Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. Нови Пазар, 17.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар, в публичното си
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Бойка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия
Николова гр.д. № 1192 по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по иск по чл.
33, ал.2 от ЗС, предявен от С.М. *** срещу ответниците И.Ю.А., А.Р.А., И.Г.И. и
Х.К.И., за изкупуване от ищеца на ¼ от описаните в исковата молба
недвижими имоти, които са продадени от ответниците И.Ю.А. и А.Р.А. на
ответницата И.Г.И. и съпруга й Х.К.И., при същите условия на посочената в
нотариалния акт цена на придобиването
им.
Исковете са обективно и субективно
съединени поради предявяването им относно осем недвижими имота и спрямо четиримата
ответници.
Ищецът сочи, че заедно с първия ответник са
наследници на А. М.И. (с български имена С.М. И.), б.ж на с. П., на когото с
решения №№ ***г. и ***г. на ОС Земеделие Н.и протоколи на ОСЗГ № ***г. и № ***г.
за обезщетяване със земя, включена в общинския поземлен фонд, по чл. 19 от
ЗСПЗЗ на наследниците на наследодателя е възстановена собствеността върху
недвижими имоти, находящи се в землището на с. П., ЕКАТТЕ 56071, общ. Н., които
след приемането на КК, одобрена със Заповед № ***г. на ИД на АГКК, са както
следва:
1/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 6815 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
2/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 8702 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
3/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 3877 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
4/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 2300 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
5/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 8914 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
6/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 5460 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
7/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 2260 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
8/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 5549 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***.
Ищецът сочи, че с НА №*, том ІХ, дело №**от
2017 г. на нотариус с рег. № 346 на Нот.камара, първият ответник е признат за
единствен собственик на описаните имоти. НА е съставен по време на брака на
титуляра на собствеността с втората ответница.
С решение по гр.д. № 1582/2017 г.на НПРС,
ВЗС на 08.09.2018 г. спрямо двамата ответници е признато, че ищцата е
собственик на 1/9ид.ч. от процесните земеделски земи и ответниците са осъдени
да й предадат владението върху тях. Ответниците били осъдени да платят на
ищцата разноски по делото.
На 27.08.2019 г. ищцата се завърнала от РТ.
в България за да образува изпълнително дело за дължимите й по гражданското дело
от ответниците суми за разноски. Тогава и по този повод тя узнала, че на
06.06.2019 г. ответниците продали собствените си части от земеделските земи на
третата ответница И.Г.И., извършено с НА №**, том І, дело № ***г. на Нотариус с
рег. № 682 на Нот.камара.
Ищцата твърди, че ответниците не са и
предлагали на нея изкупуването на частите им от земеделските земи, а третото
лице – купувач не е било съсобственик на имотите, поради което моли съда да
постанови решение, с което да разреши изкупуване от нея на частите на първите
двама ответници, продадени на третата ответница, от ¼ ид.ч. от
процесните имоти от ответниците, при същите условия и цена, общо 1985лв., която
сума ищцата да плати в едномесечен срок от ВЗС на решението.
От името на първите двама ответници
по делото, представлявани от адв. Н.И. ***, в рамките на законоустановения срок
по чл.131 от ГПК е депозиран общ писмен отговор, в който се сочи, че искът е
допустим и основателен, т.к по нотариалното дело не са представени
доказателства относно предлагането от ответниците на ищцата за продажба на
притежаваните от тях 1/4ид.ч. от процесните земи. Оспорва се искането относно
цената на изкупуването, т.к посочената в НА не е действително платената цена. Съгласно
предварителен договор за покупко – продажба от 29.05.2019 г., третата ответница
по делото е платила на продавачите – първите двама ответници сумата от
15 400лв., а не 1985лв.
Действителната продажна цена от 15 400лв. е платена на два пъти,
като първия път е платено 5000лви втората вноска е платена в размер на
10 400лв. след изповядване на нотариалният акт за покупко – продажбата и
вдигането на наложените възбрани върху имотите, но не по – късно от 10.06.2019
г.
На 29.05.2019 г. с авансово платената сума
от купувача в размер на 5000лв. ответникът И.Ю.А. погасява задълженията си по
изп.д. № 37/ 2019 г., внасяйки сумата от 4096,74лв. и в резултат на това на
31.05.2019 г. са вдигнати наложените възбрани върху имотите.
След вписването на НА за покупко – продажба
на 06.06.2019 г. третата ответница е платила на първите двама оставащата
договорена сума по продажбата в размер на 10400лв.
Предвид на горното ответниците не оспорва т
иска по основание, но оспорват неговата цена, като твърдят, че платеното от
купувача за продажбата на имотите е 15400лв.
От името на ответниците И.И. и съпруга й Х.К.И.,
също представлявана от адв. Н.И. е постъпил писмен отговор, с който признава
иска по чл. 33, ал.2 от ЗС на ищците, но сочи, че платената от нея цена за
купуването на 1/4ид.ч. от процесните имоти е 15 400лв. Излага идентични с
тези на първите двама ответници аргументи.
Предвид на горното ответниците не оспорват
иска по основание, но оспорват неговата цена, и претендират, изкупуването на
имотите да стане при действително платената от нея цена, в размер на 15400лв.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично
установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът съобрази направеното
от ответниците признание на иска по 33, ал.2 от ЗС от всички ответници, досежно
липсата на предлагане от страна на продавачите и с това първите двама ответници
на собствените им части от описаните имоти за купуване от ищцата, и въпреки
това извършената от тях в полза на останалите двама ответници прехвърлителна
сделка, извършена с НА №**, том І, рег. № 636, дело № ***г.
Въз основа на това признание и събраните по
делото доказателства, съдът е приел за безспорно установено, следното: ищцата е
съсобственик, заедно първите двама ответници на процесните земеделски земи,
съгласно ВЗС решение по по гр.д. № 1582/2017 г.на НПРС, ВЗС на 08.09.2018 г.,
като ищцата притежава съгласно решението 1/9 ид.ч.
Земеделските земи, предмет на делото, са
безспорно установени и идентифицирани, същите се намират в землището на с. П.,
ЕКАТТЕ 56071, общ. Н., които след приемането на КК, одобрена със Заповед № ***г.
на ИД на АГКК, са както следва:
1/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 6815 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
2/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 8702 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
3/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 3877 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
4/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 2300 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
5/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 8914 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
6/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 5460 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
7/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 2260 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***;
8/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 5549 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***.
Ищецът сочи, че с НА №*, том ІХ, дело №**от
2017 г. на нотариус с рег. № 346 на Нот.камара, първият ответник е признат за
единствен собственик на описаните имоти. НА е съставен по време на брака на
титуляра на собствеността с втората ответница.
Ответникът И.Ю.А., по силата на НА №*, том
ІХ, дело №**от 2017 г. на нотариус с рег. № 346 на Нот.камара и последвалите
още други съдебни решения, по гр. д. № 1681/2018 г. на НПРС, ВЗС, остава
собственик на 1/4ид.ч. от процесните земеделски земи.
Поради установяването на правото на
собственост с констативния нотариален акт НА №*, том ІХ, дело №**от 2017 г. на
нотариус с рег. № 346 на Нот.камара по време на брака на първия ответник с
втората ответница А.Р.А., те двамата, при режим на съпружеска имуществена
общност стават собственици на ¼ ид.ч. от имотите.
С тази своя част от съсобствените
земеделски земи, двамата ответници са се разпоредили, като са ги продали на
третия ответник И.Г.И., която поради това, че също е имала граждански брак с
ответника Х.К.И., ги е придобила в режим на съпружеска имуществена общност,
съгл. чл. 21, ал.1 от СК. Приобретателите на прехвърлените ¼ ид.ч. от
процесните земи не са съсобственици на имотите, те са трети лица, чужди на
съсобствеността.
Извършването на покупко-продажбата е
станало с НА №**, том І, дело № ***г. на Нотариус с рег. № 682 на Нот.камара,
като съгласно посоченото в нотариалният акт цената на продадените имоти е 1985лв.
Страните не
спорят, и поради това съдът е приел за безспорно установено по делото, че продавачите
не са предложили на ищцата или на други съсобственици възможност за купуване на
техния дял, а са го продали на ответницата И.Г.И..
Това се потвърждава и от приложеното
копие от нотариалното дело.
По иска по чл. 33, ал.1 от ЗС, съдът
намери от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Съдът намира, че извършената от ответниците И.Ю.А. и А.Р.А. продажба на ¼ из.ч. от имотите е в нарушение на закона. Това прави извършената от двамата ответници сделка не е нищожна (ТР № 5/2012 от 28.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС), а напротив, тя е действителна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача, а за да могат да сторят това, сделката трябва да е действителна - по силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната идеална част от вещта.
Правото на изкупуване, на заместване на купувача по сделката от съсобстевника, който е упражнил правото си по чл. 33, ал.2 от ЗС, следва да се реализира при същите условия, при които е извършена и сделката. Единственото условие, при което е извършена разпоредителната сделка, и което е посочено в съдържанието на НА е цената на сделката за всички прехвърлени имоти, а именно 1 985лв. Съгласно приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка, се установява, че ¼ ид.ч. от данъчната оценка на всички имоти е 1984,60лв., колкото е вписано и в НА.
По делото е представен от ответниците предварителен договор от 29.05.2019 г., без нотариална заверка на подписите, както и разписка към него без дата, от които се установява, че действителната цена при която са купени имотите е 15400лв., платени на две вноски, първата в размер на 5 000лв., платена към датата на подписване на предварителния договор, а втората в размер на 10 400лв. платима до 10.06.2019 г. Приложената разписка, без дата, сочи, че ответникът И.Ю.А. е получил на 06.06.2019 г. от ответницата И.Г.И. сумата от 10 400лв.
Ответниците твърдят, че извършената между тях сделка е симулативна, в частта на посочената в нея цена, но сочат, че действително платената цена е тази по предварителния договор от 15 400лв. и желаят изкупуването на имотите от ищцата да стане при тази цена, а не при посочената в нотариалният акт.
В съдебната практика, често срещан проблем е именно цената на сделките на недвижими имоти, посочената в НА или друга, която страните сочат, че е действително платена по сделката.
Самият
нотариален акт притежава пълна доказателствена сила, на официален документ,
относно извършената разпоредителна сделка, касателно страните и нейния предмет,
а по отношение на посочената в сделката цена, той има характеристиките на
частен свидетелстващ документ, обвързващ страните по него. В този смисъл
характера на тези отношения, конкретно на действително платената цена за
сделката, тази която е посочена в НА или друга, фактически платена между
страните има характер на частен документ. Доказването, че посочената в НА цена
не е действително платената от ответниците се извършва чрез представения от тях
предварителен договор. Съдебната практика сочи, че доколкото страни по НА и по
предварителния договор са едни и същи страни, а характера на посочената и договорена
от тях в НА цена е на частен документ, какъвто е и предварителния договор и
разписка, то приоритет има посочената в НА цена, т.к тя е окончателна и
последно изразена, при това пред нотариус. В този смисъл е Решение № 1035 от
27.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2002 г., V г. о.
По делото беше
разпитана и св. Д., майка на третата ответница, купувач по сделката сочи, че
преди сделката била изтеглила от личните си влогове в банка сумата от
16 000лв., които тя дала на дъщеря си за да купува имотите, но самата
свидетелка не е присъствала на сделката. От гледна точка на доказателственото
право, свидетелските показания на тази свидетелка са недопустими с оглед на
разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК, но те
представляват косвени доказателства, че цената на сделката не е тази, която е
посочена в нотариалния акт. Освен това, по делото ответниците са представили
писмени доказателства, кореспондиращи с дадените от свидетелката показания, а
именно извлечение от разплащателната сметка на св. Д., от която на л. 125 от
делото, се вижда, че на 29.05.2019 г., тя е изтеглила сумата от 16 000лв.,
което е станало на датата на подписване на предварителния договор, когато
според посоченото в него е платена сумата от 5 000лв.
Представената по делото разписка, сочи, че на
06.06.2019 г. ответникът И.А. е получил от купувачката И.И. сумата от
10 400лв., относно проодажбата на имотите, с което крайната платена от нея
цена е 15 400лв.
Твърдяното от ответниците плащане на сумата от 15 400лв., вместо посочената в НА цена от 1985лв. и доказването му чрез предварителния договор и разписката, като представляващо contra leter „обратно писмо“ за действителните отношения са приети от съда и не са оспорени от ищцата. Те с оглед на посочения в тях предмет и страни по сделката се покриват напълно с посоченото в нотариалния акт. Направеното от ответниците възражение относно цената на продажбата обуславя необходимостта от преценка наличието на симулация по смисъла на чл. 17 от ЗЗД. В този смисъл е установена съдебна практика, част от която е Определение № 565 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4890/2018 г., IV г. о., ГК, където е посочено, че наличието на симулативен договор, респективно – на симулация относно отделни елементи на договора, се доказва със споразумение между страните по основния договор (т.нар. „контра летер“, т.е. „обратно писмо“), в което страните разкриват действителното съдържание на своите волеизявления по договора. Предвид на това, съдът намира, че действително платената по договора за покупко – продажба цена е посочената в предварителния договор и разписка между продавача и купувача, а именно от 15 400лв. Това кореспондира с писмените доказателства по делото, установяващи действителните отношения между страните и действително платената от купувачката И.И. цена. Това прави сделката по сключения договор, материализиран в нотариалния акт, относно посочената в него цена привидна, като вместо посочената, равностойна на данъчната оценка цена от 1985лв. следва да се счита, че действителната цена на сделката е 15 400лв. В този смисъл е налице многобройна съдебна практика на ВКС. В Решение № 144 от 1.XII.1955 г. по ч. гр. д. № 100/55 г., ОСГК е посочено, че
изкупвачът - съсобственик по чл. 33, ал. 2 ЗС
дължи действително уговорената, а не посочената в нотариалния акт цена между
първоначалния продавач и третото лице-изкупвач (дори когато посочената в акта
цена е по-ниска от действителната). Добросъвестността на изкупвача не е
основание да заплати посочената в нотариалния акт цена, ако е по-ниска от
действителната. В същия смисъл са и Решение № 626 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6/2010 г., I г. о., ГК; Определение № 42/29.01.2018 по дело №2696/2017 на ВКС, ГК, I
г.о.; Решение № 383 от 26.10.2010 на ВКС по
гр. д.№ 532/2010 на ВКС, ГК, ІІ г.о.; Определение
№ 266 от 4.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5466/2016 г., I г. о., ГК и др. Това
решение отговаря и на житейската справедливост, към която следва да се придържа
и правото.
Предвид на горното, съдът намира, че искът на ищцата за изкупуване на
процесните земеделски земи, продадени от съсобственика И.Ю.А. и неговата
съпруга А.Р.А. на ответницата И.Г.И. е основателен, но същия следва да се уважи
при действителните условия относно цената, платена от купувача на продавачите
от 15 400лв., а не при цената, посочена в НА от 1985 лв. Тази цена ищцата
следва да плати на купувачите по сделката – ответниците И.Г.И. и Х.К.И..
Съдът намира, че на страните по делото, конкретно на ищцата следва да се укаже, че действителната цена на сделката от 15 400лв., следва да бъде платена на купувачите И.Г.И. и Х.К.И. в месечен срок от влизането на решението в сила, съгл. чл. 32, ал.3 от ЗС и ако ищцата не стори това, решението ще се счита обезсилено по право.
Относно
разноските.
Ищцата е направила разноски по делото и претендира присъждането на
такива, както и е представила списък на същите по чл. 80 от ГПК. Съгласно
списъка ищцата претендира разноски в общ размер на 1478,92лв. съдът намира
претендираните разноски за доказани от приложените по делото писмени
доказателства за тях.
Ответниците също са направили разноски по делото. От ответниците И.Ю.А. и А.Р.А. се претендират такива само за
адвокатски хонорар в размер на 400лв., което отговаря на приложеното по делото
пълномощно и договор за правна защита, л. 142.
От ответниците И.Г.И. и
Х.К.И. също се претендират такива само за адвокатски хонорар в размер на
400лв., което отговаря на приложеното по делото пълномощно и договор за правна
защита, л. 145.
Предвид на това, че
искът на ищцата се уважава, то ответниците следва да бъдат осъдени да й
заплатят направените по делото разноски. Отговорността на ответниците не е
солидарна, освен на тези които са съпрузи, съгл. чл. 21 от СК, след като
разноските се разделят по равно между семейството на продавача и семейството на
купувача. Така ответниците И.Ю.А. и А.Р.А. дължат солидарно на ищцата сумата от
739,46лв. за разноски, както и ответниците И.Г.И. и Х.К.И. дължат също толкова.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд Нови пазар,
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА на
основание чл.
33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от
С.Р.М. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, против
И.Ю.А. с ЕГН ********** ***, А.Р.А. с ЕГН ********** ***, И.Г.И. с ЕГН **********
*** и Х.К.И. с ЕГН ********** ***, ИЗКУПУВАНЕ
от страна на С.Р.М. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, на ¼ ид.ч. (една четвърт идеална част) от следните недвижими имоти, находящи се в землището
на с. П., ЕКАТТЕ 56071, общ. Н., и съгласно Заповед № ***г. на ИД на АГКК, представляващи,
както следва:
1/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 6815 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***, при
граници и съседи, както следва: имоти с идентификатори с №№ ***, ***, ***, ***,
***;
2/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 8702 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***, при
граници и съседи, както следва: имоти с идентификатори с №№ ***, ***,
56071.18.323, 56071.18.322;
3/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 3877 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***, при
граници и съседи, както следва: имоти с идентификатори с №№ 56071.18.327,
56071.18.329, ***, ***;
4/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 2300 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***, при
граници и съседи, както следва: имоти с идентификатори с №№ 56071.18.327,
56071.18.330, 56071.43.4, ***, 56071.18.328;
5/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 8914 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***, при
граници и съседи, както следва: имоти с идентификатори с №№ ***, 56071.18.325, ***,
56071.18.323, 56071.18.320;
6/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 5460 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***, при
граници и съседи, както следва: имоти с идентификатори с №№ 56071.18.331,
56071.18.330, 56071.18.329, 56071.18.328, ***, ***;
7/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 2260 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***, при
граници и съседи, както следва: имоти с идентификатори с №№ 56071.18.331,
56071.43.4, 56071.18.329, 56071.18.327;
8/ поземлен имот с идентификатор № ***с
площ от 5549 кв.м., ІІІ кат., в м. „до турските гробища“, стар № ***, при
граници и съседи, както следва: имоти с идентификатори с №№ 56071.43.416,
56071.43.2, 56071.43.3, 56071.43.4, 56071.18.330, 56071.18.327, ***, при действително уговорените на
29.05.2019 г. в предварителен договор за покупко – продажба условия за цената
на сделката от 15 400лв. между И.Ю.А. с ЕГН ********** *** и А.Р.А. с
ЕГН ********** *** от една страна и в качеството им на продавачи и И.Г.И. с ЕГН
********** ***, от друга страна, в качеството й на купувач, по силата на НА №**,
том І, дело № ***г. на Нотариус с рег. № 682 на Нот.камара, вписан в Агенцията
по вписванията под № 1657 от 07.06.2019 г., Акт І 114, ноч 5, дело № 855/2019
г. при РС Новипазар, ПРИ УСЛОВИЕ, че в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение С.Р.М. с ЕГН **********
с пост.адрес *** заплати на И.Г.И. с
ЕГН ********** *** и Х.К.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 15 400 лв. (петнадесет
хиляди и четиристотин лева).
ОСЪЖДА
на основание 78, ал.1 от ГПК, И.Ю.А. с
ЕГН ********** *** и А.Р.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.Р.М. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, СУМАТА от 739,46лв.(седемстотин
тридесет и девет лева четиридесет и шест стотинки) за направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА
на основание 78, ал.1 от ГПК, И.Г.И.
с ЕГН ********** *** и Х.К.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.Р.М. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, СУМАТА от 739,46лв.(седемстотин
тридесет и девет лева четиридесет и шест стотинки) за направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред окръжен съд Шумен в двуседмичен
срок от връчването му на страната.
Районен
съдия : ....................................
Галина Николова