РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Пловдив, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300503195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. С. П. против Решение №
3603/06.08.2023г., пост. по гр.д.№ 3734/2022, ПРС, в частта, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя против Н. А. Ш. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над присъдения размер от общо 5000лв. до пълния претендиран
от 11 100лв., които вреди се изразяват в болки, страдания, дискомфорт от телесни
увреждания, унижение на честта и достойнството, причинени от извършено на
07.06.2020г. деяние, за което Н. А. Ш. е осъден по нчхд№3734/20, ПРС, като са
присъдени и разноски.
Жалбоподателят поддържа, че от решението не е ясно по кои от претендираните
пера съдът е присъдил обезщетението, като е претендирал общо 11 вреди. Счита, че
неоснователно не се приема за доказано причиняването на телесни увреди –
охлузвания по окосмената част на главата, на горен десен крайник, лява лакътна става,
лява подбедрица, за които е претендирано общо обезщетение от 2500лв. Поддържа, че
от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че сочените
увреди не са причинени от съприкосновение с трето лице – майката на ответника, или
1
от съприкосновение със земята, а са причинени от ответника. Моли съда да отмени
обжалваната част на решението и да постанови ново, с което уважи изцяло предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. А. Ш. не е взела становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от отхвърлителна част на атакуваното съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
С обжалваното решение частично е отхвърлен иск с пр. осн. чл.45 от ЗЗД – за
заплащане на неимуществени вреди от деликт, извършен от ответника Н. Ш. на
07.06.2020г. За да постанови решението си в посочения смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че се касае за болки и страдания от причинените леки телесни
увреждания, които са отшумели за период 15-20 дни, че не се доказват всички
посочени от ищеца в исковата молба телесни увреждания, при което е приложил
принципа на справедливостта, като е отчел и стреса от изживяното и начина на
причиняване на уврежданията. Оплакванията във въззивната жалба са концентрирани
около това, че съдът не е приел за доказано причиняването на всички посочени в
исковата молба телесни увреждания, като е изключил охлузвания по окосмената част
на главата, на горен десен крайник, лява лакътна става, лява подбедрица.
Жалбоподателят счита и че следва да бъде присъдено обезщетение поотделно за всяко
увреждане, като за тези, които не са признати от съда е претендирано обезщетение от
2500лв.
Още тук е мястото да се отбележи, че при претендирани неимуществени вреди –
болки, страдания, стрес и прочие, причинени от един деликт , съставляващ
противоправно поведение, с което са нанесени множество телесни увреждания, се
дължи едно общо обезщетение. Този извод следва от принципа, прокламиран в
нормата на чл. 51 от ЗЗД, а именно – че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е така, т.к. обезщетението
се дължи поради увреждащото действие, а размерът му зависи от броя и вида на
2
причинените телесни повреди, респ. търпените болки и страдания. Ето защо е
неправилно становището на жалбоподателя, че съдът е следвало да посочи за всяко
увреждане какво обезщетение определя.
По отношение на оплакването за неправилно установена фактическа обстановка,
настоящата инстанция намира, че същото е неоснователно. По делото е безспорно, че
на 07.06.2020г. Н. Ш. е причинил леки телесни повреди на Н. П. – счупване на част от
коронката на втори долен зъб, за което деяние е постановена и присъда от 03.02.2021г.,
по нчхд№3734/2020г., ПРС. Съгл. чл.300 от ГПК влязла в сила присъда е
задължителна за гражданския съд относно извършване на деянието, противоправността
му и вината на дееца. Останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, следва да бъдат доказани в гражданския процес, независимо
дали за тях са събирани доказателства в наказателния. Тежестта на доказването им е
възложена на ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи твърденията си, изложени в исковата молба.
В настоящия случай в исковата молба се твърди от Н. П., че при извършване на
процесното деяние – побой на 07.06.2020г. Н. Ш. му е причинил : охлузвания в
окосмената част на главата, кръвонасядане в лявото слепоочие, кръвонасядане на
клепачите на лявото око, охлузване на носа, кръвонасядане по лигавицата на горната
устна, охлузвания по десен горен крайник, охлузване на лява лакътна става, охлузване
на лява подбедрица, кръвонасядане на гръдния кош. Претендирани са болки и
страдания в областта на нараняванията, срам от видимите белези от травматичните
увреждания, което наложило носене на слънчеви очила, шапка с козирка и дълги
ръкави, влошаване на съня и ограничаване на социалните контакти. Именно тази
твърдяна фактическа обстановка следва да бъде доказана по делото. За установяването
й са събирани гласни доказателства и е приета СМЕ.
Съдът кредитира приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л. доц. д-р С., която не
е оспорена от страните. Съгласно същата описаните в исковата молба телесни
увреждания са установени в представено СМУ. Според експерта нараняванията в
областта на лицето – кръвонасядания на лявото слепоочие, на клепачите на лявото око,
охлузване на носа, кръвонасядане по лигавицата на горната устна, счупване на
короната на втори долен ляв зъб е възможно да бъдат причинени от удари с юмрук в
лицето. Нараняванията по гърба е възможно да бъдат получени от удари с продълговат
предмет / дръжка на чук, сап/. По отношение на кръвонасяданията по крайниците,
според експертизата е възможно да са резултат и на наранявания от нокти / при данни
за свада с майката на ответника/, както и да са получени при съприкосновение с терена.
Последният начин е възможно обяснение и за кръвонасяданията в окосмената част на
главата. В същото време, както вече бе коментирано по-горе, съдът е обвързан с
влязлата в сила присъда относно извършване на деянието, като в конкретния случай по
3
н.ч.х.д.№3734/20, ПРС е прието, че нараняванията по тялото на П. не е възможно да са
причинени от конфликт с майката на ответника В.. Съдът е приел, че при побоя са
причинени описаните и в исковата молба девет броя телесни увреждания, но че се
включват в понятието лека телесна повреда, дефинирано в нормата на чл130, ал.2 от
НК, като същите се поглъщат от телесната повреда по ал.1, като имат значение само за
определяне на размера на наказанието. Тези изводи на наказателния съд са изложени в
мотивите присъдата, които принципно нямат задължителна сила за гражданския съд,
но са били предмет на наказателното производство. Същите, макар и невключени в
диспозитива на постановената присъда именно поради приложение на принципа в
наказателното право на поглъщане на увредата по ал.2 от телесните увреждания по
ал.1 на чл.130 от НК, са дали отражение при определяне на наказанието. По
изложените съображения, настоящата инстанция намира, че следва да бъдат приети за
доказани всички описани от ищеца телесни увреждания.
За уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи вида и
интензитета на търпените болки и страдания. Според СМЕ се касае за сравнително
леки травматични увреждания, които са довели до умерени до слаби по сила и със
затихващ характер болки, които са отзвучали в рамките на 15-20 дни.
Не се установява нещо различно и от показанията на свидетелката З.Д., сестра на
Н. П., чийто показания следва да се преценяват с оглед евентуалната й
заинтересованост поради близкото й родство. Тя твърди, че брат й се чувствал
неудобно от синините и ходел с дълги ръкави, шапка с козирка. Бил травмиран,
притеснен, не общувал с други хора докато не се заличили следите. Според нея това
продължило близо два месеца. В тази част показанията на свидетелката са в
противоречие със СМЕ, според която синините и охлузванията преминават за период
от 15-20 дни.
Други данни за силата и интензитета на търпените болки и страдания по делото
не са ангажирани.
При така очертаната фактическа обстановка по делото , правните изводи са
следните: От изложените фактически обстоятелства и формулиран петитум в исковата
молба следва, че предявеният иск е за заплащане на обезщетение за непозволено
увреждане и е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Така фактическият състав на чл.45 от
ЗЗД включва следните елементи, съществуването на които следва да е комулативно –
наличие на противоправно поведение, вреди, причинна връзка помежду им, наличие на
вина у извършителя. При зачитане на обвързващата сила на постановената присъда за
деянието, следва да бъде прието, че Н. Ш. е извършил соченото деяние – нанасяне на
побой над Н. П.. Доказват се и вредите следствие от това деяние – описаните телесни
увреждания, както и вината на извършителя. Процесните телесни увреждания са
причинили болки и страдания, като интензитета им се установява от СМЕ и
4
свидетелските показания. Болките са били слаби и бързо отшумяващи, а психичните
страдания са отшумели за период от 15 дни до месец максимум. С оглед на
изложеното , съдът намира за доказано наличието на вреда, изразяваща се в психични
страдания и стрес, главно поради начина на нанасяне на телесните увреждания. Касае
за се грубо и унизително засягане на телесния интегритет, свързано с изживявания на
срам и неудобство от случилото се. СМЕ установява наличието на причинна връзка
между вредите и поведението на ответника Н. Ш.. Така се установява наличието и на
всички елементи от състава на чл.45 от ЗЗД - вреда, потивоправното поведение,
причинна връзка помежду им и вина на извършителя.
На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди, като при
неимуществените, съгл. чл.52 от ЗЗД, съдът определя размера на обезщетението по
справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед вида, характера и степента на уврежданията, интензивността на причинените
страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и
адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г.,
понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
психично страдание, каквото е налице в настоящия случай, са възможността на
адаптация, срока за връщане към нормален живот, възможността лицето да изпълнява
трудовата си дейност, конкретния психо - емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За посочените в исковата молба страдания бяха ангажирани гласни
доказателствени средства и СМЕ, от които се установява, че в случая се касае за болки ,
които са слаби и отшумели бързо и за психични негативни изживявания, които са
отшумели също в рамките на до един месец. Не се установи невъзможност за социална
адаптация, нарушение на обичайния начин на живот и на трудовата дейност за период
по-дълъг от горепосочения.
Установява се, че в субективно отношение, инцидентът се е отразил негативно,
потискащо и стресово, но че тези чувства са траели до преминаване на видимите
белези от него. Не се установява да са настъпило трайно отражение върху психиката на
П. при което, съдът приема, че ищецът е претърпял страдания за непродължителен
период от време, които са преодолени. Поради това и съдът стига до извод, че
справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с фактите, сочещи на
5
преживяна психическа травма от изживяното. Ето защо и при съобразяване на всички
факти, имащи значение за делото, съдът счита, че дължимото от ответника
обезщетение следва да бъде определено на 5000 лева. За разликата над 5000 лв. до
пълния претендиран размер от 11 100 лв., искът ще следва да се отхвърли, като
неоснователен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно ще следва да
бъде потвърдено. Без правно значение се явява обстоятелството, че
първоинстанционният съд е приел по-малък брой телесни увреждания , т.к. търпените
болки и страдания съставляват по-скоро общо негативно изживяване от самия
противоправен акт, а не от всяка синина или охлузване .
Съдът няма да коментира оплакванията на жалбоподателя, свързани с
увреждания на окото, доколкото в исковата молба не са въвеждани твърдения за
подобни последици от побоя, респ. такива увреди не са част от предмета на делото.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 900лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за насотящата
инстанция, намалени с оглед направеното възражение за прекомерност предвид и
размера на обжалваемия интерес / от 6000лв./.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3603/06.08.2023г., пост. по гр.д.№ 3734/2022, ПРС в
обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. С. П., ЕГН **********, да заплати на Н. А. Ш., ЕГН **********,
сумата от 900лв. разноски за въззивното произовдство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6