№ 252
гр. Разград, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330102212 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.
Юробанк България АД твърди,че с ответницата са сключили Договор за издаване на
кредитна карта №МК 69964 от 14.03.2018 г., револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 2300лв.,като банката е издала като средство за отдалечен достъп до
паричния ресурс персонална кредитна карта. Картодържателя може да усвоява
предоставения кредит по начините, уговорени в чл. 5 и чл. 6 от Общите условия на
“Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти, представляващи
неразделна част от Договора. С полагане на подписа си, Картодържателя изрично е
потвърдил, че е запознат с ОУ към процесния договор и ги приема.
Предвид специфичния характер на кредитния продукт, ответницата е усвоявала различни
суми, през различните периоди,като дължи като главница само това, което е изтеглила като
стойност от картата. Следователно, тази величина може да бъде различна за различните
месеци, като е възможно за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на
съответни суми, или дължимите такива са заплатени, т. е. за тези месеци той няма падеж за
плащане. Ето защо всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има
периодичен характер.
Съгласно чл. 8 от ОУ Банката издава и изпраща всеки месец с обикновена поща до
Картодържателя месечно извлечение, което отразява всички транзакции с картата, както и
всички операции на Картодържателя, извършени през съответния месечен отчетен период.
Месечните извлечения съдържат също: всички лихви, такси и други разходи и задължения,
изброени в Приложение № 1 към процесиите Общи условия, начислени от Банката; общо
дължимата сума; минималната месечна вноска, както и датата за издължаването й. Към
1
исковата молба прилагаме и моля да приемете като доказателство по делото копие на
месечни извлечения, издавани и изпращани до Картодържателя.
В случая претендираната главница в размер на 2299.24 лв. е формирана като сума от всички
усвоявания, които ответницата е правила, като от тях са приспаднати направените от нея
погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 9.3. от Общите условия. Датите
и конкретните стойности на всички усвоени и погасени суми са подробно описани в
предоставената с исковата молба Параметрична справка за движението по картовата сметка.
Според предвиденото в чл. 9 ОУ, Картодържателят може да погаси задълженията си,
възникнали при използването на Картата, в срок до датата за издължаване, посочена в
месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва /в случаите по чл. 9.2. от ОУ/, или
на части. При изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от
кредитния лимит се олихвява с възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 10 от ОУ,
като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият към
момента на сключване на договора лихвен процент е посочен в приложение към ОУ.
В случай, че Картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да
изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в
забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. При неплащане на
задължителната минимална месечна вноска на падежа, Картодържателя дължи на Банката
обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху целия усвоен,
но непогасен кредитен лимит (общата дължима сума, която се посочва от Банката в
издаваните месечни извлечения), арг. от чл. 9.6. от ОУ.
Освен дължимата лихва, в приложението към ОУ са изброени и дължимите такси, във
връзка е предоставяните от страна на Картоиздателя допълнителни услуги, свързани с
издадения платежен инструмент. Претендираната от ищеца сума в общ размер на 1328,33лв.
- такси по Договора, представлява сбор от:
-42 бр. месечна такса за обслужване на платежен инструмент на обща стойност 121,20 лв.,
начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и Приложението към
тях;
-29 бр. такса за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност 1070,86 лв., начислени
съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и Приложението към тях;
-3 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит на обща стойност 45,00 лв., начислени
съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и Приложението към тях;
-5 бр. такса за теглене в брой от банкомат на Банката в размер на 26,60 лв., начислена
съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и Приложението към тях;
-7 бр. такси за теглене в брой от банкомат на друга банка в общ размер на 64,67 лв.,
начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора за кредитна карта и Приложението към
тях;
Ответницата се е присъединила като застраховано лице към застрахователна програма
2
„Защита на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на
картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД, подписвайки
нарочна декларация. В последната тя изрично е декларирала своето съгласие, сумата на
месечната застрахователна премия, определена съгласно ОУ на програмата, да бъде
начислявана като задължение по кредитната карта, издадена от Банката и да бъде
превеждана на Застрахователя. В този смисъл, претендираната като част от общото
задължение сума от 726,38 лв. — застраховки, представлява сбор от непогасени от
Картодържателя застрахователни премии по застрахователната програма.
На 13.05.2020г. е подписано Допълнително споразумение към Договор за издаване на
кредитна карта №МК 69964 от 14.03.2018 г., като страните по него се съгласяват, че за
период от 6 месеца банката няма да начислява минималните месечни вноски съгласно ОУ,
считано от вноската, дължима за месец април. След изтичане на облекчения период, банката
възобновява начисляването на минимални месечни вноски.
Длъжникът не е изпълнил договорните си задължения, относно погасяване на дължимите
суми, съгласно чл. 9 и чл. 10 от ОУ на Банката за издаване и използване на кредитни карти
към Договор за издаване и използване на кредитна карта “MASTERCARD” от 14.03.2018 г.,
като :не е заплатила най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за
които е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит; не е заплатила
дължимите на Банката възнаграждения, включително лихви и такси, съгласно Общите
условия и Приложение № 1 към тях.
По силата на чл. 20.2. от ОУ към процесния Договор, при непогасяване на минималните
месечни вноски по две последователни месечни извлечения, Банката може да обяви
задължението за изцяло предсрочно изискуемо, след което да поиска издаване на заповед за
изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на които да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си.
Съгласно чл. 17.1. от ОУ, всяко уведомление, молба или напомнително писмо се изпращат
на длъжника в писмен вид на български език на хартиен носител с обикновена поща, а
където е предвидено - с препоръчана поща с известие за доставяне, на адреса за
кореспонденция, изрично избран от Картоиздателя в заявлението за издаване на процесната
Карта. До получаване на уведомление за промяна на адреса, всички съобщения, достигнали
до последно декларирания адрес ще се считат за получени.
Поради неизпълнение от страна на ответницата на договорните й задължения за погасяване
на дължимите суми от усвоения кредитен лимит в съответствие с Договора и ОУ за издаване
и използване на кредитни карти и на основание чл. 20.2 от ОУ, Банката е упражнила
правото си да прекрати договора, поради неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно 25.05.2021г. и
23.06.2021г. и е обявила цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно
изискуемо и дължимо. Изявлението на кредитора за това е обективирано в Покана чрез ЧСИ
Гюнеш Солаков с №761 в регистъра на КЧСИ и район на действие ОС-Разград и е
достигнало до длъжника на 26.04.2022 г., като това е и датата, която считаме за обявяване на
3
предсрочна изискуемост на процесното задължение.
Претендиралата сума в общ размер на 24лв. - обезщетение за уведомяване, представлява
сбор от разходите на Банката, във връзка с връчване на покана до длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредитното задължение, приложена като доказателство към
исковата молба.
Предвид разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тьлк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че предсрочната изискуемост на вземането,
произтичащо от договор за банков кредит настъпва, след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника, за което
заявителят трябва да представи доказателства заедно с извлечението от сметка, счита че
съобщаването на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост е необходимо
условие за защита правата на кредитора и стартиране на съдебното производство по
издаване заповед за изпълнение. Предвид това, намира че разходите по това необходимо
уведомяване на длъжника за обявяването на изискуемостта следва да са в тежест на
неизправната страна. Отделно от това, съгласно чл. 20.3. от ОУ към процесния Договор,
Картодържателят-ответник се е задължил да покрие всички разходи на Банката, в случай на
извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на Банката, като считаме, че
заплатените нотариални такси са именно такъв разход.
Ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по процесния договор,
като на 28.06.2022г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на
изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д.№1153/22г. по описа на РС-Разград. Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, което е довело до
предявяването на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение,с което приеме за установено по отношение на
ответницата, че същата има задължение към “Юробанк България” АД, произтичащо от
Договор за издаване на кредитна карта №МК 69964/14.03.2018 г., за следните суми:
главница: 2299,24 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2022г.,
възнаградителна лихва за периода 25.05.2021г. до 26.04.2021г. в размер на
573,28лв.,мораторна лихва за периода 25.05.2021г. до 15.06.2021г. в размер на 311,65лв.,
Такси за периода 10.08.2018г. до 10.02.2022г. в размер на 1328,33 лв., Застраховки за
периода 28.08.2018г. до 28.09.2021г. в размер на 726,38 лв., Обезщетение за уведомяване в
размер на 24,00 лв. Претендира разноските в заповедното и в исковото производства.
Ответницата Д. П. П. оспорва предявените искове и изложените фактически твърдения и по
конкретно дължимостта на претендираните от ищцовото дружество суми. Признава, че
между стрните е сключен Договор за издаване на кредитна карта № МК 69964 от
14.03.2018г.
Оспорва да не е погасила задълженията си към „Юробанк България” АД. Прави възражение,
че претендираните - възнаградителна лихва за периода 25.05.2021г.-26.04.2021г. в размер на
4
573,28 лв., мораторна лихва за периода 25.05.2021г.-15.06.2021 г. в размер на 311,65 лв.,
такси за периода 10.08.2018г. до 10.02.2022г. в размер на 1328,33 лв„ застраховки за периода
28.08.2018г. до 28.09.2021 г. в размер на 726,38 лв., са погасени по давност.
Прави възражение за недействителност на договора за кредитна карта и за нищожност на
договорни клаузи от същия, поради противоречие със закона. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Възразява, че кредиторът не е
изпълнил задълженията си по чл.5 от ЗПК да предостави необходимата информация за
сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит, както и не е предоставил информация на
заемополучателя по стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно приложение № 2 по ал.2 от ЗПК. Договорът за кредит, е
сключен в нарушение на чл.11 ал.2 ЗПК - общите условия не са разписани на всяка страница
от страните по същия, което обстоятелство, на основание чл.22 от ЗКП, го прави
недействителен.
Сключеният Договор за потребителски кредит, е недействителен, тъй като е нарушена
императивната разпоредба на чл. 10 ал.1 ЗПК, като е написан на шрифт по-малък от 12 pt.
Договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за прилагане на
договорения лихвен процент /чл.11 ал.1 т.9 ЗПК/. В договора се сочи различен променлив
размер на възнаградителната лихва, което поставя потребителя в неяснота още към момента
на сключване на договора.
Искът за главница е неоснователен, поради обстоятелството, че банката увеличава
неправомерно въз основа на нищожни договорни уговорки дължимите лихви и такси, с
което е довела кредитополучателя до невъзможност да обслужва кредита си. Исковете за
възнаградителна лихва, мораторна лихва върху просрочената главница са неоснователни в
заявения размер поради незаконосъобразното едностранно изменение на договорените
условия по сключения договор, извършено въз основа на нищожни на основание чл.26 ал.1
и ал.2 ЗЗД клаузи в договора за кредит, поради неспазване на изискванията на чл.10 ал.2 и
ал.3 ЗЗД, поради липсата на договорна връзка относно методиката за формиране на лихвата,
както и поради прекомерния характер по смисъла на чл.92 ал.2 ЗЗД на лихвата при
просрочие.
Относно използването на заблуждаваща търговска практика от страна на ищцовата банка,
нормите на Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори и Директива 2005/29/ ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар, са транспонирани в Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) и са част от вътрешното законодателство. Съдът на ЕС е приел, че щом дадена
директива е въведена в национален нормативен акт, то неговите разпоредби,
възпроизвеждащи норма от директивата стават европейски норми, които следва да бъдат
прилагани и разбирани съгласно тълкуването на самата Директива. При упражняване на
5
дейността си банката използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е ал.
2, предложение първо и предложение трето във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4 и чл. 68г, ал. 4 от
ЗЗП, тъй като тя е премълчала и прикрила съществена информация и не е предоставила
своевременно информация за крайната цена на кредитния продукт (не е посочен ГПР,
размерът на месечните погасителни вноски, като не е предоставена и информация,
необходима на кредитополучателя за сравняване на различните предложения за кредит и
вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит).
Непосочването в договора на методиката, по която се определяли лихвените нива и
основанието за такава промяна се характеризират с неяснота и неопределеност, която
навежда на извода, че изцяло във властта на банката е да преценява наличието на основания
за увеличаването им. Същевременно възприетата методология за определяне на годишния
лихвен процент е твърде обща, не достатъчно ясно определена, нито в самите правила,
установени от банката, нито определяема по някакъв точен начин и в крайна сметка не дава
възможност да се предвиди кой точно икономически показател ще съобрази банката при
промяна на пазарните условия. Това създава възможност банката да определя абсолютно
произволно по какъв начин ще изчисли стойността на банковия си ресурс и така
едностранно да определя съдържанието на договора на непредвидени в него основания.
