Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 28.01.2011 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди и единадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря...........П.М...................................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1959 по описа за 2010
г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 143 ал. 2 във връзка с чл. 149 от Семейния кодекс.
Постъпила
е искова молба от Ф.И.А., ЕГН **********, със съгласието на майка си В.И.Х.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване и за двамата: гр. Угърчин, обл. Ловеч, ул.
“Хаджи Димитър” № 26, чрез пълномощник адвокат Х.С., против И.А.А., ЕГН **********,***,
за присъждане на месечна издръжка,
В
исковата молба се твърди, че ищецът е роден от съвместния живот на майка му с
ответника, на 10.07.1996 г., в гр. Плевен. Посочва се, че след заболяване на
майката след раждането на ищеца и завръщането й от болница, ответникът прибрал
първата си жена, като майката и ищеца излезли на квартира и в продължение на
седем години живеели в с. Бъркач на квартира, като тя се грижела за него, а
баща му въобще не е полагал никакви грижи през този период, както и сега, след
като майка му се омъжила за друг мъж, който се грижел за тях в с. Орлене,
Ловешка област. Изтъква се, че ищецът учи в СОУ “Св.Св.Кирил и Методий” в гр. Угърчин,
в 7-ми клас, и поради тези обстоятелства се преместили да живеят на квартира в
гр. Угърчин, тъй като в с. Орлене, където живеели, нямало училища. Посочва се,
че ищецът е прекарал инфаркт, с бронхиална астма е, като до момента баща му не
го е подпомагал с никакви парични суми – за лекарства или училище, нито се
интересувал за неговото състояние. Ищецът не отрича факта, че много рядко баща
му искал да се види с него, но след срещите оставал много разочарован от баща
си и дълго време след това трудно преодолявал това обстоятелство. Твърди се, че
майка му няма постоянна работа, за кратко ходи към Общината, но тези средства
били недостатъчни за издръжката на ищеца, тъй като освен отпуснатите му
медикаменти, имало и други допълнителни, които трябвало да заплащат извън
касата, а също и за дрехи, храна и други за издържането му като дете.
В
петитума на исковата молба, ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и
се постанови решение, с което да бъде осъден ответника И.А.А. да му заплаща,
със съгласието на майка му В.И.Х., месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и
петдесет лева/, считано една година преди завеждане на иска, до поява на
законна причина за нейното изменяне или прекратяване, както и законната лихва
за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Моли, за присъждане и
на направените разноски по делото за един адвокат, съгласно приложено
пълномощно.
В
съдебно заседание, ищецът се явява с майка си и с адвокат Х.С., който поддържа
иска и моли да бъде уважен така, както е предявен.
Ответникът
И.А.А. се явява лично и заяви, че не може да плаща исканата сума месечна
издръжка, тъй като не работи и има още четири малолетни деца.
Съгласно
чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт, Дирекция "Социално подпомагане" - Ловеч, се
представлява от социален работник Стефка Стефанова, която изрази становище, че
предявения иск е в интерес на детето.
От
приложените по делото писмени доказателства: заверено копие от Удостоверение за
раждане на Ф.И.А. № 171710/11.10.1996 г. на Община-Плевен; медицинско
направление изх.№ 12/11.10.2010 г.; Служебна бележка изх.№ 769/11.10.2010 г. на
СОУ “Св.Св.Кирил и Методий” - гр. Угърчин; Декларация на В.И.Х. от 29.10.2010
г.; удостоверение изх. № 94ИИ-1/10.01.2011 на Д”СП” – гр. Долна
Митрополия; писмено становище на Стефка
Стефанова – социален работник в Отдел „ЗД” при
Д”СП” – Ловеч, от показанията на разпитаните свидетели Даниела Сонева Левчева и
Веско Бориславов Маринов, както и от доводите на
страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Ф.И.А.
е роден на *** ***, от майка В.И.Х., ЕГН **********, и баща - ответникът И.А.А.,
ЕГН **********.
Родителите
не са имали сключен граждански брак. Скоро след раждането на детето, те се
разделили, като майката, заедно с детето, няколко години живеели на квартира в
с. Бъркач, обл. Плевен. Не се спори, че след раздялата, единствено майката
полагала грижи за Ф., без да получава някаква подкрепа от ответника, който
живеел в същото село Бъркач. В тази връзка съдът съобразява като обективни и
достоверни показанията на разпитаните свидетели, които заявиха, че са се
запознали с В. *** около 2000 година. Тя живеела на квартира с детето и сама се
грижела за него, но не й стигали средствата. Освен това детето било болно от
астма и се нуждаело от лекарства, като свидетелите оказали помощ на майката и
купили необходимата помпичка. Детето прекарало и инфаркт и тогава отново
свидетелите оказали помощ, тъй като било получило пристъп и се наложило да го
вземат през нощта от с. Бъркач, за да го закарат в болницата в Ловеч. По делото
е приложено Медицинско направление от 11.10.2010 г. на ЕТ „Здраве-2000-д-р
Петър Христов-АИП-ПМП” – гр. Угърчин, от което е видно, че детето е със
заболяване: исхемична кардиомиопатия-прекаран инфаркт. Бронхиална астма.
От
представената Служебна бележка изх.№ 769/11.10.2010 г. на СОУ “Св.Св.Кирил и
Методий” - гр. Угърчин се установява, че детето е ученик в VII-ми клас през учебната 2010/2011 г., дневна форма на
обучение.
Майката
В.И.Х. е декларирала с Декларация от 29.10.2010 г., че не притежава недвижими
имоти, безработна е, не получава от Бюрото по труда парични средства, не
получава доходи от наеми или други хонорари и не притежава МПС.
Установи
се от показанията на свидетелите, а също и от писменото становище на Дирекция
„СП”-Ловеч, че към настоящия момент майката живее на съпружески начала с лицето
Асен Сонев Левчев /брат на св. Д.Левчева/, с когото имат три малолетни деца.
Живеят на квартира в гр. Угърчин, в която цялото семейство обитавало една стая
и коридор. Установено е при социалното проучване, че майката получава от
Д”СП”-гр. Долни Дъбник помощи по чл. 7 ал. 1 от ЗСПД за четирите си деца в
размер на 140.00 лева, а Асен Левчев нямал постоянна работа, работел на частно
и получавал малки възнаграждения, с които едва покривал разходите на
семейството.
Пред социалния работник, Ф. споделил, че
с баща си не се е чувал и виждал много отдавна. За него се грижели майка му и
втория му баща, с когото се разбирал много добре.
При изслушването на детето в съдебно заседание, на основание чл. 15 ал. 1 от Закона за закрила на детето, то потвърди, че за него се грижат майка му и втория му баща Асен. Детето сподели, че е виждало баща си в с. Бъркач да минава с другата си жена и деца, но той не го поздравявал или питал нещо. Никога не му бил давал пари, нито се интересувал когато бил в болница. Ф. сподели още, че трябва да пие редовно лекарства, които са скъпи и майка му вземала пари на заем, за да ги купува.
Ответникът представи удостоверение
изх. № 94ИИ-1/10.01.2011 на Дирекция за социално подпомагане – гр. Долна
Митрополия, от което е видно, че семейството му не се подпомага по реда на
ЗСПД, ППЗСП, Наредба № 07/5 от 16.05.2008 г. и ЗИХУ към 10.01.2011 г. Ответникът
заяви, че не работи и има още четири малолетни деца, но не представи
доказателства в тази насока.
При преценката за необходимия размер
издръжка на ненавършили пълнолетие деца, следва да бъдат съобразени двете
обуславящи я предпоставки, съгласно чл. 142 ал. 1 от СК - нуждите на детето и
възможностите на родителя. Съдът споделя утвърдената съдебна практика /решение
№ 832/06.04.1972 г. по гр.д.№ 354/72 г.на ВС, II г.о./, че за да се определи
размерът на издръжката, която следва да се дава от родителите на децата,
необходимо е да са налице доказателства не само за възрастта на последните и
доходите на родителите, но и данни, които определят нуждите на децата:
здравословното им състояние, дали са ученици и какви разходи са необходими във
връзка с това. В случая, непълнолетният Ф. е навършил 14 годишна възраст, ученик
в VII-ми клас. Детето има нужда от средства за ежедневни
потребности – храна, облекло, учебници и други учебни пособия, културни
мероприятия. Освен това, установи се, че детето страда от заболяване
„бронхиална астма”, има и прекаран инфаркт, като е необходимо редовно да му се
купуват лекарства. Средствата за издръжката на детето следва да се осигуряват и
от двамата родители по аргумент от чл. 143 ал. 2 от СК. От събраните по делото
доказателства стана ясно, че детето живее при майка си и тя полага
непосредствени ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието му.
В чл. 142 ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г., е определен само минимален размер на издръжката – една четвърт
от размера на минималната работна заплата /60.00 лева/. Липсва определен
максимален размер, с оглед на което съдът има право на преценка и като съобрази
нуждите на детето от издръжка и възможностите на родителите да я дават, съдът
счита, че на Ф., роден на *** г., са необходими 120.00 лева месечна издръжка,
които се дължат и от двамата родители. Съдът съобразява, че майката полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето /в този смисъл
Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на ПВС, т. 7/, при което съдът приема, че
същата следва да отделя месечно по-малка част от издръжката, а именно 40.00
лева. Останалата част от издръжката за детето – 80.00 лева, следва да се
заплаща от бащата И.А.А.,
който не е ангажиран с непосредствените
ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Същият заяви, че не
работи, но няма данни да е неработоспособен. Както може да се грижи за другите
си деца, така трябва да положи усилия да осигури своята част от необходимата
издръжка и за детето си Ф., което има същите права като негово дете. Следва да
се има предвид и разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си.
По изложените съображения, съдът счита,
че предявения иск с правно основание чл. 143 ал. 2 във връзка с чл. 149 от СК, е
основателен и доказан до размер на сумата 80.00 лева и в този размер следва да
бъде уважен, считано от 27.10.2009 година, т.е. една година преди завеждане на
иска /27.10.2010 г./. Безспорно се установи по делото, че след раздялата между родителите,
бащата по никакъв начин не е полагал грижи за детето, поради което съдът
присъжда издръжката и за претендирания минал период от една година преди
завеждане на исковата молба. Ето защо, ответникът И.А.А. следва да бъде осъден
да заплаща на непълнолетния си син Ф.И.А., ЕГН **********, със съгласието на
майка му В.И.Х., месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от 27.10.2009
г., до настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тази
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на
падежа до окончателното й изплащане.
Искът до пълния претендиран размер от 150.00
лева, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като
не се представиха конкретни доказателства каква точно сума е необходима месечно
за закупане на лекарства на детето.
При
този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, със съгласието на майка му, сумата 106.66
лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част на иска.
Освен това, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 115.20 лева,
представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 143
ал. 2 във връзка с чл. 149 от Семейния кодекс, да заплаща на непълнолетния
си син Ф.И.А., ЕГН **********, със съгласието на майка му В.И.Х., ЕГН **********,
с адрес за призоваване и за двамата: гр. Угърчин, обл. Ловеч, ул. “Хаджи
Димитър” № 26, месечна издръжка в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/, считано от 27.10.2009 г., до
настъпване на законна причина, която би изменила или прекратила тази издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до
окончателното й изплащане.
Искът до пълния претендиран размер от
150.00 лева, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
И.А.А., с горните данни, да заплати на Ф.И.А., със съгласието на майка му В.И.Х.,
с горните данни, сумата 106.66 лв. /сто и шест лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА
И.А.А., с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд
сумата 115.20 лв. /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка.
Решението
подлежи на предварително изпълнение в частта на присъдената издръжка, на
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК и подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 28.01.2011 година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: