РЕШЕНИЕ
№ 145
гр.Пловдив , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20205300102062 по описа за 2020 година
Ищецът Л. М. Й. с ЕГН **********, от гр. ***, ж. к. "****" № **, *** ап. **, представляван от
пълномощника му адвокат Ст. Кр. Й., твърди, че с постановление от 13.04.2010 г. срещу него е образувано
досъдебно производство – дознание № 63 по описа на Сектор „ПИБ“ при ОД на МВР – **** за 2010 г., пр. пр. №
837 по описа на Районна прокуратура – **** за 2010 г. за това, че през периода месец май 2008 г. – 29.08.2008 г. в
градовете П. и К. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В.А., с което е причинил имотна вреда на „Ес Ем Ем“ ЕООД в
размер на левовата равностойност на 640 000 щатски долара, като причинената вреда е в големи размери –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 Наказателен кодекс. Тъй
като към месец април 2010 г. той живеел и работел в ***, а дознанието се водило в гр. *** чрез международна
следствена поръчка му била връчена призовка за привличане в качеството на обвиняем, като му били определени
три дати за явяване в Районна прокуратура – ****, които за него били невъзможни. Поради неявяването му пред
органите на досъдебното производство през месец юли 2012 г. било изпратено предложение до Главния прокурор
на Република България за изготвяне на искане до Министерство на правосъдието за екстрадирането му. Той бил
привлечен в качеството му на обвиняем задочно в присъствие на служебен защитник, а впоследствие била
инициирана процедура за екстрадирането му от ***. На *** г. бил арестуван от органите на полицията на *** и
изпратен във Федерален затвор за опасни престъпници с най-строгия режим, в отделение за тежки престъпления,
като бил настанен в килия с други затворници, осъдени за тежки умишлени престъпления. Търпял побои,
издевателства над него, обиди, унижение. Започнал да изпада в депресия, страхувал се за живота си, постоянно се
оглеждал, когато отивал към столовата или на двора. Всячески се опитвали да го плашат, да му посягат.
Неколкократно попадал в лечебницата на затвора. Няколко пъти припадал и изпадал в безсъзнание. През месец
март 2017 г. бил заведен в спешното отделение на МЦ „****“, където след преглед се установило, че е объркан и
агресивен. Бил приет в отделение за психичноздравна помощ, направени му били вливания на интервенозни
течности, дали му „***“, за да се успокои. Бил изпаднал в пълна апатия. Приели го в отделение за телеметрия за
интравенозно хидратиране и мониторинг. Констатирало се, че има остро бъбречно увреждане и възможна
рабдомиолиза и хипокалиемия. На 01.08.2017 г. с него бил проведен разговор с психиатър, тъй като от два дни
имал странно поведение – не изпълнявал команди, нападал други задържани, оскърбявал тях и персонала, след
разговор с който му били изписани „*** за инфекция на пикочните пътища. В изготвената му на 16.03.2017 г.
1
епикриза му били поставени следните диагнози : остра бъбречна недостатъчност, рабдомиолиза, хипернатриемия,
адидоза, дехидратиране, тромбоцитопения, хипокалемия, неуточнена психоза, анемия, доброкачествена простатна
хипертрофия, левкоцитоза. Всичко това се случило, след като бил обвинен от Прокуратурата на Република
България за престъпление, което не е извършил. На 07.11.2017 г. бил екстрадиран **** като с Постановление от
09.11.2017 г. по пр. пр. № 837/10 г. на Районна прокуратура – **** било установено, че спрямо него не може да се
вземе нова мярка „задържане под стража“, тъй като вече е бил задържан от компетентните власти на *** повече
от максимално допустимия по българското законодателство срок. На 23.11.2017 г. бил привлечен в качеството му
на обвиняем за тежко умишлено престъпление и му било предявено разследването. Последвали многократни
пътувания от гр. *** до гр. ****, наел адвокат, който да го защитава, за да докаже, че не е извършил
престъплението, в което е обвинен. На 06.04.2020 г. наказателното производство било прекратено поради липса
на престъпление. В резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение му били нанесени огромни
неимуществени вреди – болки, страдания, унижения, негативни емоции, накърнена чест, достойнство, доброто
име в обществото, лишаване от нормален човешки живот. Пребиваването му в **** затвор за период от 22 месеца
променило не само начина му на живот, но и психиката му. Там се сдобил с болести, страх, параноя, вследствие
на репресиите, извращения и условията на затвора, което дало негативно отражение върху психиката му и
здравето. Вече няма работа в ***, няма семейство. По време на пребиваването му в затвора бил лишен от редица
човешки права и ценности, като правото му на свобода и сигурност, на личен живот и неприкосновеност, на
свободно придвижване в света, на труд, на свободно напускане на пределите на страната ни. За така причинените
му вреди ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 150 000 лева ведно със
законната лихва от 06.04.2020 г. до окончателното му изплащане.
Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
представляван от Главния прокурор Иван Гешев, а по делото - от Б. М., Прокурор при Окръжна прокуратура – гр.
****, оспорва предявения иск, тъй като : не са представени доказателства за влизане в сила на прекратителното
постановление на прокуратурата; описаните в исковата молба неимуществени вреди от задържането на ищеца от
съответните власти в хода на екстрадиционно производство не са в причинна връзка с повдигнатото му
обвинение; наказателното производство е проведено в разумни срокове по смисъла на чл. 22 НПК, както и
твърденият от ищеца период от 2 години и 5 месеца, в който е бил обвиняем, също не е извън разумния срок;
негативните последици посочени в исковата молба – болки и страдания чрез отражение на производството върху
начина на живот на ищеца, социалните му контакти, професията, сами по себе си като факт са недоказани от една
страна, а от друга е недоказана и връзката им с наказателното обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5
НК; евентуално поисканата законна лихва следва да се дължи от датата на влизане в сила на прокурорския акт, а
не от датата на постановяването му; размерът на претендираното обезщетение не съответства на критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД; за да се търси обезщетение в заявения в исковата молба размер следва да се имат
предвид продължителността на воденото производство, която в случая не е голяма, взетата мярката за
неотклонение /след екстрадирането е определена гаранция/, липсата на реална угроза за ефективно наказание
лишаване от свобода с оглед на съдебното минало на ищеца и съдебната практика на съда по този вид дела,
икономическите и жизнени стандарти на живот в страната; поведението на ищеца във връзка с участието му в
деянието, в което е бил обвинен сочи, че той има изключителна вина за настъпването на твърдените от него
вредни последици – самото екстрадиционно производство е образувано в резултат на поведението на ищеца,
който е уведомен за делото и обвинението си, но е отказал доброволно явяване пред българските съдебни органи;
с поведението си ищецът е допринесъл за твърдените от него в исковата молба увреждания, поради което моли
съда да го отхвърли като неоснователен.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това регламентирано в чл. 7, според
което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата
2
и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С исковата молба, по която е образувано делото се претендира присъждане на обезщетение за вреди от
неоснователно повдигнато обвинение, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за възникването му
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки : повдигане на обвинение в извършване
на престъпление от общ характер; прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е
извършено от лицето; вреди; причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото обвинение от
правозащитните органи и вредоносния резултат, като отговорността на държавата е безвиновна.
Не се спори, а и видно от приложените за послужване по делото пр. пр. № 837 по описа на Районна
прокуратура – **** за 2010 г. и д. п. № 63 по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – **** за
2010 г., наблюдавано по посочената прокурорска преписка, а също и от останалите събрани по делото писмени
доказателства :
по молба вх. № 837110/21.01.2010 г. на третото лице Й.В.А. е образувана пр. пр. № 837 по описа на Районна
прокуратура /РП/ – **** за 2010 г., по която с постановление на прокурор при РП – **** от 27.01.2010 г. е
възложено на Началника на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – **** извършване на
предварителна проверка по повод установяване на достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 209 НК;
на 12.04.2010 г. е постановено образуване на досъдебно производство срещу Л.Й. за това, че през периода м.
май 2008 г. до 29.08.2008 г. в **** и ****, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В.А. от гр. ***, с което е причинил
имотна вреда на „Ес Ем Ем“ ЕООД – гр. *** в размер на равностойността на 640 000 щатски долара, като
причинената имотна вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 НК;
с постановление от 12.07.2010 г. наказателното производство по досъдебно производство – дознание № 63
по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – **** за 2010 г. е спряно на основание чл. 244, ал.
1, т. 3 НПК – поради невъзможност Й. да бъде разпитан, тъй като е напуснал пределите на Република България;
с постановление от 05.10.2010 г. е възложено извършване на оперативно-издирвателни мероприятия за
установяване на местонахождението на Й.;
с определение № 899/22.10.2010 г. на Районен съд – **** по чнд № 6747/10 г. постановлението от 12.07.2010
г. на Районна прокуратура – **** за спиране на наказателното производство е отменено и с постановление от
10.11.2010 г. на прокурор при РП – **** е възложено на дознател при Сектор „ИП“ при ОД на МВР – ****
извършване на отделни действия по разследването;
с постановление от 10.01.2011 г. наказателното производство по дознание № 63/10 г. отново е спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 242, ал. 1 и чл. 245, ал. 1 НПК, тъй като разглеждането на делото в
отсъствието на Й. ще затрудни разкриването на обективната истина;
с постановление от 11.05.2011 г. разследването по д. п. № 63/10 г. е възобновено;
с постановление от 18.10.2011 г. д п. № 63/10 г. отново е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 242, ал. 1 и чл. 245, ал. 1 НПК, тъй като разглеждането на делото в отсъствието на Й. ще затрудни
разкриването на обективната истина;
междувременно, след като е установен адресът на Й. в ***, е изготвена международна следствена поръчка за
връчване на призовка за привличането му като обвиняем /листове 98 – 100 от делото/, в която са му били посочени
три дати за явяване в Районна прокуратура – **** – 25.10.2011 г., 25.11.2011 г. и 22.12.2011 г. /Пощенска обратна
разписка лист 100 от делото/;
на 24.10.2011 г. прокурор при Районна прокуратура – **** е постановил да се възобнови производството по
3
д. п. № 63/10 г., както и Л.Й. да се привлече в качеството на обвиняем в случай на редовно призоваване и явяване;
на посочените във връчената му по международната следствена поръчка призовка три дати ищецът не се е
явил в Районна прокуратура – ****, като се е обадил на наблюдаващия прокурор и е заявил, че живее в *** и
няма да се яви /справки листове 101 и 102 от делото/;
с постановление от 29.02.2012 г. производството по д. п. № 63/10 г. е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 242, ал. 1 и чл. 245, ал. 1 НПК, тъй като разглеждането на делото в отсъствието на Й. ще затрудни
разкриването на обективната истина;
с постановление от 18.05.2012 г. наказателното производство по д. п. № 63/10 г. е възобновено;
с постановление от 29.06.2012 г. Й. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, като това постановление е връчено на назначения му с
постановление от същата дата служебно защитник - адвокат С.Х.-К.
на 11.07.2012 г. на основание чл. 23, т. 1, пр. 1 Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест е
отправено Предложение до Главния прокурор на Република България /заверен препис на същото е приложен на
лист 95 от делото/ за изготвяне на искане до Министерство на правосъдието на *** за екстрадиране на Й. от ***;
на 15.12.2015 г. по направено от Република България искане за арест и екстрадиция на *** г. Л.Й. е
арестуван /заверен препис на документ на английски език придружен с превод от английски на български език,
наименуван „Основни сведения“ – листове 11 - 13 от делото/;
на 08.01.2016 г. от Правителството на *** е внесено Искане за екстрадиция на Й. в Окръжен съд – *****
/заверен препис на документ на английски език, придружен с превод от английски на български език, наименуван
„Основни сведения“ – листове 11 - 13 от делото/;
на 29.07.2016 г. Правителството на *** е внесло в съда „Меморандум за екстрадиция на ***“, а на 19.10.2016
г. Й. е подал възражение на искането за екстрадиция, по което правителството е изпратило отговор на 29.10.2016
г., а на 03.11.2016 г. е внесло и допълнение към искането;
на 07.11.2016 г. Й. е подал отговор на искането за екстрадиция, в който е поискал молбата за екстрадицията
му да бъде отхвърлена и след като на 09.11.2016 г. от страна на Правителството е подадено възражение срещу
искането за отхвърляне на молбата за екстрадиция на 10.11.2016 г. е проведено изслушване относно искането за
екстрадиция и на 16.11.2016 г. Правителството е подало допълнение към молбата за екстрадиция /заверен препис
на документ на английски език, придружен с превод от английски на български език, наименуван „Основни
сведения“ – листове 11 - 13 от делото/;
с решение от 09.03.2017 г. на Държавния департамент на *** е допуснато фактическото предаване на Й. на
българските власти, но той е подал жалба срещу него пред Конституционния съд на ***, която е отхвърлена и на
07.11.2017 г. е предаден на българските власти на ГКПП „Аерогара ****“, след което е конвоиран и настанен в
ОС „Изпълнение на наказанията“, Сектор „Арести“ – ****, а с постановление от 09.11.2017 г. е освободен от
Сектор „Арести“ при ОС „Изпълнение на наказанията“ – **** и спрямо него е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 300 лв. /заверен препис на постановлението е приложен на листове 41 и 42 от
делото/;
с друго постановление пак от 09.11.2017 г. на Й. е наложена забрана да напуска пределите на Република
България без разрешение на наблюдаващия прокурор /заверен препис на постановлението е приложен на лист 40
от делото/;
с постановление от 23.11.2017 г. Й. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НПК;
4
на 06.04.2020 г. е издадено постановление, с което е прекратено наказателното производство по д. п. № 63 по
описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – **** за 2010 г., пр. пр. № 837 по описа на Районна
прокуратура – **** за 2010 г. поради това, че престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл.
26, ал. 1 НК, за което е било повдигнато обвинение не е било осъществено от Л.Й., както и е отменена взетата
спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция“, като преписи на това постановление са връчени на Й. на
13.04.2020 г., на пълномощника му на 10.04.2020 г., а също и на третото лице Й.А. в качеството му на съдружник
и представляващ „Ес Ем ЕМ“ ЕООД на 28.04.2020 г., към която дата последното не съществува в правния мир,
тъй като съобразно приетия като доказателство заверен препис на Решение № 146/19.03.2015 г. постановено по
дело по несъстоятелност № 982 по описа на Окръжен съд – ****, ХІХ състав за 2013 г. /лист 107 от делото/ то е
заличено от Търговския регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел.
Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка могат да се направят следните фактически
изводи :
На 23.11.2017 г. на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 Наказателен
кодекс, тъй като за него е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години, т. е. повече от пет
години. С постановление от 06.04.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – **** наказателното
производство срещу ищеца е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 НПК, тъй като
деянието, в което е обвинен не е извършено от него, като преписи на постановлението са връчени както на
лицето, по чиято молба е образувано наказателното производство срещу Й., така и на последния и на
пълномощника му.
Спори се доколко в правната сфера на ищеца е възникнало претендираното право на обезщетение по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвид разпоредбата на чл. 243, ал. 10 Наказателно-процесуален кодекс, предвиждаща
възможността, когато не са били налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 243,
ал. 1, т. 1 НПК и постановлението за прекратяване на наказателното производство не е било обжалвано от
обвиняемия или от пострадалия, или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, то да може
служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура в срок до две години, когато
производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от издаването
на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а също и от главния прокурор в
изключителни случаи и след изтичането на посочените срокове.
Въпреки произтичащото от закона – чл. 243, ал. 10 НПК, правомощие на прокурора от по-горестоящата
прокуратура, съответно на главния прокурор служебно да отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство, когато не са били налице визираните в чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК основания за
прекратяването му, то предвид изричната норма на чл. 243, ал. 4 НПК, изискваща изпращане на преписи от
постановлението за прекратяване на наказателното производство на обвиняемия, на пострадалия или неговите
наследници, или на ощетеното юридическо лице и уреждаща възможност на посочените лица да обжалват
постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа, съдът
приема, че за възникване на материалното право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е необходимо
изчакването на визираните в чл. 243, ал. 10 НПК срокове за служебна отмяна, а е достатъчно постановлението за
прекратяване на наказателното производство да е съобщено на посочените в чл. 243, ал. 4 НПК лица и да е
изтекъл срокът на всяко едно от тях за обжалване - приемането на нещо друго предвид изричната разпоредба на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и липсата на някакви допълнителни изисквания за реализирането на отговорността на
държавата в посочената хипотеза не отговаря на смисъла за закона и на въведената с него обективна отговорност.
Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице първите два елемента от фактическия състав на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ
характер и прекратяване на наказателното производство, тъй като деянието не е извършено от лицето, поради
което следва да се пристъпи към изясняване и на останалите две предпоставки – вредите и причинно-
следствената връзка между незаконно повдигнатото обвинение и описания в исковата молба вредоносен резултат.
5
Според трайната съдебна практика /Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, ГО;
решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ІІІ-то ГО; Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д.
№ 85/2012 г. на ВКС, ІV-то ГО; Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ІІІ-то ГО /
нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца, с оглед
на което може да се претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без същите да бъдат описвани подробно в исковата молба. Доколкото, обаче, в настоящия случай се
претендира обезщетение за вреди, квалифицирани от ищеца в исковата молба като „огромни“, основаващи се на
твърденията, че вследствие на неоснователно повдигнатото му обвинение той е загубил работата си в ***,
семейството си, бил е задържан в продължение на 22 месеца във Федерален затвор в *** за опасни престъпници с
най-строг режим, в отделение за тежки престъпления, където е търпял побой, бил е подложен на издевателства,
обиди и унижение и се е разболял от няколко общи заболявания, то съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в негова тежест е
установяването на същите.
В тази насока по искане на пълномощника му бяха представени и приети като доказателства заверени
преписи на преведени от английски на български език два документа, първият от които наименуван „История и
физикални прегледи“ от 06.03.2017 г., а вторият – Доклади от спешното отделение“ от 01.08.2017 г., видно от
които : на 06.03.2017 г. Й. е доведен от пазачите на „Градски център за задържане“ в Медицински център „****“
за тест за наркотици в урината и неврологична помощ, тъй като изглеждал без желание да сътрудничи, объркан и
агресивен, казвайки неща от рода на : „Не им позволявайте да ме заловят!“, като при извършените му прегледи и
изследвания е установено, че има остро бъбречно увреждане, левкоцитоза, хипокалемия, а на 11.03.2017 г. е
прехвърлен в психиатрично заведение; на 01.08.2017 г. ищецът е доведен от служителите на Градски център за
задържане, тъй като не изпълнявал команди, потупвал други задържани и оскърбявал тях и персонала, при което е
констатирано, че има лека инфекция на пикочните пътища и няма пречка да се лекува с „****“ и да бъде върнат в
Градския център за задържане.
Бе допуснато извършване и на съдебно-медицинска експертиза, според заключението на вещото лице д-р
Я.И. по която : при двата приема на ищеца в Медицински център „****“ не се установява формално отношение
към пациента – направени са множество изследвания и измервания и са отчетени моментни отклонения;
описаните в исковата молба и в издадената от посочения център медицинска документация оплаквания,
определени в исковата молба като „диагнози“, а именно : остра бъбречна недостатъчност, рабдомиолиза,
хипернатриемия, адидоза, дехидратиране, тромбоцитопения, хипокалемия, неуточнена психоза, анемия,
доброкачествена простатна хипертрофия, левкоцитоза, по своето същество не са диагнози, а са белези/симптоми,
те са малки и не увреждащи значимо общото здраве, не са свързани логически и патогенетично и не могат да се
обединят в 1-2 основни диагнози, тъй като нито една не се изпълва с аргументирани факти за обосноваване;
всъщност това са част от нещо и бързото повлияване и трайно отстраняване говори за преходния им характер;
част от тези белези/симптоми са обективно възникнали, но други могат да са резултат от себевладяно поведение
и дори управлявани; същите не са налични към момента на изготвяне на заключението, тъй като тяхното естество
е било временно и лесно повлияно както от лечението, така и поведенчески.
Допусна се извършване и на съдебна психологична експертиза от вещото лице А.Д., според заключението на
която : при проведеното му освидетелстване на 19.05.2021 г. ищецът е споделил пред психолога, че през 2007 –
2008 г. се запознал с втората си съпруга – тогава дипломат в Българското консулство в ****, с която живели до
около 2011 г., когато ищецът подал молба за развод поради несъвместимост на характерите – тя искала да е с
него, а той не, като от тогава и понастоящем няма връзка с друга жена; престоят на Й. в ***нски затвор се
отразява на емоционалното и общото му психическо състояние по неблагоприятен и нежелан начин, дава
отражение в качеството и интензитета на неговото функциониране – професионално, социално, личностно,
емоционално; цялостните последици от случилото се и преживяното принудително са многокомпонентни –
прекратяване на възможността да продължи с професионалната си ангажираност и развитие, с леки задръжки по
отношение установяването на социални контакти, продължителен емоционален дискомфорт, неудовлетвореност,
непримиримост с несправедливостта спрямо него, променена в проявлението си ценностна система със задръжки
в поведението си и проява на самоконтрол по преценка в посока на спонтанност, импулсивност, принудително
ангажиране с трудова дейност, различна по същност и естество от желаното от него, лишен е от възможността да
6
работи силно желана и мечтана но него професия, уронен е неговият престижи и имидж, дълъг период на
изпитване върху себе си на обществена неприемливост и негативна нагласа, поставен в ситуации на
себедоказване, с повишена сензитивност относно обсъждането на болезнената тема; натрупаните във времето
негативни емоции не са отреагирани предвид продължителността на съдебния процес; личността на този
възрастов етап няма как да промени своите специфики, но са променени проявите на особеностите му; няма
данни и не се установява случилото се и преживяното да са се отразили върху качеството на когнитивните
процеси – възприятие, памет, интелект, мислене; понастоящем не се установява тежка житейска дезаптация като
последица от преживяното; променен е начинът на живот и битие, към които се е адаптирал според
възможностите и капацитета на зрялата си личност.
Като свидетел бе разпитана и Ц.С.К. – леля на ищеца, според показанията на която : преди да отиде в ***
Л.мир бил жизнерадостен младеж, имал високи амбиции, мечтаел да постигне много, бил изключително отзивчив
към останалите, имал ценностна система, на която всички в семейството му се възхищавали и се гордеели с него;
след като заминал за *** през 1995 г. се захванал с ремонт на автомобили, прочул се като добър майстор,
започнал да закупува стари автомобили и да ги ремонтира, като постепенно разширил бизнеса си извън границите
на *** и продавал ****; освен да обезпечава родителите си, финансово правел и благотворителни акции за
българи в чужбина, за български училища, помагал и на леля си; по време на задържането му контакти поддържал
със сестра си, която го посещавала в затвора и разказала ужасяващи неща – че е задържан заедно с престъпници
от най-тежките престъпления, убийци, изнасилвачи; след екстрадирането му в България на първата им среща
свидетелката не повярвала на очите си – ищецът бил много променен физически и психически, не бил той; бил
отчужден, от жизнерадостния мъж не било останало нищо – бил отпуснат, брадясал, занемарил се бил външно в
сравнение с последната им среща през 2005 г. – 2006 г.; откакто се е върнал е опитва да бъде силен, тъй като
майка му е много болна; травмите, които са му нанесени са дълбоки и сериозни; нанесени са му непоправими
емоционални вреди; държи се, опитва се да бъде весел, но му коства много и в личен план и в бизнеса; загубил
време, приятели и близки; имиджът му в провинциален град като *** е силно увреден; има приятели, но те са
единици.
Свидетелката К. не е очевидец на условията, при които племенникът й е живял по време на задържането му
от ***нските власти на *** г. до екстрадирането му в Република България на 07.11.2017 г., с оглед на което и
предвид липсата на други доказателства за сочените в исковата молба обстоятелства, че след ареста му Й. е бил
„…изпратен във Федерален затвор за опасни престъпници с най-строгия режим, в отделение за тежки
престъпления. … настанен в килия с други затворници. Всички … осъдени за тежки умишлени престъплени.
Търпял побой, издевателства …, обиди, унижения. … в тясна килия с опасни престъпници, затворници осъдени за
тероризъм.“, освен коментираните по-горе заверени преписи на документи на английски език придружени с
превод на български език, наименувани „История и физикални прегледи“ от 06.03.2017 г. и Доклади от спешното
отделение“ от 01.08.2017 г., видно от които и при двата приема на ищеца в Медицински център „****“ на
06.03.2017 г. и на 01.08.2017 г. същият е бил доведен от пазачите на Градски център за задържане, то на база на
посоченото в тези документи съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, че ищецът е бил „…
задържан заедно с престъпници от най-тежките престъпления, убийци, изнасилвачи“, като приема, че в периода
на задържането той е бил настанен в Градски център за задържане, а горните твърдения за материалната база и
условията на живот в мястото на задържане - за недоказани.
До датата на приключване на съдебното дирене не се ангажираха и доказателства за твърденията на
ищеца, че за времето на задържането му от *** г. до 07.11.2017 г. е търпял побой, издевателства, обиди, унижение
- напротив от посочената в предходния абзац медицинска документация се установява, че по-скоро той е
проявявал агресивно поведение спрямо останалите задържани и персонала на Градския център за задържане. Ето
защо съдът намира и тези твърдения за недоказани.
С оглед на заключението на вещото лице д-р И., че определените като диагнози в исковата молба : остра
бъбречна недостатъчност, рабдомиолиза, хипернатриемия, адидоза, дехидратиране, тромбоцитопения,
хипокалемия, неуточнена психоза, анемия, доброкачествена простатна хипертрофия, левкоцитоза, не съставляват
диагнози, а са били краткотрайни белези/симптоми, част от които обективно възникнали, а други вероятно
7
резултат от себевладяно поведение, дори и управлявани, съдът намира за недоказани и твърденията на ищеца, че в
причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение у него са произтекли и следните общи заболявания :
остра бъбречна недостатъчност, рабдомиолиза, хипернатриемия, адидоза, дехидратиране, тромбоцитопения,
хипокалемия, неуточнена психоза, анемия, доброкачествена простатна хипертрофия, левкоцитоза.
Ищецът не ангажира доказателства и за твърдението си, че вследствие на незаконно повдигнатото му
обвинение няма семейство – в диспут със същото констатира се по-горе в настоящото изложение от заключението
на вещото лице по допуснатата съдебна психологична експертиза, че при извършеното му на 19.05.2021 г.
освидетелстване Й. е заявил пред вещото лице, че е живял със съпругата си от втория брак до около 2011 г.,
когато е подал молба за развод поради несъвместимост на характерите, като от тогава до датата на задържането
му той не е имал контакти с друга жена. Ето защо съдът намира и това твърдение за недоказано.
Не се събраха никакви доказателства в подкрепа и на наведеното в исковата молба твърдение, че към
датата на завеждането й в съда – 11.09.2020 г., ищецът вече няма работа в ***. Да, логично е, че по време на
задържането му той е бил лишен от възможността да упражнява правото си на труд, като реализира доходи от
основания от него бизнес, свързан според показанията на свидетелката К. с продажба и износ на ****, но не се
установява каква е причината след прекратяване на наказателното производство ищецът да е в невъзможност да
продължи да осъществява тази търговска дейност, още повече, че следните две дружества : „РАЙДСЕЙЛИ
БЪЛГАРИЯ“ ООД, регистрирано в Търговския регистър на 26.02.2008 г., в което Й. е съдружник и управител,
имащо за предмет на дейност и покупко-продажбата на леки и товарни автомобили, строителна техника и
транспортно оборудване и „БОМАР ТРЕЙДИНГ ГРУП“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър на
27.08.2008 г., чийто едноличен собственик на капитала и управител е Й. и също имащо за предмет на дейност и
продажбата на леки и товарни автомобили, строителна техника и транспортно оборудване, информация за които
се извлича както от приложената за послужване по настоящото дело пр. пр. № 837/10 г. на Районна прокуратура –
****, в кориците на която се съдържа и д. п. № 63/10 г. на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР –
****, а също и от Търговския регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел, към датата на
приключване на съдебното дирене по делото продължават да съществуват.
В обобщение въз основа на събраните и коментирани в предходното изложение доказателства съдът
приема, че вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение са накърнени едни от основните права на ищеца
като гражданин на Република България – правото му на лична свобода съгласно чл. 30, ал. 1 Конституция на
Република България /КРБ/, правото му на личен живот съгласно чл. 32, ал. 1 КРБ, правото му свободно да избира
своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели съгласно чл.
35, ал. 1 КРБ, правото му на труд съгласно чл. 48, ал. 1 КРБ, в резултат на което в неимуществената му сфера са
настъпили обичайните в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ негативни последици – причинени са му
емоционални и психологически терзания, неудобства и лишения; накърнено е името му; променен е обичайният
му ритъм на живот. Следователно налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата
да поправи тези вреди.
На обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице съгласно чл. 4,
ал. 1 ЗОДОВ, като в последния липсва уредба относно начина на определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, но в § 1 от Заключителните му разпоредби е предвидено, че за неуредените в него въпроси
се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Ето защо и тъй като в случая се касае за вреди от
непозволено увреждане, то при определяне на размера на обезщетението следва да намери субсидиарно
приложение разпоредбата на чл. 52 Закон за задълженията и договорите, съобразно която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според даденото задължително разрешение в т. ІІ от Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. :
„ …Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД … не е абстрактно … То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
8
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. …“
В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ
следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по т. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, а също така и установените в трайната съдебна практика факти и обстоятелства от значение за
определянето на обезщетението, каквито са : тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; отражение на случилото се върху ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо
– цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Пак според съдебната практика като
ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат и общата
икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането; следва да се отчита и
обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент за заплащане на
обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва
да бъде източник на обогатяване; обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на приключилото
срещу него незаконосъобразно наказателно преследване /№ 16 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 396/ 2010 г., ІІІ г. о.;
решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637/ 2011 г., ІІІ г. о.; решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр. д. N 1107 /2012
г., ІV г. о.; решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/ 2012 г., IV г. о.; решение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о.; решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 300/2017 г., IV г. о./
Установи се вече по-горе в настоящото изложение, че : ищецът е обвинен в извършването на тежко
умишлено престъпление, като за нуждите на наказателното производство е изготвено от Република България
искане до Министерство на правосъдието на *** за екстрадиране на Й. от ***, въз основа на което той е арестуван
на *** г. и предаден в Център за задържане - ****, в който е престоял до екстрадирането му в Република България
на 07.11.2017 г., т. е. 22 месеца и 19 дни; от момента на привличането му като обвиняем по д. п. № 63/10 г. по
описа на Отдел „Икономическа полиция“ – **** на 23.11.2017 г. до момента на издаване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство на 06.04.2020 г. са изтекли 2 години, 4 месеца и 14 дни, който
период съдът приема, че е в рамките на разумния доколкото видно от материалите по приложеното д. п. № 63/10
г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ – **** през същия ищецът активно е упражнявал правото си на
защита, като е искал събиране на посочени от него доказателства; за същия времеви отрязък, обаче, на основание
чл. 68, ал. 1 НПК на Й. е било забранено да напуска пределите на Република България; същевременно у него не се
наблюдава промяна в здравословния му статус, като единствено по време на задържането му двукратно у него са
възникнали преодолими здравословни смущения; за периода на задържането му от 22 месеца и 19 дни Й. е бил
лишен от възможността да реализира доходи от упражняваната от него търговска дейност, да общува и да се
придвижва свободно, да извършва благотворителна дейност, за която съобщава свидетелката К.. Или като цяло
неоснователно повдигнатото му обвинение и задържането му са засегнали основни граждански права на ищеца,
което неминуемо е дало негативно отражение върху емоционално-психологическото му състояние, върху начина
и качеството му на живот, върху социалното му функциониране, засегнало е ценностната му система, като
негативните последици от последното посегателство и от това върху емоционално-психологическия статус на Й.
не са отшумели и към датата на приключване на съдебното дирене. Всички тези вреди, обаче, не могат да бъдат
квалифицирани като огромни по мотивите изложени по-горе, а са обичайните за този вид незаконосъобразна
дейност на правозащитните органи.
9
В обобщение налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране
на отговорността на държавата за вреди, като вземайки предвид констатираните в предходния абзац
обстоятелства в съответствие с критерия за справедливост съдът намира, че дължимото обезщетение за
репариране на установените вреди следва да е в размер на 50 000 лева.
Предвид разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ, уреждащи съответно изключване на отговорността
на държавата в случай, че увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, а също и възможност
за намаляване на обезщетението, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, то в рамките на
настоящото производство при определяне на размера на претендираното обезщетение следва да бъдат обсъдени и
наведените от ответника в тази насока възражения, основаващи се на твърденията, че ищецът има изключителна
вина за настъпване на твърдените от него вредни последици, съответно, че той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като самото екстрадиционно производство е образувано в резултата на поведението му
– бил е уведомен за делото и обвинението си, но е отказал доброволно явяване пред българските съдебни органи.
Според даденото в т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.
задължително разяснение при извършване на преценка за наличието на основание за изключване на
отговорността на държавата или за намаляване на обезщетението трябва да се изследва доколко поведението на
пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на
държавния орган и доколко го освобождава от отговорност – ако единствен каузален фактор е поведението на
пострадалия, държавният орган не отговаря, а ако пострадалият само е допринесъл – обезщетение се намалява с
оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Констатира се по-горе в настоящото изложение, че посредством международна следствена поръчка на ищеца
е връчена призовка за привличането му като обвиняем, в която са му били посочени три дати за явяване в Районна
прокуратура – **** – 25.10.2011 г., 25.11.2011 г. и 22.12.2011 г., както и че на същите той не се е явил в Районна
прокуратура – ****, като се е обадил на наблюдаващия прокурор и е заявил, че живее в *** и няма да се яви.
Доказателства за невъзможността за явяването му по настоящото дело не са ангажирани. Същевременно в
кориците на приложените за послужване пр. пр. № 837 по описа на Районна прокуратура – **** за 2010 г. и
наблюдаваното по нея д. п. № 63 по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – **** за 2010 г. се
съдържа справка за пътуванията му за периода 01.01.2000 т. – 22.06.2010 г. /том 2, лист 73 от д. п. № 63 от 2010 г./,
видно от която : на 02.01.2003 г. той е влязъл на ГКПП Аерогара *** и е излязъл на 23.01.2003 г.; на 30.12.2004 г.
той е влязъл на ГКПП Аерогара *** и е излязъл на 12.01.2005 г.; на 29.05.2007 г. той е влязъл на ГКПП Аерогара
*** и е излязъл на 05.06.2007 г.; на 22.07.2007 г. той е влязъл на ГКПП Аерогара *** и е излязъл на 26.07.2007 г.;
на 16.02.2008 г. той е влязъл на ГКПП Аерогара *** и е излязъл на 24.02.2008 г.; на 17.05.2008 г. той е влязъл на
ГКПП Аерогара *** и е излязъл на 23.05.2008 г.; на 14.08.2008 г. той е влязъл на ГКПП Аерогара *** и е излязъл
на 17.08.2008 г.; на 21.09.2008 г. той е влязъл на ГКПП Аерогара *** и е излязъл на 28.09.2008 г. Или от нея се
установява, че през 2007 г. ищецът два пъти се е връщал в България, а през 2008 г. – 4 пъти, въз основа на които
обстоятелства може да се направят и фактическите изводи, че пътуване до България за него не е било проблем,
поради което неявяването му пред българските съдебни власти на посочените във връчената му призовка три дати
за периода 25.09.2011 г. – 22.12.2011 г. е съвсем тенденциозно и за него не е налице уважителна причина. В
подкрепа на този извод е и поведението на ищеца, документирано в приетия като доказателство документ на
английски език, наименуван „История и физикални прегледи“, в който е цитирано следното негово изявление
пред медицинските органи : „Не им позволявайте да ме заловят.“
Именно поради неявяването на Й. доброволно пред органите на съдебната власт е била започната и
процедура по екстрадирането му от *** в Република България, във връзка с която на 18.12.2015 г. е бил арестуван
и предаден в Градски център за задържане - ****. Установи се още от представените с исковата молба и приети
като доказателства заверен препис на документ на английски съпроводен с превод на български език, наименуван
: „Основни сведения“, а също и оригинала на Постановление от 09.11.2017 г. по пр. пр. № 837/10 г. по описа на
РП – ****, че след арестуването му Й. е подал възражение срещу искането за екстрадиция, разглеждането на
което, в това число и на подадената от ищеца жалба срещу решението за допускане на екстрадирането му пред
Конституционния съд на ***, е отнело 22 месеца и 19 дни, който период съвпада с този на задържането му.
10
Следователно причините както за арестуването му на 18.12.2015 г., така и за задържането му за посочения период
в Градски център за задържане – **** се коренят в поведението на самия ищец – в случай, че той доброволно се
бе явил пред органите на съдебната власт не би се стигнало нито да арестуването му, а ако не бе възразил срещу
искането за екстрадирането му, той нямаше да бъде задържан за времето от 18.12.2015 г. до 07.11.2017 г., когато е
предаден на българските власти. Доколкото, обаче, непосредствено след екстрадирането му на 23.11.2017 г., Й. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал.
1 НК, а впоследствие след повече от две години наказателното производство срещу него е прекратено поради
необоснованост на валидно повдигнатото и предявено му обвинение, то няма как да се приеме, че произтеклите в
правната му сфера неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка само с неговото поведение. Те са и
резултат от незаконосъобразната дейност на правозащитните органи, като предвид обстоятелството, че времето
на задържане на ищеца и времето, през което той е участвал в наказателното производство са почти равни съдът
намира, че за увреждането си Й. е допринесъл на половина, поради което и предвид гореизложеното предявеният
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде уважен до размера на сумата от 25000 лв., като за
разликата до 150 000 лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
И тъй като се касае за вреди от непозволено увреждане, в който случай съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложим
субсидиарно при уреждане на процесното правоотношение на основание § 1 от Заключителните разпоредби на
ЗОДОВ, длъжникът изпада в забава без покана, то върху обезщетението следва да бъде присъдена и законната
лихва от деня на забавата. Същият според настоящия състав с оглед на : разяснението направено в т. 4 от ТР №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, че при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване
на наказателното производство; разпоредбата на чл. 243, ал. 10 Наказателно-процесуален кодекс, уреждаща
правомощия на прокурор от по-горестоящата прокуратура, а също и на главния прокурор в изключителни случаи
безсрочно за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, когато не са били
налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, поради което то не
влиза в сила, а също и разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК, изискваща изпращане на преписи от постановлението
за прекратяване на наказателното производство на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на
ощетеното юридическо лице, съвпада с този на изчерпване на възможностите за обжалване на прокурорския акт
за прекратяване на наказателното производство. Поради това, че в настоящия случай няма данни постановлението
за прекратяване на наказателното производство да е обжалвано, а най-късната дата, на която то е връчено на
посочените в чл. 234, ал. 4 НПК лица, е 28.04.2020 г., то срокът за обжалването му е изтекъл на 05.05.2020 г.
Следователно на 06.05.2020 г. ответникът е изпаднал в забава и от този ден върху присъденото обезщетение
следва да се присъди и законната лихва.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати : на ищеца сумата от
10 лева разноски за заплатена по производството държавна такса, а в полза на Окръжен съд – **** сумата от 634
лева бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебно-медицинска и съдебна психологическа експертизи.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
755.15 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск /4530 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение х 16.67%/.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. ***, бул. „Витоша“ № 2,
представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, да заплати на Л. М. Й. с ЕГН **********, от гр. ***, ж. к.
"****" № ** *** **, сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ като обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон
за отговорността на държавата и общините за вреди за неимуществени вреди, произтекли от неоснователно
11
повдигнатото му обвинение по д. п. № 63 по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – **** за
2010 г., наблюдавано по пр. пр. № 837 по описа на Районна прокуратура – **** за 2010 г. за това, че през периода
от месец май 2008 г. до 29.08.2008 г. в градовете **** и *** при условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В.А., с което е
причинил имотна вреда на „Ес Ем Ем“ ЕООД в размер на левовата равностойност на 640 000 щатски долара, като
причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал.
1 НК, ведно със законната лихва от 06.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния
предявен размер от 150 000 лв. – отхвърля предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. ***, бул. „Витоша“ № 2,
представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, да заплати на Л. М. Й. с ЕГН **********, от гр. ***, ж. к.
"****" № ** *** ** : сумата от 10 лв. разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 755.15
лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. ***, бул. „Витоша“ № 2,
представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, да заплати в полза на Окръжен съд –Пловдив сумата от 634
лева бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебно-медицинска и съдебна психологическа експертизи.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
Съдия при Окръжен съд –
_______________________
Пловдив:
12