Определение по дело №216/2015 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1186                                    05.10.2015 г.                         гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

Окръжен съдия: Иван Воденичаров

 

като разгледа  докладваното от съдията търговско дело № 216 по описа за 2015 година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК взе предвид следното:

                Производството е образувано по  редовна и допустима искова молба на „ТРАНСВАГОН“ АД с ЕИК *********, представлявано от Васил Данев Василев чрез адв. Х.Т., съд. адрес ***, пл. Тройката № 4, ет.2, офис 4 против „ЕП КОМЕРС“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Кристиан Георгиев П., адрес ***, Е.Т.П. с ЕГН ********* и Г.П. с ЕГН **********, двамата с адрес ***.

          Съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата по нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в законния срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

           Ответниците са депозирали отговори в срок.

           Отговорите са изпратени на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.

            Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в срока по закона. Допълнителната искова молба е изпратена на ответниците, с указание за допълнителен отговор.

          Допълнителните отговори са депозирани в срока по закона.

          Съдебните книжа са редовно разменени.

          Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад на основание чл. 374, вр. чл. 146 от ГПК.

 

          Проект за доклад:

Обстоятелства, на които ищецът основава иска си:

 Ищецът твърди, че е завел осъдителен паричен иск против първи ответник за сумата от 2 385 274, 59 лв. с ДДС, по който е образувано тд № 322/2013 г. на БОС. Искът бил обезпечен със запор върху 3195 бр. акции от капитала на ищеца, собствени на първи ответник; запор върху вземането му за дивидент от ищцовото дружество за 63 900 лв. и запор върху банкови сметки в посочени банки. По допуснатото обезпечение е образувано изп. д. № 260/2013 г. на ЧСИ Трифон Димитров. Изпратено е запорно съобщение до ответното дружество за наложените мерки и за назначаването му за пазач, като същото на 29.07.2013 г. е отказало да получи запорното съобщение. По отношение изземването на акциите съдебния изпълнител е насрочил три дати – 26.08.2013 г.; 17.10.2013 г. и 02.09.2014 г., но длъжникът възпрепятства изпълнението.

          Междувременно, с решение по втд № 154/2014 г. АС-Бургас е уважил иска и е осъдил ответното дружество да заплати сумата 2 385 274, 59 лв. с ДДС, ведно с мораторна лихва и разноски. При факта на решението ищецът подал молба до съда за снабдяване с изпълнителен лист и на 20.08.2014 г. е бил издаден. На основание този изпълнителен лист ищецът образувал изп. д. № 191/2014 г. на същия ЧСИ. По делото са били наложени 14 възбрани върху описани имоти и 2 запора върху МПС. За възбраните е издадена ПДИ № 2544/16.10.2014 г., връчена на 11.11.2014 г. чрез залепване на уведомление на адреса на ответното дружество. 

          На същата дата – 11.11.2014 г. ответното дружество чрез управителя си Е.П. сключило с двамата съуправители, съдружници и съпрузи – ответниците Е. и Г.П. договор за установяване на вземане и за учредяване на особен залог върху търговско предприятие. Според договора дружеството дължи сумата от 1 400 000 лв., представляваща предоставени заеми и в обезпечение на сумата е учредило на заемодателите особен залог върху търговското си предприятие, като съвкупност от права, задължения, фактически състояния, в т.ч. и активи описани в приложение № 1към договора. Описанието е било според състоянието на дружеството към момента на договора, като изричното съгласие е било да не се предава управлението. Уговорено е и, че залогът върху търговското предприятие се простира и върху бъдещи активи, както и всички вземания към трети лица. В посоченото приложение са описани схематично имотии движими вещи. Самият договор за особен залог е вписан в ТР на 17.11.2014 г., а в ЦРОЗ – на 27.11.2014 г. съответно в Службите по вписвания, както следва : Ст. Загора – 03.12.2014 г.; Поморие- 09.12.2014 г.; Чепеларе – 16.12.2014 г.; Бургас – 22.12.2014 г. и Несебър – 23.01.2015 г. Според закона учредения особен залог не може да се противопоставя на трети лица. Обременяването на вещта с особен залог представлява действие на разпореждане с нея. Според ищеца противопоставимо му е учредяването на особен залог върху търговското предприятие, вписан в службите преди вписването на възбраните и запорите. Също е противопоставимо на ищеца и вписването на залога в ЦРОЗ по отношение на онези активи, върху които ищецът – взискател не е наложил мерки на обезпечение.  Тъй като договора за особен залог се простира и върху бъдещи активи, това пряко ще рефлектира и върху правата на ищеца, основаващи се на съдебни решения по дела които той е завел срещу свързано с ответното дружество и същите физически лица за недействителност на продажби. Така особения залог ще възпрепятства изпълнението върху имотите, предмет на тези договори, тъй като недействителността има обратно действия към момента на вписването на особения залог. При всички случаи с особения залог се увреждат правата на ищеца, тъй като ЗОЗ е специален, поради което изпълнението по ЗОЗ ще направи невъзможно неговото удовлетворяване по осъдителното решение.

          Поради това ищецът се позовава на чл. 135 ЗЗД. Твърди, че има качество на кредитор спрямо ответното дружество. Същото е извършило разпоредителна сделка с ответниците физически лица, като е сключило договора за особен залог. Ответното дружество е знаело, че сделката уврежда ищцовите интереси. Знанието за увредата се предполага при условията на чл. 135, ал.2 ЗЗД.

           Конкретно:

           Налице е вземане основаващо се на съдебно решение, независимо, че не е влязло в сила.

            С разпоредителната сделка по особения залог ответното дружество е дало възможност имуществото му, което е предназначено за обезпечение на възникналото вече вземане на ищцовото дружество, да удовлетвори други кредитори. Сделката е увреждаща, тъй като осуетява възможността за удовлетворение на ищеца. Аргументи за това ищецът намира в самия договор за особен залог – обезпечава кредитори- съдружници-съпрузи; залога е учреден върху цялото търговско предприятие.

             Налично е и знание за увредата по смисъла на закона – законните представители на дружеството са в знание за наличния дълг по съдебното решение и основанието на ищцовото вземане /фактура от 11.12.2009 г./, последващи действия по изпълнение на решението, образуване на изпълнително дело, наложени мерки по изпълнението, както и предходно обезпечение при образуване на съдебното производство.

              Знанието на другите двама ответници – страни по договора за особен залог се извежда от факта, че са съпрузи, съдружници в ответното дружество и съуправители или са свързани лица по смисъла на ТЗ, ЗКПО и ДОПК. Освен това те са и в знанието си за водените дела.

 

 Ищецът отправя искането: да бъде прието за относително недействителен спрямо него на договор за установяване на вземане и учредяване на особен залог от 11.11.2014 г., сключен между ответниците.

 

Правна квалификация: Искът има правно основание в чл. 135 ЗЗД,

 

Обстоятелства, на които ответникът „ЕП КОМЕРС“ възразява:

Ответникът оспорва основателността.

Твърди, че ищецът няма качество на кредитор, тъй като няма вземане. Решението на АС – Бургас по втд № 154/2014 г. не е влязло в сила и вземането не е установено със СПН. Решението е оспорено и е висящо касационно производство по тд № 39/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о. В тази връзка се прави искане за спиране на настоящото производство. Ищецът не признава вземането по фактурата от 11.12.2009 г., която е предмет на съдебното производство. Същата не се представя. Не е посочено правоотношението, по което тя е издадена. Дори и да е издадена по споразумение между страните, то е по отчетна сделка между ищеца – доверител и ответника-комисионер, т. е отчетено е изпълнение по комисионен договор. По фактурата ищеца изобщо не е извършвал плащане за да се иска връщане на сумата.

 

Ответниците Е. и Г.П. възразяват със същите аргументи.

 

В допълнителна искова молба ищецът поддържа иска си.

 Твърди, че има качество на кредитор. Основанията за вземането на ответниците-физически лица по отношение на първи ответник е ирелевантно. Независимо, че решението на АС – Бургас не е влязло в сила, то има изпълнителна сила по смисъла на закона. Още повече, че за успешното провеждане на иска не е необходимо дори завеждането на предходен иск за установяване на вземането. Поради това възражението на ответниците е неоснователно. те са имали възможността да упражнят правото си да спрат изпълнението на въззивното решение на АС – бургас, но не са го сторили. Независимо, че в това производство не е необходимо да се установява правоотношението даващо кредиторови права ищецът препраща към осъдителното решение на АС – Бургас, където съдът е установи основанието на вземането на ищеца – заплатена авансово от него цена срещу недоставени материали, квалифицирано по чл. 55 ЗЗД, за което е издадена фактурата от 11.12.2009 г. Ответното дружестнво е в знанието си за тази фактура, тъй като е осчетоводена. Стойността по фактурата е заплатена чрез прихващане по споразумение от 11.12.2009 г.

 

          В допълнителен отговор „ЕП КОМЕРС“ поддържа възраженията си. Оспорва въведеното от ищеца в допълнителната искова молба. Поддържа, че ищеца не е кредитор. Дори и да е налице вземане на ищеца, то е погасено по давност.

 

          В допълнителен отговор Е. и Г.П. поддържат възраженията си. Излагат същите аргументи. Въвеждат същото възражение за погасителна давност.  

 

 

Относно доказателствените искания: Страните са приложили писмени доказателства, които ще се допуснат. Ищецът е поискал издаване на съдебни удостоверения, което е допустимо. По искането за назначаване на експертиза и останалите искания съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на страните и отделяне на спорно от безспорно.

 

Относно доказателствената тежест: По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи твърдените факти, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици.

  Ищецът носи главното доказване: качество на кредитор, факта на сделката, увреждането му, знание за увредата му от страна на  ответниците при сключване на процесната сделка. Ответниците доказват възраженията си.

Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА на 11.11.2015 г. от 10.00 часа с призоваване.

ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от определението.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от допълнителните отговори.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото.

ДОПУСКА приложените от страните писмени доказателства.

ДА СЕ издадат исканите съдебни удостоверения след такса.

ОБЯВЯВА, че по останалите доказателства ще се произнесе в открито заседание.

 УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част.

 УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

  

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :