **********, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направени от молителката разноски за адвокатско
възнаграждение.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването
на заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със
съдействието на полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6