Определение по дело №128/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 419, ал. 2 ГПК и чл. 420 от ГПК. Образувано по две подадени жалби от адв. Г. Ю., в качеството й на процесуален представител на [фирма], К. Л. и И. В.. Първата частна жалба вх. № 5115/02.10.2014г. е против Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №9959/14.12.2012г., постановено по гр.д. 3551/2012г., по описа на РС-Благоевград. Иска същото да бъде отменено, тъй като липсва документ или извлечение от счетоводните книги, с който да се установи наличието на изпълнение и/или не на задължението, което се претендира от заявителя. Твърди се, че заявлението, с което е инициирано производството не отговаря на изискванията на закона. Подържа се и възражение, че договорът за заем с нотариално удостоверени подписи не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето спрямо което се иска издаване на ИЛ. Въз основа на горното се иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение.

Във втората жалба на адв. Г. Ю., в качеството й на процесуален представител на длъжниците по ч.гр.д. № 3551/2012г., с вх. № 6125/26.11.2014г. против Определение № 7720/11.11.2014г., постановено по ч.гр.д. № 3551/2012г., по описа на РС-Благоевград се твърди, че първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. Според нея необосновано е да се счита, че длъжниците, за да искат спиране на изпълнението следва да представят надлежно обезпечение и непредставянето на такова прави молбата им неоснователна. Ето защо моли определението, с което е отказано спиране да бъде отменено и да бъде допуснато такова.

Не са депозирани отговори на частните жалби от ответника по тях.

Жалбите, с които е сезирана въззивната инстанция, са депозирани в срок, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове. Ето защо същите са допустими.

По основателността на частна жалба вх. № 5115/02.10.2014г. :

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 9959/ 14.12. 2012г., издадена по ч. гр. д. № 3551/ 2012г. по описа на Районен съд- [населено място], е разпоредено длъжникът [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул. “О. № , представляван от законния представител Ю. С. Х., с ЕГН [ЕГН] и поръчителите К. Г. Л., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. “В”, ет. , ап. и И. А. В., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. “”, ет. , ап. да заплатят солидарно на кредитора [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес: [населено място], ул. “Св. Св. К.и М.” № , ет., ап. , представлявано от Изпълнителния директор Г. А. Б., следните суми : сумата от 5 351. 39 евро /пет хиляди триста петдесет и едно евро и тридесет и девет евроцента/, представляваща непогасени дължими вноски по чл. 5, ал. 2 вр. чл. 17, ал. 2 от Договор за заем № 768/ 04.12.2008г., нотариално заверен с рег. № 20903/ 04.12.2008г. на удостоверените върху него подписи, който рег. № е по общия регистър на нотариус И.К., с район на действие- района на Районен съд- [населено място], вписана под № 241 в Регистъра на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК- 12.12.2012г., до окончателното изплащане на главницата; сумата от 209. 33 лв. /двеста и девет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща сторени в производството разноски за внесена държавна такса. Със същото Разпореждане е допуснато незабавно изпълнение на заповедта като в полза на кредитора е издаден и съответен изпълнителен лист.

В двуседмичния срок от връчване на заповедта за незабавно изпълнение /видно от поканата за доброволно изпълнение, същата е връчена на длъжника на 06.10.2014г., а на поръчителите съответно на 18.09.2014г., и на 29.10.2014г., солидарните длъжници са подали възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, частна жалба срещу разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение и искане за спиране на принудителното изпълнение на заповедта, въз основа на която е образувано изпълнително производство по изп. дело № 303/ 2014г. по описа на ЧСИ Ш. Дервиш, с рег. № 796 на К. на ЧСИ и с район на действие този на ОС- [населено място].

Проверката, която следва да осъществи първоинстанционният съд е да провери дали документът, послужил като основание за издаване на заповедта е от визираните в чл. 417 от ГПК, да съпостави твърденията за вземането като размер и основание с посочения в заявлението документ, да провери редовността на същия от външна страна и дали той отразява изискуемостта на индивидуализираното притезание на кредитора. Настоящият състав констатира, че договорът за заем №768/04.12.2008г. с нотариална заверка на подписите на страните по него е акт по чл. 417, т. 3 от ГПК, който удостоверява вземане на заявителя [фирма]. Същият съдържа информация за длъжника, за поръчителите, за размера на заемната сума, за дължимите лихви като годишен процент, за начина връщане на заемната сума, както и за крайния срок, до който следва да бъде върната тя - 05.12.2013г. Той съдържа и клаузи за предсрочна изискуемост на заема, каквато се твърди, че е настъпила в случая.

Видно е от клаузата на чл. 17, т.2, регламентираща предсрочна изискуемост на заема, че просрочие на плащане на която и да е вноска по договора е основание за заемодателя да направи целия кредит предсрочно изискуем, без да уведомява за това заемателя. Твърди се в заявлението от заявителя, че заемополучателят е спрял плащането на месечните вноски. Заедно с това, за да прецени наличието на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение съдът следва да може от съдържанието на договора за заем да констатира какво е задължението както и че е настъпила неговата изискуемост, т.е. че подлежи на изпълнение. Изводите на съда за начие на предпоставките по чл. 418, ал.2 от ГПК трябва да изхождат от съдържанието на договора, а не да се извеждат от съда чрез тълкуването му. В казуса от съдържанието на договора се установи, че срокът му на действие е до 05.12.2013г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 12.12.2012г., т.е. заемодателят е направил задължението по договора предсрочно изискуемо. От тълкуване на цитираната клауза на чл.17, т.2 от договора следва, че тази предсрочна изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо да бъде обявявана на длъжниците. Настоящият състав приема, че в казуса не следва да се прилага тълкувателното разрешение, дадено в т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че кредиторът задължително следва да обяви на длъжниците предсрочната изискуемост на задължението. То се отнася до банковите кредити, а процесният не е такъв.

Твърди се в заявлението обаче, че последната платена вноска по процесния договор за кредит е от м. август 2011г. и на основание чл. 17, т.2 от договора към този момент кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем. С оглед на това, съдът счита, че към момента на депозиране на заявлението - м. декември 2012г. е бил изтекъл шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителите. Както е имал повод да постанови в т.4.б. от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, не са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Предвид това разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в процесната заповед за изпълнение по отношение на поръчителите К. Г. Л. и И. А. В. следва да бъде отменено.

Несъстоятелно според въззивния състав е оплакването в частната жалба, че задължението, за което е издадена заповед за изпълнение не е установено по размер и е в размер различен от претендирания, тъй като не са приложени счетоводни документи за платените и дължимите вноски по договора за заем. Това възражение следва да се разгледа в исковото производство, защото основанието за издаване на заповедта за изпълнение е писмения договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните по него, а не извлечение от счетоводни книги.

Въз основа на изложените доводи, жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заемополучателя е неоснователна.

По основателността на частна жалба с вх. № 6125/26.11.2014г.:

С определение № 7720/11.11.2014г., постановено по ч.гр.д. № 3551/2012г. РС-Благоевград е отхвърлил молбите на длъжника [фирма], представляван от законния представител Ю. С. Х. и поръчителите К. Г. Л. и И. А. В. за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 9959/ 14.12.2012г., издадена по ч. гр. д. № 3551/ 2012г. по описа на Районен съд- [населено място], въз основа на която е образувано изпълнително производство по по изп. дело № 303/ 2014г. по описа на ЧСИ Ш. Дервиш, с рег. № 796 на К. на ЧСИ и с район на действие този на ОС- [населено място]. Основанията за такова спиране са уредени в чл. 420 ГПК, според който изпълнението се спира, ако се представят убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че в случая не са налице тези предпоставки. Не са представени никакви доказателства, налагащи заключението, че сумата е изплатена изцяло или не се дължи. Правилно е посочил, че в рамките на настоящото производство не следва да се обсъжда правилността на разпореждането, на основание на което са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист. В съответствие с ангажираните доказателства е приел, че длъжникът не е установил, че надлежно е обезпечил вземането на кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. Както пред първата, така и пред настоящата инстанция не е доказано обезпечаване, което може да се реализира чрез залог на парични суми или ценни книжа, които да бъдат вложени в банка, както и чрез учредяването на ипотека върху недвижим имот.

Предвид изложеното, разглежданата жалба е неоснователна и атакуваното с нея определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 9959/ 14.12. 2012г., издадена по ч. гр. д. № 3551/ 2012г. по описа на Районен съд- [населено място], за поръчителите К. Г. Л., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. “”, ет., ап. и И. А. В., с ЕГН [ЕГН], и с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. “”, ет., ап..

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 9959/ 14.12. 2012г., издадена по ч. гр. д. № 3551/ 2012г. по описа на Районен съд- [населено място] в останалата му част.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7720/11.11.2014г., постановено по ч.гр.д. № 3551/2012г. РС-Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :