Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 81
Гр.Елхово, 15.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА
при
секретаря П. Николова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 47 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба на Е.П.А. ***,
представлявана от кмета ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. чл.225 от КТ
и в условията на алтерантивност иск с правно основание чл.221 от КТ.
Предвид на правното основание на
предявените искове и съгласно разпоредбата на чл.310, т.1 от ГПК,
производството по делото протича по реда на глава ХХV от ГПК – „Бързо производство”.
Ищцата твърди,
че до 06.11.2019 година е работила като кмет на село***, обл. Ямбол, община***.
На тази дата трудовият й договор бил прекратен поради изтичане на мандата и
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Считано от
06.11.2019 година била назначена на длъжността „кметски наместник“ на с.*** за
срок до 31.12.2019 година. На 30.12.2019 година била уведомена от кмета на
община***, че след 01.01.2020 година ще бъде освободена от заеманата длъжност,
като ищцата твърди, че не й било връчено писмено предизвестие за прекратяване
на договора, съгласно т.8 от договора. На 03.01.2020 година в кметството на с.***
бил изпратен главният счетоводител на община*** за предаване на материалните
активи, като във връзка с това не била издадена заповед на кмета на общината и
не бил съставен протокол. Не били предадени и печатите на кметството, за което
ищцата твърди, че уведомила секретаря на община***. На 30.01.2020 година ищцата твърди, че била посетена в дома
й от служители на община*** – С. и М., с цел връчване на заповед за
прекратяване на трудовия договор, която ищцата отказала да подпише. Това се
случило след проведено на 29.01.2020г. събрание в с.***, на което ищцата
отправила въпрос към кмета на община*** дали е освободена от длъжността,
предвид на това, че не й е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор.
Според ищцата срочния трудов договор се е трансформирал в безсрочен на
основание чл.69 от КТ.
Ищцата желае съдът да постанови
решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ да признае
уволнението за незаконно и отмени същото, да я възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност – „кметски наместник“ на с.***, да осъди ответникът да й
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение в размер на брутното месечно трудово възнаграждение,
съгласно договора, равняващо се на 1072.00 лева, за периода от уволнението до
постановяване на съдебното решение. В случай, че не бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност, ищцата претендира ответникът да бъде
осъден на основание чл.221 от КТ да й заплати сумата от 1072.00 лева,
представляващи размера на брутното трудово възнаграждение.
Ответникът –
ОБЩИНА***, представлявана от кмета ***, чрез пълномощник – адв. Г. Д. ***, в
подадения писмен отговор на исковата молба излага доводи за недопустимост на
предявените искове, като се позовава на това, че сключеният между страните по
делото трудов договор е бил за определен срок и същият е бил прекратен с
изтичането на уговорения срока, като в тази хипотеза страните не си дължат
предизвестие. Процесуалният представител на ответника се позовава и на разпоредбата
на чл. 46а, ал.3 от ЗМСМА, съгласно който кметските наместници са органи на
изпълнителната власт в населеното място и те могат да бъдат освободени
предсрочно без предизвестие от кмета на общината.
Излагат се и
доводи за неоснователност на предявените искове, като се оспорва твърдяното от
ищцата в исковата молба, че е продължила да работи след изтичане на срока на
договора пет и повече работни дни без писмено възражение от страна на
работодателя. Твърди се, че на 03.01.2020г. ищцата е предала ползващите печати
като кметски наместник, както и материални активи, стокови материални ценности
и регистри и след тази дата не е извършвала никакви действия в изпълнение на
възложените и функции. По отношение на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът твърди, че същата е връчена на 29.01.2020 г. поради
отказа на ищцата да я получи в предходен период. За неоснователни ответникът
намира предявените акцесорни искове за възстановяване на ищцата на заеманата
преди прекратяване на ТПО длъжност „кметски наместник“, както и за заплащане на
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение. За неоснователна се намира и исковата претенция с правно основание
чл.221 от КТ, като това становище се мотивира с обстоятелството, че трудовият
договор между страните е бил срочен и е бил прекратен с изтичане на срока му,
без работодателят да е длъжен да отправя предизвестие до работника.
Ответникът
претендира сторените по делото разноски.
