РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2089/18.11.2022г.
гр. Пловдив, ………….…………….. год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в открито съдебно заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм. дело № 512 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Админстративнопроцесуалния кодекс, във връзка чл.
27 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано
е по жалба на СД „МАРВАС-90 ф. СИЕ“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „А. Стамболийски“ № 75, ет.7, ап.2,
представлявано от управителя В.И.Ф., против Уведомително писмо № 48/Подмярка
5.1. с изх. № 01-6300/1624 от 03.12.2021 г. на зам. изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта му по Раздел II за наложени корекции в
бюджета на проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-5.003.-0019 в ИСУН по Процедура по подбор № BG06RDNP001-5.003 по
подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към
ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни
климатични явления и катастрофични събития“ от мярка 5 „Възстановяване
на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат от
природни бедствия и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от Програма
за развитие на селските райони за периода 2014–2020г.
Оспорващото
дружество твърди, че атакуваният административен акт е постановен при допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Посочват за изцяло неправилни
доводите на оценителната комисия, според които разходите по т.1 - т.5 от УП са
недопустими. Разходът за „Вертикална планировка“ се твърди да е неделима част
от заявения „Силоз за съхранение на фуражно зърно със система, осигуряваща
защита и повишаване безопасността на съхранение като всички дейности по одобрен
от община Разград технически проект представляват едно цяло и е невъзможно
изпълнението на предвидената инвестиция без изпълнение на всички части, поради
което е представена само една от получените оферти. Изводът на оценителната
комисия по отношение на разхода за закупуване на „Телескопичен товарач“, се
сочи от жалбоподателя като неправилен с оглед предназначението на посочената
машина (подробно описано в отговор на получен през системата ИСУН уведомително
писмо № BG06RDNP001-5.003-0019-М001
от 19.08.2021г.), което сочи, че същата не е превозно средство. Посочва се, че
от предоставено от ОД БАБХ-Разград становище се удостоверява, че предвидения за
закупуване „Телескопичен товарач“ попада в обхвата на т.1, буква „д“ от раздел
14.1 „Допустими разходи“ и води до повишаване на биосигурността в стопанството,
съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изследвания
към животновъдните обекти. По отношение на наложената редукция за „Мобилна хладилна
камера за СЖП“, за „Мощен УЛВ генератор за студен АЕРОЗОЛ марка SWINGFOG модел
FONTAN MOBILSTAR E“ и „Станция за гореща
вода с честотен контрол марка Meier Brakenberg модел MBHSTH300 Flex“ жалбоподателят сочи, че е уведомен от РИОСВ
– Русе, че дейностите по закупуване на
посочените активи не попадат в обхвата на Приложение № 1 и Приложение № 2 на
ЗООС и същият не може да бъде определен като инвестиционно предложение по
смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗООС, поради което липсва основание за провеждане
на процедури по реда на глава шеста от ЗООС. Сочи се нарочно становище,
издадено от директора на РИОСВ – Русе, в тази
връзка, в което е обективирано, че заявеното инвестиционно предложение
не попада в обхвата на Приложение I към чл.92, т.1 и приложение II къч чл.92, ал.1,
т.1 и 2 от ЗООС и не подлежи на процедура по оценка на въздействието върху
околната среда или преценяване на необходимостта от извършване на оценка на
въздействието върху околната среда. Разглежданите имоти не попадат в границите
на защитени територии по смисъл на ЗЗТ и/или в границите на защитена зона по
смисъла на ЗБР. По посочените аргументи жалбоподателят претендира за отмяна на
оспорваното УП и моли да се върне преписката на административния орган за
повторно разглеждане на проектното му предложение. В съдебно
заседание дружеството, представлявано от адв.М., поддържа жалбата и искането за
отмяна на акта. Претендира присъждане на разноските по делото, съгласно
представен списък. Подробни доводи се излагат в представена по делото писмена
защита.
Ответникът
- зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в с.з. не се
явява и не се представлява. В представено по делото становище /л.624/, чрез
процесуалния си представител юрк. В., оспорва жалбата като изразява становище,
че извършената редукция е в съответствие с нормативните изисквания както и с
цитираните от административния орган изисквания в съответните раздели от
Условията за кандидатстване. В тази връзка сочи подадената жалба следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С уведомителното
писмо, в обжалваната му част, оспорващото дружество е уведомено, че при оценката
на проектното предложение Оценителна комисия е извършила корекция на
проектобюджета, като е приела за недопустими за финансиране следните заявени от
жалбоподателя разходи:
1.
Разходи за строително-монтажни работи
/СМР/ по изпълнение на „Изграждане на фундаменти за силози и съхранение на
фуражно зърно“ – част „Вертикална планировка“ в ж.о. № 7243-0217 с.Киченица,
обл.Разград, заявен за финансиране размер от 237277,92 лева, от които като
недопустими за финансиране са посочени разходи в размер на 44034,34 лева.
Редукцията е на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 от Постановление №
162/05.07.2016г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от европейските
структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (ПМС № 162/2016г.)
и т.11 от раздел 14.2 „Условия за допустимост на разходите“ от Условията за
кандидатстване по процедура по подбор № BG06RDNP001-5.003 по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в
превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни
природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични
събития“ от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен
потенциал и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от Програма за
развитието на селските райони за периода 2014 – 2020 г. като е посочено че СМР
по изграждане на „Вертикална планировка“ (част от разходите по „Изграждане на
фундаменти за силози и съхранение на фуражно зърно“) не попадат в Приложение №
6 „Списък с разходи“, за които са определени референтни цени от Условията за
кандидатстване, съгласуван от Министъра на земеделието, храните и горите и публикуван на ел.страница на Държавен фонд
„Земеделие“ – РА /ДФЗ/ и за тях не са представени съпоставими три независими
оферти.
2.
Разходи за закупуване на „Телескопичен
товарач“ в заявен за финансиране размер от 150000
лева, от които като недопустими за финансиране са посочени разходи в размер на 150000
лева. Редукцията е на основание чл.19, ал.7, т. 1 от Постановление №
162/2016г. и т.18 от раздел 14.3 „Недопустими разходи“ от Условията за
кандидатстване по процедура по подбор № BG06RDNP001-5.003 по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в
превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни
природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични
събития“ от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен
потенциал и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от Програма за
развитието на селските райони за периода 2014 – 2020 г. като е посочено от
административния орган, че разходът представлява закупуване на превозно
средство, а съгласно т.18 от Раздел 14.3. „Недопустими разходи“ от Условията за
кандидатстване, недопустими за подпомагане по процедурата чрез подбор № BG06RDNP001-5.003 са
всякакъв вид моторни превозни средства. Предвид така изложеното е счетено, че
разходът по закупуване на „Телескопичен товарач“ не попада сред
допустимите разходи описани в т.1 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“ от
Условията за кандидатстване.
3. Разходи за
закупуване на „Мобилна хладилна камера за СЖП“ в заявен за финансиране размер
от 39 243,06 лв., от които като недопустими за финансиране са посочени 39
243.06 лв. Редукцията е на основание чл.19, ал.7, т.1 от Постановление №
162/2016г. и т. 1 от Раздел 13.2 „Условия за допустимост на дейностите" от
Условията за кандидатстване по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-5.003 по
подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към
ограничаване па последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни
климатични явления и катастрофични събития" от мярка 5 „Възстановяване на
селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни
бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки" от ПРСР за периода
2014 – 2020г., тъй като, според административният орган, разходът попада в
приложното поле на изискването, че финансова помощ не се предоставя за проекти,
включващи инвестиции, които не отговарят на разпоредбите на Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/, Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ или/и
Закона за водите /ЗВ/. За посочените хладилни камери от страна на кандидата са
представени разрешения за строеж с № РС-80 и РС-81 от 29.04.2021г. за „монтаж
на съоръжение – хладилна камера за СЖП“, което според административния орган
сочи, че цитираните активи са трайно прикрепени към земята, тъй като имате
стоманобетонен фундамент. За тези активи е посочено, че от кандидата не е
предоставено решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка
на въздействието върху околната среда/решение по оценка на въздействие върху
околната среда/решение за преценяване на необходимостта от извършване на
екологична оценка/становище по екологична оценка/решение за преценка на
вероятната степен на значително отрицателно въздействие/решение по оценка за съвместимостта/писмо/разрешително
от компетентния орган по околна среда (РИОСВ/МОСВ/БД), издадени по реда на ЗООС.
4. Разходи за
закупуване на „Мощен УЛВ генератор за студен АЕРОЗОЛ марка SWINGFOG модел
FONTAN MOBILSTAR E“ в заявен за финансиране размер от 31300 лв., от които като недопустими
за финансиране са посочени 31300 лв. Редукцията е на основание чл.19, ал.7, т.1
от Постановление № 162/2016г. и т. 1 от Раздел 13.2 „Условия за допустимост на
дейностите" от Условията за кандидатстване по Процедура чрез подбор №
BG06RDNP001-5.003 по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки,
насочени към ограничаване па последствията от вероятни природни бедствия,
неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития" от мярка 5
„Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в
резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки"
от ПРСР за периода 2014 – 2020г., тъй като разходът попада в приложното поле на
изискването, че финансова помощ не се предоставя за проекти, включващи инвестиции,
които не отговарят на разпоредбите на ЗООС, ЗБР или/и ЗВ. От страна на
кандидата е изразено становище, че заявените разходи за този актив не попада в
обхвата на Приложение № 1 и Приложение № 2 на ЗООС и същият не може да бъде
определен като инвестиционно предложение по смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗООС,
тъй като е мобилен, т.е. преместваем, не е трайно прикрепен към земята и в тази връзка не е налично основание за
провеждане на процедури по реда на Глава
Шеста от ЗООС. За този актив не е предоставено решение за преценяване на
необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната
среда/решение по оценка на въздействие върху околната среда/решение за
преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка/становище по
екологична оценка/решение за преценка на вероятната степен на значително
отрицателно въздействие/решение по оценка за съвместимостта/писмо/разрешително
от компетентния орган по околна среда (РИОСВ/МОСВ/БД), издадени по реда на
ЗООС.
5. Разходи за
закупуване на „Станция за гореща вода с честотен контрол марка Meier Brakenberg модел MBHSTH300 Flex
и за монтаж и въвеждане в експлоатация на същата“ в заявен за финансиране
размер от 101810,60 лв., от които като недопустими за финансиране са посочени 101810,60
лв. Редукцията е на основание чл.19, ал.7, т.1 от Постановление № 162/2016г. и
т. 1 от Раздел 13.2 „Условия за допустимост на дейностите" от Условията за
кандидатстване по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-5.003 по подмярка 5.1
„Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване па
последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления
и катастрофични събития" от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански
производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и
въвеждане на подходящи превантивни мерки" от ПРСР за периода 2014 – 2020г.
и на основание непокриване на изискванията на т.1, раздел 13.2 „Условия за
допустимост на дейностите" от Условията за кандидатстване по Процедура
чрез подбор № BG06RDNP001-5.003 по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в
превантивни мерки, насочени към ограничаване па последствията от вероятни
природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични
събития" от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен
потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на
подходящи превантивни мерки" от ПРСР за периода 2014 – 2020г., тъй като
разходът попада в приложното поле на изискването, че финансова помощ не се
предоставя за проекти, включващи инвестиции, които не отговарят на разпоредбите
на ЗООС, ЗБР или/и ЗВ. От страна на кандидата е изразено становище, че заявените
разходи за този актив не попадат в обхвата на Приложение № I и Приложение № I
на
ЗООС и същият не може да бъде определен като инвестиционно предложение по
смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗООС, тъй като е мобилен, т.е. преместваем, не е
трайно прикрепен към земята и в тази връзка не е налично основание за
провеждане на процедури по реда на Глава шеста от ЗООС. Посочено е, че за този
актив не е предоставено решение за преценяване на необходимостта от извършване
на оценка на въздействието върху околната среда/решение по оценка на
въздействие върху околната среда/решение за преценяване на необходимостта от
извършване на екологична оценка/становище по екологична оценка/решение за
преценка на вероятната степен на значително отрицателно въздействие/решение по
оценка за съвместимостта/писмо/разрешително от компетентния орган по околна
среда (РИОСВ/МОСВ/БД), издадени по реда на ЗООС.
По
делото няма спор, че СД „МАРВАС-90 ф. СИЕ“ е регистрирано под уникален
регистрационен номер (УРН) 440097 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК).
Дружеството
е кандидат с подадено проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-5.003.-0019
в ИСУН по Процедура по подбор № BG06RDNP001-5.003 по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в
превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни
природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ от
мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал,
претърпял щети в резултат от природни бедствия и въвеждане на подходящи
превантивни мерки“ от Програма за развитие на селските райони за периода
2014–2020г.
Като
част от инвестицията си дружеството е посочило доставка на мобилни, хладилни
камери за СЖП /съхранение на животински продукти/ и телескопичен товарач,
предназначен за зареждането им, окомплектован с приспособление за почистване и
дезинфекция; доставка и монтаж на станция за гореща вода с честотен контрол и
УЛВ генератор за студен аерозол за дезинфекция на производствените сгради и
площадки; силози за съхранение на фуражно зърно със система осигуряваща защита
и повишаване на безопасността на съхранение на фуража. В проектното предложение
на кандидата е посочено, че мобилните, хладилни камери за СЖП и телескопичен
товарач, предназначен за зареждането им, окомплектован с приспособление за
почистване и дезинфекция ще позволят съхранение на СЖП в херметично затворени камери
и ще ограничи достъпа на вредители. Съхранението на СЖП до тяхното извеждане от
фермата ще става при контролирана температура, което ще е предпоставка за
намаляване на риска от разпространение на болести. Станцията за гореща вода с честотен контрол и
УЛВ генератор за студен аерозол ще се използват за почистване и дезинфекция на
помещения за отглеждане на птици преди всяко зареждане и за допълнителни
дезинфекции на всички пътища и площадки около производствените сгради, което ще
доведе до ограничаване възможностите за разпространение на инфекциозни болести
при птиците. Постъпващото в силозите фуражно зърно преминава през дозираща
система, която го обеззаразява, унищожавайки вредители (птици, гризачи и др.),
които са потенциални преносители на болести. Към проектното предложение с
представени становища от директора на ОДБХ – Разград /л.98, 101 и 102/,
удостоверяващи, че описаните дейности и/или инвестиции в дълготрайни материални
и нематериални активи, включени в бизнес плана на земеделското стопанство, а
именно: доставка и монтаж на станция за гореща вода с честотен контрол Meier
Brakenberg, MBHSTH 3000 Flex; УЛВ генератор
за студен аерозол SWINGFOG, FONTAN MOBILSTAR E;
мобилни хладилни камери за СЖП; телескопичен товарач, MERLO P 27.6, PANORAMIC - окомплектован с приспособление за почистване и дезинфекция PRONAR модел AGATA ZM 2000,
съответстват на конкретната дейност на стопанството като същите водят до
повишаване на биосигурността в стопанството, съгласно Наредба № 44 от
20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
Видно
от разменена между страните кореспонденция, разпечатка от която е приложена
по делото, с уведомително писмо, изходящо от ДФЗ, от кандидатът е изискана
обяснителна записка относно „Телескопичен товарач“, предвид ограниченията разписани в т.18 и т.19 от
Раздел 14.3 „Недопустими разходи“ от Условията за кандидатстване. В отговор
кандидатът посочил, за какво ще се използва този актив като се е позовал на
разпоредбите на Наредба № 44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изследвания към животновъдните обекти и е
посочил, че на основание т.3, буква „д“ от Раздел 14.1 „Допустими разходи“ от
Условията за кандидатстване, счита разходът за допустим, тъй като е невъзможно
операциите по събиране и товарене за извозване на трупове на СЖП да се
извършват ръчно и без необходимото механизиращо подемно оборудване. Отделно от
това е посочено от кандидата, че предвиденият челен товарач за извозване на СЖП
до хладилните камери не е предназначен за регистрация и експлоатация в
републиканската и общинската пътна мрежа, а е само за обслужване на рампа и
площадка за товарене на СЖП и трупове на птици в животновъдните обекти на
дружеството. О страна на административния орган е счетено, че разходът за
закупуване на телескопичен товарач не попада сред допустимите разходи, описани
в т.1 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване.
След
проведена оценка проектното предложение на СД „МАРВАС-90 ф. СИЕ“ получава 15
броя точки по критериите за оценка и е включено в списъка на проектните
предложения, предложени за финансиране на процедурата, с одобрен размер на
безвъзмездната финансова помощ 454703,95 лева, представляващ 50% от
одобрените инвестиционни разходи, за което дружеството е уведомено с
оспорваното в настоящото производство УП. Със същото дружеството е уведомено,
че при оценката на проектното предложение оценителната комисия е извършила
корекция на проектобюджета, като е приела за недопустими за финансиране заявените
от дружеството разходи, описани подробно в т. II. 1-5
от УП.
Съобщение
за УП е изпратено на СД „МАРВАС-90 ф. СИЕ“ чрез ИСУН. Дружеството подава
настоящата жалба, предвид несъгласие с така направената от административния
орган редукция на заявените разходи, описана в т. II. 1-5
от УП с искане за отмяната му в тази част.
Към
доказателствения материал по делото е приобщена административната преписка по
издаване на акта, условията за кандидатстване с проектни предложения за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процесната процедура
/л.627-664/, конструктивно становище относно: „Монтаж на хладилна камера за
СЖП“ /л.665/; извадка от постъпили въпроси от кандидати по Процедурата и
съответните им разяснения от страна на управляващия орган /УО/, заповед № РД09-95/02.02.2021г.,
издадена ръководителя на УО относно утвърждаване на условията за кандидатстване
и за изпълнение на утвърдените проекти по Процедурата.
По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя в хода на
съдебно производство е изготвена съдебно - техническа експертиза /СТЕ/. Според
заключението на вещото лице – инж.В.Ш. телескопичен товарач марка „MERLO“, модел „P27.6.PUS“, по свидетелство за регистрация, е в обхвата на земеделска
и горска техника, съгласно Закона за движение по пътищата. Същият може да бъде
оборудван в зависимост от функционалното предназначение със специално навесно
оборудване (работни органи), което го прави използван в пътното строителство,
селското стопанство, комуналните услуги, минното дело, животновъдството,
почистване и изравняване на терена, теглене, захващане, преместване и товарене
на насипни и други материали, както и за решаване на други специфични задачи в
това число и за други области. Универсалността на челния товарач се състои в
значително разширяване на неговите възможности, чрез използването на взаимнозаменяемо
оборудване. Посочва се от експерта, че специализираната самоходна техника
(телескопичните товарачи, челни товарачи и др.) се регистрира в ОД на ДФЗ при МЗХГ,
за разлика от МПС - транспортна техника, които се регистрират по ЗДвП (Наредба №
I-45/24.03.2000г.) и се водят се на отчет в МВР. Посредством
челния товарач и закрепване на гребло към него, се транспортират СЖП - умрели
птици и черупки от яйца от помещенията за отглеждане на стокови кокошки, до
хладилните камери за съхранение. Същият служи и за почистване и дезинфекция на
площите и площадката на обекта, извършва се механично почистване, измиване и
дезинфекция с приспособен уред за почистване. Резервоарът на уреда се зарежда с
препарат за дезинфекция и се обхождат околните площи около халетата за
отглеждане на птици. Според ВЛ обичайното предназначение на телескопичния челен
товарач с „навесно оборудване“ - вилица и кофа е „товарене и пренасяне“. По
отношение на предвижването на колесните товарачи се сочи, че най-често се
използват на асфалтирани площадки, могат да се движат по обществени асфалтови
пътища, но поради малката си максимална скорост - около 25 км/ч., като правило
по пътища с местно значение трети и четвърти клас. По републиканската пътна
мрежа този тип товарачи се превозват (не се предвижват на собствен ход) от
специални транспортни превозни средства - автовози, многоосни платформи
подходящи за превоз на коли, строителна и специализирана самоходна техника. По
отношение на предназначението на УЛВ генератора студен аерозол се сочи, че
същият е мобилен - може да се натовари на транспортно средство и се използва на
закрито и открито за борба с вредители и дезинфекция, опазване на помещения и
оборудване от замърсяване и наличие на патогени върху повърхностите. В
обобщение - използва
се за санитарно-хигиенна обработка или фумигация (метод за контрол на
вредителите, при който пространството се изпълва изцяло с газообразни пестициди
/фумиганти/ за да се унищожат) на помещения за отглеждане на кокошки. Относно
станцията за гореща вода с честотен контрол ВЛ сочи, че същата е уред за
почистване под високо налягане, който използва гореща вода. Разполага с блок
макара за използване от двама работника, помпи за високо налягане, задвижващи
се от електрически двигатели, маркуч за захранване с вода и дюза за пръскане
под струя. Уредът е мобилен и се използва за дезинфекция и измиване на
помещенията за отглеждане на кокошки, и хладилните камери, както и
оборудванията в тях. На поставените към СТЕ въпроси какво съоръжение
представляват хладилните камери за съхранение на СЖП, как се извършва монтажът
им и могат ли да бъдат преместени и използвани на друго място, ВЛ посочва, че
по инвестиционен проект това са преместваеми обекти, изградени от сандвичпанели
и са временно прикрепени, чрез анкерни болтове към стоманобетоновата плоча,
служеща за под на помещението. Представляват мобилни съоръжения – при
необходимост могат да се преместят на ново място, съгласно изискванията на
технологичния процес. Събраният биологичен отпадък се извозва от пункта до
мобилната камера с челният товарач оборудван с приспособление за почистването и
превозването на СЖП до хладилните камери. Хладилни камери за съхранение на СЖП
се сочи от ВЛ, че се доставят до обекта в пакет от окомплектация: оразмерени
покривни и стенни сандвичпанели; хладилен агрегат; табло за управление на
хладилния агрегат; захранващо табло; скрепителни елементи. Последващата
операция е сглобяване на постройката от сандвичпанели върху готовата
стоманобетонна плоча и монтаж на останалните части. Съоръжението може да бъде
доставено до обекта и в напълно сглобен вид и поставено върху готовата
стоманобетонна плоча, лесно би могло да бъде демонтирано и монтирано от едно на
друго място
В с.з.
ВЛ поддържа заключението си и допълва по отношение на коментирания в СТЕ челен
товарач, че същият е подемна техника, а не транспортна такава. Снабден е с една
седалка, която е само за шофьора и не може да превозва хора или материали от
едно място на друго. Оборудването му е единствено на „вилична основа“ в
предната му част. Експертът го определя като вид мотокар и уточнява, че ако към
него бъде монтирано приспособление конструкцията му би се изменила изцяло и гаранционните
му условия ще се променят.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Оспорваното
в настоящото производство УП, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ
съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК,
тъй като засяга неблагоприятно правната сфера на адресата си и съобразно чл. 27
ЗУСЕСИФ подлежи на съдебен контрол. Посочената в жалбата част от УП, с която е
коригиран бюджетът на проектното предложение на СД „МАРВАС-90 ф. СИЕ“, по
същество представлява отказ да се предостави безвъзмездна финансова помощ в
размера на определените като недопустими разходи по проекта. Изложеното сочи,
че в конкретния случай е налице годен предмет на оспорване. Жалбата е депозирана
на 25.01.2022 в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, видно от представената на л.507
справка от ИСУН, според която съобщението е отворено от жалбоподателя на
13.01.2022 г. и е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на
акта, който е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо
волеизявление, поради което е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.
146 АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Уведомителното
писмо е издадено от компетентен орган - зам. изпълнителен директор на ДФЗ, в
писмена форма и от фактическа страна се основава на констатациите на
оценителната комисия, а от правна страна - на разпоредбата на чл.19, ал.7, т.1
от ПМС № 162/05.07.2016 г., както и на специфични разпоредби от Условията
за кандидатстване по процедурата чрез подбор, относими за разходите, които са
приети от административния орган за недопустими.
Доколкото нормите на ЗУСЕСИФ и ПМС №
162/05.07.2016 г. не сочат специални изисквания по отношение на съдържанието на
процесното уведомително писмо, то като индивидуален административен акт следва
да отговаря на чл. 59, ал. 2 от АПК. В тази връзка съдът намира, че УП съдържа
всички реквизити на индивидуален административен акт, както и че изразената от
административния орган воля – да не предостави безвъзмездна финансова помощ за
заявените от жалбоподателя разходи, които са приети за недопустими, е напълно
ясна, при релевантно посочени фактически и правни основания за това.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения при издаването на акта, налагащи неговата отмяна. Със Заповед № РД09-95/02.02.2021г.
УО е утвърдил Условия за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06
RDNP001-5.00 на подмярка 5.1 и тези условия са влязъл в сила общ
административен акт и с оглед на това задължителен за участниците в процедурата
по подбор. За да бъдат допуснати и оценени проектните предложения следва
кандидатите да са спазили установените в Условията изисквания за
кандидатстване. Неспазването на изискванията има за правна последица
недопускане до участие в процедурата, съответно даването на указание за
отстраняване на нередовностите и оценяване в съответствие с посоченото в
предложението и Условията на допустимите разходи.
Основните
изисквания за провеждане на самата процедура чрез подбор са регламентирани в
чл. 29-38 от ЗУСЕСИФ. Компетентен да определи на кои проектни предложения
следва да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ е ръководителят на
управляващия орган (арг. чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, съответно – чл. 37,
ал. 3 и чл. 38, т. 1 от ЗУСЕСИФ), но с цел компетентна оценка на предложенията
с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ законодателят е възложил оценъчната
дейност на нарочна комисия. Оценителната комисия е помощен орган на
ръководителя на управляващия орган, който има установени в закона правомощия -
да оцени и да класира проектните предложения, но не е овластена да издава
завършващи юридически актове. По силата на изричната правна норма на чл. 35 от
ЗУСЕСИФ комисията изготвя нарочен акт - оценителен доклад, който заедно с резултатите
от оценката, става мотив на акта на ръководителя на управляващия орган. Този
характер на комисията - на помощен орган, на нейната дейност - част от
процедурата по подбор, и на значението на нейните актове - мотиви на крайния,
пораждащ права и засягащ законни интереси индивидуален административен акт,
предпоставя и необходимостта от проверка спазването на правилата за формиране
на оценителната комисия, документиране и отчет на дейността на комисията. В
настоящия случай липсват данни по делото за състава и дейността на оценителната
комисия, както и за резултатът от нейната дейност, а именно – оценителния
доклад. В този смисъл, с оглед указаната на страните доказателствена тежест, не
се посочи по делото акт за назначаване на оценителната комисия и определяне на
поименния ѝ състав, от което не може да се обоснове извод за спазване на
правилата при формиране на помощния орган. В тази връзка са и поддържаните в
хода на производството доводи на жалбоподателя за постанвяване на оспорвания
акт при допуснати от административния орган съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които се явяват необорени от страна на
ответника.
От
друга страна, при извършена проверка за материалната законосъобразност на
уведомителното писмо в обжалваната му част, съдът намира, че административният
орган е достигнал до неправилни изводи за недопустимост на спорните разходи по
следните съображения:
Заявените
с проектното предложение разходи за закупуване на: строително-монтажни работи
/СМР/ по изпълнение на „Изграждане на фундаменти за силози и съхранение на
фуражно зърно“ – част „Вертикална планировка“, „Телескопичен товарач“, „Мобилна хладилна
камера за СЖП“, „Мощен УЛВ генератор за студен АЕРОЗОЛ марка SWINGFOG модел
FONTAN MOBILSTAR E“ и „Станция за гореща вода с честотен контрол марка Meier Brakenberg модел MBHSTH300 Flex
и за монтаж и въвеждане в експлоатация на същата“ са в общ размер на размер на 366388 лева, като същите са
приети от административния орган изцяло за недопустими.
Редукцията
по отношение на т.1 от УП е на основание чл.19, ал.7 от Постановление №
162/05.07.2016 г. и т. 11 от Раздел 14. 2. „Условия за допустимост на
разходите“ от УК. Административният орган е посочил, че СМР по изграждане
на „Вертикална планировка“ не попада в приложение № 6 от УК и за тях не са
представени три съпоставими независими оферти.
Съгласно
чл.178, ал.3, т.2 от ЗУТ строежите не се въвеждат в експлоатация, когато не са извършени
мероприятията, предвидена в част „Вертикална планировка“. Последната несъмнено
следва да е част от съдържанието на инвестиционния проект като в тази връзка са
релевантни разпоредбите на Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти. Съгласно чл.102 от посочената наредба, част „геодезическа“ на идейния
проект дава решение за пространственото положение (хоризонтално и вертикално)
на обектите, т.е. вертикалното планиране е неделима част от одобрения проект за
изграждане на „Силоз за съхранение фуражно зърно със система, осигуряваща
защита и повишаване безопасността на съхранение. В този смисъл при преценката
за съответствие на проектното предложение неправилно от страна на
административния орган е отделена част „Вертикална планировка“ от представения
от кандидата инвестиционен проект и е направена редукция за посочения актив. Т.е. няма причина
за тази част от СМР – с предмет - поставяне на преместваемо съоръжение,
заявеното от кандидата финансиране да търпи редукция единствено с оглед на
непредставяне на три независими оферти (относно част „Вертикална планировка“),
още повече, че данни за такива пазарни проучвания са били налични при
планирането на цялостната инвестиция за този актив и административния орган,
съгласно чл.34, ал.2 от ЗУСЕСИФ е следвало да ги изиска.
По
отношение на редукцията по т.II.2 от УП, а
именно „разходи за закупуване на телескопичен товарач“, административният орган
е посочил, че същата се основава на
чл.19, ал.7 от Постановление № 162/2016г. и на т.18 от Раздел
14.3. „Недопустими разходи“ от УК, тъй като разходът представлява
закупуване на превозно средство.
Според
т. 18 от Раздел 14.3. от УК „Недопустими
разходи“ в рамките на процесната процедура са разходите за закупуване на
превозни средства – пътни превозни средства, въздухоплавателни средства,
плавателни съдове и плавателни средства, МПС, четириколесни МПС, автомобили,
мотоциклети, мотопеди, ремаркета, полуремаркета и велосипеди. Въз основа на
заключението на ВЛ по СТЕ, съдът приема, че телескопичният товарач, заявен за
финансиране от жалбоподателя не попада сред изброените в т. 18 от Раздел 14. 3.
от УК превозни средства. Изводът на ВЛ по отношение на този актив е, че същият
представлява специализираната самоходна техника, която служи
за почистване и дезинфекция на площите и площадката на обекта като обичайното
предназначение е „товарене и пренасяне“.
По републиканската пътна мрежа този тип товарачи се превозват (не се
предвижват на собствен ход) от специални транспортни превозни средства -
автовози, многоосни платформи подходящи за превоз на коли, строителна и
специализирана самоходна техника. Видно от поддържаното от ВЛ становище, машината може да бъде определена като подемна техника. Като
такава, същата не може да се третира като превозно средство по смисъла на условията
за кандидатстване. Същите не съдържат свое определение на
понятието „превозно средство“, поради което следва се приеме, че приложимо
е определението, дадено със Закона за движение по пътищата. Съгласно § 6, т. 10
от ДР на ЗДвП „пътно превозно средство е съоръжение, придвижвано по пътя
на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни
средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се
придвижват по пътищата“. В случая обаче се касае за машина, която представлява
подемна техника и като такава има предназначение да натовари, повдигне,
премести и/или да разтовари товар. Действително понякога по необходимост при
експлоатацията й се включва и транспортирането на натовареното/разтоварваното,
но това транспортиране няма самостоятелно значение и не представлява превоз на
товар по смисъла на закона, за да се дефинира, че машината е превозно средство.
За това и телескопичният товарач не представлява превозно средство - защото
транспортирането на товара е несъществена функция и предназначението на
машината е да е подемна и товаро-разтоварна машина. В този смисъл са дадените
от експерта в съдебно заседание разяснения досежно функциите на въпросния телескопичен
товарач, както и че ако бъдат монтирани приспособления към него конструкцията
му ще се промени изцяло. В тази връзка съдът приема, че посочения в т. II. 2 от оспорваното УП „Телескопичен товарач“, който е заявен
за финансиране от жалбоподателя не представлява превозно средство. Именно защото не представлява такова, съгласно Закона
за регистрация и контрол на земеделската и горска техника (ЗРКЗГТ) машини от
вида на процесната, не подлежат на регистрация като превозни средства в КАТ, а
се регистрират в Министерство на земеделието – в съответната Областна
дирекция „Земеделие“. Въз основа на изложеното и съгласно действащото
законодателство, съдът приема, че процесната машина не представлява превозно
средство, а самоходна машина, предназначена за извършване на специфични
дейности, движеща се по пътищата само по изключение, която се регистрира по
ред, различен от този за превозните средства, а именно - по реда на ЗРКЗГТ.
Според
утвърдените Условия за кандидатстване, Раздел „Обяснителни бележки“
/л.631/ „земеделска техника“ е техника, която се използва за
обработка на почвата и прибиране на реколта, като трактори, самоходна техника –
колесни трактори, верижни трактори, комбайни и др. вид самоходни машини и
сменяема прикачна техника, но все с това предназначение. Процесната машина
изобщо няма това предназначение. Представлява телескопичен товарач, който не е
предназначен изобщо за обработка на почва и прибиране на реколта. В този смисъл е и становището на вещото лице, което
изцяло се кредитира от настоящия състав като обективно и компетентно изготвено.
Съдът
намира също така, че предвидения за закупуване от кандидата „Телескопичен товарач“ попада в обхвата на
т.1, буква „д“ от раздел 14.1 „Допустими разходи“, поради което намира за
неправилна констатацията на административния орган в оспорваното УП, че
финансирането на този разход е недопустимо. Ето защо, оспорваното УП, в частта
му по т.ІІ.2, се явява незаконосъобразно.
С
жалбата е изразено несъгласие и с редуцирането на заявените разходи по т.
ІІ. 3-5 за „Мобилна
хладилна камера за СЖП“, „Мощен УЛВ генератор за студен АЕРОЗОЛ марка SWINGFOG
модел FONTAN MOBILSTAR E“ и за „Станция за гореща вода с честотен контрол марка
Meier Brakenberg модел MBHSTH300 Flex
и за монтаж и въвеждане в експлоатация на същата“.
Редукцията
за закупуване на тези активи е на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 от ПМС №
162/2016 г. и е мотивирана с непокриване изискванията на т.1 от Раздел 13.2
„Условия за допустимост на дейностите“ от УК, които сочат, че финансовата помощ
не се предоставя за проекти, включващи инвестиции, които не отговарят на
разпоредбите на ЗООС, ЗБР и/или ЗВ. От приетите по делото писмени доказателства
/РС и конструктивно становище/ и от заключението по СТЕ, безспорно
се установи, че коментираните
хладилни камери за съхранение на СЖП са преместваеми съоръжения, които се
доставят до обекта и в сглобен вид, поставят се върху готова стоманобетонна
плоча и в последствие лесно могат да се демонтират и монтирано на друго място. С
оглед на така установеното, съдът намира,
че мобилните хладилни камери за СЖП не попадат в съдържанието на Приложение 1 и
Приложение 2 на ЗООС и същите не могат да бъдат определени и като инвестиционно
предложение по смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗООС. Предвид приетите и
неоспорени по делото доказателства, мобилните
хладилни камери за СЖП имат характер на преместваеми обекти. В тази връзка
липсва основание за посочените съоръжения да се провеждат процедури по ред на глава
шеста от ЗООС, както и по отношение на дейността по закупуване на същите не са
релевантни разпоредбите на ЗБР и ЗВ. Посоченото се потвърждава от писмо от 15.09.2021
на РИОСВ – Русе /л.12/.
По
отношение на редукцията наложена на разходите за закупуване „Мощен УЛВ генератор“
и за „Станция за гореща вода с честотен контрол и за монтаж и въвеждане в
експлоатация на същата“, административният орган е обосновал в оспорваното
писмо аналогични основания - чл.19, ал.7, т.1
от ПМС № 162/05.07.2016 г. и е мотивирана с непокриване на изискванията на т.1
от Раздел 13.2 „Условия за допустимост на дейностите“ от УК.
Относно станцията за гореща вода с честотен
контрол от заключението на ВЛ се констатира, че същата е уред за почистване под
високо налягане, който използва гореща вода. Уредът разполага с блок макара за
използване от двама работника, мобилен е и се използва за дезинфекция и
измиване на помещенията за отглеждане на кокошки, хладилните камери и
оборудванията в тях. УЛВ генераторът за студен аерозол също се посочва от ВЛ,
че е мобилен и може да се товари на превозни средства и да се използва на
открито и закрито за борба с вредители и дезинфекция. Станцията за гореща вода
с честотен контрол също е определена от ВЛ като мобилен уред, използван за дезинфекция и измиване на
помещения.
При така посочените от ВЛ и неоспорени
характеристики и предназначение на посочените уреди, съдът намира, че за тях
също липсва основание за провеждане на процедура по реда на глава шеста от ЗООС.
Същите не попадат в обсега на ЗБР, ЗВ и/или ЗЗТ и в тази връзка наложената от
страна на административния орган по отношение на разходите за закупуването им
редукция /т. II, т.3, т.4 и т. 5/ е в противоречие с материалния
закон.
В
обобщение на гореизложеното съдът приема, че Уведомително писмо
№ 48/Подмярка 5.1. с изх. № 01-6300/1624 от 03.12.2021 г. на зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в обжалваната му част,
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като на основание чл.
173, ал. 2 АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса
по същество от съда, административната преписка по подаденото от СД
„МАРВАС-90 ф. СИЕ“ проектно предложение № BG06RDNP001-5.003.-0019 в ИСУН, следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне, съобразено с дадените в настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
При
този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски за: внесена
държавна такса в размер на 1700 лв.; внесен депозит за вещо лице – 1300 лева
и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6200 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на хонорара, за
плащането на който е представено банково нареждане, доколкото същият е в
размер, близък до минималния такъв, определен по реда на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно материалния интерес, както и е съобразен с фактическата и правна
сложност на спора. С оглед изложеното ДФЗ, в чиято структура е органът, издал
обжалвания акт следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски
по делото в размер на 9200 лева.
Ето защо Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ уведомително писмо № 48/Подмярка 5.1. с изх. №
01-6300/1624 от 03.12.2021 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, в частта му по Раздел II, т.1-5 за наложени корекции в
бюджета на проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-5.003.-0019 в ИСУН по Процедура по подбор № BG06RDNP001-5.003 по
подмярка 5. 1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване
на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични
явления и катастрофични събития“ от мярка 5 „Възстановяване на
селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат от природни
бедствия и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от Програма за
развитие на селските райони за периода 2014–2020г.
ИЗПРАЩА преписката по проектно предложение с идентификационен
№ BG06RDNP001-5.003.-0019
в ИСУН, подадено от СД „МАРВАС-90 ф. СИЕ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя В.И.Ф., на административния орган за ново произнасяне,
съобразено с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на СД
„МАРВАС-90 ф. СИЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя В.И.Ф. разноски по делото в размер на 9200
(девет хиляди и двеста) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: