№ 26
гр. Харманли, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А Административно
наказателно дело № 20225630200573 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, кв. ****2
против Наказателно постановление № 22-0271-000534 от 28.09.2022г., издадено от ВПД
Началник РУ Харманли, ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от К. Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят К.
Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат К. с пълномощно по делото.
Пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски по делото.
Представя писмена защита.
Въззиваемата страна началник ВПД Началник РУ Харманли, ОДМВР – Хасково, РУ
– Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка
предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. В случай на отмяна на НП
моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна в минимален
размер.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.04.2022г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия
АД № 57257 от свидетеля Ж. П. Ж. на длъжност младши автоконтрольор при РУ-Харманли
1
в присъствието на свидетеля М. М., за това, че на 22.04.2022г. в 04:40 часа по общински път
от гр. Любимец на кръстовището образувано с път II-76 км. 39+600 на голямата звезда
посока гр. Тополовград жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Форд“ модел
„Мондео“ с рег. № ***, собственост на Р.И.Г., ЕГН ********** като управляваното от него
МПС било отбелязано в автоматизираната информационна система и със служебно
прекратена регистрация на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 22.04.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН била образувана преписка № 4233/2022г. по описа на РП-
Хасково. С постановление от 21.09.2022г. е отказано да се образува досъдебно
производство, образуваната преписка е прекратена, а преписката ведно с препис от
постановлението са изпратени на административнонаказващия орган за ангажиране
отговорността на нарушителя.
Било издадено наказателно постановление № 22-0271-000534 от 28.09.2022г.,
издадено от П.Д.П. на длъжност ВПД Началник РУ Харманли към ОДМВР Хасково, РУ
Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Ж. Ж.. В съдебно заседание, провело се на
06.01.2023г., свидетелят Ж., посочва обстоятелствата при извършване на нарушението, така
както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че лекият автомобил е бил на
приятел на жалбоподателя. При проверката жалбподателят е споделил, че не е знаел
автомобилът да е с прекратена регистрация, а напротив мислел е че всичко му е наред.
Свидетелят Ж. изрично посочва, че водачът не е знаел, че автомобилът не е регистриран.
Същевременно автомобилът имал поставени регистрационни табели и било представено
СРМПС част 2.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят е нарушавал правилата за
движение по пътищата. Съгласно писмо с рег. № 125300-17126 от 24.11.2022г. на ОДМВР
Хасково, сектор „Пътна полиция“ лек автомобил с рег. № *** е собственост на Р.И.Г., ЕГН
********** и с предстоящ собственик след регистриране на договор за покупко-продажба
от 01.07.2021г. А. Д. Д., ЕГН ****, като поради липса на регистрация в двумесечен срок от
смяната на собственика регистрацията му била служебно прекратена на 02.09.2021г. на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 13.10.2022г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 13.10.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
2
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите
автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а
наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при
ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от
лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 22.04.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
ЗАНН предвижда две възможности за издаване на наказателно постановление при
наличието на административнонаказателна преписка и без такава.
Административнонаказателна преписка се образува със съставянето на акт за установяване
на административно нарушение. В настоящия случай административнонаказателна
преписка е била образувано с изготвянето на процесния АУАН. При нормалното развитие
на административнонаказателното производство съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗАНН в
двуседмичен срок от подписването на АУАН-а той се изпраща на наказващия орган заедно с
възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката, а
административнонаказващият орган в едномесечен срок се произнася по преписката.
Възможно е обаче след съставянето на АУАН да се прецени, че извършеното деяние може да
представлява престъпление и преписката да се изпрати вместо на
административнонаказващия орган на прокурор за образуване на наказателно производство.
Настоящият случай е именно такъв. След съставянето на АУАН, преписката е изпратена на
РП-Хасково, ТО-Харманли. С постановление от 21.09.2022г. представител на РП-Хасково,
ТО-Харманли е отказано образуваното на наказателно производство като е извършена
преценка, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение. Така
административно наказателната преписка е върната на административнонаказващия орган
за издаване на наказателно постановление.
Процесното НП е издадено на 28.09.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН. Следва да се отбележи, че в случая шестмесечният срок за издаване на НП не тече от
издаване на АУАН, а от момента на получаване на постановлението за отказ да се образува
наказателно производство – по арг. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
3
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН. Свидетелят М. М. е бил автопатрул, възприел е
движението на лекия автомобил и го е спрял за проверка, като пред него било установено,
че управляваното МПС е с прекратена регистрация. Свидетелят М. присъствал и на
съставянето на АУАН-а в РУ Харманли.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от двамата свидетели,
посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за
запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези
обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен
препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване –
22.04.2022г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи
допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Настоящият съдебен
състав намира, че не са спазени законовите разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН по отношение на това нарушение.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2
от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми
от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и
субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. По аргумент за противното може да се изведе общата забрана да се
управляват по пътища, отворени за обществено ползване МПС и ремаркета, които не са
регистрирани. Видно от обстоятелствената част на процесните АУАН и НП, както и от
събраните гласни доказателства управляваното от жалбоподателя МПС е било с прекратена
регистрация, тоест към момента на управлението му по общински път от гр. Любимец на
кръстовището образувано с път II-76 км. 39+600 на голямата звезда посока гр. Тополовград
на процесната дата не е било регистрирано по надлежния ред.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В глава втора,
раздел III от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
4
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства /по-нататък наричана Наредба № I-45 от
24.03.2000г./ се предвиждат случаите на прекратяване на регистрация на МПС. Според чл.
18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. има два вида прекратяване на регистрация на МПС –
служебно и с писмено заявление на собственика, като в чл. 18б от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. са посочени различните хипотези на прекратяване на регистрацията.
В описанието на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в НП, е посочено, че
прекратяване на регистрация на процесното МПС е извършено служебно. Това е от
съществено значение за правото на защита на нарушителя, тъй като в зависимост от
причината за служебното прекратяване на регистрацията на МПС се изисква уведомяване на
собственика на ПС. При липса на такова уведомяване няма как да се говори за наличието на
виновно поведение, тоест би липсвал субективният елемент от състава на нарушението.
Отсъствието на описанието на причината за прекратяване на регистрацията на
превозното средство води до нарушаване на правото на защита на нарушителя и по друга
причина. При такава непълнота на административното обвинение нарушителят не знае
срещу какви факти се защитава, тъй като той може да твърди, че не са били налице
предпоставките за служебното прекратяване на регистрацията на управляваното превозното
средство. Без да знае основанието, на което се твърди, че е прекратена регистрацията на
МПС, нарушителят няма как да организира защитата си.
Съдът счита, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН по отношение на това нарушение. Съгласно посочените правни норми един от
задължителните реквизити на АУАН и на НП е посочване на законните разпоредби, които
са нарушени. Нарушението, установено с процесния АУАН е управление на МПС, което не
е било регистрирано по надлежния ред по път, отворен за обществено ползване. Същото
било квалифицирано съгласно АУАН като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се предвиждат две различни правила за поведение
при движение по пътищата. Въпреки това при посочване на разпоредбата, която е нарушена,
липсва уточнение за конкретното предложение.
От посоченото вече, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа
конкретните правила за регистрация на МПС, спирането и прекратяването й, същата може
да се определи като бланкетна, поради което е необходимо да се посочи норма от закона или
подзаконов нормативен акт, която я конкретизира и към която мълчаливо се препраща -
например чл. 143, ал. 10, ал. 11 или ал. 15 от ЗДвП.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на разпоредбите,
които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова не е извършено, а отново като
нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, дори не е посочено
конкретното предложение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Единствено при описанието на нарушението е посочено, че регистрацията е
прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Посочената разпоредбата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП предвижда служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство.
Административнонаказателната отговорност на едно лице може да бъде ангажирана
само тогава, когато деянието, представляващо административно нарушение е извършено
виновно. Наличието на вина се установява по обективно осъществилите се факти и
обстоятелства, тоест то подлежи на доказване, както всеки един друг елемент от състава на
нарушението. Както съдът вече посочи в зависимост от причината за служебното
прекратяване на регистрацията на МПС се изисква уведомяване на собственика на ПС.
По делото по безспорен начин се установява, че жалбоподателят не е собственик на
5
процесния лек автомобил, нито предходен, нито предстоящ. Същият е ползвател на МПС.
Уведомяването на служебно прекратена регистрация се извършва на собственика, а не на
ползващия ПС. По делото не са представени никакви доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че жалбоподателят е знаел, че управляваното от него МПС е със
служебно прекратена регистрация. Не е имало и причина жалбоподателят да се съмнява в
изправността на лекия автомобил, доколкото същият е имал поставени регистрационни
табели, както и му е било предадено СРМПС част 2.
При тази доказателствена съвкупност не може да се направи обоснован извод за
наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като съществени нарушения на
процедурата по установяване на административно нарушение, както и на липсата на
установена вина на жалбоподателя съдът счита, че оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева е платено „в брой“,
поради което следва да се приеме, че договорът служи за разписка за реалното му
заплащане.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Следователно за да се намали уговореното възнаграждение са необходими две
предпоставки – да е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и да е
направено искане от насрещната страна.
Страна в производството по обжалване на процесния административен акт съобразно
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е ВПД Началник на РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково – П.П.
Именно от него е подписано съпроводителното административнонаказателната преписка
писмо, в което е обективирано възражението за прекомерност. Ето защо съдът намира, че е
налице нарочно искане за намаляване на възнаграждението на процесуалния представител
на жалбоподателя. По отношение на това от кои лица следва да изхожда възражението за
прекомерност Административен съд – Хасково, касационен на настоящия инстанция, се е
произнесъл в определение № 653 от 25.08.2022г., по ЧАНД № 749 по описа за 2022г. на АС-
Хасково.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18,
6
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 200 лева е 400 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че следва да се присъди сума в размер на 400 лева за платеното адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-000534 от 28.09.2022г., издадено
от ВПД Началник РУ Харманли, ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на К. Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, кв. ****2 на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД
на МВР – Хасково да заплати на К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, кв. ****2
сума в размер на 400,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7