№ 32936
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.НОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.НОВА Гражданско дело №
20211110147493 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 153257/01.06.2023г., подадена от адв. В. К. – процесуален
представител по пълномощие на ищеца по делото В. В. С. с искане за допълване на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение № 7439 от 11.05.2023 г. в
частта за разноските, чрез присъждане в полза на адв. К. на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска защита на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер от
400 лева. В молбата се посочва, че в процесния случай се касае за оказана безплатна правна
помощ по делото, при която договорът за адвокатска услуга касае отношенията между
клиент и адвокат и писмената му форма е единствено условие за доказване. Поддържа се, че
липсата на представен писмен договор по делото не е пречка постигнатото съгласие
представителната власт да бъде осъществявана безплатно, да бъде удостоверено в процеса
по друг начин. Изтъква се, че с решението по делото несправедливо и в противоречие с
установената практика на върховната съдебна инстанция не са присъдени разноски в полза
на адв. К. за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗАдв. С тези съображения се отправя искане за уважаване на молбата.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ответницата по делото М. С. Б.,
като в указания й едноседмичен срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, а и към настоящия момент по
делото не е постъпил писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 01.06.2023 г. по електронната поща, при получен препис от акта,
чието допълване се иска от молителя на 22.05.2023 г. – л. 115 от делото/, от легитимирана
страна с правен интерес – пълномощника на ищеца по делото във връзка с отправено искане
за присъждане на разноски за оказана безплатна адвокатска защита.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 7439 от 11.05.2023 г. е уважен
предявеният от В. В. С., с ЕГН: ********** срещу М. С. Б., с ЕГН: ********** осъдителен
1
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като ответницата е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 360 лева, представляваща стойност на заплатени от В. С. месечни такси за
издадената на М. Б. карта „Мултиспорт“ за месец февруари 2020 г. и за периода от месец
май 2020 г. до месец ноември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна М. Б. е осъдена за заплати на
ищеца В. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева, представляваща сторени
разноски за държавна такса.
В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения относно причините, поради
които в полза на процесуалния представител по пълномощие на ищеца – адв. К. не следва да
бъдат присъдени разноски за оказаната от него адвокатска защита, приемайки, че не е
проведено доказване на предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв - липсва представен
договор за правна защита и съдействие между страните – представляван и представител, в
който изрично да е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ищеца по
делото) безплатно, както и основанието за това – доверителят е сред кръга от близки на
представляващия го адвокат или друг документ, изходящ от ищеца, в който това
обстоятелство да е посочено. В решението съдът е взел предвид, че по делото са депозирани
единствено пълномощно от 28.06.2021 г. за учредена в полза на адв. К. представителна
власт спрямо В. С. с правото да го представлява по настоящото дело (л. 19) и декларация за
правна помощ и съдействие (л. 103) от адв. В. К. относно наличието на обстоятелство по чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв за безплатно предоставяне на правна консултация и
представителство по делото поради това, че ищецът е от кръга на близките му. В т. 2 от
декларацията е посочен обхватът на правните услуги по договора.
В производството по настоящото дело ищецът В. В. С. е представляван от адв. В. К. на
основание представено по делото пълномощно от 28.06.2021 г. (л. 19 от делото), по силата
на което в полза на адв. К. е учредена представителна власт спрямо ищеца за
представителство пред СРС в исково производство срещу М. Б., в т.ч. пред въззивна и
касационна инстанция – до окончателното решаване на спора. В писмена декларация за
правна помощ и съдействие, депозирана и приложена по делото – л. 100 адв. К. е
удостоверил, че ищецът В. С. е сред кръга на близките му по см. на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл.
2 ЗАдв, поради което адвокатът предоставя услугите си по настоящото дело безплатно на
клиента.
Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на няколко категории лица, а именно: лица, които
имат право на издръжка, материално затруднени лица, и на роднини, близки или на друг
юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата
страна да го заплати.
Действително, както се посочва в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК оказването на
безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38 ЗАдв е предмет на
договаряне между адвоката и неговия клиент, както и, че законът не предвижда писмена
форма за действителност на договора. Същевременно, при липсата на такъв договор и на
друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т.
1 - т. 3 ЗАдв, в която не само е изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да
окаже безплатна адвокатска защита, но и такава да е възложена от страната, то не е налице
основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В тази връзка и с оглед конкретните доводи, изложени в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК
2
съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не е установено наличието на такова
изявление от страната, упълномощител и клиент - ищеца В. В. С., а именно, че като лице
измежду посочените по чл. 38, ал. 1 ЗАДв и конкретно близък на адв. К., ще бъде
представляван от него в процеса безплатно. По делото е представена единствено декларация
за такова представителство, но последната обективира волята на представляващия адвокат,
но не и на страната, каквато не е налице и в приложеното пълномощно. Именно в тази
връзка в решението си съдът е посочил, че по делото липсва представен договор за правна
защита и съдействие между страните – представляван и представител, в който изрично да е
вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ищеца по делото) безплатно,
както и основанието за това – доверителят е сред кръга от близки на представляващия го
адвокат или друг документ, изходящ от ищеца, в който това обстоятелство да е посочено,
позовавайки се на практика на върховната инстанция в тази насока, а именно: Определение
№ 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от
14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., ГК., в който смисъл е и Определение
№ 507/19.09.2018 г., ВКС, II ТО по ч. т. д. № 1972/18 г.
Съдът не формира извод, че договорът за правна защита е абсолютна предпоставка за
присъждане на поисканото възнаграждение, но при липсата на такъв или на друг документ,
в който да е обективирана и волята на представляваното лице, че е сред кръга от лицата по
чл. 38, ал. 1 ЗАдв и, че процесуалното представителство от упълномощения от него адвокат
ще бъде осъществено безплатно, то съдът не може да приеме за доказана хипотезата на чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, поради което в полза на адв. В. К. не следва да бъде присъдено
възнаграждение за безплатна адвокатска защита по настоящото дело.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и
оставянето й без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. К. – процесуален представител по
пълномощие на ищеца по делото В. В. С., обективирано в депозирана по делото молба с вх.
№ 153257/01.06.2023 г., за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по
делото решение № 7439/11.05.2023 г. в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в
полза на адв. К. по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя и на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3