Решение по дело №4821/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 41
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 1 февруари 2020 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20193110204821
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

 

     …………………….. г.,

гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

          с участието на секретаря Калинка Димитрова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4821 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Руди - Ан“ ЕООД срещу наказателно постановление № 443493 – F482718/20.06.2019 г., издадено от началник на отдел «Оперативни дейности» - Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Във въззивната жалба въззивното дружество навежда оплаквания за нарушение на материалния закон поради приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание управителят на въззивното дружество поддържа въззивната жалба и искането за отмяна. Излага съображения за маловажност на деянието.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – Варна чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Х.А. изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

На 12.04.2019 г. е извършена проверка от служители на Национална агенция по приходите, измежду които и св. И.К.К., в търговски обект, стопанисван от „Руди - Ан“ ЕООД – магазин за мека мебел „Руди – Ан“, находящ се в гр. Аксаково – срещу летището.

Контролните органи извели междинен отчет от фискалното устройство и помолили служител на дружеството да направи опис на паричните средства в касата. След като съпоставили преброените средства и тези, отразени от фискалното устройство, констатирали положителна разлика от 60 лева, които не били въведени в фискалното устройство. 

Св. И.К.К. приел, че въззивното дружество не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във или извън касата) на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, поради което на 17.04.2019 г. съставил срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение по  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. На същата дата АУАН бил връчен на упълномощен представител на въззивното дружество.

В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.

На 20.06.2019 г. Б.С.Г - началник отдел «Оперативни дейности» - Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издала обжалваното наказателно постановление.

 

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. И.К.К. и писмени доказателства: заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на НАП; протокол за извършена проверка от 12.04.2019 г.; справка на лицата, работещи по трудови (граждански) правоотношения в магазин за мебели „Руди Ан“; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 12.04.2019 г.; дневен финансов отчет; извлечения от касова книга и дневни финансови отчети, намиращи се на л.6 и л.7 от съдебното дело.

 

 

 

 

 

Съдът кредитира свидетелските показания на св. И.К.К. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

  Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

 

От правна страна:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

          Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите.

          Посочената наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и в тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на горната разпоредба.

          Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискално устройство (ФУ) да се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми. 

          Доказателствата по делото сочат, че на описаните в АУАН и НП дата и място дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., като извън случай на продажби/сторно операции, не е регистрирало във фискалното устройство промяна в касовата наличност - въвеждането на пари в касата на дружеството, чрез операцията “служебно въведени” суми. В касата е имало положителна разлика от 60,00 лева, която е следвало да се регистрира във фискалното устройство.

          Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. В тази връзка следва да бъде посочено, че в дневния финансов отчет ясно са разграничени пунктове за служебно въведени и служебно изведени суми, т.е. служителите на дружеството са били запознати с тези функции на фискалното устройство. Освен това в случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в случая Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите. Действително нарушението не е довело до неотразяване на приходи, но това обстоятелство като привилегироващо е взето предвид от законодателя при определяне размера на наказанието.

          Следователно правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество.

         

          По имуществената санкция:

          За гарантиране изпълнението на задължението в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба № Н-18/2006 г., законодателят е предвидил санкционни последици в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.

          Първата алинея на тази норма предвижда налагане на глоба в размер от 100 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци и имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, в случаите, когато лицето не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС (фискален или системен бон, регистриращ и отчитащ извършените доставки/продажби в търговски обект).

          Втората алинея на горната административнонаказателна норма се прилага, когато лицето извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 (извън случаите на чл. 118, ал. 1) или на нормативен акт по неговото прилагане. Предвидените санкции са глоба - за физическите лица, които не са търговци от 300 до 1000 лева или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци от 3000 до 10000 лв. Предвидена е и привилегирована разпоредба, приложима в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, като тогава се налагат по – ниските по размер санкции - по ал. 1.

          В конкретния случай наказващият орган законосъобразно е приел, че неизпълнението на задължението в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. не е довело до неотразяване на приходи, в каквато посока са доказателствата по делото, и поради това е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, като е определил и наложил имуществената санкция в размер, предвиден в чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

          При определяне на размера на имуществената санкция следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства извършването на нарушението за първи път и ниската стойност на установената положителна разлика.

          Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.

          При наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства определената от наказващия орган имуществена санкция в размер на 600 лв. се явява завишена спрямо обществената опасност на деянието.

Справедлива според съда по изложените съображения се явява имуществена санкция в минимален размер от 500 лв., която се явява напълно способстваща за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

          По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната си част, като размерът на наложената имуществена санкция бъде намален до размер от 500 лв.

          Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 443493 – F482718/20.06.2019 г., издадено от началник на отдел «Оперативни дейности» - Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Р.А.“ ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция до размер от 500 (петстотин) лева.

          Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

                                                   СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: