Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 30.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Т. и с участието на прокурора Кирил
Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 189/2020г. по
описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260003/10.09.2020г., постановено по а.н.д.
№ 196/2020г., Троянски районен съд, първи състав е потвърдил като законосъобразен
електронен фиш серия К № 3129282, издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на А.В.А.
с ЕГН ********** и адрес ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 400
лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – А.В.А., страна по а.н.д. № 196/2020г. по
описа на Троянски РС.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност на
съдебния акт като необоснован и постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че неправилно въззивния съд е интерпретирал
доказателствата и спазването на чл.34 от ЗАНН, нарушението е останало
недоказано, включително и че е извършено в населено място, а електронният фиш е
негоден поради липсата на дата на издаване. Иска се отмяна на решението на РС Троян
и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 28.07.2019г. в 16:25 ч. в гр.
Троян, ул. „Васил Левски” №459, с посока на движение от гр. Ловеч към гр. Троян,
при максимално разрешена за населено място скорост
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че от формална страна електронният фиш е съставен в
законоустановените срокове и притежаващ изискуемите по закон реквизити, при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При
обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства районният съд приел, че мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип
средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал
до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на съдебния
състав да разпита водения от тях свидетел за определени обстоятелства. В проведеното
на 03.08.2020г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал и разпитал водения
от жалбоподателя (сега касатор) свидетел. В съдебното заседание свидетелят е
заявил, че познава пътния участък, където е заснет жалбоподателя, че в началото
на гр. Троян започва четирилентов път и има бял знак с три черни линии „край на
ограниченията”; след този знак има поставена табела „Град Троян”; на около два
километра след табелата „Град Троян” се намира бензиностанцията. В същото
съдебно заседание са присъствали както жалбоподателят, така е неговия адвокат,
като те са имали процесуалната възможност да зададат всички свои въпроси на
свидетеля, поради което правата им са реализирани в пълна степен.
Неоснователни са и възраженията в касационната жалба
за неустановеност на мястото на нарушението. В ЕФ като място на извършване на
нарушението е посочен адрес в населеното място гр. Троян, а именно ул. „Васил
Левски” №459, с посока на движение от гр. Ловеч към гр. Троян. Същият адрес е
посочен и в приложения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система. В същия протокол е посочено името на служителя,
извършил контрола на 28.07.2019г., името на лицето приело протокола и свалило
изображенията, както и името на лицето, извършило проверка на отразените данни.
На снимката към ЕФ са отразени координатите на заснемането. Видно от
касационната жалба, по тези данни е извършена проверката от страна на
жалбоподателя, от която е установил, че действително се касае за посочения
административен адрес, като на същия се намира бензиностанция. От разпита на
допуснатия и воден от жалбоподателя свидетел са установени горните данни –
нарушението на скоростта се намира на посоченото място, че е извършено в
населено място, че има поставена табела за начало на населеното място и
бензиностанцията се намира на около два километра след мястото, на което е
поставена табелата за населеното място. Горните данни се установява и от
обясненията, дадени от жалбоподателя в съдебно заседание. Същият заявява, че
винаги е смятал, че този участък (участъкът, в който е извършил нарушението) се
намира извън гр. Троян и никога не е предполагал, че се намира в района на населеното
място. След датата на извършване на нарушението е видял, че има поставена
табела, обозначаваща начало на населеното място гр. Троян, като табелата е
цветна и малка. Безспорно в ЕФ е посочено точно и непротиворечиво мястото на
извършване на нарушението. Същото е възприето в достатъчна степен от
жалбоподателя, за да разбере къде точно органът твърди извършването на
нарушението. Същото място е посочено и в други придружаващи
административнонаказателната преписка документи. Предвид на това административнонаказващият
орган е доказал по безспорен начин мястото на извършване на нарушението.
Административнонаказателната преписка, респективно отделни документи от нея не
са оспорени от жалбоподателя в производството пред районния съд. Напротив – имаме
изрично изявление от пълномощника му за приемането й в цялост. Доводите в
касационната жалба, че не е доказано мястото на извършване на нарушението да е
в населеното място е оборено от доказателствата по делото, показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел на жалбоподателя, както и от самия
жалбоподател, в дадените от него пред съда обяснения.
По отношение на сроковете по чл.34 от ЗАНН и
приложението им в производството по издаване на ЕФ: Безспорно сроковете по
чл.34 от ЗАНН са давностни, но същите касаят съставянето на АУАН и издаването
на НП, а в случая е налице санкциониране на нарушение по ЗДвП по реда на специалната
облекчена процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. За електронните фишове не
съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават
сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към НП
единствено по последиците след влизането им в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но
не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за
оспорването им. Затова и по отношение на процедурата за санкциониране на
нарушения с ЕФ, разпоредбите на ЗАНН касаещи издаването на НП са неприложими.
Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които
ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
следва, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по
т.д. № 1/2013г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на ЕФ. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с
оглед на тази своя характеристика, при издаването на ЕФ намира проява общия
принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована
чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНО)
и доводите на жалбоподателя за приложимост на разпоредбите на ЗАНН, в частност
тази по чл.34, не могат да бъдат споделени. Приложимостта на ЗАНН е посочена
единствено при обжалването на ЕФ – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Същите
аргументи водят до неоснователност и на другото възражение на касатора – за
липса на дата на издаване на ЕФ.
Отделно от горното, по делото е представено заверено
копие от разписка от пощенски оператор, от която е видно, че на дата
21.10.2019г. до А.В.А. е изпратен процесния електронен фиш №К-3129282. Същият е
издаден след подадена от И.Н.Х. декларация от 16.10.2019г., че е предоставила
на А.А. превозното си средство „Хюндай Соната” с рег. № ******. Следователно на
16.10.2019г. на органите на ОДМВР Ловеч е станал известен извършителя на
нарушението. На 21.10.2019г. му е изпратен издадения по отношение на него ЕФ.
Видно от горното, дори и при приложението на чл.34 от ЗАНН по отношение на ЕФ,
то ЕФ № К № 3129282 е издаден в срока по чл.34
от ЗАНН. Жалбоподателят чрез неговия пълномощник в съдебно заседание е приел
представената от административнонаказващия орган разписка, като същата не е
оспорена от него. Предвид на това същата се явява доказателство за спазване на
съответните законови разпоредби.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, според която за
превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 31 до
Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и
сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което настоящата
инстанция не дължи произнасяне по това основание, посочено в касационната
жалба.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Троян за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Предвид изхода на делото разноски не следва да се
присъждат на касатора.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260003 от 10.09.2020г.,
постановено по а.н.д. № 196 по описа за 2020г. на Троянски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.