Протокол по дело №2398/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 503
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20212330102398
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 503
гр. Ямбол, 08.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20212330102398 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
За ищеца се явява управителят на етажната собственост С.В.Г. и
адв. И. - АК Б., редовно упълномощена.
Ответниците не се явяват. За тях се явява адв. К.- АК Б., редовно
упълномощен.
Адв. И. – Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. И. – Поддържам исковата молба от името на доверителите ми.
Оспорвам депозирания писмен отговор. В тази връзка соча, че съгласно
чл. 41 от ЗУЕС, собствениците и етажната собственост се представляват
от управителя и управителния съвет. В случая етажната собственост
надлежно се управлява от управителя, който от своя страна е
упълномощил мен в качеството на адвокат. Съгласно чл. 21 ал. 2 от
ЗУЕС, управителят продължава да изпълнява функциите си до избора
на нов управител или управителен съвет. Срокът по чл. 40 от ЗУЕС е
1
преклузивен, поради което всичко, свързано с нищожността на
решенията на ОС, е неотносимо, неоснователно и недопустимо. След
като липсват договори за управление на комплекса, е нормално всяка
сграда от комплекса да се управлява отделно. Комплексът не е от
затворен тип. Няма контрол за достъп на външни лица. Представям и
моля да приеме като доказателство извлечения от преводи за частично
плащане на такса „поддръжка“ за 2021 г. от А. П. Н. в размер на 250
лева и частично плащане, също за такса „поддръжка“ за 2021 г. в размер
на 400 лв., отново от А. П. Н.. Тези писмени доказателства представям с
препис за ответната страна. От същите се установява, че ответникът
А.Н. за 2021 г. е заплатила частично таксата за поддръжка към етажната
собственост, което обосновава извода, че същата не оспорва решението
на етажната собственост, както и дължимата от нея такса „поддръжка“.
Водим един свидетел, който моля да бъде допуснат, за установяване на
обстоятелството, че през 2020 г. етажната собственост се е поддържала
от самата етажна собственост. Представяме фискален бон за заплатено
гориво за транспорт от Н. до град Я. и обратно, както и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Нямаме възражения по проекта за доклад.
Представените писмени доказателства касаят новонастъпили факти и
обстоятелства.
Адв. К. – Оспорвам исковата молба и поддържам депозирания
отговор. Позволявам си да посоча на съда, че не е възможно общото
събрание да определя претендираната от доверителката ми такса за
поддръжка на две основания: на първо място, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 5
от ЗУЕС, общото събрание определя размер на паричните вноски за
управление и поддържане на общите части на сградата. В случая те като
общи части имат – басейна, служебния автомобил, горивото за него и
заплатата на управителя- все неща, които нямат нищо общо със
сградата. В закона са посочени, кои разходи са за управлението и
поддръжката на етажната собственост. Всичко това, което преди малко
изброих, го няма. Твърдим, че така формулирано решението на ОС, е
недопустимо. ОС е надхвърлило своите правомощия. Това, ако някой си
е изградил басейн, купил си е автомобил, води счетоводно обслужване,
би трябвало да бъде уредено в договора, посочен в чл. 2 от ЗУЕС. В тази
връзка с оглед позицията на ищеца след депозирането на писмения
2
отговор на осн. чл. 212 от ГПК, моля съда, в решението си да се
произнесе и относно съществуването или несъществуването на това
оспорено правоотношение - може ли ОС да взема решение по въпроси,
които не са в неговата компетентност, доколкото засягат не сградата, не
общите части, не нейното управление и поддръжка, а всичко друго,
което някой е решил да вкара в понятието „етажна собственост“.
Считам, че е недопустимо, законодателят като е посочил в ЗУЕС какво
конкретно включва управлението и поддръжката, с решението на
какъвто и да е орган, да се включва басейна, колата, счетоводителите,
охраната и т.н. По отношение на представените днес платежни
нареждания не мога да взема отношение, понеже ги виждам за първи
път. Не се противопоставям на разпита на свидетеля.
Адв. И. – Съгласно чл. 38 от ЗС, обща част е не само сградата, а и
прилежащата земя, тоест етажните собственици не са освободени от
задължението да извършват поддръжка на пространството около
сградата на самия поземлен имот. Подчертавам, че решенията на
етажната собственост относно тяхната незаконосъобразност и
нищожност по чл. 40 от ЗУЕС се оспорват пред съда в преклузивния 30-
дневен срок, поради което всякакви възражения за нищожност и
недопустимост на тези решения са преклудирани.
Адв. К. – Не оспорвам твърдението за това, какво самите етажни
собственици поддържат. Говорим за едни 3 линейни метра около
сградата.
Управителят С.Г. – А.Н. не е първи собственик. Всичко е било
построено, когато са дошли да купуват апартамента и имаха разговор с
мен, че има такси за поддръжка. В комплекса аз работя от 2009 г., а от
2012 г. съм управител. Периодично правя събрания. Тази година не
можах, защото английските граждани не бяха допускани в България, а
те са 1/3 от собствениците. Никой не е решил да прави след
постройката на сградата басейн, градини и т.н.
Адв. К. – Съгласно ЗУЕС управителят на етажната собственост има
2 години мандат, ако това е вярно, че господинът е от 2012 г. управител
досега. С апартамента, който са купили моите доверителки, никъде не
пише, че се придобива една идеална част от басейн, от автомобил и др.
3
По отношение на въпроса относно възможността за оспорване на
решението на ОС има прясно тълкувателно решение № 80 от 04.11.2021
г. по гр.д. № 1213/20 г. на IV-то отделение на ВКС, където се казва, че
сроковете по ЗУЕС за оспорване на решение, когато става въпрос за
нищожност, не важат и може да бъдат оспорвани.
На основание чл. 146 ал.1 ГПК съдът докладва следното:
Предявени са обективно и субективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 38 ал.1 от ЗУЕС.
Основават се на фактите, че ответниците Д. Г. Г. и А. П. Н. са
собственици - първата на ¾ ид.части, а втората на 1/4 ид.част от
апартамент № ***, на втори етаж, вход „***", в сграда в режим на
етажна собственост- жилищна сграда за сезонно ползване, находяща се
в УПИ ***, кв.4104 по плана на к.к.С. б. -Запад, общ. Н., обл.Б.,
наименувана комплекс „***" (с площ на самостоятелния обект от 54.05
кв.м., и общата разгърната площ 62.52 кв.м.(съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на 1 недвижим имот № ***, том *** рег. №***, дело
№ *** от 2015 г. на С. А. - Нотариус с рег. № *** на НК, район на
действие - РС Н.). На 15.08.2019 г. е проведено общо отчетно изборно
събрание на етажната собственост на собствениците на самостоятелни
обекти, на което са взети решения, собствениците на самостоятелни
обекти да заплащат такса за поддръжка според типа апартамент: 384
евро за студио, 408 евро за едноспален апартамент, 456 евро за
двуспален апартамент, както и за фонд „Ремонт" вноска в размер на 1%
от минималната работна заплата за страната, като крайният срок за
заплащане на таксата за поддръжка за текущата година е 31.07. на
съответната година, а вноската за фонд „Ремонт“ съгласно чл.50, ал.2 от
ЗУЕС се дължи ежемесечно. В случая самостоятелният обект на
длъжниците е двуспален апартамент, поради което дължимата от тях
годишна такса за 2020г. е 408 евро. От нея първата ответница дължи 3/4
или 306 евро, а втората - 1/4 или 102 евро. Вноската за „Фонд ремонт" за
2020 г., изчислена на базата на минималната работна заплата за страната
за 2020 г. - 610.00 лв., се равнява на 6.10 лв. на месец, а за една
календарна година е в размер на 73.20 лв., от която първата ответница
дължи 3/4 или 54.90 лв., а втората - 1/4 или 18.30 лв. Длъжниците не са
изпълнили решението на общото събрание и са изпаднали в забава,
4
дължат върху горепосочените суми и законната лихва считано от
06.04.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- до окончателното изплащане. Срещу издадената заповед
за изпълнение ответниците са възразили в срок.
В срока за отговор ответниците оспорват исковете като
недопустими и неоснователни. Възраженията си основават на фактите,
че „Етажната собственост“ не е персонифицирана, за да бъде ищец, а и
се касае за сграда в "жилищен комплекс от затворен тип" по смисъла на
§1 т.3 от ДР на ЗУЕС. Сочи се, че управлението на такъв комплекс се
осъществява по реда на чл.2 от ЗУЕС-с писмен договор с нотариална
заверка на подписите между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти, какъвто не се твърди да е сключен. Решенията на
общото събрание, посочени в исковата молба, са нищожни, тъй като
този орган не е компетентен да взима такива решения при
неприложимост на уредения в закона ред за уреждане на отношенията в
етажната собственост.
Не са спорни факти, че ответниците са собственици на имот в
сградата, етажна собственост, както и че са взети решения от ОС за
заплащане на вноски за управлението и поддържането на общите части
и за фонд „Ремонт“.
От спорните факти в тежест на ищеца е да докаже възникването и
размера на претендираните с исковата молба задължения на
ответниците.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си за
нищожност на решенията, вкл. че се касае за сграда в "жилищен
комплекс от затворен тип ", за което не сочат доказателства.
Адв. И. – Нямам възражения по доклада.
Адв. К. – Нямам възражения по доклада. Моля с оглед
произнасянето по доклада в днешното съдебно заседание да включите и
направеното от мен искане за произнасяне по реда на чл. 212 от ГПК,
относно оспореното правоотношение, а именно правомощието на ОС на
етажната собственост да се произнася по въпроси, извън тези, посочени
в ДР на ЗУЕС по § 1 т. 1, 2, 3, 11, 12 и 13, както е в настоящия случай.
За да приключа с доказателствените искания, моля с оглед на това, че
5
управителят присъства в залата, да отговори на осн. чл. 176 от ГПК на
следния въпрос: в протокола на проведеното ОС от 15.08.2019 г., на
лист 5 господин Г. е посочил, че за всеки апартамент се получават по 69
лева като разноски. Моля да се отговори, как тази сума от 69 лева за
апартамент се вписва към претенцията за 408 евро за апартамент и въз
основа на какво. Нямам други доказателствени искания.
Адв. И. – Уважаема госпожо Председател, моля да не допускате
искането на ответната страна по чл. 212 от ГПК. Същото не съставлява
инцидентен установителен иск и не е направено във визираната от
закона форма, поради което е недопустимо предявен. Не разбрахме
въпроса на колегата, ако го допуснете, моля да се конкретизира,
въпреки че възразяваме на това искане.
Адв. К. – Имам право в първото съдебно заседание след доклада да
направя своето доказателствено искане и аз го направих. Не оспорвам
извършването на поддръжката, за която се иска свидетел. Тъй като
имаме тежест да докажем, че комплексът е от затворен тип, това може
да направи свидетелят.
Управител – По-нагоре в протокола е написано, че сумата е за
фонд „Ремонт и обновление“, когато говоря за сумата от 69 лева
визирам само фонд „Ремонт и обновление“. В началото на събранието
съм направил отчет относно сумите и собствениците са го приели. Не е
затворен комплексът. През 2012 г. водихме дело и беше доказано, че
комплексът не е от затворен тип.
Адв. И. – Ако колегата не оспорва извършването на поддръжката,
тогава оттегляме искането за свидетел.
По доказателствата на ищеца, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема справка към 22.10.2021г. на „Инвест банк“ АД за сумата от
500 лв., както и справка от същата дата за сумата от 250 лв.
Счита, че не е необходимо събирането на гласни доказателства за
факти, за които липсват оспоравния- относно поддръжката на общите
части.
Уреденият в чл. 212 ГПК инцидентен установителен иск е обвързан
6
с преклузивен срок за предявяването му от ответника, а именно срока за
отговор на исковата молба, както и следва да бъде предявен в писмена
форма. Тъй като тези факти не са налице, съдът счита, че няма
основание за приемане на претенция по реда на чл. 212 от ГПК.
Адв. К. – Уважаема госпожо Председател, представям ви
Определение № 60269 от 22.10.2021 г. по гр. д. № 1579/20 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС, с което е спряно производството на сходен иск, доколкото
има преюдициално запитване. Моля да спрете производството пред Вас
до произнасянето на съда в Л., доколкото това произнасяне е пряко
относимо към предмета на делото, във вр. с неравноправни клаузи в
потребителските договори и Директива 2011/83/ ЕС. То касае въпросите
по управлението и поддръжката на сгради в етажна собственост.
Адв. И. – Госпожо Председател, не можах да се запозная с това
Определение, но от това което чух, считам, че не са налице основания
за спиране на настоящото дело. Преюдициалното тълкуване на
Директива 93/13 на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и на Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и Съвета и поставените в Определението на ВКС въпроси,
притежават ли качеството „потребител“ по смисъла на горепосочените
директиви лицата, сключили потребителски договори, собственици на
самостоятелни обекти в сграда, във вр. с правоотношенията, в които
встъпват, касаещи управлението и поддръжката на общите части в
сградата и зависи ли възникването на качеството „потребител“ по
договор по чл. 2 от ЗУЕС от характера на правоотношението, в което
встъпват, са неотносими към предмета на настоящия спор. В случая се
касае за разноски за поддръжката по ЗУЕС, а не са налице сключени
договори по чл. 2 от ЗУЕС и не се претендират плащания въз връзка с
такива сгради, поради което искането за спиране не е основателно и
моля да не се уважава. Предмет на делото не е качеството „потребител“
на ответника, нито са релевирани доводи от страна на ответника по ЗЗП.
Съдът намира искането за спиране на производството за
неоснователно. Не се касае за преюдициален спор по отношение на
настоящото дело, който ще има значение за решаването на делото,
поради което не следва искането да се уважава и
7
ОПРЕДЕЛИ:
Не уважава искането за спиране на производството по делото.
Адв. И. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съденото дирене.
К. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съденото дирене.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. И. – Уважаема госпожо Председател, моля да уважите
предявените искове като основателни и доказани, както и да присъдите
на доверителя ми направените разноски по делото. Моля да ми бъде
определен срок за представяне на писмена защита.
Адв. К. – Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите
исковата молба и моля да присъдите разноските на доверителите ми.
Моля да съобразите, че от моите доверители се претендират суми,
които нямат нищо общо с етажната собственост, видно от протокола,
въпреки че управителят не пожела да отговори на зададения от мен
въпрос. Моля да ми предоставите срок за писмена защита.
Съдът предоставя едноседмичен срок за писмени защити.
Съдът ще обяви решението си до 08.12.2021
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
12:00 часа.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
8