Решение по КНАХД №1602/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „ФАН ООД“ ЕООД с [ЕИК], със седалище [населено място], адрес на управление [населено място] [улица], представлявано от С. А. А. – управител, срещу Решение № 544 от 20.05.2025 г., постановено по а.н.д № 20255330200625 по описа за 2025 г., на Районен съд – Пловдив, XХІІI-ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 792527- [рег. номер]/16.10.2024 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” Пловдив при Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „ФАН ООД“ ЕООД, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.42 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006 г./, вр. с чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд е формирал правните си изводи при непълна и неизяснена фактическа обстановка. Необоснован е кредитирал едни свидетелски показания и отрекъл достоверността на други. Не съобразил и обстоятелството, че приложената санкционна норма е морално остаряла, тъй като отчетността на касовите апарати от 2006 г. се води електронно. Твърди се и необоснованост в преценката на съда относно липсата на предпоставките за прилагане на реда по чл. 28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски за първата съдебна инстанция.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник Отдел „Оперативни дейности” Пловдив при Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П. – П., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски и възразява срещу размера на разноските на другата страна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП Наказателно постановление № 792527- [рег. номер]/16.10.2024 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” Пловдив при Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите.

По данни от наказателното постановление, същото е издадено въз основа на АУАН № [рег. номер]/29.05.2024 г. Видно от съдържащите се по делото материали, акта с посочения номер и дата не е представен нито към административната преписка, нито пред районния съд, нито във фазата на касационния контрол. Наличния по делото АУАН № [рег. номер]/29.05.2024 г., макар да изхожда от една и съща контролна проверка, дала повод за издаване на НП № 792527- [рег. номер]/16.10.2024 г., третира друго административно нарушение.

7. При горната фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.

ІV. От правна страна:

8. Основателно се явява възражението на жалбоподателя, че решението на районния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът не е съобразил липсата по делото на АУАН № [рег. номер]/29.05.2024 г., чието съдържание необосновано е коментирал в мотивите на своя съдебен акт. При подобен развой на процеса, в изпълнение на задължението си по чл. 13 от НПК съдът е следвало да укаже на административния орган необходимостта от ангажиране на доказателства в подкрепата на факти и обстоятелства, поставени в неговата доказателствена тежест. В производството по съдебно оспорване на невлязлото в сила НП, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с. з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК въззивната инстанция следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспореното НП, независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК районният съд е длъжен да събира доказателства и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В това производство районният съд е последната инстанция по фактите (чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 220 АПК), пред която във въззивното производство могат да бъдат събирани всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства.

Допуснатото от съда процесуално нарушение е съществено и дава основание за отмяна на обжалваното решение. Делото следва да бъде върнато за нова разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да укаже на административнонаказващия орган необходимостта от попълване на административната преписка, както и последиците от недоказването на фактите и обстоятелствата, поставени в неговата доказателствена тежест.

V. По съдебните разноски.

9. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 544 от 20.05.2025 г., постановено по а.н.д № 20255330200625 по описа за 2025 г., на Районен съд – Пловдив, XХІІI-ти наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.