Възразявам, че определянето на лихвения процент по горепосочения начин противоречи на
императивните разпоредби на чл.10 ал.2 и ал.3 ЗЗД, като определянето на цената на
банковия ресурс в договора за кредит не се формира въз основа на лихвен процент до
размер, определен в постановление на МС или разпоредба на БНБ, а включвало
необективни фактори и величини, определяни единствено от банката. Едностранното
изменяне на договорната лихва противоречи на добрите нрави и на принципа на
справедливостта по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, тъй като тези клаузи дават право на банката
да увеличава и налага по-високи стойности на банковия ресурс по вече сключени договори,
като променя едностранно лихвените нива по кредита, с което се нарушава
еквивалентността на договорните престации. Предвид изложеното, считам, че методиката,
по която се определял БЛП е неопределена и неопределяема, което е в противоречие на
добрите нрави, принципа на справедливостта и в нарушение на императивни норми на
закона, създава дисбаланс между кредитополучател и банката, която като икономически по-
силния субект е наложила сключването на клаузи във вреда на кредитополучателя.
Договора съдържа противоречие между отделни клаузи посочващи размера на кредитния
лимит, което е пречка да се установи каква е общата заемна сума. Това от своя страна сочи
нарушение на чл.11 ал.1 т.7 ЗПК. Наред с това в приложение 1 към договора е посочено, че
размера на ГПР е 37,90 %, но същия не е реално посочен, тъй като в него не са включени
всички разходи настоящи или бъдещи, като таксата за хартиено месечно известие,
допълнително оскъпяване с месечна вноска по застрахователна премия, мораторна лихва и
други такси. Ако бъдат включени и тези невключени в ГПР разходи, то ГПР ще е над 50 %,
и ще е различно от това посочено в договора, като е налице заблуда у кредитополучателя
относно оскъпяването на кредита и неговата икономическа изгода от същия. Налице е
6
нарушение и на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
На доверителката ми не са изпращани месечни извлечения от картовата сметка сочещи
размера на дълга и начина на формирането му, като е налице нарушение и на чл.1 ал.1 т.11
ЗПК.
Посочените нарушения водят до недействителност на договора за кредитна карта на
основание чл. 22 от ЗПК.
При условията на евентуалност моли съда да призна за недействителен Договор за издаване
на кредитна карта № МК 69964/14.03.2018г. като бъде призната за дължима само чистата
сума по кредита. Претендира за разноски и присъждане на адв.възнаграждение на адв. П. на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА за предоставена безплатна адвокатска помощ на близък.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изготвените експертизи,
Съдът намира за установени следните факти:На 14.03.2018г. страните са сключили договор
за издаване на кредитна карта №МК69964 с кредитен лимит 2300лв. Подписала е
пролжените към договора ОУ /на всяка страница/,както и Приложение №1 към ОУ. От
последното се установява размера на всяка една от дължимите такси,дължимата минимална
месечна вноски, ГЛП -19.90%,обезщетение за просрочие ОЛП на БНБ+10% пункта, ГПР
39.90%,изчислен съгласно чл.10.8 от ОУ. Ответницата се е присъединила и към груповата
застраховка по програма „Защита на плащанията“, пакет F. Застрахователната премия е
месечна и е в размер на 0.736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит по картата към
28 число на съответния месец, като се начислява като задължения по нея.
На 13.05.2020г. страните са сключили допълнително споразумение към договора за
отстрочване на дължимата лихва за срок от 6 месеца,произтичащи от пандемията COVID-19.
Тъй като ответницата е спряла обслужването на кредитната карта, на 26.04.2022г. й е
връчена покана/уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
По делото е назначена ССЕ, според която от картата са теглени суми в брой 990 лева ;
теглени от банкомат ATM са 748,39лв.; извършено е плащане на ПОС у-во за 804,59лв.;
изтеглена е такса разглеждане заявление за кредит 25лв. и дебитна добавка „БЛАГОДАРЯ“
от 558.83лв. или общо ползваните суми са 3126.81лв.
Начислените такси са:такси теглене в брой 135.10лв.,такса за блокиране на карта за
надвишен лимит 45лв.;месечни такси 129.15лв.;дължими лихви 1749.63лв.; застрахователна
премия 732.44лв.; обезщетение за надвишен кредитен лимит 1070.86лв.
Направените вноски от ответницата са 24 на брой на общ размер - 2195,31лв.
С нея са погасени главница /теглените пари/ 827,57лв., лихви 1176,35 лв.; лихви просрочие
133,55лв., такси 51,78лв., застрахователна премия 6,06лв. Към датата на подаване на
заявлението и към датата на изготняве на експертизата ответницата дължи главница от
2299,24 лв., възнаградителна лихва (период: 25.05.2021 г.-26.04.2022 г.) от 573,28 лв.;
мораторна лихва (период: 25.05.2021 г-15.06.2022 г.) 311,65лв.; такси (период 10.08.2018 r-
10.02.2022 г.) 1328,33лв.; застраховки ( период 28.08.2018 г,- 28.09.2021 г.) от 726,38лв..;
7
обезщетение за уведомление - 03.05.2022 г 24.лв. или общо 5 262,88лв.
Включените разходи при изчисляване на ГПР са : Такса за използване на картата за теглене
на пари в брой, АТМ 3лв. + 4% от стойността на транзакцията. В ГПР не са включени
сумите за Такси за хартиено месечно извлечение, застрахователна премия и мораторна
лихва.
В ГПР са включени ГЛП 19,90%, такса за разглеждане на заявлението за кредит 25,00 лв. и
такса за използване на картата за теглене на пари в брой, АТМ... от 3лв. + 4% от стойността
на транзакцията. В ГПР не са включени сумите за такси за хартиено месечно извлечение;
застрахователна премия; мораторна лихва.
По делото е назначена и съдебно техническа компютърна експертиза, според която вещото
лице е установило, че размерът на използвания шрифт до договора,общите условия и
Приложение №1 е 12pt/inch.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение между страните, обективирано в договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с кредитен лимит в размер на 2300лв. В договора
ясно са уговорени договорната лихва, ГПР, минималните месечни вноски и размерът на
дължимите такси. Договорът, ОУ и Приложение №1 са подписани от двете страни/на всяка
страница/.Същото се отнася и за сключения договор за присъединяване към договор за
групова застраховка.
Размерът на шрифта на договора,ОУ и Приложение №1 към тях е 12pt/inch.
На страници от 3 до 9 вещото лице е посочило всички операции по кредитната карта
/теглени суми, начислени такси, лихви и обезщетения/. Размерите на същите са определени
съобразно установените в Приложение №1 начини. Ищецът е начислявал такси теглене в
брой ,такса за блокиране на карта за надвишен лимит;месечни такси за обслужване и
обезщетение за надвишен кредитен лимит. Няма начислени и включени такси за хартиено
извлечение, които да са повлияли на ГПР. Самата ответница в отговора си твърди,че не й е
предоставено хартиено копие.Непредоставянето на хартиено копие не е нарушение на чл.11
ал.1 т.11 ЗПК, а неизпълнение на договорно задължение, което не се отразява на
действителността на договора.
От гореизложеното се налага извода,че определеният ГПР не надвишава петкратния размер
на законната лихва и не противоречи на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК,като в договора
ясно е посочено какво включва той.Същевременно уговорениаят лихвен процент е фиксиран
по размер.
Съгласно ОУ /чл.20.2/ при непогасяване на две поредни минимални месечни вноски,
кредиторът е в правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на предсрочната
изискуемост е 16.04.2022г., когато ответницата е получила уведомлението.
Ответникът дължи и всички такси, начислени от банката по повод обслужването на кредита,
като такси за хартиен носител както бе споменато по-горе няма данни да се претендират.
8
Ответницата е направила възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност за
възнаградителна лихва за периода 25.05.2021г.-26.04.2021г. в размер на 573,28 лв.,
мораторна лихва за периода 25.05.2021г.-15.06.2021 г. в размер на 311,65лв., такси за
периода 10.08.2018г. -10.02.2022г. в размер на 1328,33лв., застраховки за периода
28.08.2018г.- 28.09.2021 г. в размер на 726,38лв.,
Вземането за договорна лихва е с възнаградителен характер и възниква в момента на
изискуемост на всяка от уговорените вноски. Задължението за плащането му се погасява по
давност с изтичането на тригодишен срок, съобразно разпоредбата на чл.111 б.“в“ ЗЗД. /В
този смисъл решение №…/07.03.2019г. по в.гр.д.№25/19г. на ОС-Разград/. С исковата молба
се търсят възнаградителни лихви в размер на 573.28лв за периода 25.05.2021г.-26.04.21г./по
заповед за изпълнение 26.04.2022г./. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
26.04.22г., като заявлението по чл.417 ГПК е депозирано на 28.06.2022г., следователно към
този момент тригодишният период по чл.111 б“в“ ЗЗД не е изтекъл нито по отношение на
претендираната като дължимата договорна лихва, нито по отношение на претендираното
обезщетение за забава касаещо периода 25.05.21г.-15.06.21г.
За част от претендираните такси /месечни, за теглене в брой, за блокиране и обезщетение за
надвишен кредитен лимит/ начислени в периода 26.04.2019г. до 26.04.2022г. в размер на
1228.88лв. също не е изтекла тригодишна погасителна давност. За горницата над 1228.88лв.
до 1328.33лв. и за периода 10.08.18г.-26.04.19г. е налице изтекла погасителна давност.
Претендираната сума от 1328.33лв. е крайна след приспадане на платената сума от 51.78лв.,
погасяваща най-старите задължения.
Аналогични са и доводите на съда относно изтекла погасителна давност за претендираните
застрахователни премии за периода 28.08.18г.-24.06.19г. и за размера над 586.07лв. до
726.38лв.
Ищецът ангажира доказателства за извършено уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост. Сумата 24лв. се явява обезщетение за претърпени вреди на
кредитора от неизпълнението и му се дължат.
В писмените бележки ответницата за пръв път прави възражение,че ищецът не е доказал,че
й е предоставил пластика на кредитната карта. Действително ищецът не представя
доказателства да е предоставил кредитна карта на ответницата на 14.03.2018г., при
сключването на договора, както е уговорено в чл.2.1 от ОУ. Видно от приложеното по
делото допълнително споразумение към договора от дата 13.05.2020г., подписано от
ответницата, с което по същество ответницата признава задължението си, вкл. и факта че е
получила кредитна карта, с която да оперира.
Страните претендират разноски по чл.78 ГПК.
Ищецът претендира съдебни разноски от 1961.41лв. по списък. Предвид уважената част от
исковете му се следват само 1872.05лв.
Ответницата претендира за определяне на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА по всеки
един от ОСИ. Съобразно отхвърлената част само в два от обективно съединените искове
9
следва да бъде определено адв.възнаграждение в общ размер на
109.66лв./32.40лв.+77.26лв./.Минималните размери са определени по Тарифата за
минималните размери на адв.възнаграждения, действаща към настоящия момент.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им,
поради което ответницата следва да заплати на ищеца за разноски по ч.гр.д. №1153/2022г. на
РРС в размер на 574.86лв., а на ответницата адв.възнаграждение съобрази поисканите
размери, само относно уважените части от уважените искове /такси и застрахователни
вноски/ при определяне на материалния интерес по всеки от тях съобразно чл.7 ал.7 от
Тарифата за минималните размери на адв. възнаграждения в общ размер от 80.41лв.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. П., ЕГН ********** от
******************************, че дължи на „Юробанк България“АД, ЕИК000694749
гр.София, бул.Околовръстен път №260,законен представител Димитър Шумаров и Милена
Ванева сумата от 2299.24лв./две хиляди двеста деветдесет и девет лева и двадесет и четири
стотинки/ главница, сумата 573.28лв./петстотин седемдесет и три лева и двадесет и осем
стотинки/ договорна лихва от 25.05.21г. до 26.04.21г., сумата 311.65лв./триста и единадесет
лева и шестдесет и пет стотинки/мораторна лихва от 25.05.21г. до 15.06.21г., сумата
1228.88лв./хиляда двеста двадесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/ такси за
периода 26.04.2019г. до 26.04.2022г., сумата 586.07лв./петстотин осемдесет и шест лева и
седем стотинки/ застрахователни премии за периода 26.04.19г.-28.09.21г.,сумата
24лв./двадесет и четири лева/ обезщетение за уведомяване, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.06.22г. до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение № 609/29.06.22г. по гр.д.№1153/2022г. на РРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ установителните искове за такси за периода 10.08.18г.-26.04.19г. и размера над
1228.88лв. до 1328.33лв. и за застраховки за периода 28.08.18г.-26.04.19г. и размера над
586.07.лв. до 726.38лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД сумата 1872.05лв./хиляда
осемстотин седемдесет и два лева и пет стотинки/. съдебни разноски, както и сумата
574.86лв./петстотин седемдесет и четири лева/ разноски по ч.гр.д.№1153/2022г. на РРС.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД да заплати на адв.С. Ж. П. от АК-
Пловдив,гр.Пловдив,пл.Съединение №3 ет.4,офис 411 адвокатски възнаграждения по чл.38
ал.2 ЗА: по гр.д.№2212/22г. на РРС в размер на 109.66лв./сто и девет лева и шестдесет и
шест стотинки/ и по ч.гр.д.№1153/22г. в размер на 80.41лв./осемдесет лева и четиридесет и
една стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд-Разград.
10
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
11