Решение по дело №633/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.Г.С. *** против Решение № 3/17.02.2023г., постановено по НАХД № 144/2022г. на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 478/14.07.2022г. издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, с което, на основание чл.275, ал.1, т.2, във вр. с т.1 от Закона за горите, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът възразява, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН, а при издаване на НП е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, като не са били преценени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, необходими за определяне размера на наложеното наказание. Възразява още, че липсва описание на нарушението, което му се вменява, в частност - в какво се състои повредата на установените немаркирани дървета. Оспорва съставомерността на деянието в хипотезата на лице по чл.257 от ЗГ, което упражнява лесовъдна практика, като твърди и неяснота досежно изпълнителното деяние по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ и това, което е описано в НП. Иска се отмяна на решението и на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Против касатора С. е било издадено наказателно постановление след извършена проверка от експерти при РДГ Бургас на 28-29.04.2022г. и установена сеч на дървета на територията на ТП ДГС Кости, отдел 207:в, в землището на с.Сливарово, общ.Малко Търново по издадено за тази цел позволително за Сеч № 0655438/09.02.2022г. в полза на „Лефта 555“ ЕООД, с регистриран лесовъд касаторът С.С. и определен срок за провеждане на сечта от 12.02.2022г. до 31.12.2022г. При проверката на място длъжностните лица са установили наранени 29бр. немаркирани стоящи дъбови дървета, като по обясненията на С. вероятната причина е недостатъчно добра работа с използваната машина „Харвестър“. Съставен е АУАН № 0105775, а впоследствие е издадено и наказателно постановление № 478/14.07.2022г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, с което, на основание чл.275, ал.1, т.2, във вр. с т.1 от Закона за горите, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

Районният съд е обосновал извод за съставомерност на деянието, предвид това, че С. не е изпълнил задължението си да упражнява контрол при извършване на сечта, което е довело до увреждане на посочената бройка немаркирани дървета. Съдът не е установил нарушения при издаване на АУАН и НП, в частност неяснота в периода на извършване на нарушението, която да засяга правото на защита на соченото за нарушител лице, както и досежно описанието на същото във връзка с констатираната по дърветата увреда. Наложеното административно наказание съдът е намерил за правилно определено в предвидения от закона минимум в съответствие с разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗГ във вр. с чл.27 от ЗАНН, с оглед на което е потвърдил НП.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания. Мотивите са подробни както по приложението на материалния закон, така и по процедурата пред наказващия орган, обсъдени са възраженията на касатора, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд

С нормата на чл.257 от ЗГ е предвидено наказание за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е бланкетна и съставът на нарушението е попълнен с препращане към разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, според която лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч, са длъжни да следят за опазването от повреди на немаркираните дървета, подраста и младиняка. Касаторът С. притежава качеството лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, като в издаденото позволително за сеч, той е посочен като лесовъда, отговорен за раздела, където ще се извършва сечта. Няма спор по делото, че установените 29бр. немаркирани дървета от вид „дъб“ стоящи на корен, определени от контролните длъжностни лица като повредени, са били наранени именно по време на тази разрешена сеч, поради недобро боравене с машина тип „Харвестър“ по мнение на касатора дадено по време на проверката, което доказва, че е налице е соченото неизпълнение от негова страна на задължението да следи за опазването от повреди на немаркираните дървета, с което съставът на нарушението, за което е наложено административното наказание, е изпълнен. Наличието на повреда не се отрича от касатора, поради което липсата на посочване, че се касае за обелване кората на дърветата, като форма на повреда, по никакъв начин не засяга правото му на защита. Съставът на нарушение изисква наличие на повреда и след като тя е установена налице е съставомерност.

Не се констатира соченото нарушение за липса на мотиви относно отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства – видно е, че наказанието е наложено в законовия минимум, поради което органът не е приел наличието на отегчаващи обстоятелства, а наличието на възможни смекчаващи не може да обоснове налагане на наказание под законовия минимум. Неоснователно касаторът отрича, че не е лице, упражняващо лесовъдска практика. Безспорно е, че е вписан в публичния регистър по чл.235 от ЗГ именно за да упражнява лесовъдска практика и именно поради това не него издадено позволителното за сеч в съответствие с чл.108, ал.2 от ЗГ, а следващата алинея 3 му възлага упражняването на контрол по време на сечта. Нараняването на немаркирани дървета е именно в резултат на липса на контрол по време на сечта. Не се констатира и нарушено право на защита и по отношение на времето на извършване на нарушението, като касаторът посочва, че липсва точна и достоверна дата. Органът е определил период, в който е извършено нарушението – от издаване на позволителното за сеч до извършване на проверката и това е достатъчно, за да се защити лицето против тази констатация.

На основание изложените мотиви, поради неоснователност на касационната жалба и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, то следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3/17.02.2023г., постановено по НАХД № 144/2022г. на Районен съд – Малко Търново.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: