№ 573
гр. Стара Загора, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20215530103147 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ твърди в исковата си молба, че вземането
на ищеца се основавало на договор за кредит № CREX-14754641 сключен на 27.04.2017 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Д. П. АНГ. като
кредитополучател. Твърдят, че договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на
изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 20.05.2018 г.,
съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски,
размер на вноската и размера на оставащата главница.
Твърдят, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането
по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане,
извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо
вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение
за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните погасителни вноски всяка в
размер на 91.06 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен годишен процент на разходите, като била посочена и общата стойност на
плащанията.
Сочат, че месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката
(възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.
1
Твърдят, че ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив
процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения
процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с
него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от
сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включвали
всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита.
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него.
Сочат, че на основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 91.06 лева, като в чл. 3 от
договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата, на основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.
Считат, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто
полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното
изречение.
Д. П. АНГ. е преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски
кредит на 20.06.2017 година, към която дата са били заплатени 0 броя погасителни вноски.
Заявяват, че на основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай е 20.07.2017, от която дата вземането е станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено
изрично уведомление до длъжника на 12.12.2017.
Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка,
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти
в сила от 1 януари на текущата година биле приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли приложими за второто полугодие.
Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното
изречение.
2
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България съществува вземането по договор CREX- 14754641, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4351/2020 по
описа на Районен съд - Стара Загора, а именно: 906.88 лева – главница по договора за
кредит, 185.84 лева възнаградителна лихва, 187.31 лева – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.07.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, молят съда
да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Молят в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България да бъдат присъдени и направените във връзка с
издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4351/2020 по описа на Районен съд -
Стара Загора разноски както следва: 25.00 лева - държавна такса, 50.00 лева —
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за
настоящото съдебно производство — 50.00 лева — държавна такса и 100.00 лева —
юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума:
IBAN: BG 17 CITI 9250 1010 009120, BIC/SWIFT: CITI BG SF, Ситибанк Европа АД,
клон България.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на
ответника особен представител адв. К.А., в който заявява, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. От приложените доказателства в исковата молба, не се установявало че
сумата отпусната по кредита е била преведена на търговския партньор, от който ответника
се твърди, че е закупил стоки, нито че същия се е съгласил с условията на договора. Твърди,
че не се съдържали данни в приложените документи същият да е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, за да му бъдат начислени съответно
възнаградителна лихва и договорна такса. Нямало приложени документи, че стоките са или
съответно заплатени и получени от ответницата. Нямало валидно формирано волеизявление
от надлежните органи на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, което да е
доведено до знанието на ответника, за обявена предсрочна изискуемост на вземането в
целия размер, включително и за вноските с ненастъпил падеж, към момент предхождащ
заповедното производство. Кредитът не бил предсрочно изискуем, а бил с настъпил падеж.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 4351/2020 г. по описа на РС -
3
Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 260067 от 12.01.2021 г. по чл. 410
от ГПК, с която Д. П. АНГ. е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от
906.88 лева за задължение по Договор за кредит за покупка на стоки, сумата от 185.84 лева
възнаградителна лихва от 20.06.2017 г. до 20.05.2018 г., сумата от 187.31 лева мораторна
лихва от 20.07.2017 г. до 16.10.2020 г. и законна лихва от 27.10.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 75 лева разноски по делото.
От представения по делото договор за кредит № CREX-14754641 сключен на
27.04.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Д. П. АНГ. като
кредитополучател, се установява, че договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги
на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 20.05.2018
г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни
вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Безспорно е установено, че е настъпил крайният срок на договора, тъй като същият е
сключен за срок от 10 месеца, като последната вноска е дължима на 20.05.2018 г. Между
ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по
чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.
11, ал. 2 ЗПК, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от
императивно определеното съдържание на договора е налице.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. Вещото лице сочи, че от ответника А. е постъпило едно единствено плащане на
21.08.2018 г. в размер на 100 лв., с което е погасена начислената мораторна лихва, която към
21.08.2018 г. е била 100.41 лв.