С молба вх. №
1623 от 18.05.2020г., депозирана след изготвяне на доклада по делото,
насрочването в открито съдебно заседание и произнасяне по доказателства и
доказателствените искания на страните, ищцата чрез процесуален представител –
адв.***от АК – Ямбол, излага доводи за незаконосъобразността на уволнението,
различни от тези, посочени в исковата молба. В последващата молба от
18.05.2020г. се излага, че трудовото правоотношение с кметски наместник не може
да се сключи за определен срок по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, поради което и не може
да бъде прекратено поради изтичане на срока на договора. Твърди се, че
трудовото правоотношение с кметски наместник е срочно, но на друго правно
основание, а именно чл.61, ал.1, т.5 от КТ, по силата на специалния закон, а именно ЗМСМА и конкретно разпоредбата на
чл. 46а, ал.1 от ЗМСМА, в който текст е уреден срока на трудовото
правоотношение с кметски наместник, а именно за срока на мандата на кмета,
който е четири години. Ищцата се позовава и на разпоредбата на чл. 68, ал.1,
т.5 от КТ, съгласно която трудов договор по чл. чл.68, ал.1, т.1 от КТ, сключен
в нарушение на ал.3 и ал.4 от КТ се счита за сключен за неопределено време, но
съгласно разпоредбите на ЗМСМА трудовия договор с кметски наместник не би могъл
да се трансформира в договор за неопределено време. Предвид на това, че срокът на трудовото
правоотношение е до изтичане на мандата на кмета, който е назначил кметския
наместник, трудовото правоотношение с ищцата е следвало да бъде прекратено на
основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ при условията на чл. 46а от ЗМСМА.
Претендират се
направените от ищцата разноски по делото.
В съдебно
заседание исковите претенции на основанията, изложени в допълнителната молба на
ищцата от 18.05.2020г., се поддържат от процесулният представител на ищцата. В
писмени бележки по делото, депозирани в предоставения от съда срок се излагат
съображения за незаконосъобразност на уволнението на ищцата и основателност на
предявените искове, аналогични на изложените в молба вх. № 1623 от 18.05.2020г.
Ответникът
чрез процесуалният си представител в съдебно заседание поддържа становище за
неоснователност на предявените искове. В представени писмени бележки по делото
процесуалният представител на ответника поддържа доводи за неоснователност на
предявените искове. Във връзка с твърдените от ищцовата страна доводи за
незаконосъобразност на уволнението сочи, че трудовият договор с ищцата е бил
сключен за определен срок, а не за мандат, поради това, че ищцата към момента
на сключване на договора е била пенсионер. Поради това, че трудовият договор е
бил срочен, ответникът твърди, че за прекратяването на същия не се дължи
предизвестие. По отношение основанията на ищцата, изложени в исковата й молба
за превръщане на трудовия договор от срочен в безсрочен, ответникът поддържа
доводите си, изложени в отговора на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, а
това се установява и от изисканото и приложено по делото трудово досие на
ищцата, че до 05.11.2019 година същата е заемала длъжността „кмет“ на с.***,
общ.***, обл. Ямбол. Със Заповед № 10 от 05.11.2019г. на кмета на община***
трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 337, вр. чл. 327,
ал.1, т.12 от КТ – изтичане на мандата и придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 06.11.2019 година.
На 06.11.2019 година между кмета на
община*** и ищцата Е.П.А. е бил сключен трудов договор №16, по силата на който А.
е била назначена на длъжността „кметски наместник“ на с.***, общ.***, обл.
Ямбол. Трудовият договор е бил сключен на основание чл. 68, ал.1, т.1 от КТ –
за определен срок - до 31.12.2019г.
Със заповед №29 от 31.12.2019г. на
кмета на община*** трудовото правоотношение с ищцата е прекратено считано от
01.01.2020г. на основание чл. 325, т.3 от КТ – поради изтичане на уговорения
срок.
Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е връчена на ищцата при условията на отказ на
29.01.2020г., което се установява от приложената към ТД заповед №29 от
31.12.2019г., както и от събраните по делото гласни доказателства.
По делото е безспорно и това, че
считано от 01.01.2020г. ищцата Е.А. не е продължила да изпълнява фактически
заеманата преди това длъжност „кметски наместник“ на с.***, като на 03.01.2020г.
е предала на служители на община*** дългосрочни материални активи, стокови
материални ценности, регистри и печати в с.***, на основание Заповед № РД – 5 –
7 от 02.01.2020г. на кмета на община***, за което са съставени и съответните
документи.
Между страните не е налице спор и
относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца,
предхождащ уволнението, а именно 1072.50 лева.
Страните не спорят и относно това,
че след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № №29 от
31.12.2019г. на кмета на община***, ищцата не е полагала труд по трудов или
граждански договор, което се установява и от представеното по делото
Удостоверение № 280192001906450 от 28.05.2020г. на ТД на НАП гр. Бургас.
От така
описаната фактическа обстановка, съдът, съблюдавайки закона прави следните правни изводи:
Предявените с
исковата молба в условията на обективно кумулативно съединяване искове, са с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
– за признаване незаконността на уволнението, извършено със Заповед № 29 от
31.12.2019г. на кмета на община*** и нейната отмяна; чл.344, ал.1, т.2 от КТ – възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност– „кметски наместник“ на село***, община***, иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ
– за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради уволнението за период от датата на уволнението до датата на
постановяване на съдебното решение – по 1072.00 лева месечно; при условията на алтернативност, в
случай, че съдът не уважи иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ищцата е предявила иск с правно основание
чл.221 от КТ – за заплащане на сумата от 1072.00 лева, представляващи
действителните вреди, които е претърпяла.
Възникването, съществуването и
основанията за прекратяването на трудовото правоотношение на кметските
наместници са уредени в специален закон – ЗМСМА и са подчинени на неговите цели
– кметският наместник е орган на изпълнителната власт в населеното място, който
се назначава от кмета на общината за срока на мандата. Той изпълнява функциите
си до освобождаването му от новоизбрания кмет на общината, тъй като дейността
му е свързана с реализирането на определена предизборна програма.
Основен принцип на местното
самоуправление е мандатността а органите, залегнал и в конституцията на
Република България – чл.138 и чл.139. Кметът на общината като орган на
изпълнителната власт провежда своята политика чрез сформирания екип, част от
който са назначените от него кметски наместници.
Съгласно разпоредбата на чл.46а,
ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация в населено място, което не е административен център на кметство, кметът на
общината може да назначи за срока на мандата кметски наместник в съответствие с
утвърдената численост и структура на общинската администрация. На основание, ал.
3 от цитираната разпоредба кметските наместници са органи на изпълнителната
власт в населеното място. Те могат да бъдат освободени предсрочно без
предизвестие от кмета на общината. С оглед трайната и непротиворечива практика
на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 293 от 23.04.2010 г., постановено по гр.
дело № 272/2009 г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 9 от 01.04.2011 г.,
постановено по гр. дело № 1105/2009 г. по описа на ВКС на РБ - двете
постановени по реда на чл. 290 от ГПК правоотношението между Кмета и Кметския
наместник, което възниква по силата на чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, е от
трудовоправно естество и спрямо него намират приложение общите правила,
включително и процесуалният ред на КТ. Нормата на чл.46а, ал.3 от ЗМСА урежда една универсална възможност за прекратяване на трудовия договор -
предсрочно без предизвестие от Кмета на общината. Това уволнение е дискреционно
субективно потестативно право на органа по назначаването и се изразява във
възможността за едностранно прекратяване на правоотношението от работодателя по
целесъобразност. Съдебният контрол за законност на уволнение на Кметския
наместник е допустим, но се разпростира в две насоки - относно спазване на
процедурата и компетентността на издателя на акта, както и относно приложението
на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл.46а от ЗМСМА. Уволнението по чл.46а от ЗМСМА не се съвместява с някое друго основание в КТ и не се нуждае от
мотивиране.
Следователно, по силата на закона,
правоотношението с кметския наместник възниква като срочно по смисъла на чл.
68, ал. 1, т. 5 КТ – за определен мандат и това е мандата на кмета, който го е
назначил. Трудов договор с кметски наместник не може да се сключи по чл. 68,
ал.1, т.1 от КТ за определен срок, договорен между страните и да се приключи по
чл. 325, ал.1, т.3 от КТ – с изтичане на договорения между страните срок, тъй
като срока на този договор по силата на закона е обвързан със срока на мандата
на кмета, който е назначил кметския наместник.
В конкретния случай трудовият
договор е сключен на 06.11.2019г. като срочен по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ за срок до 31.12.2019г. Срочен трудов договор
по чл.68, ал.1, т.1 от КТ по принцип се сключва за изпълнение на временни,
сезонни или краткосрочни работи и дейност. Такъв договор може да бъде сключен и
за дейност, които нямат сезонен или временен характер за срок по – дълъг от
една година, но само по изключение /арг. чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ/. Терминът
„по изключение“ е правнотехнически и има легалната си дефиниция в §1, т.8 от ДР
на КТ - при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи
към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи
срочността му. Безспорно е, че трудовите функции на кметския наместник нямат временен, сезонен или краткосрочен
характер, както и не попадат в изключенията на чл. 68, ал.4 от КТ. Освен това, разпоредбата на чл. 68, ал. 1 т. 5 КТ сочи, че трудов договор
по ал. 1, т. 1 сключен в нарушение на ал. 3 и 4 - се смята за сключен за
неопределено време. Съгласно ЗМСМА обаче трудов
договор с кметски наместник не може да се трансформира в договор за неопределено време. Той е назначен за срока на мандата на кмета на общината /който го е назначил/
и има за задача да реализира определена предизборна програма, поради което не
може да се превърне в безсрочен /по см. на чл. 68, ал. 5 КТ/, но и не може
да се сключи по чл. 68, ал. 1, т.1 от КТ, респ. да се прекрати с
изтичане на договорен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Следователно,
следва да се приеме, че за кметски наместници се прилага срочен трудов договор
по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ, вр. чл.46а, ал.1
от ЗМСМА. Срокът на това трудово правоотношение е до изтичане мандата на кмета, който е назначил км. наместник /чл. 46а, ал. 1, т. 5 КТ/, поради което и трудовото
правоотношение следва да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ при
условията на чл. 46 а, ал. 2 ЗМСМА
В случая, видно от доказателствата по делото, трудовият договор между ищцата и ответната община е сключен на
06.11.2019 година, като между страните не е налице спор, че договорът е сключен
при мандата на кмета на община******.
Безспорно е и това, че този мандат не е бил прекратен към момента на издаване
на оспорената заповед за прекратяване на трудовия договор с ищцата. Въз основа
на тези факти следва да се приеме, че уволнението на ищцата по чл. 325, ал.
1, т. 3 КТ поради изтичане на срок на договора, е незаконосъобразно. Съдът намира, че постигнатата между
страните уговорка в трудовия договор от 06.11.2019г. относно срока на договора
– до 31.12.2019г. противоречи със закона и е недействителна по смисъла на чл.
74, ал.4, вр. ал.1 от КТ. Тъй като съдът не е сезиран с такова искане не дължи
произнасяне.
Трудовото правоотношение в настоящия
случай е било възможно да бъде прекратено едностранно от кмета на общината по
отношение на ищцата – кметски наместник по реда на чл. 46а, ал.3 от ЗМСМА,
където е посочено правото на кмета на община, който е назначил кметския
наместник, да прекрати предсрочно трудовия договор и без да дължи предизвестие.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният от ищцата иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и доказан и като такъв следва
да се уважи.
Искът за възстановяване на заеманата
длъжност преди уволнението има акцесорен характер и се обуславя от
основателността на главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. Основателността му
е обусловена от това дали работникът или служителят е носител на потестативното
право към момента на възстановяване на работа. В конкретния случай не се доказа
наличие на обстоятелства, представляващи пречка ищцата да бъде възстановена на
заеманата от нея преди уволнението длъжност, поради което и предявеният на това
основание иск се явява основателен.
Основателен и доказан за сумата от
5360.00 лева се явява и третият предявен с исковата молба акцесорен иск по чл.
344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ
– за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от
КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Между страните не е налице спор, че
брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението е в
размер на 1072.50 лева. Ищцата претендира заплащане на БТВ в размер на 1072.00
лева. Безспорно установено е, че след уволнението ищцата не е полагала труд по
трудов договор. Периода, за който се дължи обезщетението е от датата на уволнението
– 01.01.2020г. до датата на приключване на съдебното дирене пред РС – Елхово –
29.05.2020г. Дължимото се за този период обезщетение на ищцата възлиза на
сумата от 5360.00 лева /за м. януари, февруари, март и април 2020г. по 1072.00
лева и за 18 работни дни през м. май 2020г. до 29.05.2020г. в размер на 1072.00
лева.
Предвид
уважаването на предявените с исковата молба искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, съдът не дължи произнасяне по предявеният в условията
на алтернативност иск с правно основание чл. 221 от КТ – за заплащане на сумата
от 1072.00 лева, представляващи действителните вреди, които е претърпяла
ищцата.
При този изход на делото ответникът
община*** следва да бъде осъден за заплати на ищцата направените по делото разноски
в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово
държавна такса върху размера на уважените искове в общ размер на 314.40 лева,
на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, Елховският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда за незаконно уволнението, извършено със
Заповед № 29 от 31.12.2019 година на кмета на община******, с административен
адрес гр.***, обл. Ямбол, ул.***№7, ЕИК *********, с която на основание чл.
325, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, считано от 01.01.2020г. е прекратено
трудовото правоотношение с Е.П.А., ЕГН ********** ***, и като такова го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда Е.П.А., ЕГН **********
***, на заеманата преди уволнението длъжност „кметски наместник“ на село***, община***.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр.
чл. 225, ал.5 от Кодекса на труда Община***,
представлявана от кмета***, с
административен адрес гр.***, обл. Ямбол, ул.***№7, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.А., ЕГН ********** ***, сумата от 5360.00 /пет хиляди триста и
шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради незаконното уволнението в периода 01.01.2020г. до
29.05.2020г. вкл.
ОСЪЖДА Община***,
представлявана от кмета***, с
административен адрес гр.***, обл. Ямбол, ул.***№7, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.А., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 300.00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Община***,
представлявана от кмета***, с
административен адрес гр.***, обл. Ямбол, ул.***№7, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в приход на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС – Елхово държавна такса върху размера на уважените искове
в общ размер на 314.40 лева, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: