№ 35200
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110122576 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, подадена
чрез процесуалния му представител – юрк. П.М., срещу ЗК „У.“ АД, с ЕИК:
***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът на ищеца
сумата от 4062,37 лева – представляваща главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор №
BG/22/117003177974, възлизащо на ½ от стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение в /в общ размер от 8124.73 лева, изплатено от
ишеца на трето увредено лице – собственик на л.а. марка „БМВ“, модел Х6, с
рег. № IKN*** чрез системата „Зелена карта“/ по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ищеца като застраховател
на влекач с рег. № *** срещу ответ. като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. № ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3401/2024 г. на СРС – 18.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че за влекач марка „МАН“, модел „ТГХ ***
БЛС“, с рег. № *** бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица №
BG/22/117003177974 с период на действие от 04.12.2017 г. до 04.12.2018 г.
Също така се посочва, че по отношение на ремарке с рег. № *** е
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна компания „У.“ АД по застрахователна
полица № *********, със срок на валидност 12.11.2017 г. до 11.11.2018 г.
Твърди се, че на 23.07.2018 г. в гр. Магара, Република Гърция, е
настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ – при управление на
влекач марка „МАН“, модел „тгх *** БЛС“ с рег.№ ***, с прикрепено към
него ремарке с рег. № ***, водачът А..А. реализирал ПТП, при което увредил
1
паркиран лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, с рег. № INK***, за което
от съответните компетентни органи на Република Гърция са съставени
документи за ПТП.
В резултат от ПТП на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, с рег. №
INK*** били нанесени материални щети, поради което на застрахователя на
влекача марка „МАН“, модел „тгх *** БЛС“ с рег.№ *** – ЗК „Л.И.“ АД, е
предявена регресна претенция по „Зелена карта“ от ETHNIKI INS. При ищеца
била образувана преписка, в хода на която щетите били оцени и с преводно
нареждане от 29.03.2019 г. застрахователят заплатил сума в размер на левова
равностойност от 8 124,73 лева на водача на пострадалото МПС.
С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят на
влекача ЗК „Л.И.“ АД счита, че е встъпил в правата на застрахования
собственик срещу застрахователя по гражданска отговорност на ремаркето –
ЗК „У.“ АД, по отношение на 1/2 от заплатеното застрахователно
обезщетение.
Посочва, че тъй като процесното застрахователно събитие е настъпило в
Република Гърция, приложимият закон е Закон № 489/76 /Държавен вестник
А331/ „Задължително застраховане по гражданска отговорност при ПТП“,
съгласно чл. 6А, ал.4 от който „Ако злополука е причинена от камион, свързан
с ремарке, застрахователите на ремаркето и камиона носят съответно
споделена /солидарна/ отговорност за щети на трети страни. Отговорността на
тези застрахователи е ограничена до застрахователната сума по съответните
полици, запазвайки право на двете страни за регрес за разпределение на
загубите.“ Поради това навежда, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ремаркето
следва да заплати на ищеца ½ от стойността на заплатеното застрахователно
обезщетение за процесното ПТП. Твърди, че с покана ответното дружество ЗК
„У.“ АД е поканено да заплати ½ от процесната сума по ликвидационна
преписка № 0000-1816-18-605405, но ответното дружество се е произнесло с
мотивиран отказ. Поради това моли съдът да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
С исковата молба са представени: Заверено копие на застрахователна
полица на задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, полица № BG/22/117003177974 от 04.12.2017 г.; заверено
копие от проверка от Гаранционен фонд за сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за МПС с peг. №
***; копие от имейл от бюро на гръцките застрахователи от 06.08.2018 г.
относно произшествие от 23.07.2018 г в Малгара, Гърция (оригинал и превод
на български език); копие от имейл от 20.08.2018 г., 15:00 ч. (оригинал и
превод на български език); уведомителна бележка за щета в чужбина № 29124
от 25.08.2018 г., в едно с прилежащи документи към нея и снимков материал;
копие от имейл от 25.10.2018 г. относно спешно напомняне за споразумение за
регулиране; уведомление за иск от 13/09/2018 г. (оригинал и превод на
български език); талон за автомобил /разрешение за движение/ на Република
Гърция издаден от Министерство на транспорта и съобщенията за МПС с peг.
№ IKN ***, ведно с прилежащите документи; искане за реимбурсиране на
2
сума /член 5 от Вътрешните правила/ от 25.02.2019 г; доклад по щета № 0000-
1816-18-605405/1/1/2019-03-16; преводно нареждане за кредитен превод от
29.03.2019 г., ведно с опис на заплатените претенции; регресна покана до ЗК
“У.” АД с Изх. № 6506/02.06.2020 г.; отговор на регресна покана от ЗК “У.” АД
по щета № 0000-1816-18-605405; решение на съда по съединени дела С-359/14
и С-475/14; заверено копие на извадка от Закон 489/76 /Държавен вестник
А331/ задължително застраховане по гражданска отговорност при
Пътнотранспортни произшествия.
Иска се извършване на съдебна автотехническа експертиза със задачи по
исковата молба.
Прави искане по чл. 190 ГПК съдът да задължи ЗК „У.“ АД да представи
застрахователна полица № ********* по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в условията на евентуалност –
на ищеца да бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се
снабди с информация от „Гаранционен фонд“ за надлежно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на ремарке с рег.№ *** към датата на процесното ПТП –
23.07.2018 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответ. по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по основание и размер.
Ответникът развива съображения в насока, че процесното
правоотношение е с международен елемент, тъй като ПТП е настъпило в
Гърция. Поддържа, че приложимото право съгласно решение на СЕС по
съединени дела С-359/14 и С-475/14 г. по регресен иск на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на теглещо превозно средство, който е
изплатил застрахователно обезщетение, срещу застраховател на тегленото по
време на ПТП превозно средство, се определя съгласно чл. 7 от Регламент №
593/2008 г., ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 г.
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата.
Следователно, чл. 7 от Регламент № 593/2008 г. се прилага в случаите, в които
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие
по силата на чл. 4 и следващите от Регламента № 864/2007 г. предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Посочва, че в процесния
случай приложимото материално право в отношенията между пострадалия и
застрахователя на влекача е правото на Република Гърция.
Приложимото право по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ е обаче правото на Република България, доколкото и двамата
застрахователи са със седалище и адрес на управление в Република България и
няма данни да е избрано друго право между страните. Посочва, че според чл.
479 от българския Кодекс на застраховането, за вреди, нанесени от ремарке,
което е прикачено към влекач и функционално зависимо от него по време на
движение, или в случаите, когато ремаркето се е откачило по време на
движение, вредите се покриват от застрахователя по задължителна
3
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на теглещото
превозно средство /влекача/. Посочва, че в процесния случай чл. 411 от КЗ е
неприложим, тъй като посочената разпоредба урежда встъпването на
застраховател по имуществена застраховка в правата на пострадалия и
застрахован при него срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, а
процесният случай е различен. Поддържа, че в процесния случай е
неприложима и разпоредбата на чл.499, ал.7 КЗ, съгласно която при
множество причинители на застрахователното събитие всеки от
застрахователите отговаря пред увреденото лице солидарно. Поради
посоченото оспорва предявения иск по основание.
Оспорва претенцията на ищеца като погасена по давност на осн. чл.378,
ал.5 от КЗ.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства: решение на Съда на ЕС по
дела С-359/14 и С-475/14; регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.2008 г. относно приложимото право към
договорни задължения (Рим I); регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Рим II);
По приложимото материално право:
На първо място следва да се даде отговор на въпроса кое е приложимото материално
право – на Република Гърция или на Република България. Отговор на този въпрос е даден в
решение на Съда (четвърти състав) от 21 януари 2016 година по съединени дела C-359/14 и
C-475/14. Съгласно даденото в него разрешение Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II),
трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу
застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя съгласно
член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната отговорност, приложими
спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007,
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Съгласно т. 61 и 62 от
цитираното решение на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде
разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на пострадалите лица между
водача и собстве. на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна,
държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по
силата на Регламент „Рим II“, а на второ място, следва да се определи, в съответствие с член
4
7 от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка,
сключени между застрахователите – ищци в главните производства, и съответните
застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат
по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя
на ремаркето. От изложеното следва, че член 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Такъв е и настоящият случай -
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя на
влекача е това на Република Гърция, което е служебно известно на съда и предвижда
разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и на ремаркето. Поради
това приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и
на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на член 7 от Регламент №
593/2008. Съгласно чл. 7, параграф 2, доколкото приложимото право не е било избрано от
страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното
местопребиваване на застрахователя. В случая страните не са избрали приложимо право,
като и двамата застрахователи са със седалище и място на дейност в Република България,
поради което и приложимо е българското право.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
На ищеца следва да се укаже, че представени по делото доказателства са
незаверени съобразно изискванията на чл. 183 ГПК, а представеният на л. 16
по делото документ е представен в незаверен препис на гръцки език, поради
което следва да му бъдат дадени указания да завери документите съгласно
изискванията на чл. 183 ГПК, както и да представи превод на български език
на представен на л.16 документ на чужд език.
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да
бъде отхвърлено, доколкото ответникът признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица № ********* по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Изготвянето на съдебна автотехническа експертиза с оглед заявените
оспорвания с отговора на исковата молба на този етап следва да се отложи, а
на ответ. следва да се дадат указания /предвид двусмисленото посочване в
ОИМ, че „спорният момент е основанието на иска“, с които обосновава
искането за оставяне без уважение на доказателственото искане за
назначаване на САТЕ/ да посочи изрично дали оспорва размера на вредите,
причинени от процесното ПТП, както и дали оспорва наличието на виновно и
5
противоправно поведение на водача на влекач „МАН“ с рег. № *** с
прикрепено към него ремарке с рег. № ***, което е станало причина за
настъпване на процесното ПТП.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответ. за оставяне на исковата
молба без движение, доколкото банкова сметка на ищеца се съдържа по ч.гр.д.
3401/2024 г., СРС.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира регресни права върху ½ част от изплатено
от ищеца на трето лице /ETHNIKI INS по предявена извънсъдебна претенция
по системата „Зелена карта“/ застрахователно обезщетение в размер на общо
8 124,73 лева или 4062,37 лева като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на влекач „МАН“
модел ‚тгх *** БЛС“, с рег. № *** срещу застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на прикрепено
към влекача ремарке с рег. № *** за причинени от композицията от двете
съчленни превозни средства ПТП на 23.07.2018 г. в Република Гърция, при
което е увредено имущество на трето лице – паркиран лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х6“ с рег. № INK***.
- правна квалификация –предявеният иск е с правна квалификация чл.
74 от ЗЗД вр. с чл. 499, ал. 7 от КЗ, вр. с чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 479
от КЗ.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
страните не спорят, че: 1/ че на 23.07.2018 г. в гр. Малгара, Република Гърция, съставното
ППС влекач „МАН“, модел „тгх *** БЛС“ с рег. № *** / теглещо МПС/ и прикачено към
него ремарке с № *** /теглено МПС/, управлявано от А..А., е реализирало ПТП и е ударило
паркиран лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № INK***; 2/ че ищецът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на влекач „МАН“,
модел „тгх *** БЛС“ с рег. № *** с валидно застрахователно покритие към датата на
процесното ПТП теглещо МПС/; 3/ че ответникът е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на ремарке с рег. № ***; 4/ при
настъпване на ПТП влекачът МАН, модел „тгх *** БЛС“ с рег. № *** и ремарке с рег. № ***
са били единна композиция и ремаркето е било прикачено към влекача.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
6
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1) че е застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач „МАН“, модел „ТГХ ***
БЛС“ с рег.№ ***; 2) че ответникът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. № ***; 3) че е заплатил по
регресна претенция, предявена от ETHNIKI INS застрахователно обезщетение
в размер на левовата равностойност на 8 124,73 лв.; 4) отговорност на
застрахователя на ремаркето по застраховка ‚Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за настъпилите от ПТП вреди; 5) действителния размер на
причинените вреди.
В тежест на ответ. е да докаже наведените с отговора на исковата молба
възражения, както и погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по предявеното възражение за давност е да докаже
настъпването на обстоятелства, които спират или прекъсват давността., ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
УКАЗВА на ответ., на осн. чл. 145, ал.2 ГПК, да посочи в срок най-
късно в първото съдебно заседание, в срока по чл. 146, ал. 3 ГПК, дали
оспорва следните обстоятелства: 1/ размера на вредите, причинени от
процесното ПТП, както и 2/ наличието на виновно и противоправно поведение
на водача на влекач „МАН“ с рег. № *** с прикрепено към него ремарке с рег.
№ ***, което е станало причина за настъпване на процесното ПТП.
УКАЗВА на ответ., че в случай, че не вземе отношение по дадените
указания съдът може да измени доклада, като допусне доказателствени
искания на ищеца, които с настоящия проект за доклад по делото е отложил
или отхвърлил.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че в двуседмичен срок от получаване на
съобщението следва: 1/ да завери с „вярно с оригинала“ представените на л. 9-
14; л. 16-25 вкл.; л. 29- 53 вкл.; л.58-67 вкл. документи; 2/ да представи превод
на български на представен на л. 16 документ на гръцки език, КАТО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на дадените указания в срок,
съдът ще изключи от доказателствения материал по делото документите,
относно които дадените указания не са изпълнени.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. 3401/2024 г., СРС, 63-ти с-в.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 от ГПК ищецът да бъде
задължен да представи застрахователна полица № ********* по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за извършване на
съдебна автотехническа експертиза за първото по делото съдебно заседание.
7
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.11.2024 г. от
10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8