Вещото лице сочи, че към 27.10.2020 г./ датата на завеждане на заявлението по чл.
410 ГПК/ дължимата сума по кредита е била в размер на 1280.03 лв., а именно: 906.88 лв.
главница, 185.84 лв. възнаградителна лихва за преиода 20.06.2017 – 20.05.2018 г., и 187.31
лв. – мораторна лихва за периода 20.07.2017 г. до 16.10.2020 г.
Съдът приема, че договорът за потребителски кредит е действителен тъй като са
спазени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Видно от процесния
договор за потребителски заем, кредиторът е посочил като абсолютни стойности лихвения
процент по заема и годишният процент на разходите на заема. Действително, липсва ясно
разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои
4
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 36.32
% /. Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Неоснователни се явяват възраженията, наведени от особения представител на
ответника Д.А. в отговора на исковата молба за недоказване на обстоятелството, че
договорът е бил сключен за закупуване на стоки.
В чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК е посочено, че договорът следва да съдържа условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съгласно т.12 от
чл.11, ал.1 от ЗПК кредиторът предоставя при поискване информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Съдът намира, че в настоящия случай, в договора се съдържа ясна информация за
начина на издължаване на кредита за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски – посочен е общият размер на дълга /1092.72 лева/, срока на договора
/12 броя погасителни вноски/, посочен е размерът на вноските /91.06 лева/, че са месечни.
Ето защо, съдът приема, че договорът за кредит е обвързал ответницата А. и тя дължи
процесните суми за главница и лихва за забава. Освен това съобразно чл. 11, ал. 1, т. 6 и т.
11 от ЗПК в договора е предвиден срок и съдържа погасителния план, който е инкорпориран
в него. Срокът на договора в действителност не е точно упоменат, но същият е определен,
доколкото в погасителния план са точно посочени дати, на който всяка от уговорените
погасителни вноски падежира, като последната вноска е предвидено, че следва да се заплати
на 20.05.2018 г. Следователно, именно на тази дата изтича и срока на договора. На следващо
място в погасителния план е посочен размерът на всяка една от дължимите месечни вноски,
техния брой, начин на плащането им, като предвид обстоятелството, че лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на договора, не следва в договора да е упоменато какво би било
5
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, поради което настоящият състав приема, че
договорът е съобразен и с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260067 от 12.01.2021 г. по чл. 410 от ГПК, с
която Д. П. АНГ. е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от 906.88 лева за
задължение по Договор за кредит за покупка на стоки, сумата от 185.84 лева
възнаградителна лихва от 20.06.2017 г. до 20.05.2018 г., сумата от 187.31 лева мораторна
лихва от 20.07.2017 г. до 16.10.2020 г. и законна лихва от 27.10.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 75 лева разноски по делото, се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът е направил
разноски в общ размер на 775 лв. /по заповедното производство 75 лв. и по настоящото
такова - 700 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице -2500 лв., възнаграждение за
особен представител-300 лв., ДТ – 50 лв., юрисконсултско възнаграждение 100 лв./.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. П. АНГ. ЕГН ********** с адрес:
**********с назначен особен представител – адв. К.А. от АК-Стара Загора/, че същата
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, сумата в
размер на от 906.88 лева за задължение по Договор за кредит за покупка на стоки, сумата от
185.84 лева възнаградителна лихва от 20.06.2017 г. до 20.05.2018 г., сумата от 187.31 лева
мораторна лихва от 20.07.2017 г. до 16.10.2020 г. и законна лихва от 27.10.2020 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4351/2020 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. П. АНГ. ЕГН ********** с адрес: **********с назначен особен
представител – адв. К.А. от АК-Стара Загора/, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата от 775 лв., представляваща направените по
настоящото и заповедното производство разноски.
Банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума:
IBAN: BG 17 CITI 9250 1010 009120, BIC/SWIFT: CITI BG SF, Ситибанк Европа АД,
6
клон България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7