№ 120
гр. Сливен, 08.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело №
20222200900075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от Агенция по вписванията, чрез юрисконсулт И.К., с която
се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В молбата се твърди, че регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е вид
охранително производството и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 541
от ГПК, а именно, че направените разноски в охранителното производство са за сметка на
молителя. Този извод се извличал от едностранния характер на производството, което се
развива изцяло в интерес на молителя.
Твърди се, че след като законът възлага изцяло разноските в тежест на молителя, то
следва да се приеме, че е отречено правото му да претендира тяхното възстановяване.
Твърди се , че в теорията и съдебната практика се приема, че отговорността за разноски
е изградена върху разбирането за неоснователно предизвикания правен спор и е своеобразна
санкция за страната, която е станала причина за това.
Твърди се, че в посочения смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС в
Определение № 60421 от 19.11.2021г., на ВКС, постановено по ч.т.д.1978/2021 г.,II т.о. на
ТК, Определение № 60481 от 21.12.2021 г., на ВКС, постановено по ч.т.д. № 2108/2021 г., II
т.о. на ТК, Определение № 60480 от 20.12.2021 г. на ВКС,по ч. т. д. № 2562/2021 г. на II т.
о. ТК, Определение № 89 от 02.03.2022 г. на ВКС, постановено по ч. т. д. № 311/2022 г. на I
т. о., ТК, Определение № 157/11.04.2022 г. постановено по ч. т. д. № 585/2020 г. по описа
на ВКС, Определение № 31 от 01.02.2022 г., постановено по ч. т. д. № 2436/2021 ВКС,
Определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/2021г. на I т. о.,Определение №
60344/08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1292/2021 г. на I т. о., Определение № 60380 от 27.10.2021 по
ч.т.д. № 1267/2021г. на II т.о. Определение № 60398 от 05.11.2021 г. по ч.т.д. № 1384/2021 на
II т.о. и др./.
Иска се изменение на решение № 76/12.07.2022г в частта за разноските, като се остави
без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
1
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна за отговор, който е постъпил в
законния срок.
Страната счита молбата за изменение на решението в частта за разноските за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ (нова, обнародвана
в ДВ, брой 105/11.12.2020 год.), уреждаща реда за обжалване на отказите на длъжностното
лице по регистрацията при АВ, „в производствата съдът присъжда разноски на страните по
реда на Гражданския процесуален кодекс". Редът за присъждане на разноски бил уреден в
общите разпоредби на ГПК, в чл.78 ГПК, в приложимата към настоящия спор ал.4, и в чл.81
ГПК.
Твърди, че тъй като разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ е процесуалноправна
норма поражда правно действие незабавно след влизането й в сила, следователно, считано
от 15.12.2020 год., в производството по обжалване на незаконосъобразните откази на
Агенцията по вписванията се присъждали разноски.
Счита, че въпросът за това, че производството пред съда е охранително такова и има
едностранен характер, не е релевантен, тъй като присъждането на разноски било предвидено
в изричната разпоредба на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. С тази норма законодателят е дал
възможност при направено искане и при уважена жалба в производството по чл.25
ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията да понесе отговорността за направените от
молителя разноски по обжалването на отказа, в случай на отмяната му.
Твърди, че по този въпрос е формирана константна практика на Апелативен съд-Бургас,
обективирана в множество определения, които цитира.
Съдът, след като се запозна с молбата и постъпилия отговор, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Молбата е с правно основание чл. 248 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С постановеното по делото решение съдът се е произнесъл, като е присъдил в полза на
жалбоподателя разноските, които същият е направил в настоящото производство за
платените от жалбоподателя държавна такса в размер на 10лв. и за адвокатска защита в
размер на 200лв., общо 210лв.
Отговорността за разноски на Агенция по вписванията е основана на нормата на
чл.25,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ (нова, обнародвана В ДВ, брой 105/11.12.2020 год.), уреждаща реда
за обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията при АВ, „в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален
кодекс" във вр. чл.78 ГПК, в приложимата към настоящия спор ал.1 и в чл.81 ГПК.
Безспорен е охранителния характер на производството по вписване и обявяване по реда
на ЗТРРЮЛНЦ. Ако отговорността за разноски не беше изрично уредена в нарочна правна
норма, при обжалването на отказа на ДЛР по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не би следвало
2
да се присъждат разноски на основание нормата на чл. 541 от ГПК.
Налице е обаче специална разпоредба, която препраща към реда за присъждане на
разноски, уреден в общите разпоредби за разноски в ГПК. На съда е известна практиката на
ВКС, в която се приема, че в случая да се присъждат разноски „по реда на ГПК“ означава, че
се препраща към чл. 541 от ГПК. Подобно тълкуване обезсмисля приемането
на изрична разпоредба за отговорността за разноски и противоречи на формалната логика,
тъй като в текста е прието че „се присъждат разноски“, а в чл. 541 от ГПК изрично е прието,
че такива не се присъждат. Това тълкуване противоречи и на мотивите към законопроекта за
ИД на ЗТРРЮЛНЦ, който предвижда облекчаване на реда за присъждане на направените
разноски в производствата по обжалване на отказите на ДЛР пред съдилищата, когато
жалбата е основателна и съкращаване на производствата по ЗОДОВ.
В цитираната от Агенцията по вписванията практика на ВКС, касаеща присъждането
на разноски са развити съображения за противоречие на нормата на чл. 25 ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ с едностранния характер на производството и за несъвършенство на
законодателните изменения в този смисъл.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното в определение № 33/15.02.2022г. по
в.т.д.№ 270/21 на БАС, че „Принципът на върховенството на закона, като основен постулат
в правовата държава, изисква всеобщо подчинение от правните субекти, включително и
съда, на актовете, приети от законовоформирана легислатура, с ранг на закон. Отказът да се
приложи влязъл в сила закон от съдебен орган, с аргумент, че се касае за несъвършена
законодателна техника, би подкопало разделението на властите.“
По въпроса за дължимостта на разноски в това производство е формирана еднопосочна
съдебна практика на БАС, към която настоящия съд се придържа.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Агенция по вписванията, гр. София, ********
за изменение на решение № 76/12.07.2022г, постановено по т.дело № 75/2022 по описа на
СлОС , в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас, в
едноседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
3