Р Е Ш Е Н И Е
№ 64 / 25.4.2017г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав
На двадесет и втори март, две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Татяна Станчева
Секретар: В.Х.
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гр.дело № 570 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на ищеца Д.С.Г. *** с ЕГН **********, с която е предявила срещу
ответника ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен с
адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260, представляван от инж.С.Т.В.,
при условията на кумулативно обективно съединяване искове по чл. 344,
ал.1, т.1- т. 3
вр. с чл. 225, ал.1
от КТ и чл. 86 от ЗЗД,
с които се иска да бъде признато за незаконно и отменено като такова
уволнението ѝ въз основа на Заповед № РД-019/17.06.2016 г. на Директора на ТП „ДГС
Карнобат“ и възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност. Обезщетението
по чл.225, ал.1 от КТ - за оставането на ищцата без работа, поради незаконното
ѝ уволнение е за периода от 17.06.2016г. до 17.12.2016г. в размер на 6
брутни възнаграждения, всяко по 800лв. или в общ размер от 4800лв. Предявен е иск по чл.220 от КТ за
неспазен срок на предизвестието в размер на едно брутно трудово възнаграждение
на ищцата в размер на 800 лв. В случай, че не бъдат уважени исковете по чл.344,
ал.1 от КТ, при условията на евентуалност се предявяват искове по чл.222 от КТ
– обезщетение оставане без работа за периода от 17.06.2016г. до 17.07.2016г. в размер на 800 лв. и по чл.224 от КТ, за
полагаем и неползван от ищцата платен годишен отпуск за последните три години
от 17.08.2013 г. до 17.06.2016 г. общо
за 20 дни, в общ размер от 800.00 лева, както и за
обезщетение по чл. 159 от КТ за неначислен и незаплатен допълнителен платен
годишен отпуск за синдикален член за периода от 17.08.2013 г.
до 17.06.2016 г. в общ размер от 872.70 лева. Предявен е иск за
присъждане на премиални заплащания –допълнително трудово възнаграждение за
периода от 17.08.2013г. до 17.06.2016г. в размер на 2400лв., както и иск за осъждането
на ответника да плати на ищцата зимно и лятно облекло за периода от 17.08.2013г. до 17.06.2016г. в общо размер на 1800.00 лева, и за осъждане на
ответника да плати на ищцата обезщетение за полагаеми очила за работа с
компютър, за периода от
17.08.2013г. до 17.06.2016г. в размер на 300.00 лева, дължими от ответника в
края на всяка календарна година, както следва: за
периода 17.08.2013 г. – 31.12.2013 г. – 50.00 лева, за периода 01.01.2014г. -
31.12.2014 г. – 100.00. лева, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 100.00
лева и за периода 01.01. 2016 г. –17.06.2016 г. – 50.00 лева.
Твърди се от ищцовата
страна че при уволнението не са спазени принципите на чл.329 от КТ и в
предприятието не са оставени на работа работниците с по-висока квалификация и
тези които работят по-добре. Твърди се че ищцата е член на синдикалната
организация на КНСБ от постъпването си на работа в ДГС Карнобат и се ползва от
закрила при уволнение като синдикален член, което е предвидено в КТД и КТ, като
преди уволнението работодателят не е поискал съгласието на съответния
синдикален орган, с което е нарушил чл.333, ал.4 от КТ. На следващо място се
сочи, че ищцата е трудоустроена и съгласно чл.333 от КТ, преди прекратяването
на трудовото правоотношение работодателят е бил задължен да вземе разрешение от
Инспекцията по труда, което не е направил, което е основание за отмяна на
уволнителната заповед като незаконна.
Върху предявените искове се
претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба
-17.08.2016г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищцата
се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
исковите претенции и моли за тяхното уважаване.
В законовия едномесечен срок
по чл. 131 от ГПК ответникът ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат е
представил писмен отговор, с който е оспорил предявените искове, за което е
изложил подробни съображения и моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноските по делото. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание, ответникът чрез упълномощените си процесуални
представители моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
Представя писмени бележки. Претендира разноски.
По делото беше приета ССчЕ, неоспорена от страните.
Карнобатският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата е работила при ответника като отчетник - счетоводство с трудов договор за неопределено време. Видно
от заключението на ССчЕ брутното трудово възнаграждение
на ищцата е в размер 978,20 лв., формирано от основна заплата 730,00 лв. и 34 %
клас - 248,20 лв.
Ищцата е освободена от заеманата длъжност със заповед № РД-10-019/17.06.2016г.
на директора на ТП“ДГС Карнобат” на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ-съкращаване в щата, като в мотивите на заповедта е посочено, че
прекратяването на ТПО е извършено въз основа на Решение по Протокол № 12 от
19.10.2015г. на УС на ЮИДП – Сливен, поради промяна на длъжностното разписание –
закриване на щатната бройка „отчетник-счетоводство“. Заповедта е връчена на
ищцата на 17.06.2016г.
Предвид направеното от ищеца оспорване на заповедта за уволнение,
законосъобразността ѝ следва да се преценява от съда съобразно
съответствието на посоченото в нея основание за това и действителното
фактическо положение. Доказателствената тежест за доказване на законосъобразно
упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото
в заповедта основание, има работодателят.
До прекратяването на ТПО на
ищцата се е стигнало след като със заповед № РД – 49-230 от 17.06.2015 г. на
Десислава Танева –министър на земеделието и храните е закрито ДГС Сунгурларе,
поделение на ЮИДП Сливен и неговата територия е преминала към ТП ДГС Карнобат.
С писмо изх. № ПО 09-01936/20.10.2015г./л.д.355, том втори/ директорът на
ЮИДП –Сливен е уведомил директора на ТП „ДГС Карнобат“, че с решение на
Управителния съвет на „ЮИДП ДП Сливен” е утвърдена нова структура и щат на ТП
ДГС Карнобат. Съгласно утвърдената нова структура /л.д. 359, том втори/ общата
численост на персонала е намалена от 70 на 50 щатни бройки, считано от
04.01.2016г., като длъжността „отчетник –счетоводство“ е съкратена и не
съществува в новото щатно разписание.
Със заповед № РД-05-134 от 19.06.2015г.,
директорът на ТП ДГС Карнобат всички работници
и служители, включително и ищцата, са уведомени за предстоящата промяна, срещу
подпис /л.д.334, том втори/.
Към трудовото досие на ищцата е представено решение на ТЕЛК № 0703 от
078/21.04.2016г. В тази връзка, преди предприемане на действия по прекратяване
на ТПО с ищцата, работодателят е отправил писмено запитване, връчено на ищцата
на 13.11.2015г. която е посочила, че страда от психично заболяване и попада в
категорията на защитени лица по чл.333 от КТ. От решението на ТЕЛК се
установява, че ищцата страда от заболяване и попада под особена закрила на
чл.333, ал.1 т.3 от КТ във вр. Наредба № 5 /1987г., преди прекратяване на ТПО,
ответникът с писмо изх.№ 16243330 от 09.06.2016г. е поискал от ИА „Главна
инспекция по труда“, разрешение за прекратяване на ТПО с ищцата. С писмо №
16198326 от 15.06.2016г./л.389, том втори/ директорът на ИА „Главна инспекция
по труда“ Дирекция „Инспекция по труда“ –Бургас е дал предварително разрешение
за прекратяване на ТПО с ищцата Д.Г..
В предприятието на ответника е създадена синдикална организация към КНСБ.
С решение № 16/01.09.2015г. УС/л.358 том втори/ на Федерацията на синдикалните
организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост към КНСБ е
приел за редовен член новоучредената синдикална организация при ТП ДГС Карнобат
с трима синдикални члена, като ищцата е била секретар на синдикалната
организация. Преди уволнението на ищцата, работодателят е поискал и получил
съгласието на ръководството на
Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и
дървообработващата промишленост към КНСБ за прекратяване на ТПО с ищцата /л.д.391,
том втори/.
Предвид изложеното, съдът намира, че правото на уволнение е надлежно
упражнено работодателя. Ищцата е освободена от заеманата длъжност, поради съкращаване на щатната бройка
„отчетник-счетоводител“, която е единствена, в който случай задължение за
работодателят да извърши подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ няма. Подборът е
задължителен само когато се съкращават една или повече от няколко еднакви
длъжности. В случаите на съкращаване на единствена длъжност, работодателят има
право да уволни лицето, което я заема, без да е необходимо да извършва подбор. В
предприятието не е назначено друго лице което да изпълнява служебните
задължения на ищцата, които след нейното уволнение са разпределени между
заемащите длъжностите технически секретар и завеждащ административна служба. Преди
уволнението работодателят е изпълнил задължението си и е поискал съгласие от ръководството
на Федерацията на синдикалните
организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост към КНСБ
за прекратяване на ТПО с ищцата. Работодателят е поискал и получил разрешение
за прекратяване на ТПО с ищцата и от ИА „Главна инспекция по труда“ Дирекция
„Инспекция по труда“ –Бургас. По изложените съображения претенциите по чл.344,
ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване на
уволнението на ищеца за незаконно и възстановяване на заеманата преди уволнение
длъжност са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради неоснователността на посочените две претенции, неоснователна се
явява и претенцията по чл.225 ал.1 от КТ за обезщетение за оставането на ищцата
без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.06.2016г. до 17.12.2016г., общ размер от 4800лв.
По претенцията по чл.220, ал.1 от КТ.
Съгласно посочената норма, страната която има право да прекрати ТПО с
предизвестие може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието
като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В заповедта за прекратяването на ТПО на ищцата е отразено че
работодателят ѝ дължи обезщетение по чл.220, ал.1 във вр. чл.326, ал.2 от КТ за срока на неспазеното предизвестие. В брутното трудово възнаграждение на ищцата
за м.юни е включено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 978,20 лева,
което се установява от приетата по делото СЧЕ, с оглед на което тази претенция на
ищцата е неоснователна.
По претенцията по чл.222 от КТ в размер на 800 лв., предявена при
условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на претенцията по чл.344,
ал.1 от КТ.
Съгласно чл.222 от КТ, при на прекратяване на ТПО с работника или
служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в
щата, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което
е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с
колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвиди
обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е
постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на
разликата за същия срок. Съгласно чл.15, ал.1 от Браншовия трудов договор на
работещите в отрасъл „Горско стопанство” работодателят дължи обезщетение по
чл.222 от КТ за не повече от 2 месеца. Това обезщетение, в размер на две брутни
заплати - 1956,40 лв. е начислено в брутното трудово възнаграждение за м.юли
2016г. Начислената сума е преведена по дебитната карта на ищцата, което се
установи от неоспорената от процесуалният представител на ищцата ССчЕ, с оглед
на което претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
По претенцията по чл.224 ал.1 КТ, предявена при условията на евентуалност.
Претенцията е за полагаем, но неползван платен годишен отпуск за периода
17.08.2013 г. до 17.06.2014 г. общо 20 дни – 800.00 лева, разпределен съответно – 3 дни за периода от 17.08.2013 г. ÷
31.12.2013 г.; 7 дни за периода 01.01.2014 г. ÷ 31.12.2014 г.; 7 дни за
периода 01.01.2015 г. ÷31.12.2015 г.
и 3 дни за периода 01.01.2016 г. ÷17.06.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.4 от КТ размерът на основния платен годишен
отпуск на работника /служителя е не по-малко от 20 дни. Съгласно трудовия
договор на ищца, страните са уговорили платен годишен отпуск от 20 работни дни.
На основание чл.156, ал.1 т.2 от КТ на ищцата е определен и допълнителен платен
отпуск в размер на 6 дни или общо платеният годишен отпуск е в размер на 26
дни. От представените по делото писмени доказателства –заповеди на директора на
ТП ДГС Карнобат и от заключението на ССчЕ се установява, че ищцата е ползвала
за всяка една от годините 2013г., 2014г. и 2015г. пълният размер от полагаемия
платен годишен отпуск от 26 дни, а през 2017г. до датата на прекратяване на ТПО
ищцата е ползвала 17 дни платен годишен отпуск за 2016г.
Предвид изложеното работодателят не дължи на ищцата обезщетение за
неползван платен годишен отпуск и претенцията по чл.224 от КТ е неоснователна
Ищцата претендира обезщетение допълнителен платен годишен отпуск като
синдикален член за периода 17.08.2013 г. – 31.12.2013 г. – 4 дни
- 145,45 лева; за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. – за 8 дни –
290.90 лева; за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015 г. – 8 дни – 290.90 лева; за
периода от 01.01.2016 г. до 17.06.2016 г. – 4 дни – 145.45 лева, в общ размер 872.70
лева, като излага, че този отпуск не ѝ е бил начислен и платен. Относно тази
претенция съдът взе предвид следното:
Ищцата е синдикален член към синдикална организация КНСБ при ТП ДГС
Карнобат, считано от 1.09.2015г., когато е създадена синдикалната организация в
предприятието и съгласно чл.159, ал.1 от КТ на същата се полага допълнителен
платен отпуск най-малко 25 часа годишно. Съгласно Браншовия КТД за работещите в
отрасъл „Горско стопанство” платеният годишен отпуск на синдикалните членове
варира в зависимост от трудовият им стаж, като за лице с трудов стаж над 20
години, полагаемият годишен отпуск е 24 дни-чл.34, ал.1 от БКТД. Ищцата е с
трудов стаж повече от 20 години и е с право на платен годишен отпуск, съгласно
БТД за 2016г. в размер на 24 дни, но
видно от допълнителните споразумения към трудовия договор, ищцата има договорен
общ платен годишен отпуск в размер на 26 дни, от които 20-основен и
6-допълнителен, т.е. определеният платен годишен отпуск на ищцата надвишава
този предвиден в БКТД и ищцата няма неползван дължим платен годишен отпуск, за който
ѝ се дължи обезщетение.
По иска за заплащане на допълнително/премиално/ възнаграждение за периода 17.08.2013 г. – 31.12.2013г. – 400 лева; за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2014 г – 800.00 лева; за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. –
800.00 лева; за периода от 01.01.2016 – 17.06.2016 г. – 400.00 лева - общо
2400.00 лева. ,
Посочената претенция е по чл.107а ал.14, т.5 от КТ, предвиждащ допълнително
възнаграждение на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната
администрация. Съгласно чл.11, ал.1 от Вътрешните правила за организацията на
работната заплата в ЮИДП Сливен и неговите териториални поделения/л.д.407, том втори/фонда
работна заплата се регулира тримесечно, според финансово икономическото
състояние на предприятието, установен с Наредба № 22 от 14.12.2012г. за
условията и реда за определяне на средствата за работната заплата в държавните
предприятия по чл.163 от Закона за горите и в техните териториални поделения. След
приключване на отчетното тримесечие директорът на съответното ДГС представя
финансов отчет на директора на ЮИДП за формирания финансов резултат на
предприятието. При реализиране на положителни резултати директорът на ЮИДП определя
със заповед допълнително заплащане на всяко ДП. Въз основа на тази заповед директорът
на ТП ДГС Карнобат със своя с нарочна заповед разпределя между работниците и
служителите суми като допълнително /премиално/ възнаграждение. Във връзка с
реализирани положителни резултати през третото тримесечия на 2013г., директорът
на ТП ДГС Карнобат със заповед № РД-05-153 от 4.10.2013г./л.д.458, том втори/ е
определил персонално допълнително заплащане за работниците и служителите от
предприятието. Видно от заповедта на ищцата е определена и изплатена сумата от 741лв.
През 2014г. директорът на ЮИДП не е
издавал заповед за разпределение на средства като допълнително заплащане за ТП
ДП Карнобат и през тази година не са разпределяни на работниците и служителите
допълнителни средства-премиални. През 2015г. –трето тримесечие на ищцата е
начислена сумата от 100 лв., а за 2016г. –първо тримесечие е начислена сумата
от 59лв. Тези средства са включени в брутното трудово възнаграждение на ищцата
и с получаването на нетното си трудово възнаграждение е получил нетната частта
от начислените премиални заплащания. Премиалните заплащания се начисляват при
постигнати финансови резултати, същите не са предварително уговорени и не са
елемент на трудовия договор като конкретна сума между ищцата и ответника,
поради което предявеният иск е неоснователен.
Претенцията за плащане на работно облекло в общ размер на 1800 /от които
1 200.00 лева за зимно работно облекло и 600.00 лева за лятно работно
облекло/: за периода 17.08.2013г. –
31.12.2013 г. – 300.00 лева за зимно и лятно работно облекло, от които 200.00
лева за зимно работно облекло и 100.00 лева за лятно работно облекло; за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014 г. –
600.00 лева за зимно и лятно работно облекло, от които 400.00 лева зимно и
200.00 лятно работно облекло; за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 600.00 лева за зимно и лятно работно облекло,
от които 400.00 лева зимно и 200.00 лятно работно облекло и за периода от
01.01.2016 г. до 17.06.2016г - 300.00 лева за зимно и лятно работно облекло, от
които 200.00 лева за зимно работно облекло и 100.00 лева за лятно работно
облекло.
Съгласно нормата на чл.296 от КТ, работодателят осигурява на работниците
и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред,
установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. Това
задължението на работодателя е залегнало и в
чл.41 от БКТД, който предвижда, че работодателят осигурява на работниците и
служителите работно и униформено облекло, съгласно Наредба № 3 от
15 февруари 2012 г. за определяне на вида, отличителните знаци, условията и
реда за получаване, сроковете за износване на униформеното представително и
униформеното теренно облекло от служителите в изпълнителна агенция по горите,
нейните структури, специализираните териториални звена и държавните предприятия
по чл. 163 от Закона за горите. Това става след издаване на заповед на
изпълнителния директор на ИАГ, съответно след решение на съответния управителен
съвет към държавните предприятия. През процесния
период на ищцата е предоставено и получено работно облекло на 18.10.2013г. - дамски шал - 1 бр. светъл
и 1 бр. тъмен; 06.11.2013 г. - блуза с дълъг ръкав, зимна представителна,
16.08.2013г. - риза дълъг ръкав -1 бр.,
риза къс ръкав - 1 бр. За 2014 г. вещото
лице по ССчЕ е установило, че на ищцата предоставени: мембранна шуба /канадка с
подвижна топла подплата/ дамска на 11.04.2014г и на 17.04.2014 г. костюм зимен
представителен дамски 1 бр. и Костюм летен представителен дамски 1 бр., за
което в предприятието ответник съществуват приемо-предавателни протоколи
неподписани от ищцата.
Съгласно чл.3 от Наредбата, униформеното
облекло се предоставя, за да се отличават служителите на ИАГ, нейните
структури, специализираните териториални звена, служителите на държавните
предприятия и териториалните им поделения при изпълнение на служебните им
задължения. Ищцата не е в правото да
претендира от ответника заплащане на полагаемо работно облекло тъй като разпоредбата
на чл. 11 от
същия нормативен акт предвижда, че не се дължи
компенсация в пари при несвоевременно предоставяне на униформено облекло,
поради което предявеният иск е неоснователен.
Относно претенцията на ищцата за
осъждане на ответника да ѝ плати сумата от 300 лева, дължима за полагаеми
очила за последните три години, предявена по периоди както следва: за периода 17.08.2013 г. – 31.12.2013 г. –
50.00 лева, за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014 г. – 100.00. лева, за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 100.00 лева и за периода 01.01. 2016 г.
–17.06.2016 г. – 50.00 лева, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 7 от
15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи –работодателят осигурява
преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с
видеодисплеи, от специалист по очни болести в следните случаи: преди започване
на работа с видеодисплеи; един път на три години за лицата, ненавършили 40
години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години; при оплаквания от смущения
на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи, а ал.2 на същия
член, предвижда, че работодателят осигурява за своя сметка средства за корекция
на зрението на работещия за работата му с видеодисплей, ако са предписани от
специалиста по очни болести при прегледите по ал. 1. Очилата за работа с видеодисплей се получават/предоставят
на служителя във връзка с работата му. Обичайна е практиката, в случаите,
когато служителят ги закупи и представи доказателства за това, работодателят
въз основа на съответните документи за проведен преглед и закупени очила да
възстанови на служителя направените разходи до предварително утвърден лимит.
Осигуряването на очила за корекция на зрението за работа с видеодисплей няма
характер на обезщетение, поради което искът за обезщетение за очила е
неоснователен.
Предвид отхвърлянето на исковите претенции, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски по делото во общ
размер от 650лева от които 500 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 150лева
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от Д.С.Г. *** с ЕГН **********, иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ срещу
"ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен с адрес:
гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260, представляван от инж.С.Т.В., за
признаване уволнението ѝ въз основа на Заповед № РД-019/17.06.2016 г. на Директора на ТП „ДГС Карнобат“ на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ за незаконно и за неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от Д.С.Г. *** с ЕГН **********, иск по чл.
344, ал.1, т.2 срещу ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП
Сливен, с адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260, за
възстановяване на ищцата на заеманата при ответника преди уволнението работа отчетник - счетоводство.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от Д.С.Г. *** с ЕГН **********, иск по чл.
344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ, срещу ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен, с адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1,
ЕИК: 2016176540260, за заплащане от ответника на ищцата на обезщетение за
оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода от 17.06.2016г. до
17.12.2016г. в размер на 6 брутни възнаграждения, всяко по 800 лв. или в общ
размер от 4800 /четири хиляди и
осемстотин/ лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от Д.С.Г. *** с ЕГН **********, иск по
по чл.220, ал.1 във вр. чл.326, ал.2 от КТ, срещу ТП "ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен, с адрес: гр.Карнобат,
ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260 за осъждане на ответника да ѝ плати
обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване трудовото
правоотношение в размер на 800 /осемстотин лева/.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от Д.С.Г. *** с ЕГН **********, иск по чл.222,
ал.1 от КТ срещу ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен
с адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260 за осъждане на
ответника да плати на ищцата обезщетение за оставането ѝ без работа за
срок от един месец, след прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от
19.04.2016 г до 19.05.2016 г. в размер на 650 лева/шестстотин и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от от Д.С.Г. *** с ЕГН **********, иск по чл.224 ал.1 от КТ за
осъждане на ответника да ѝ плати обезщетение, за полагаем, но не ползван платен годишен отпуск за последните три години преди
датата прекратяване на трудовото правоотношение периода 17.08.2013 г. до
17.06.2014 г. общо 20 дни в общ размер от 800.00 /осемстотин/лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от от Д.С.Г. *** с ЕГН **********, иск по чл.159 от КТ във вр. чл.
34, ал.1 от БКТД на ЮИДГС -Сливен за осъждане на ответника да ѝ плати
обезщетение за неначислен и незаплатен допълнителен платен годишен отпуск за синдикален член за периода 20.06.2013 г. – 31.12.2013
г. – 4 дни - 118,18 лева; за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. – за 8 дни – 236,36 лева; за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015
г. – 8 дни – 236,36 лева; за периода от 01.01.2016 г. до 19.04.2016 г. – 4 дни
– 118,18 лева, в общ размер от 709.08 лева/седемстотин и девет лева и осем
стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявеният от Д.С.Г. *** с ЕГН ********** иск по чл. 107а, ал.14, т.5 от КТ във вр. чл.11, ал.1 от Вътрешните
правила за организацията на работната заплата на ЮИДГС -Сливен за осъждане на ответника да плати
ѝ премиално
заплащане – допълнително трудово възнаграждение за периода: от
20.06.2013 г. – 31.12.2013г. – 325,00 лева; за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. – 650,00 лева; за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 650,00
лева; за периода от 01.01.2016 – 19.04.2016 г. – 325,00 лева - общо 1950,00 /хиляда
деветстотин и петдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от Д.С.Г. *** с
ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да ѝ
плати, на основание чл. 296 КТ във вр. чл.
41 от БКТД на ЮИДП -Сливен, зимно и лятно работно облекло в общ размер от 1800 /от които
1 200.00 лева за зимно работно облекло и 600.00 лева за лятно работно
облекло/: за периода 17.08.2013г. –
31.12.2013 г. –200.00 лева за зимно работно облекло и 100.00 лева за лятно
работно облекло; за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2014 г. –400.00 лева зимно и 200.00 лятно работно облекло; за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.
–400.00 лева зимно и 200.00 лятно работно облекло и за периода от 01.01.2016 г.
до 17.06.2016г - 200.00 лева за зимно работно облекло и 100.00 лева за лятно работно
облекло.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от Д.С.Г. *** с
ЕГН ********** иск срещу ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен, с адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1,
ЕИК: 2016176540260 за осъждане на ответника да ѝ плати сумата в общ размер от 300 лв., полагаема за очила за последните три
години: за периода 17.08.2013 г. –
31.12.2013 г. в размер на 50.00 лева, за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014 г. в
размер на 100.00. лева, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на
100.00 лева и за периода 01.01. 2016 г. –17.06.2016 г. в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА Д.С.Г. *** с ЕГН ********** да плати на ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен с адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК:
2016176540260 сумата от 650 /шестотин и петдесет/лева, представляващи
направените от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от уведомяването пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: