Р Е Ш Е Н И Е
№ 281/17.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА , ІІІ СЪСТАВ, в
публичното заседание на четиринадесети
май , през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Д*** Д*** , като разгледа докладваното от
съдия БОЙЧЕВА, административно дело№174/2018г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.27,ал.3 и ал.5
от ЗПЗП във връзка с чл.162,ал.2,т.8 и т.9 от ДОПК във връзка с чл.5,§1 и 2 от
Регламент/ЕС/№65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 за определяне на подробни правила за прилагане на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури
за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане
на развитието на селските райони ,във връзка с чл.80,§1 и 2 от Регламент /ЕО/ №1122/2009
на Комисията от 30 ноември 2009 и Регламент/ЕО/ №1234/2007 на Съвета,във
връзка с чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба№11
от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и
мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни
от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ“П*** -П.В.“ ,представлявано от П.М.В. ,със седалище и адрес на управление: гр.В*** , ул.“С*** Г*** “№* ,обл.Монтана против Акт за установяване на публично държавно вземане,изх.№02-220-2600/169 от 24.04.2015г.на заместник-изпълнителния директор на ДФ“З“-РА, с който е определено на жалбоподателя да възстанови сумата от 918,68лв. ,представляваща 50% от изплатена субсидия по мярка 211 за кампании 2008,2009 и 2010 г.,на основание чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба№11 от 03.04.2008г. в предходна редакция,ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) В жалбата си счита актът за незаконосъобразен,а в съдебно заседание не се явява ,но в писмена молба,вх.№1005/14.05.2018г. иска отмяната му и присъждане на разноските по делото
Ответната страна- зам.-изпълнителен директор
на ДФ”Земеделие” –РА в писмена молба,
изх.№02-220-2600/169 от 10.05.2018г.моли да бъде оставена жалбата без
разглеждане ,като недопустима и да бъде прекратено производството по делото.В
съдебно заседание вместо него се явява юрк.Йорданова ,която поддържа заявеното
становище ,алтернативно иска да се потвърди обжалвания акт. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Административният съд, след проверка на оспорения административен акт , предвид твърденията на страните и приложените доказателства, приема
следното:
Съдът приема жалбата за допустима,доколкото няма данни по делото за
редовно връчване на акта на жалбоподателя.Приложени са по делото уведомления до
жалбоподателя и констативни протоколи,за които не е ясно къде са поставени и
които не са получени от жалбоподателя/л.14,19,20,26 и л.27/чрез куриер ,изпратени
по адрес на седалище на дружеството –гр.В*** ,ул.“С*** Г*** “№* ,вместо по
адрес за кореспонденция ,при посочен такъв в заявлението от 2008г. при кандидатстване по мярка 211-гр.Б*** ,бул“В*** “№71А.В
този смисъл съдът не споделя възражението на ответника в молба /на л.105/,че жалбата е недопустима.По същество същата е неоснователна,
по изложените по-долу съображения.
От фактическа страна по
делото е установено,че жалбоподателя ,в качеството си на земеделски стопанин по
смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП е подал
заявление за регистрация и подпомагане
с УИН 22/190608/16293 и е одобрен за участие по мярка 211"Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони".Установено е също, че е получил плащане за 2008,2009 и 2010г./при
5г. ангажимент/ по мярка 211 ,но не е подал заявление за 2011г. ,при което
съгласно чл.14,ал.1 и ал.2 от Наредба№11 от 03.04.2008г. ДФЗ-РА е длъжна да
прекрати многогодишния ангажимент по тази Наредба с него ,като го задължи да
възстанови получените суми до момента в размер ,съобразно годината на прекратяване. С влязъл в сила Акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. № 02-120-2600/3269
от 14.09.2013 г., ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция е прекратил
многогодишния ангажимент на ЕТ "П*** - П.В." на основание чл. 14, ал.
1 от Наредба № 11, тъй като земеделския стопанин не е подал заявление за
подпомагане за четвърта година от поетият петгодишен ангажимент, а именно
кампания 2011, за което кандидатът е бил уведомен
чрез изпратеното му уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/385 от 19.04.2013
г. /л.57/.На
кандидата е изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони", по години, както следва: Първа година от ангажимента -
подадено заявление с УИН: 22/190608/16293 за кампания 2008, изплатена сума
566.35лв. Втора
година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 12/220709/29484 за кампания
2009, изплатена сума 571.8лв. Трета
година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 12/070610/38288 за кампания
2010, изплатена сума 699.2лв. Общата
изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони", представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 1837.35 лв. Съгласно чл. 14, ал. 2
земеделския стопанин се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетепстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която е прекратил участието си по мярка 211. В
съответствие с чл. 14, ал. 2, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г, бенефициента
следва да възстанови 50% от получената субсидия по мярката в размер на 918.68
лв., тъй като е прекратил участието си по мярка 211 след третата година от
поетия ангажимент.С писмо с изх.№ 02-220-2600/4525 от 10.11.2014, ДФЗ-РА е
уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на
АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК. В писмото са изложени фактическите
обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване
на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие
с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови
доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме
фактическите констатации за основателни. В указания в писмото срок в ДФЗ-РА не е постъпила
допълнителна информация, нито е възстановена доброволно сумата на недължимо
плащане. С Акт за установяване на публично държавно
вземане№02-220-2600/169 от 24.04.2015г.на заместник-изпълнителния директор на
ДФ“З“-РА, е определено на жалбоподателя да възстанови сумата от 918,68лв.
,представляваща 50% от изплатена субсидия по мярка 211 за кампании 2008,2009 и
2010 г.,на основание чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от
Наредба№11 от 03.04.2008г. и този акт се обжалва и е предмет
на настоящето съдебно административно производство.От тази фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Предмет на обжалване в настоящето
производство е Акт за
установяване на публично държавно вземане№02-220-2600/169 от 24.04.2015г.на
заместник-изпълнителния директор на ДФ“З“-РА, с който е определено на
жалбоподателя да възстанови сумата от 918,68лв. ,представляваща 50% от
изплатена субсидия по мярка 211 за кампании 2008,2009 и 2010 г.,на основание
чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба№11 от 03.04.2008г.и неговата законосъобразност.По
своя характер,актът на зам-изпълнителния директор на ДФ-Земеделие е индивидуален административен акт, по смисъла
на чл.21,ал.1 АПК,тъй като с него се създават задължения за адресата на акта и
непосредствено се засягат негови права и законни интереси.
При служебна проверка за законосъобразността на акта на основание чл.168
от АПК ,на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК Съдът намира следното.
По отношение на
компетентността на органа ,издал оспорения административен акт е приложен по
делото Протокол №66 от заседанието на УС на фонда на 29.08.2014г.,с който е
избран Ж*** Ж*** за заместник-изпълнителен директор на ДФЗ-РА,като със заповед
№ОЗ-РД/1811/14 от 02.09.2014г. на
изпълнителния директор на ДФЗ-РА е делегирано на същия да издава и подписва
актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по
директни плащания/т.3/,на основание чл.20 и чл.20а от ЗПЗП във връзка с чл.10 ,т.1 и т.2 и чл.11,ал.2 от
Устройствения правилник на ДФЗ.След
изменението на чл.20а,ал.3 и ал.4 от ЗПЗП е издадена и нова заповед№ОЗ-РД/323
от 11.03.2015г.от изпълнителния директор на ДФЗ-РА за делегиране на правомощия
на зам-изпълнителния директор на ДФЗ-РА.
Съдът намира ,че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган- зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие",комуто са делегирани правомощия за издаване на оспорения административен акт. Компетентността на административния орган като кръгът от въпроси, предоставени за решаване, както и начина за това, е уредена само със законови разпоредби. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, административният орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. Такъв орган в областта подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". За да може този административен орган да предоставя временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне, наречено от закона оправомощаване, трябва също така да е допуснато от закона. С изменението на чл.20а ,ал.4 от ЗПЗП/ ДВ, бр. 12 от 2015 г.в сила от 17.02.2015г. / Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В заключение ,актът е издаден от компетентен орган ,при наличие на правомощие за това.
По отношение на
изискването за форма,актът съдържа правни и фактически основания за издаването
му-на основание чл.27,ал.3 и ал.5 от ЗПЗП във връзка с чл.162,ал.2,т.8 и т.9 от ДОПК във връзка с чл.5,§1 и 2 от Регламент/ЕС/№65/2011 на Комисията от 27
януари 2011 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както
и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони ,във връзка с чл.80,§1 и 2 от Регламент /ЕО/ №1122/2009 на
Комисията от 30 ноември 2009 и Регламент/ЕО/ №1234/2007 на Съвета от
22.10.2007г..,във връзка с чл.14,ал.1 и
ал.2,т.3 от Наредба№11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 .Като фактическо основание е посочено неподаването на заявление за четвъртата година
от мярка 211 ,което е наложило прекратяване на многогодишния ангажимент по
мярка 211 и възстановяване на 50% от получените суми изплатени за първите 3г.Оттук
следва ,че актът не страда от липса на форма и е мотивиран.
Издаден е и при
спазване на административно-производствените правила и при съобразяване с материално-правни и
процесуални норми и в съответствие с целта на закона.Спазена е процедурата по
неговото издаване-подадено е заявление по мярка 211 за първите 3 г.,получени са
от жалбоподателя предвидените суми ,като след констатиране неподаването на
заявление за четвъртата година от мярка 211 ,с Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по
мярка 211 с изх. № 02-120-2600/3269 от 14.09.2013 г., ДФ „Земеделие" -
Разплащателна агенция е прекратил многогодишния ангажимент на ЕТ "П*** - П.В."
на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11, тъй като земеделския стопанин не е
подал заявление за подпомагане за четвърта година от поетият петгодишен
ангажимент, а именно кампания 2011, за което кандидатът е бил уведомен чрез
изпратеното му уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/385 от 19.04.2013 г.
.Актът за прекратяване на многогодишния ангажимент е връчен редовно на
жалбоподателя на посочения от него адрес за кореспонденция –гр.Б*** ,бул“В*** “
№ 71А./л.96/.,не е обжалван и е влязъл в сила. С писмо,изх.№02-220-2600/4525 от
10.11.2014г./л.24/е уведомен жалбоподателя за откриване на производството
по издаване на АУПДВ,дадена му е възможност да направи възражение ,при което
като цяло процедурата е спазена.При влязло в сила основание за издаване на
АУПДВ- Акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. № 02-120-2600/3269
от 14.09.2013 г. на ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция,издадения АУПДВ
се явява издаден при спазване на
приложимия материален и процесуален закон, и целта на закона.Не е
изпълнена и процедурата по чл.34 от Наредба №11 от 06.04.2009г.за прехвърляне
стопанството на друг приобретател и не е депозирана съвместна декларация за
това пред областната дирекция на ДФЗ-РА/видно от писмо на л.105/ ,в отговор на
твърдението за наличие на такова от жалбоподателя в писмо на л.16 от делото ,при
което актът е законосъобразен.
Предвид
гореизложеното ,съдът намира ,че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при
спазване на приложимия материален и
процесуален закон, и целта на закона и като законосъобразен следва да се
потвърди.Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от ответника, чрез неговия процесуален представител
юрк.Йорданова същото му се следва с оглед изхода на спора, на основание
чл.143,ал.4 АПК.Искането е за присъждането му в минимален размер от 100лв. по чл.37
от ЗПП ,във вр.с чл.24 от НЗПП във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК.Водим от
гореизложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“П*** -П.В.“ със седалище и адрес на
управление:гр.В*** ,ул.“С*** Г*** “№* ,обл.Монтана,представлявано от П.М.В. против Акт за установяване на публично
държавно вземане№02-220-2600/169 от 24.04.2015г.на заместник-изпълнителния
директор на ДФ“З“-РА, с който е определено на жалбоподателя да възстанови сумата
от 918,68лв. ,представляваща 50% от изплатена субсидия по мярка 211 за кампании
2008,2009 и 2010 г.,на основание чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба№11 от 03.04.2008г.
ОСЪЖДА ЕТ“П***
-П.В.“ със седалище и адрес на управление:гр.В*** ,ул.“С*** Г*** “№* ,обл.Монтана,представлявано от П.М.В. да заплати на ДФЗ-РА сумата от 100/сто/ лв.за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: