№ 9818
гр. София, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110162010 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.411 от КЗ за сумата от 415,61 лева,
представляваща регресно вземане по заплатено обезщетение по застраховка Каско на МПС
на увреденото лице, както и 33,02 лева – мораторна лихва за периода от 16.01.2021 г. до
28.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба
до окончателното изплащане (размерът на исковете е изменен по реда на чл.214 от ГПК в
проведеното на 02.06.2022г. о.с.з.). Ищецът твърди, че на 18.04.2020 г. в гр.// на
кръстовището, образувано от ///// настъпило ПТП, при което М//////, с рег. № /// собственост
на И.М.И. и управляван от същия, движейки се по ул. „М////“ извършвайки маневра завой
надясно за навлизане по двупосочен път, не успял да вземе завоя и навлязъл в дясната част
от платното за движение, като се блъснал в насрещно движещия се по ул. „////“, л.а. /////, с
рег. № //////// собственост на „И Ар Би Л////////“ ЕАД, управлявано от В/////, и му нанесъл
материални щети.
Сочи, че за събитието е съставен протокол за ПТП № 1580177 от 18.04.2020 г. от
органите на ОДМВР-//. В резултат на ПТП-то на л.а. /////, с рег. № /// били причинени
имуществени вреди. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка по
щета № **********/2020 г., като застрахованото МПС било огледано от експерти на
дружеството и повредите били описани в опис-протокол по щетата от 22.04.2020 г. Твърди
се, че с възлагателно писмо от 23.04.2020 г. МПС-то било предоставено на „///////“ ООД за
ремонт, като на 09.09.2020 г. с приемо-предавателен протокол МПС-то било предадено на
сервиза. Определената и изчислена стойност на извършения ремонт възлизала на 11 319,12
лева, която сума ищецът твърди, че е заплатил на сервиза. Сочи, че на 15.12.2020 г. до
ответника е изпратена регресна покана, получена от същия на 16.12.2020г., но въпреки това
до настоящ момент същата не била заплатена. Развиват се и съображения в насока, че
1
ответникът е изпаднал в забава 30 дни след получаване на поканата, съгласно чл. 412, ал.3 от
КЗ. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че във връзка с
настъпилото ПТП и по претенция на ищеца при ответното дружество била образувана
преписка-щета № 0000-5107-20-5-05464, като претенцията била одобрена в размер на 10
903,51 лева, която сума съответствала на действителната стойност на вредите и била
възстановена чрез плащане в полза на ищцовото дружество. Сочи и още, че този размер на
заплатеното обезщетение е съобразен със среднопазарната стойност за възстановяване към
момента на възникването им, както и че е формиран при съобразяване съдържанието на
представените документи и с техническото естество на установените повреди. Поддържа, че
след заплащане на тази сума, ищецът не е отправял нова покана, нито пък по някакъв начин
е заявил, че не е удовлетворен от извършеното плащане и в тази връзка счита, че не е дал
повод за завеждане на делото. Оспорва размера на действителните вреди да надвишава
сумата от 10 903,51 лева. Излага и че претендираните от ищеца разноски, представлявали
луксозни такива и не следвало да се възстановяват. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че на 18.04.2020 г. в гр.// на кръстовището, образувано от
///// настъпило ПТП, при което М//////, с рег. № /// собственост на И.М.И. и управляван от
същия, движейки се по ул. „М////“ извършвайки маневра завой надясно за навлизане по
двупосочен път, не успял да вземе завоя и навлязъл в дясната част от платното за движение,
като се блъснал в насрещно движещия се по ул. „////“, л.а. /////, с рег. № //////// собственост на
„И Ар Би Л////////“ ЕАД, управлявано от В/////, и му нанесъл материални щети.
Не е спорно и наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата
на ПТП – между ищеца и собственика на л.а. /////, с рег. № //////// по застраховка „Каско на
МПС“ и между ответника и собственика на увреждащия автомобил по застраховка
„Гражданска отговорност“. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца преписка по
щета № ********** е определено и платено застрахователно обезщетение в размер на
11 319,12 лева за претърпените от процесното ПТП вреди. Не е спорно, че ответникът е бил
поканен да възстанови на ищеца платеното обезщетение, което е сторил това частично –
плати му е сумата от 10 903,51 лева.
Следователно, не се оспорва по делото наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЗК ////// АД в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско”,
изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.
Правният спор в настоящото производство се свежда до размера на дължимата от ЗК
2
////// АД сума, т.е. до размера на суброгационното вземане по чл. 411, ал.1 от КЗ на ищеца
ЗД /// АД.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „ГО” са изрично определени от закона - чл. 411, ал.1 КЗ, който постановява,
че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разходи за определянето му.
За установяване на спорното обстоятелство е прието заключение на САТЕ, съгласно
което стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил /////, с рег. №////////,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 11 426,62 лева. Заключението е
компетентно изготвено и обосновано. То се подкрепя и от събраните в производството
писмени доказателства.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ то трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 от КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал.2 от КЗ, в разглежданите случаи,
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се
определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява
указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл.386 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г.
на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и
др./. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен
на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С
тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а
тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
3
Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по
този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на
вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда
е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото
имущество.
По делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от процесното
ПТП, ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 11 319,12 лева.
Заключението на САТЕ дава че стойността, необходима за възстановяването на увредения
автомобил е 11 426,62 лева, която е сума по – голяма от платната от ищеца, което означава,
че като бъде приспадната като извънсъдебно платена от ответника сума от 10 903,51 лева от
общо платената по застраховка Каско от ищеца сума, то разликата от 415,61 лева, останала
незаплатена от ответника, се явява дължима и предявеният за нея иск - основателен. По тези
съображения съдът приема, че искът като основателен до този размер следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение на
кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая ищецът претендира лихвата от забава считано от 16.01.2021г. –
датата на която е изтекъл едномесечния срок за плащане по отправената покана. За периода
от 16.01.2021г. – 28.10.2021г. размерът на мораторната лихва върху претенцията по
главницата, изчислен по реда на чл.162 от ГПК е 33,02 лева, поради което искът за лихви
следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1752,77 лева (от които 502,77 лева – държавна такса,
350 лева – депозит за вещо лице по САТЕ, 900 лева – възнаграждение за адвокат).
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ////// АД, с ЕИК: ........... ЗД да заплати на ЗК /// АД, с ЕИК: ................... , на
основание чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 415,61 лева, представляваща
регресно вземане по заплатено обезщетение по застраховка Каско на МПС на увреденото
лице, както и 33,02 лева – мораторна лихва за периода от 16.01.2021 г. до 28.10.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба до
окончателното изплащане, за настъпило на 18.04.2020 г. в гр.// на кръстовището, образувано
от ///// ПТП, при което М//////, с рег. № /// собственост на И.М.И. и управляван от същия,
4
движейки се по ул. „М////“ извършвайки маневра завой надясно за навлизане по двупосочен
път, не успял да вземе завоя и навлязъл в дясната част от платното за движение, като се
блъснал в насрещно движещия се по ул. „////“, л.а. /////, с рег. № //////// собственост на „И Ар
Би Л////////“ ЕАД, управлявано от В/////, и му нанесъл материални щети.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ////// АД, с ЕИК: ........... ЗД да заплати на ЗК
/// АД, с ЕИК: ................... , сумата от 1752,77 лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5