Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 03.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание
на
седемнадесети юни
през две
хиляди и двадесета година, в
състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря Галина Кирилова
с участието
на прокурора от КнОП Бойко Калфин
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 142
по описа за
2020 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С
присъда № 82/14.11.2019 г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД №
1501/2017 г. по описа на същия съд подс.Н.И.Д. и подс. Д.И.А. са признати за
виновни в това, че в с. Джерман, обл. Кюстендил на ***в парник, намиращ се в двора на
посочения адрес, в съучастие като съизвършители през
месец май
Със същата присъда двамата подсъдими за
признати за виновни и в това, че на 18.10.2016г. на
същия адрес на таван, в съучастие като съизвършители,
без надлежно разрешително са държали високорискови наркотични вещества-
коноп/марихуана/ с общо тегло на
изсушената листна маса 2 790 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 9.72% на стойност 16 740 лева в нарушение на
установените правила в чл. 30 ЗКНВП. На осн. чл.
354а, ал.3, т.1 НК вр.
с чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК и на двамата е наложено наказание ЛС в размер на 1 година и „глоба” в размер на 1 000 лева, като е отложено изпълнението на
наложеното им наказание ЛС изпитателен
срок от 3 години при условията на чл.66 НК.
ДнРС е приложил и разп.
на чл.23 НК, като е определил общо
наказание за всеки от двамата подсъдими- а именно ЛС в размер на по 2 години за
всеки от тях при условията на чл.66 от НК- отлагане с изпитателен срок от 3 години. По реда на
чл.23, ал.3 от НК към най- тежкото наказание е присъединено и наказанието „глоба” в размер на 5 000 лева за всеки от подсъдимите. ДнРС се е
произнесъл по веществените доказателства на осн.
чл.354а, ал.6 НК, като е постановил
същите да бъдат унищожени, като и по разноските, като ги е възложил на
двамата подсъдими.
Присъдата се обжалва адв. И.Х.-
защитник на подс. Д.И.А.. Изтъкнати са доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и несправедливост на присъдата. Твърди се, че обвинението срещу
този подсъдим не е доказано и че не са налице доказателства, установяващи
съпричастността му към същото. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подс. А. бъде оправдан.
Алтернативно се прави искане за
изменение на присъдата и намаляване на размера на наложеното наказание.
Окръжна
прокуратура Кюстендил чрез своя представител
пледира за потвърждаване на присъдата на
ДнРС.
Необжалвалата подсъдима и въззиваема страна Н.И.Д. не се присъединява
към жалбата. Защитникът й адв. П. изразява становище за основателност на
жалбата на подс.А..
Защитникът на подс. А.- адв. И.Х. поддържа жалбата и иска постановяване
на присъда, с която подсъдимят бъде оправдан по повидганатите му обвинения.
Подсъдимият Д.И.А. моли да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени
в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във възивната жалба
оплаквания, намира същата за допустима,
доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл.
319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на
съд. следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята
съвкупност. КнОС, след като събра допълнителни доказателства в съответствие с правомощията си по чл.314 от НПК (допусна
преразпит на св. Вл.С. и разпит на св. М.), приема
фактическа обстановка, която напълно съвпада с приетата от ДнРС и не се
различава от нея. От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка, която
изцяло се споделя и от въззивния съд:
Подс.Н.
Д. *** заедно със съпруга си. През 2015 г. при тях в с. Джерман се преместил да
живее и внукът им подс. Д.А.. През месец май 2016 г. подс. А. се снабдил със семена от канабис, донесъл ги в с.
Джерман и заедно с баба си подс. Д. ги засадили в
специално направен за това парник в двора на къщата им на ***. От месец май до
есента на 2016 г. двамата се грижили за растенията, като ги окопавали, поливали
и наторявали.
На 18.10.2016 г. в РУ Дупница
постъпила оперативна информация за засяването, отглеждането и държането на
наркотични вещества от страна на подсъдимия на посочения адрес. През същия ден било
извършено претърсване в дома на подс.Д. и на място в
двора бил открит парник с р-ри дължина 9 метра, ширина
На тавана на къщата в същия
адрес били открити 5 бр. черни найлонови чували с зелена листна маса с общо
бруто тегло 9,5 кг (обект №2). При извършения полеви наркотест на растенията реагирали на канабис.
Откритите растения били иззети,
опаковани в чували, транспортирани до РУ
на МВР Дупница, разстлани в специално
подготвена за това стая, която била запечатана с цел изсушаване. Сухата листна
маса на растенията, открити в парника
била 11, 530 кг със съдържание на активен наркотично действащ компонент ТХК
7.76% на стойност 69 180 лева; а на откритото количество на тавана- 2, 790 кг
със съдържание на ТХК 9.72% на стойност 16 740 лева.
По време на претърсването от
първия етаж били иззети и други
веществени доказателства бутилка с надпис „Текамин макс" —
По делото е назначена ФХЕ, от
която се установява съдържанието на активния наркотично действащ компонент ТХК
на сухата листна маса, съдържаща се в обект №1 и №2, посочена по- горе; както и протокол за оценка на наркотични
вещества, от които се установяв стойността на марихуаната по обекти и общата й стойност-
85 920 лв.
За да
стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Направил е прецизен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил
доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал е подробно
св.Вл.С., Д.С. и Ст.П., приобщил е надлежния процесуален ред на чл.281, ал.5
вр. ал.1,т.4 НПК пок. на св. А. и А.- съответно родители на подс. А..
Показанията на първите трима свидетели са обсъдени подробно и задълбочено. В
тях се съдържа информация за факти и обстоятелства, възприети непосредствено и
в осъществяването на които те са взели пряко участие, на които ДнРС се е
доверил и е изложил причините за това. Отделено е внимание на пок. на св. С.-
полицейския служител, присъствал на място за установяване на насажденията,
както и на св. С.и П.- поемни лица, които предават
подробни възприятия относно местонахождението на откритите растения, като ДнРС е изложил доводи защо им
дава вяра. Следва изрично да се подчертае, че при преразпита на св. С. от
страна на КнОС и приобщаването на показанията му от ДП по реда на чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.2 НПК, а също и от разпита на св. М., също участвал в
претъсването в качеството си на служител
на РУ, безпротиворечиво се установяват факти, подкрепящи обвинителната теза
относно участието и знанието на двамата подсъдими в отлеждането на процесните
растения. Пок. на св. С., С., П. и М. се подкрепят от предприетото претърсване,
резултатите от което са надлежно отразени в съответния протокол по реда на
чл.161, ал.2 НПК, който е получил и съответната съдебна санкция от страна на
ДнРС. Ето защо КнОС не кредитира защитната теза относно обстоятелството, че
подс. А. не се е намирал в дома на баба
си по време на претърсването, респ. че същият по това време е бил в Р Италия.
Това негово твърдение се опровергава и
от справката от ОД на МВР, от която е видно, че по време на претърсването
същият не е напускал пределите на РБългария.
ДнРС не е пренебрегнал и обясненията на
подс. Д. и подс. А.. Този съд се е съобразил с обстоятелството, че принципно
обясненията на подсъдимите имат двояк характер- като на пряко доказателствено
средство от една страна, а от друга- израз на защитна позиция, поради което
подлежат на внимателна преценка. Следва изрично да се посочи, че ДнРС е положил
съответните процесуални усилия по проверка на тези обяснения, като е събирал
доказателства в твърдяната насока.
В този аспект
следва изрично да се подчертае, че не се приемат доводите в жалбата, че
единствено подс. Д. е засявала, отглеждала и държала
наркотични вещества, респ. че са налице доказателства за субективния елемент на
престъпленията само по отношение на нея с оглед на нейното самопризнание. Обосновано нейните обяснения са отхвърлени като опит за оневиняване на внука и като начин да поеме вината върху себе си, като са
изложени аргументирани доводи относно тяхната несъстоятелност в тази им част,
които изцяло се споделят от КнОС (твърдението й, че същата се е снабдила през
2016 г. от неизвестно лице с 5
бр.неизвестни семена с медицинска цел е проверено и съответно – опровергано.
Отделен е въпроса, че обяснението е несъстоятелно с оглед на голямото
количествно открити засадени растения в парника, несъответстващи на твърдения
брой предоставени семена, и количеството зелена маса на тавана, които
количества в никакъв случай не могат да се разглеждат като такива за собствена
употреба с цел лечение).
Обосновано
са отхвърлени и обясненията на подс. А. в частта, в която е посочил, че по
време на претърсването не е бил в България и че през цялата година е бил в чужбина (това му обяснение се
опровергава както от пок. на св. С. и П., така и от изисканата справка за
пътувания, установяваща, че през 2016 г.
периодично е напускал страната и се е връщал през отделни периоди от време, а
по време на претърсването се е намирал в
страната). Съдът се е съобразил и с двоякия характер на обясненията на
подсъдимите и е изтъкнал доводи в кои части
ги кредитира и в кои- не. Установените по предвидения процесуален ред
факти чрез посочените гласни преки доказателствени средства, протокола за
претърсване и изземване, писмените
доказателства, физикохимическата и СПЕ дискредитират напълно тези показания и
установяват по несъмнен начин релевантния за обвинението факт- че от началото
на м. март 2016 г. до 18.10.2016 г. двамата подсъдими са засяли и отглеждали
наркотични вещества. Отглеждането им безспорно се установява чрез наличието на
откритите препарати за растителна защита, находящи се в обитаваната от двамата
подсъдими сграда, имащи за цел до стимулират растежа на листната маса и да
предпазват от вредители, както и от самото състояние на откритите в момента на
претърсването растения. Посочените доказателства установяват и друг релевантен
факт- че на датата 18.10.2016 г. двамата са държали на таван в обитавана от тях
сграда наркотични вещества.
Ето защо КнОС не приема възраженията на
жалбоподателя за недоказаност на обвинителната теза. Вътрешното убеждение на
съда е формирано върху посочените по- горе доказателствени средства, чийто
съвкупен анализ води до несъмнения извод за авторството на деянията от страна
на подсъдимите.
В този аспект ДнРС е изпълнил задълженията си задълбочено и подробно да обсъди
всички доказателствени източници, да ги провери и да ги съпостави помежду си. Това е сторено
при спазване на процесуалните правила и
при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в коя част
и защо. В оценъчната си дейност съдът е
спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение,
формирано свободно и само въз основа на обсъждането и оценката на събрани и
проверени по делото доказателствени източници.
При мотивиране на това убеждение този съд е изложил достатъчно
убедителни и законосъобразни аргументи,
поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените в
атакувания съдебен акт фактически констатации, в това число и относно авторството на деянията,
поради което извода на ДнРС за безусловна установеност на този факт е обоснован
и съобразен с доказателствения материал
по делото. Затова и ДнРС не е допуснал нарушение на закона при оценката на
доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички
събрани по делото доказателствени източници, за да изгради изводите си по
фактите от кръга на чл. 102 НПК.
По отношение на доводите в жалбата
за липсата на знание от страна на подс. А. относно посочените наркотични
вещества. На първо място се твърди, че подс. А. през този период от време е
живял в РИталия. Този довод се опровергава от цитираните по- горе справки,
установяващи, че същият от началото на 2016 г. до момента на претърсването през
м. октомври 2016 г. периодично в рамките
на около месец е напускал страната и отново в такъв период от време се е
прибирал в България. Същият е се е намирал в страната в периода на
засяването на растенията, както и по
време на претърсването от страна на полицейските органи. На следващо място-
опровергава се и тезата, че същият не е обитавал имота в с. Джерман- първо от
обясненията на подс. Д., а на второ
място- от показанията на родителите на подс. А., установяващи
убедително, че той не живее в техния имот в гр. Дупница, а обитава имота на баба си в с.Джерман. И на трето, но
не позначение място- в жалбата се сочи, че като доказателстевно средство за
съпричастността на подс. А., ДнРС се е позовал на изготвена по делото докладна
записка. От внимателния прочит на мотивите на ДнРС, КнОС не установи подобно
позоваване, а единствено на пок. на св. С., поради което отхвърля този довод
като несъстоятелен. ДнРС се е позовал на пок. на св. С. в частта им относно
проведена беседа с подс. А., който пред него посочил, че семената са негови,
както и подробности относно закупуването, засяването и грижата им за тях. Този
свидетел е категоричен освен това за наличето на предварително постъпила
оперативна информация относно отглеждането на наркотични вещества на посочения
адрес именно от този свидетел. Тези косвени доказателства, съчетани с обективния факт на откритото количество
зелена листна маса на различни места- в парник в двора и на тавана в къщата,
обитаван от двамата подсъдими, от тяхното количество, полагани грижи, взетите
мерки за тяхнотото скриване (в парник и в чували на таван) и от обективния факт
на местонахождението на двамата подсъдими на адреса по време на претърсването,
несъмнено сочат, че те са лицата, организирали както тяхното отглеждане, така и
тяхната охрана. Впрочем, факта на държането на зелена маса в чували на тавана,
чийто произход несъмнено не е свързан с отглежданите в парника растения (на
място не са били открити следи от корени от растения, респ. стебла, които биха
доказали, че е налице идентичност меожду отглежданите в парника и намиращите се
окосени, респ. приготвени за сушене на тавана), и то в сграда, достъп до която
са имали само двамата подсъдими, несъмнено установява и факта на държането на
наркотични вещества от тях двамата. Тези обективни факти не са за пренебрегване
и същите, съчетани с посочените по-горе
производни доказателства, водят до несънения и категоричен извод за
съпричастността и на двамата подсъдими към отглеждането и държането на
инкриминираните наркотични вещества.
ДнРС е дал аргументиран отговор за признаците на деянието от обективна и
субективна страна, които се споделят от въззивния съд. Мотивирано действията на
подс.А. са окачествени като покриващи признаците на деянието по чл.354в, ал.1
вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.354а, ал.3
вр. чл.20, ал.2 НК от обективна и субективна страна. Съвкупният анализ на
събрания доказателствен материал води до извода, че на датата от пролетта на
2016 г. (м.май) подс. А. заедно с подс. Д.
за засяли и до 18.10.2016 г. са отглеждали в нарушение на установените в ЗКНПП растеня от прода на конопа
(марихуана), чието количество и съдържание на ТХК подробно е посочен по- горе-
престъпление по чл.354в, ал.1 НК; както
и че на 18.10.2016 г. подс. А. като съизвършител с подс. Д. е държал
високорискови наркотични вещества от същия вид
и с посоченото по- горе съдържание на активен компонент ТХК-
престъпление по чл354а, ал.3 НК. Двамата заедно с подс. Д. са установили трайна фактическа власт върху
процесните растения, без да имат за това
надлежно разрешение, като фактическата власт от страна на подс. А. на инкриминираната
дата е безспорно установена с оглед самото им местонахождение и достъп до
сградата. Държането като форма на
изпълнителното деяние по чл. 354а НК не предполага многоаспектно
поведение на дееца спрямо съответните
държани от него вещи. Касае
се за фактическо
състояние, за възникването
и за съществуването на което е достатъчно
упражняването на владение като факт,
осигуряващ възможност на дееца да
разполага с тези вещи и непосредствено да въздейства върху
тях, без обаче да е нужно
непременно да се извършват такива
въздействия или фактическата власт да се манифестира
по друг начин
и чрез конкретни действия. Нормите на чл.
354а НК не изискват да са произтекли вредни последици, достатъчно е умишленото осъществяване на конкретната проява, свързана в случая с упражняване на фактическа власт върху наркотично вещество, в нарушение на съответния
законоустановен режим, за да е довършено престъплението по посочения текст.
Конопът, марихуаната
/тетрахидроканабинол/ е поставен под контрол в Списък 1- „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях"
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във вр. с чл.3 ал.2 от ЗКНВП, респ. същите имат характер на високорискови
наркотични вещества. Съгласно чл.З0
от ЗКНВП притежаването на наркотични
вещества от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от закона е забранено. Подс. А.
безспорно не е притежавал разрешително за притежаване на такива вещества (както
и неговата баба).
Престъплението е извършено от подс. А. при общност на
умисъла с подс.Д., като всеки от тях е съзнавал както
обществената опасност на осъществените от тях деяния, така и е предвиждал общественопасните им последици и е искал те да настъпят,
така и е налице съвместното участие в допринасяне за настъпването им. Двамата подсъдими са извършили престъплението
в съучастие като извършители,
тъй като от обективна страна по делото се установява, че всеки от тях е участвал в самото изпълнение на двет деяния, поради
което те правилно са квалифицирани и във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Деянията са осъществени от
субективна страна с пряк умисъл, доколкото подс. А.
много добре е знаел, че не притежава разрешение за
засяване, отглеждане и държане на наркотични вещества и независимо от това е
предприел действия както по засяване и отглеждане им, така и по държането на
такива, осъществявайки своя трайна
фактическа власт върху същите, съзнавайки общественоопасния характер на
деянието и искайки настъпването на негативните последици. Същият е действал с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал, че трябва да има разрешение, за да засява, отглежда и държи тези
вещества и независимо от това, с ясното съзнание за противоправността,
запретеността и наказуемостта на деянието, е насочил
действията си към постигане на престъпния резултат.
При
определяне вида и размера на наказанието следва са се отчетат всички
обстоятелства, обуславящи наказателната отговорност на подс.А.- степента на
обществена опасност на деянието е висока,
доколкото са засегнати обществени отношения, свързани със здравето. От друга
страна степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска, доколкото същият
е неосъждан. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия; отегчаващи- няма. Други смекчаващи
отговорността обстоятелства не са налице, нито пък изключителни такива и в този
аспект се отхвърля искането в жалбата за приложение на чл.55 от НК. Определянето на наказанията и за
двете престъпления- по чл.354в, ал.1 НК- ЛС в размер на 2 години и глоба
в размер на 5 000 лева и по чл.354а, ал.3 НК, ал.3 НК- ЛС в размер
на 1 година и глоба в размер на 1 000 лева обосновано е определено в рамките на минимално предвидения
в закона размер, като КнОС не намери основания
за намаляването им.
Доколкото деянията са извършени в съвкупност, ДРС правилно е приложил
разпоредбата на чл.23, ал.1 НК, като е
определил общо наказание за подс.А. размера на най- тежкото, а именно ЛС в размер
на 2 години, както и е присъединил по реда на
чл.23, ал.3 НК наказанието глоба в размер на 5 000 лева към най-
тежкото наказание ЛС.
При преценка на начина на
изтърпяване на наказанието, ДнРС обосновано е преценил,
че не е необходимо
същото да се изтърпява ефективно.
Предпоставките, предвидени
в разп. на чл. 66 от НК са
налице, поради което КнОС намира, че целите на наказателната репресия по чл.36 от НК успешно ще се постигнат чрез
прилагане на института на условното осъждане. При
разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели-
поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо превантивната функция на
наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би довело до
неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна пък
подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за
безнаказаност на тежките престъпления. Целите по чл.36 НК се постигат чрез индивидуална
превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост
и тежест на наказанието.Ето защо КнОС счита, че превъзпитателния ефект на
специалната превенция ще бъде осъществена успешно чрез приложение на разп.
на чл.66 от НК. В този аспект начина на
изтърпяването му е определено законосъобразно. Изтъкнатите доводи в тази
насока са законосъобразни, правилни и се споделят от въззивиня
съд. В частта за веществените доказателства и
разноските присъдата също следва да се потвърди
като правилна и законосъобразна.
В по отношение на подс. Д.
присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
По тези съображения и на осн. чл.
314 НПК, вр. чл.334и т.6 НПК вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 82 от 14.11.2019 г.,
постановена от Дупнишкия районен съд по
НОХД № 1501/2017 г. по описа на същия съд в
частта по отношение на подс. Д.И.А..
По отношение на подс. Н.И.Д. присъдата не е обжалвана и е
влязла в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.