Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на шести март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8382 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 15.04.2019 г. по гр.д. №88686/2017 г. на
Софийския районен съд, 79 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Г.С.Т. кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за
сумата от 2269,59 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода мес.05.2013 г. - мес.04.2015 г., сумата от 542,67 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху задължението за неплатена топлинна
енергия за периода 15.09.2014 г. - 28.08.2017 г., сумата от 42,38 лв.,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода мес.05.2013 г. -
мес.04.2015 г., и сумата от 10,93 лв., представляваща обезщетение за забава
върху задължението за цена на услуга дялово разпределение за периода 15.09.2014
г. - 28.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №62243/2017 г. по описа на СРС, 79 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е потребител на
топлинна енергия, тъй като не е собственик на процесния топлоснабден имот.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Г.С.Т. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира
разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да
приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите.
По делото ищецът, чиято е доказателствената тежест за това,
и въпреки указанията на първоинстанционния съд в изготвения по делото
проектодоклад по реда на чл.146 ал.2 ГПК, не е представил никакви
доказателства, които да сочат на връзка между ответника и топлоснабдения имот,
респ., че ответникът е собственик на имота. Представеният и цитиран във
въззивната жалба договор за замяна на държавен недвижим имот от 30.08.1991 г. е
с предмет недвижими имоти, различни от процесния.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че
страните не са в соченото от ищеца облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено
изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №93361/15.04.2019 г., постановено по
гр.д. №88686/2017 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.