Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.03.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с-я:
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… като разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7006 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 20.03.2020г., постановено по гр.дело №55507/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, е отхвърлен
предявения от „Е.Е.П.” ЕООД срещу „А.И.“ ЕООД иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с 93, ал.2 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в
размер на 11734.98 лв., представляваща платен депозит по споразумение -
разписка за намерение за закупуване на недвижим имот от 21.10.2017г., ведно със
законната лихва от 16.05.2018г., до окончателното плащане, като неоснователен.
С решението е осъден „Е.Е.П.” ЕООД да заплати на „А.И.“ ЕООД на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1800.00 лв., адвокатски хонорар за процесуално
представителство в исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - „Е.Е.П.”
ЕООД /с ново наименование „365 П.“ ЕООД - вписана е промяна в наименованието на
дружеството, считано от 06.07.2020г., което се констатира от съда при извършена
служебна справка в Търговски регистър/, чрез адв.А.П., с която се обжалва
изцяло решение от 20.03.2020г., постановено по гр.дело №55507/2018г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, с което е отхвърлен предявения
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с 93, ал.2 от ЗЗД.
Инвокирани са доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че СРС е допуснал
процесуални нарушения, които са довели до накърняване правото на защита на
страната и до постановяване на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.
Излага се още, че съдът не е обсъдил в цялост всички събрани по делото
доказателства, което е довело до обосноваване на погрешни правни изводи, че
дружеството-ищец не е изпълнило задълженията си по сключеното споразумение за намерение за закупуване на недвижим
имот от 21.10.2017г., поради което липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника
да заплати сумата от 11734.98 лв.,
представляваща платен депозит като гаранция за намеренията на ищеца в качеството му на купувач
да закупи описаните в споразумението недвижими имоти от продавача – „А.Р.“ ООД. Твърди се, че от съвкупния анализ на събраните
доказателства се установява, че ищецът е изправна страна по сключения договор
като е заплатило в уговорения срок на ответника в качеството му на посредник
дължимия депозит, но продавачът е отказал да сключи договора за
покупко-продажба на посочените имоти, съгласно уговореното в споразумението за
намерение за закупуване на недвижим имот от 21.10.2017г., поради което се е
осъществила хипотезата на чл.5 от подписаното споразумение, при която
посредникът дължи връщане на купувача на платения депозит в срок от 5 работни
дни от изтичане на срока по чл.1, което задължение ответникът не е изпълнил. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно
решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя
списък по чл.80 от ГПК за направени разноски пред въззивната инстанция. Прави
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззиваемата страна
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - „А.И.“
ЕООД, чрез адв.Р.Д., представя писмен отговор, в който изразява становище
относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че
обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с разпоредбите на закона и при спазване на съдопроизводствените
правила. Поддържа се, че след съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства СРС е обосновал правилен извод, че след като представител и/или
пълномощник на дружеството-ищец не се е явил в уговорения ден и час пред
нотариус за сключване на договорите за покупко-продажба на описаните в
споразумението имоти, се явява неизправна страна по сключеното споразумение за
намерение за закупуване на недвижим имот от 21.10.2017г. и не може да
претендира връщане на платения от него депозит. Твърди се, че „А.Р.“ ООД като продавач
на описаните в споразумението имоти чрез своите законни представители се е
явило на уговорената дата и час пред нотариус, както и се е съгласило с всички
условия, които е поставил купувача за сключване на сделката, поради което не са
се осъществили условията на чл.5 и чл.7 от споразумението, при които
посредникът дължи връщане на купувача на платения от него депозит. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. Представя списък
по чл.80 от ГПК.
Третото лице – помагач - „А.Р.“ ООД, чрез адв.С.С., депозира писмен отговор, в който
взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че
формираните от съда правни изводи са правилни, обосновани са в съответствие на
събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страните, както и
правилно е приложен материалния закон.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно.
Предявен е от „Е.Е.П.”
ЕООД срещу „А.И.“ ЕООД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
с 93, ал.2 от ЗЗД.
С оглед предмета на
подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното
първоинстанционно решение.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В
конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата
по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.д.
№30897/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти
състав, въззивникът - ищец- „Е.Е.П.” ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 16.05.2018г. и е
постановена на 22.05.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу „А.И.“ ЕООД за заплащане
на сумата, посочена в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - „А.И.“ ЕООД възражение, поради
което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявения в настоящото производство установителен иск.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност
на предявения от въззивника - ищец - „Е.Е.П.” ЕООД
срещу ответника - „А.И.“ ЕООД иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с 93, ал.2 от ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
В случая не е спорно между страните, че на
21.10.2017г., между „А.И.“ ЕООД в качеството на посредник, „А.Р.“ ООД в качеството на продавач и „Е.Е.П.” ЕООД в качеството
на купувач, е било сключено споразумение за намерение за закупуване на недвижим
имот, а именно: апартамент 403 в сграда В3, на 4 етаж, с площ от 80,88 кв.м;
апартамент 201 в сграда А2, на втори етаж, с площ от 63,40 кв.м.; апартамент
101 в сграда В2, на първи етаж, с площ от 73,15 кв.м., находящи се в комплекс –
„А.Р.”, в град Черноморец, община Созопол, обл.Бургас. В чл.1
от споразумението е уговорено в срок от пет дни от подписването му купувачът да
проведе по банковата сметка на посредника сумата от 6000 евро, депозит като
гаранция, че в срок до 15.04.2018г. между продавача и купувача ще бъде подписан
нотариален акт за покупко-продажба на посочените недвижими имоти, при продажна
цена общо за имотите в размер на 410000 евро с ДДС, която е окончателна и не
подлежи на промяна, като в чл.3 е посочен начина, по който ще бъдат поети
разноските по сключването на нотариалния акт и ипотеката върху имотите. В чл.5 от споразумението е посочено, че в случай, че
продавачът откаже да подпише нотариален акт за покупко-продажба с купувача до
предвидения по-горе срок при посочената по-горе цена или също така се докаже,
че имотите предмет на настоящото споразумение, имат неуредени документи,
тежести, ипотеки и/или други такива, то посредникът връща на купувача платения
депозит в срок до 5 работни дни от изтичането на срока по т.1 по-горе, а
продавачът дължи на купувача неустойка в същия размер. В чл.6 от споразумението
е уговорено, че в случай, че купувачът се откаже от подписването на нотариален
акт за покупко-продажба на имотите до предвидения по-горе срок, при посочената
по-горе цена, то същият губи дадения депозит, който се предава като неустойка
на продавача. Договорено е още между страните в чл.7 от споразумението, че в
случай, че страните не постигнат споразумение по клаузите на договор за
управление, гарантиран доход, договор за ремонт/освежаване, плана за плащане и
договора за поддръжка на недвижимия имот във ваканционното селище от затворен
тип „А.Р.“ в град Черноморец, община Созопол, обл.Бургас посредникът връща на купувача депозита, преведен по
настоящото споразумение в срок от 5 работни дни от изтичането на т.1 и същото
се счита за автоматично прекратено, без страните да си дължат каквито и да било
неустойки. На следващо място не е спорно между страните, че ищецът в изпълнение
на поето задължение по чл.1 от подписаното на 21.10.2017г. споразумение е
превел по банкова сметка *** - „А.И.“
ЕООД, ответник в настоящото производство, депозит от 6000.00 евро, с левова
равностойност 11734.98 лв.. Съгласно клаузите на подписаното между страните на
21.10.2017г. споразумение за намерение за закупуване на недвижим имот съдът
приема, че между тях е възникнало валидно облигационно отношение по договор, с подписването
на който се поемат от страните гаранции за сключването на бъдещ договор за
покупко-продажба на конкретно посочени недвижими имоти, при постигнати между продавач
и купувач договорки относно продажна цена, конкретно
посочена, включително фиксирана, крайна дата за сключване на договора,
начин за поемане на разноски. Преведената по силата на подписаното между
страните на 21.10.2017г. споразумение сума от ищеца на ответника на първо място
има гаранционен характер като потвърждение намерението на ищеца до посочената в
чл.1 на споразумението дата - 15.04.2018г. да бъде сключен с продавача нотариален акт
за покупко-продажба на посочените недвижими имоти, при договорените параметри,
от друга страна има и санкционен характер – нейното задържане /уговорено при
наличие на условията, предвидени в чл.6 от споразумението/, респективно връщане
/уговорено при наличие на условията, предвидени в чл.5 и чл.7 от споразумението/,
за неизправата страна, която неоснователно се откаже от сключване на бъдещата
сделка за покупко-продажба на имотите, както и има и обезщетителна функция за вредите, които изправната страна ще понесе от
недобросъвестното поведение на насрещната страна. Следователно предадената по
силата на подписаното между страните на 21.10.2017г. споразумение сума от ищеца
на ответника осъществява всички функции на задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД.
В
конкретната хипотеза спорно е по делото обстоятелството дали купувачът е
изпълнил поетите от него задължения по сключеното на 21.10.2017г. споразумение
за намерение за закупуване на недвижим имот с оглед признаване на правото му да
претендира връщане от ответника на депозит, платен от него като гаранция, че в срок
до 15.04.2018г. между продавача и купувача ще бъде подписан нотариален акт за
покупко-продажба на посочените недвижими имоти. Настоящият състав приема, че да възникне претендираното от ищеца
право следва да бъде установено наличието на една от хипотезите на чл.5 или
чл.7 от подписаното споразумение, в които клаузи е уговорено при какви условия
посредникът връща на купувача платения депозит. В настоящия случай след съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства -
електронна кореспонденция между страните, представена на хартиен носител
съгласно изискванията на чл.184, ал.1 ГПК, неоспорена от страните, както и
представеният констативен протокол №113, том II, рег. №4348/16.04.2018г.,
съставен от нотариус В.Д., с район на действие Районен съд - гр. Бургас, с № в
НК 491,
чието съдържание не е оспорено/опровергано от ищеца по надлежния ред в хода на
съдебното производство, съдът приема, че по делото се установява виновно
неизпълнение от страна на ищеца в качеството му на купувач на поето от него
задължение по сключеното споразумение - не се е явил на посочената дата и час пред нотариус за сключване с
продавача на сделката за покупко-продажба на процесните имоти. Не може да бъде
споделен доводът на въззивника, че продавачът е променил условията и
параметрите на сделката за покупко-продажба на имотите, поради която причина не
е реализирана сделката за покупко-продажба на описаните в споразумението имоти.
Този довод се опровергава от разменената между страните кореспонденция по
имейл, от която се установява факта, че продавачът е приел всичките условия на
купувача, касаещи гарантирания доход, както и договора за ремонт/освежаване на
имотите, както и неговите законни представители са се явили на посочения ден и
час пред нотариус за сключване на процесната продажба. Доказателства в подкрепа
на поддържаната от въззивника - ищец теза, че продавачът е неизправна страна по
подписаното споразумение не са ангажирани. Следователно при доказателствена
тежест за ищеца по делото не са представени доказателства, от които се
установява по несъмнен начин наличието на договорените в чл.5 и/или в чл.7 от
подписаното споразумение условия, при които посредникът връща на купувача
платения депозит. В тежест на ищеца е да ангажира доказателства в тази насока,
което същият не е сторил по делото. Напротив - от събраните доказателства се установява,
че купувачът с поведението си е осуетил сключването на сделката за
покупко-продажба на описаните в подписаното споразумение недвижими имоти, т.е.
същият се явява неизправна страна по подписаното споразумение, което обуславя
извода, че същият неоснователно се е отказал от сделката, а съгласно чл.6 от
споразумението при отказ на купувача да сключи сделката, той губи депозита,
който се предава на продавача като неустойка. Непровеждането на дължимото в
случая от страна на ищеца, доказване на твърдяните от него и оспорени от
ответника факти води до неоснователност на
предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.93, ал.2 от ЗЗД. В настоящия случай недоказването на
релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено
във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на
доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се
осъществили и които обосновават претендираното в исковото производство
вземане. В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.93, ал.2 от ЗЗД като
неоснователен и недоказан.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение, вкл. и в частта за разноските като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за
въззивното производство:
При
този изход на спора на въззивника- ищец не се следват разноски. На основание
чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски има въззиваемата
страна- ответник, която претендира сумата от 1800.00 лв., реално платено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Въззивникът, чрез
процесуален представител при условията на евентуалност е направил възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираните разноски за
платено адвокатско възнаграждение от въззиваемия, което настоящият състав
следва да разгледа. Наведеното възражение за прекомерност относно договореното
и заплатено от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на
1800.00 лв. за въззивното производство, съдът счита за основателно с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Последната се
определя както от размера на материалния интерес, така и с оглед конкретната
фактическа и правна сложност на делото.
Във въззивното производство пълномощника на въззиваемия е депозирал писмен
отговор по подадената въззивна жалба, осъществено е процесуално
представителство в едно съдебно заседание, както и делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което за извършените действия съдът счита,
че адвокатското възнаграждение следва да се определи в минимален размер, който възлиза
на сумата от 916.75 лв., съгласно чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и до който размер въззивника на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.03.2020г., постановено по гр.дело №55507/2018г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав.
ОСЪЖДА „365 П.“ ЕООД /със старо
наименование - „Е.Е.П.” ЕООД/, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, офис №11; да заплати на „А.И.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 916.75 лв. /деветстотин и шестнадесет лева и 75 ст./,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.