РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. ХАСКОВО, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.
Членове:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. ЗЛ. Т.
в присъствието на прокурора А. П. С.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно
наказателно дело № 20245600200584 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 17 от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ във връзка с чл. 4 ал.2 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на прокурор от Окръжна прокуратура -
Хасково, към което е приложена вербална нота и съдържащата с в нея молба
на съдебните власти на Република Косово за екстрадиране на лицето К. Ш.
/S. K. /, гражданин на Република Турция. В писменото искане и в хода на
проведеното съдебно производство се твърди от прокурора, че молещата
държава е изпълнила всички изисквания на чл. 9 от ЗЕЕЗА. Към молбата за
екстрадиция били приложени заповед за задържане /арест/ от 03.02.2023 г. на
2-ри Основен съд в гр.Прищина,издадена по предвидения от законите в
Република Косово ред ;решение за започване на предварително производство
,съдържащо описание на престъплението ,за което се иска екстрадиране на
лицето ,съставляващо престъпление по чл.330 пар.1 от НПК на Косово –
злоупотреба с доверие; извлечение от приложимите законови разпоредби на
молещата държава, включително тези, касаещи давността за наказателно
преследване.
В съдебното заседание поискания за екстрадиция К. Ш. заявява, че
желае да бъде незабавно екстрадиран и изразява съгласие настоящото
1
производство да протече по реда на чл. 19 от ЗЕЕЗА, поради което в този
смисъл се произнесе и съдът. Съгласието му за доброволно предаване беше
изразено непосредствено и лично, устно и писмено пред настоящия съдебен
състав, като изявлението му в тази насока се отрази в протокола от с.з. от
12.11.2024 год.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице адв.Н. П. не оспорва
искането в съответствие с изразена от неговия подзащитен позиция за съгласие
за незабавна екстрадиция.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства,
констатира следното:
Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна
прокуратура - Хасково, направено въз основа на преписка, образувана пред
Върховната касационна прокуратура по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Към
тази преписка са приложени всички документи, описани в чл. 9, ал. 1 от
ЗЕЕЗА. Тези документи са съставени на албански език като официален на
молещата държава и към тях е приложен превод на български език, съгласно
чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА.
На първо място, преписката съдържа официална молба от съдебните
власти на Република Косово за екстрадиция на лицето К. Ш. /S. K. / , роден
на ********** г. в ***, гражданин на същата държава. Според молбата,
екстрадицията на лицето се иска с цел реализиране на предприето спрямо
него наказателно преследване в молещата държава по обвинение за
престъпление, описано като „злоупотреба с доверие “. В тази връзка е
издадена заповед за задържане/арест/ от 03.02.2023 година по дело № 20 - 743
/JHR/ от Основен съд Прищина, филиал Липян по следното обвинение ,
повдигнато срещу К. Ш. , а именно: по чл.330 параграф 1 от Наказателно –
процесуалния кодекс на Косово –злоупотреба с доверие . Представено е и
извлечение от приложимите правни норми според закона на молещата
държава - чл.330 параграф 1 от НПК на Косово /злоупотреба с доверие/ .
В представеното решение за започване на фазата на разследване по
образуваното срещу К. Ш. наказателно производство е дадено кратко
описание на установените по делото факти. Записано е, че на 23.01.2020 г.
към 16:00 часа на международното летище „Адем Яшари“ в Община Липян
заподозреният Ш. е посетил „Рент А Кар ***“ и е наел по силата на договор за
наем автомобил „Ауди А6 3.0 ТДИ“,черен цвят с рег.№ *** до 25.01.2020 г.
,като заподозреният не е върнал превозното средство тогава,както и досега
причинявайки сериозни материални щети на увредената страна –собственика
Б. М. . В решението е посочен и текста от националния закон на Република
Косово , по който е повдигнато обвинение срещу Ш. ,а именно : злоупотреба с
доверие, съгласно чл.330 пар.1 от Наказателно-процесуалния кодекс на Косово
.Фазата на разследване на наказателното деяние е започнала на 08.02.2022 г.
,въз основа на наказателна жалба под вх.№2020-АН-0127 от
2
18.04.2020г.,подадена до Прокуратурата на полицейски участък Липлян
,поради което е прието ,че срещу заподозрения Ш. трябва да започне
разследване ,за да се съберат повече факти и данни,които да послужат за
повдигане на обвинение или приключване на производството . Допълнително
се сочи , че съгласно чл.102 пар.1 и 2 и чл.104 от НПК на Косово главният
прокурор е взел решение за започване фазата на разследване ,както е описано
в решението.Представено е извлечение от приложимата разпоредба на чл.330
пар.1 от НПК на Косово –злоупотреба с доверие ,като предвиденото наказание
за това престъпление е глоба и лишаване от свобода от 3/три/ месеца до 3/три/
години. Към молбата за екстрадиция е приложено и извлечение от НПК на
Република Косово относно давностните срокове за наказателно преследване
на гореописаното деяние. Според чл.99 параграф 1 т .1.5 от посочения по-
горе процесуален закон давностният срок е 6 години,когато престъплението
е наказуемо с повече от една година лишаване от свобода и неговото начало е
датата, на която е извършено престъпление. Също така съгласно закона на
молещата държава с изтичането на двойната давност наказателното
преследване се прекратява. С оглед на тези общи правила и доколкото
съгласно обвинението лицето е извършило деянието на 25.01.2020 г. се
обосновава извода, че наказателното преследване не е погасено по давност
според закона на молещата държава .
Описанието на деянието съответства на посочените в заповедта за арест
на Основен съд гр.Прищина факти относно време ,място и начин на
извършване на деянието.
Предвид изразеното от лицето съгласие за незабавна екстрадиция , в
настоящото производство съдът, съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.3 от
ЗЕЕЗА е длъжен да обсъди и прецени само налице ли са основанията за отказ
по чл. 7 от същия, като не коментира факултативните основания за отказ по
чл.8 ЗЕЕЗА.
При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са
налице предпоставките за допускане незабавна екстрадиция на исканото от
молещата държава лице. Молбата за екстрадиция е подадена от компетентен
орган на молещата държава в необходимата писмена форма и съдържа всички
реквизити, посочени в чл.9 ал.2 от ЗЕЕЗА . Касае се за искане за предаване на
лице, намиращо се на територията на Република България, срещу което е
образувано наказателно производство в друга държава/чл.2 т.1 алт.1 от ЗЕЕЗА
/. Искането е адресирано до компетентните органи на Република
България.Поради липсата на международен договор или на договор между
двете държави, в конкретния случай ЗЕЕЗА се прилага при условие на
взаимност, установена от министъра на правосъдието, съгласно изискването
3
на чл.4 ал.2 от ЗЕЕЗА.
Предвид изразеното от лицето съгласие за незабавна екстрадиция , в
настоящото производство съдът, съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.3 от
ЗЕЕЗА е длъжен да обсъди и прецени само налице ли са основанията за отказ
по чл. 7 от същия, като не коментира факултативните основания за отказ по
чл.8 ЗЕЕЗА.
За престъплението, в чието извършване К. Ш. е заподозрян, не е
провеждано наказателно преследване в Република България и не е
постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не
предвижда смъртно наказание, поради което представяне на предвидените в
чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо. Следва да се обсъди и
дали са налице и останалите пречки, посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА . Деянието,
за което се иска предаването на К. Ш. , няма политически или военен
характер. В производството по екстрадиция съдът следва да прецени дали ако
лицето бъде предадено на искащата държава, то няма да бъде изложено на
отношение, противоречащо на чл.3 от ЕКПЧ.В тази връзка съдебният орган на
замолената държава е длъжен да провери надеждността на гаранциите от
молещата държава относно спазването на стандартите, установени в ЕКПЧ,
така както те се тълкуват в практиката на Европейския съд по правата на
човека и основните свободи. По начало при съблюдаване принципите на чл.3
от ЕКПЧ е необходимо в процедурата по предаване на лицето, да се разкрият
сериозни и обосновани причини, поради които да се заключи, че в случай на
екстрадиция е налице реален риск, лицето да бъде подложено на отношение,
противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. При всяка преценка дали исканото лице би
било изправено пред реална опасност от малтретиране в държавата, на която
ще бъде предаден, съдът разглежда както цялостната ситуация на правата на
човека в тази държава, така и конкретните обстоятелства, свързани с лицето. В
тази връзка следва да се посочи , че съдебните власти на Република Косово в
отправеното им/ на два пъти/ искане от изпълняващата държава са
представили гаранции, че в случай на екстрадиране на Ш., същият няма да
бъде подложен на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение
и ще му бъде дадено право на независим, справедлив и обективен съдебен
процес чрез спазване на презумпцията му за невиновност по време на
наказателното производство. Молещата държава е предоставила и гаранции,
че искането за екстрадиция няма за цел наказателно преследване, което се
4
основава на раса, религия, етническа принадлежност или гражданство, както и
в случай на екстрадирането му до приключване на наказателното
производство срещу него Ш. ще бъде настанен в затвор, напълно отговарящ
на европейските стандарти за пенитенциарни заведения.В заключение съдът
не установи основанията за отказ по чл.7 от ЗЕЕЗА.
В обобщение се налага извод за липса на риск, в случай на предаване
за участие в образуваното наказателно производство положението на Ш. да
бъде утежнено , както и да бъдат накърнени неговите права в това
производство.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за
екстрадиция на К. Ш. е основателна и следва да бъде уважена. По отношение
на същото лице следва да бъде постановена мярка “задържане под стража” до
окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез
фактическото предаване на молещата държава.
Водим от горното и на основание чл.19 ал.3,вр.чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА,
съдът
РЕШИ:
По молбата от 16.07.2024 г., представена от посолството на
Република Косово чрез Министерството на правосъдието на Република
България:
ДОПУСКА незабавна екстрадиция на К. Ш. /S. K. /, роден на
********** г. в с.***,обл.***, ***, гражданин на ***, в молещата държава –
Република Косово за реализиране на наказателно производство за
престъпление по чл.330 параграф 1 от Наказателно-процесуалния кодекс на
Република Косово /злоупотреба с доверие / , извършено на 25.01.2020 г.
ВЗЕМА по отношение на К. Ш. /S. K. / ,роден на ********** г. в
с.***,обл.***, ***,гражданин на ***, мярка за неотклонение "задържане
под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното
производство чрез фактическото предаване на лицето на молещата държава.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати в срок до 24 часа на Министъра на
правосъдието за уведомяване на молещата държава Република Косово и на
Върховната касационна прокуратура на Република България.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6