Решение по дело №41/2025 на Административен съд - Враца

Производството е образувано  по  ЖАЛБА  на  ** Д.О.И.,***, против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Началника на Затвора ***, да се произнесе по негова молба вх. № М-11782/ 23.12.2024г. с която е поискал на основание чл.64 от ЗИНЗС да бъде преместен в ЗООТ. Иска се отмяна на мълчаливия отказ. Претендират се разноски. Пред съда в с.з. онлайн жалбоподателят поддържа лично жалбата си.

Ответникът - Началника на Затвора *** не изпраща отговор и не изразява становище по жалбата. Не се явява представител в с.з. пред съда, редовно уведомен.

Производството по делото е по реда на чл. 149 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във вр. чл. 64 от ЗИНЗС /Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/.

Настоящият съдебен състав,  като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата приложени към делото, намира за установено  от фактическа и правна страна следното:

С Молба вх. № М-11782/ 23.12.2024г. жалбоподателят Д.О.И., понастоящем и тогава в Затвора – *** , е поискал от Началника на Затвора ***  на основание чл. 64 от ЗИНЗС да бъде преместен в ЗООТ /**/. 

Не последвал отговор или произнасяне от Началника на Затвора *** . Молбата е резолирана „Към ЗД“ /**/ с дата от 23.12.2024г. и подпис на длъжностно лице, вероятно на Началника на Затвора *** . На гърба на молбата е отбелязано: . ** .

Преди това с Определение № 694/04.04.2024г., в сила от 18.04.2024г., по адм.дело № 215/2024г. на АдмС Враца, съдът е отменил изричен отказ на Началника на Затвора *** , обективиран в писмо рег. № 4116/08.03.2024г. да разгледа по същество молба на **  Д.И. по чл. 64 ал. 1 от ЗИНЗС и е изпратил преписката на Началника на Затвора ***  за произнасяне по молбата в сроковете по ЗИНЗС.

С Решение № 1175/20.06.2024г., в сила от същия ден 20.06.2024г., по адм.дело № 309/2024г. на АдмС Враца е отхвърлена жалбата на **. Д.И. срещу Заповед № Л-1257/11.04.2024г. на ЗА Началник Затвора *** , с която е наредено – не преместване на същия от корпуса на Затвора ***  в ЗООТ-***  и продължаване на **.

Жалбата на ** Д.И. против мълчаливия отказ е с дата от 15.01.2025г., подадена е по пощата на 16.01.2025г. и е заведена с вх. № 169/ 17.01.2025г. при АдмС Враца.

По така подаденото молба вх. № М-11782/23.12.2024г. при Затвора ***,  ответникът не се е произнесъл с  изричен  акт и в срок, поради което е формиран мълчалив отказ  и жалбата има предмет, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Молбата е подадена на 23.12.2024г., а жалбата срещу оспорения мълчалив отказ е депозирана до съда на 16.01.2025г., видно от пощенското клеймо на плика, с което е изпратена,  т.е. същата е подадена в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК  и е ДОПУСТИМА.

В процесното производство жалбоподателят е обосновал правния си интерес, като  ** . Ето защо жалбата против формирания мълчалив отказ на ответника следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява и ОСНОВАТЕЛНА.

Мълчалив  отказ  по смисъла на чл. 58, ал.1   АПК е налице при сезиране на компетентен административен орган да издаде съответен акт, за който орган съществува пряко законово правомощие, респективно задължение, да проведе конкретно инициирано административно производство и да се произнесе с индивидуален административен акт, който орган в законовия срок мълчи, без да се произнесе с изричен акт. При мълчаливия отказ липсва волеизявление, но то е приравнено на такова по силата на законова фикция, с оглед гарантиране правото на защита на гражданите и организациите срещу пасивността на администрацията.

В случая производството е инициирано с молба вх. № М-11782/ 23.12.2024г. и на основание чл. 64 от ЗИНЗС с искане на жалбоподателя да бъде преместен в ЗООТ и липсва произнасяне от компетентния орган.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, Началникът на Затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗИНЗС, в заповедта за преместване началникът на затвора се произнася и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл. 65. Заповедта подлежи на оспорване по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването й, пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.

 Видно от текста на закона, Началникът на затвора следва да се произнесе с мотивирана заповед за отказ или за уважаване на молбата, и то след като е взел становище от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. След като е приел евентуално с резолюцията върху молбата, че ** не може да се възползва от правото за преместване в ЗООТ, ответникът е имал възможност с мотивирана заповед да откаже преместване, вместо да остави молбата фактически без разглеждане, вероятно като процесуално недопустима, без да са изложени мотиви за отсъствието на процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки, обуславящи нейната недопустимост.

Съгласно чл. 64 ал. 4 изр. 3-то от ЗИНЗС – когато съдът не уважи жалбата, последваща молба /за преместване в ЗООТ/ може да се подаде не по рано от 6 месеца от влизане в сила на заповедта

В настоящия случая заповедта - Заповед № Л-1257/11.04.2024г. на ЗА Началник Затвора *** , с която е наредено – не преместване на жалбоподателя И. *** и продължаване на ** , е обжалвана, като жалбата е отхвърлена с Решение № 1175/20.06.2024г., в сила от същия ден 20.06.2024г., по адм.дело № 309/2024г. на АдмС Враца, т.е. тази заповед влиза в сила също на 20.06.2024г.

Шестмесечния срок в който нова молба не може да се подаде и същата ще бъде недопустима е изтекъл на 20.12.2024г., като новата молба за преместване по реда на чл. 64 от ЗИНЗС е подадена на 23.12.2024г.

Видно от данните по административната преписка липсва произнасяне от страна на ответника, а именно – Началника на Затвора *** , който е компетентния орган съгласно чл. 64 ал. 1 от ЗИНЗС, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.

Съгласно чл. 57, ал.2 АПК  адм.акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството, а съгласно ал. 7 когато трябва да се поиска съгласие или мнение на друг орган, срокът за издаване се смята за продължен не повече от 14 дни. Съгласно ал. 8 на чл.57 АПК в случаите  по ал.5, 6 и 7 адм.орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока. Видно от молбата същата е подадена на 23.12.2024г. и в тези срокове адм.орган не се е произнесъл, нито е уведомил молителя за това.

В настоящия случай няма спор, че ответника е компетентен да се произнесе по искането. Непроизнасяйки се в срок по искането на жалбоподателя, вкл. и без  да го уведоми че срокът се продължава, както й че следва да изисква становища от други  органи, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчаливият отказ. Същият  следва да бъде отменен, като се задължи административния орган да се произнесе по същество по искането.

С оглед на изложеното съдът приема, че мълчаливия отказ е незаконосъобразен  и следва  да бъде отменен с връщане на преписката на Началника на Затвора ***  да се произнесе по същество по искането в  молба вх. № М-11782/23.12.2024г.

Следва да се определи и срок за произнасяне по молбата, а именно 14 /четиринадесет/ дни, съгласно чл. 57 ал. 1 от АПК, считано от влизане в сила на настоящето решение.

С оглед изхода на делото и на  основание чл. 143, ал. 1   АПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от жалбоподателя съдебни разноски, поради което претенцията на същия за присъждане на разноски по делото е основателна. Същите са доказани в размер на 10 лв. /десет лева/ – платена д.т. за образуване на делото.

Разноските следва да се заплатят от ЮЛ /юридическо лице/ в чиято структура е ответника – Началника на Затвора *** , а именно от ГДИН /Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“/ – София.

По аргумент на чл. 64 ал. 4 от ЗИНЗС, настоящето решение подлежи на обжалване, чрез  АдмС-Враца,  пред тричленен  състав на АдмС Враца.

Водим от горното  и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Съдът     

 

Р Е Ш И :

 

   ОТМЕНЯ МЪЛЧАЛИВИЯ ОТКАЗ на Началника на Затвора ***, да се произнесе по молба вх. № М-11782/23.12.2024г. на ** Д.О.И.,***, с която е поискано на основание чл.64 от ЗИНЗС да бъде преместен в ЗООТ.

   ВРЪЩА преписката на  Началника на Затвора *** за произнасяне по същество по молбата вх. № М-11782/23.12.2024г. по чл. 64 от ЗИНЗС - в срок от 14 /четиринадесет/ дни, считано от влизане в сила на настоящето решение.

    ОСЪЖДА  ГД „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на **. Д.О.И. сумата от 10 лв. – разноски по делото.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез  АдмС-Враца,  пред тричленен  състав на АдмС Враца, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от връчването му на страните.