Р Е
Ш Е Н
И Е № .......
гр.К., 10.08.2016 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря........................................Х.К.……....................като
разгледа докладваното от съдията........................................гр.д.№239 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че е
сключен с ответника договор при общи условия по смисъла на чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВиКУ/. По
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗРВиКУ дружеството е оператор, а ответникът
„потребител на ВиК услуги“ по смисъла на пар.1, ал.1, т.2 от ЗРВиКУ и клиент на
дружеството. Договорът впоследствие бил прекратен и ответницата официално не
ползвала услугите на дружеството. След извършена проверка на обекта, собственост
на ответника в гр.К. на ул.“С.“ 7 било констатирано, че макар услугата към
абоната да е прекъсната с протокол №6150/20.12.2011 г. с показание 235 кубични
метра, в момента на проверката водоподаването било възстановено посредством два
редуктора и гъвкава връзка. Вследствие на това се установило, че се ползва
вода, която не се отчита и заплаща като връзката е незаконна. За така описаната
проверка на основание чл.37, ал.1 вр. чл.35, ал.6 от Наредба №4/2004 г. на МРРБ
за условията и реда за присъединяване
на потребителите и
за ползване на
водоснабдителните и канализационни
система бил съставен
протокол за констатирано нарушение №38/24.02.2014 г. Въз
основа на така описания протокол се констатирали вреди на дружеството за една
година в размер на *** лв. като изчисленията били детайлно описани в него. След
повторна проверка на 17.07.2014 г. в същия имот било установено, че
водоснабдяването е възстановено след прекъсване на абоната с протокол
№1132/24.02.2014 г. като била скъсана пломбата на тапата. За описаното
констатирано нарушение били причинени вреди на дружеството за 4 месечен срок в
размер на ***лв. като изчисленията били детайлно описани в него. За така
описаните вреди на ответника изпратили покана за доброволно изпълнение за общия
размер от двете констатирани нарушения в размер на *** лв. Въпреки това
ответникът не е заплатил гореописаните суми.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение поискали снабдяване
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми на основание
чл. 410 от ГПК. Впоследствие по делото постъпило възражение от длъжника, с
което твърдяла, че не дължи претендираните суми. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което на основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК да признае за
установено, че има вземане спрямо ответника М.Ц. Д. за сумата от *** лв.
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендира
съдебни разноски.
В отговора на исковата молба,
депозиран в срока по чл.131 от ГПК ответницата оспорва иска. Счита претенцията
за недопустима, тъй като по реда на чл.410 от ГПК било заявено като парично
задължение сумата от ***лв. главница и *** лв. съдебни и деловодни разноски, а
в едномесечния срок по реда на чл.415 от ГПК, с депозирана искова молба се
претендирали ***лв. Искът бил неоснователен, защото притежавала платежни
документа за всички дължими плащания към „ВИК“ ЕООД гр.Стара Загора. Счита, че
в посочения като основание протокол №38/24.02.2014г. е отбелязано друго лице за
нарушител и не било възможно да бъде предявено това вземане към нея.
Съставителят на този констативен протокол и посочените свидетели не били същите
с имената на друга посочени по долу свидетели. Извършеното пресмятане от ***лв.
и претендираната сума от ***лв. не си кореспондирали. Прави възражение за
изтекла погасителна давност относно претендираните суми. Моли съда да отхвърли
исковата претенция като неоснователна. Претендира съдебни разноски за вещо
лице.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното ч.гр.д.№2981/2015
г. по описа на Районен съд- К. се установява, че по подадено заявление е
издадена заповед №2020/01.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Ц. Д. да заплати на кредитора
„В.и К.” ЕООД *** сумата *** лв. главница и законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2015г. до изплащане на вземането, както и ***лв. разноски по
делото, от които: ***лв. държавна такса и ***лв. адвокатско възнаграждение като
вземането на кредитора произтича от причинени вреди поради незаконосъобразни
действия, констатирани с протоколи за констатирано нарушение. Заповедта е
връчена на длъжника лично на 07.12.2015 г. и на 14.12.2015 г. е подадено възражение вх.№13990 в
деловодството на съда. С разпореждане от 14.12.2015 г., връчено на заявителя на
08.01.2016 г., съдът е указал правата му по чл.415, ал.1 от ГПК и на 08.02.2016
г. е предявен иска по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.
По делото е представено заверено
копие на протокол за констатирано нарушение №38/24.02.2014 г., от който е
видно, че 24.02.2014 г. при извършена проверка от Н.И.Н.- спец.контрольор, в
присъствието на свидетелите И.П.М.-спец.контрольор и К.П.М.- спец.приходи и
тримата служители на „ВиК“ ЕООД-гр.С.З.,
на имот, находящ се в гр.К., на ул.“С.“ №7 собственост на М.Ц.Д., е установено, че абонатът е прекъснат с
протокол №6150/20.12.2011 г. с показания 0235 куб.м., но водоподаването е
възстановено посредством незаконна връзка- два редуктора и гъвкава връзка
½, ползва се вода, която не се отчита и заплаща, съставен е протокола за
констатирано нарушение, на парт.30147 и е отразена /изчислена/ вредата за една
година назад в размер на *** лв. Съгласно протокола проверката е извършена в
присъствието на И.С.Д.-съпруг и е подписан от тримата служители /съставител и
двамата свидетели/ на „ВиК“, от И.С.Д.-съпруг срещу реквизита „нарушител“ и от
други двама свидетели: В.Ж. и В.А.. Видно от заверено копие на протокол за
констатирано нарушение №4603/15.07.2014 г., комисия в състав: К.П.М. СКП, Д.П.Е.
СКП и Велко Андонов Желязков СКП- служители на ищцовото дружество, извършила
проверка на водомерния възел и начина на ползване на питейна вода в имота,
находящ се в гр.К., на ул.“С.“ №7, в присъствието на М.Ц.Д., с партида 30147,
при която е установено, че „абонатът е прекъснат на 24.02.2014 г. и в момента
на проверката пломбата на тапата е скъсана, тапата се развива на ръка, има мека
връзка, която е закачена на коляното след водомера, която връзка е незаконна, а
водата не се отчита и не се заплаща“. Протоколът е съставен на М.Ц.Д., подписан
е от нея и от членовете на комисията. Съгласно заверено копие на протокол за
констатирано нарушение №33/17.07.2014 г., при извършена на 17.07.2014 г. от С.Р.С.-спец
приходи при „ВиК“ ЕООД-гр.С.З., в присъствието на свидетелите Д.П.Е. и К.П.М.,
проверка на имот, находящ се в гр.К., на ул.“С.“ №7 парт.30147 на М.Ц.Д., е
констатирано „възстановено водоподаване след прекъсване на абоната посредством
скъсана пломба на тапата и закачена мека връзка“, и е отразена/изчислена/ вредата
за четири месеца назад, в размер на *** лв. Проверката е извършена в
присъствието на М.Д., а протоколът е подписан от тримата служители /съставител
и двамата свидетели/ на „ВиК“, от М.Д. като нарушител и от свидетел Р.Ж..
Протоколи са подписани без възражения от ответницата и И.С.Д.-съпруг и не са
оспорени от ответницата както досежно положените в тях подписи, така и че
проверките са извършени на посочените в протоколите дати и констатациите в тях.
От представената от ответницата опис на
партида 030147 от 06.04.2016 г. на ВиК ЕООД, за адрес гр.К., ул.“С.“ №7 с
титуляр М.Ц.Д. е видно, че в периода 11.03.2011 г.-23.02.2015 г. няма отчетени
показания и плащания за доставена питейна вода. Представена е фактура
№**********/23.02.2015 г. с фискален бон, от които е видно, че ответницата е
платила сумата *** лв. с посчено
основание „подмяна с отремонтиран водомер до 5 куб.м.“ Представена е квитанция
№**********/19.02.2015 г. с фискален бон от 19.02.2015 г. за платени *** лв. с
основание „лихва *** лв.“ и с фискален бон от 19.02.2015 г. за платена сума ***
лв. с основание „вода, съд.разноски *** лв.“.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните,
което съдът възприема. Съгласно заключението за периода м.02.2014 г.-м.02.2016
г. вкл. са издавани текущи квитанции за доставена питейна вода и канализационни
услуги, които са заплащани своевременно. Задължението, което фигурира в
счетоводството на ВиК ЕООД е: за сумата *** лв. по протокол за констатирано
нарушение №38/24.02.2014 г. и *** лв. по протокол за констатирано нарушение
№33/17.07.2014 г., осчетоводени по сметка 709- други приходи.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Ответницата е била ползвател на ВиК услугите на ищеца, от което следва,
че страните са били в договорни отношения произтичащи от договор при публично
известни общи условия по смисъла на чл.16 от ЗЗД
за предоставяне на ВиК услуги и по силата на който
ищцовото дружество се е задължило да доставя питейна и отвежда канална вода до
и от имота на ответницата-потребител в гр.К., на ул.“С.“ №7, за който е открита
партида №030147, а потребителят се е задължила
с оглед чл.6 от Общите условия: да ползват ВиК
услугите само чрез законно изградени и присъединени към водоснабдителната и
канализационната системи отклонения, да съхранява целостта на пломбите на
водомерите и на пломбите на холендерите към тях, да заплаща предоставените ВиК
услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР въз основа на
измереното количество потребена вода и др. Редът
за присъединяване към ВиК системи е уреден в Наредба №4/2004г. Всяко В.към
водоснабдителната мрежа и ползването й не по установения ред е незаконно.
Задълженията на потребителя са посочени
в чл.43, ал.2 от Наредбата, като ползването на питейна вода в нарушение
на императивните изисквания на общо основание е противоправно деяние.
Ищецът основава претенцията си към ответницата абонат на основание чл.37 от
Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съставените протоколи за констатирано нарушение №38/24.02.2014
г. и №33/17.07.2014 г., с които е установено незаконно
присъединяване към мрежата на ВиК на имота на ответницата чрез
незаконна връзка, скъсана пломба на тапата и закачена мека връзка, закачена на
коляното след водомера, в резултат на което потребеното количество не се
отчита. Протоколите са съставени по предвидения в чл.37, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., ред и са подписани ответницата и
съпруга й без възражения. Протоколът
за констатирано нарушение не е акт за установяване на административно нарушение по смисъла на
ЗАНН, тъй като не е издаден от кръга на лицата по чл.37, ал.1 от ЗАНН, а
деянието, чието извършване е било установено, не представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН поради това, че не е посочено в изброените
в чл.200 от Закона за водите административни нарушения, които се наказват по
този закон. Отговорността на ответницата произтича от
неизпълнение на задължението по чл.6, т.3 и т.6 от Общите условия, действали до
м.09.2014 г. За неизпълнение на това задължение е предвидена отговорността по
чл.49 от Общите условия и чл.37 от Наредба №№4/14.09.2004 г. т.е. за
консумиране или създаване на условия за консумиране на вода извън нормативно
установения ред и без това да се отчита или заплаща. За да се ангажира тази
отговорност, не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване
целостта на пломбата и физическото въздействие върху водомера и че това е
именно потребителят или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви
обстоятелства е извършено нарушението. Отговорността възниква за потребителя
при извършена констатация за извършено нарушение. Последното произтича от
спецификата на услугата и нейната организация, което от своя страна е
обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за
изправността на съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода.
Нарушението следва да е извършено виновно. Относими са и двете форми на вина /умисъл
или небрежност/ като вината се предполага до доказване на противното. Принципът
за презумиране на вината е общ както за деликтната, така и за договорната
отговорност/. С оглед на това в тежест на потребителя е да установи, че
въздействието върху пломбите или водомера е настъпило в резултат на обективни
причини като последното не го освобождава от задължението да уведоми
своевременно ВиК оператора за установените повреди и неизправности /чл.6, т.7
от ОУ/. Незаконното
присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде
осъществено, както от лице, което е в договорни отношения с водоснабдителното
дружество т.е. потребител, така и от лице, което не е обвързано от договор. Във
всеки случай на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи се дължи обезщетение за ползваната
вода и канал без измервателен уред /решение №320/14.07.2011г. по
гр.д.№231/2010г. на ВКС, IV т.о., решение
№124/09.04.2015 г. по гр.д.№4703/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение №4/04.06.2014 г. по гр. д. №3756/2013 г.,
на ВКС, III г. о., постановени по чл.290 от ГПК/. Съгласно чл.37 от
Наредба №4/14.09.2004
г, касаеща реда за отчитане на доставяните от
оператора „ВиК“ ЕООД услуги, при установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи, съответните отклонения се прекъсват,
а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по
реда на чл.35, ал.6 от наредбата за
едногодишен период. В настоящия случай претендираното обезщетение за
причинените от незаконното присъединяване вреди при първоначално установено
незаконно присъединяване е за една година, в размер на *** лв. с ДДС,
неоспорен, а обезщетението, за установеното с
протокол №33/17.07.2014 г. нарушение е за четири месеца, в размер на ***
лв. с ДДС, неоспорен. Ответницата не доказа, че е платила претендираното
обезщетение в общ размер *** лв. с ДДС /*** лв. +*** лв./, поради което искът е основателен.
Възражението
за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане е неоснователно. Вземанията за обезщетения за вреди от
неизпълнен договор се погасяват с кратка тригодишна давност- арг.чл.111, б.“б“
от ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо / чл.114, ал.1 от ЗЗД/. В настоящия случай незаконното
присъединяване е установено на 24.02.2014 г. и 17.07.2014 г. с констативни
протоколи №38/24.02.2014 г. и №33/17.07.2014 г. и с покана изх.№01-1018/17.08.2015
г. ищецът е поканил ответницата да изплати задължението от *** лв., а искът за установяване съществуването на вземанията с оглед
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен на 30.11.2015 г., на
която дата е подадено заявлението по чл.410 от ГПК. Предвид това претендираното
вземане в общ размер *** лв. не е погасено по
давност тъй като три годишния давностен срок не е изтекъл към 30.11.2015 г.
Предявеният иск следва да бъде уважен.
Ищецът претендира заплащане на направените в настоящото производство разноски в размер на *** лв., от които: *** лв. адвокатско възнаграждение и *** лв. държавна такса, съгласно списък по чл.80 от ГПК. В с.з. ответникът чрез пълномощника си е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата визира правото на адвоката на възнаграждение за своя труд, размерът на което се определя в договор между него и клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид правна помощ. Приложима относно размера на адвокатското възнаграждение е разпоредба на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от договора за правна помощ и съдействие от 05.01.2016 г. договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на *** лв. Ако договореното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА /арг.чл.78, ал.5 от ГПК/. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение №6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Съдът е сезиран с установителен иск, с интерес *** лв. - съгл. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, възнаграждението е в размер на *** лв. Заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е под минималния размер по наредбата, поради което възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил *** лв. разноски. Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца *** лв. разноски в заповедното производство и *** лв. разноски в настоящото производство.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на М.Ц. Д., с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „В.и К.“ ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за сумата *** лв. произтичаща
от незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи на
ВиК, установено с протокол за констатирано нарушение №38/24.02.2014 г. и
протокол за констатирано нарушение №33/17.07.2014
г. и законната лихва от 30.11.2015г. до изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2981/2015 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА М.Ц. Д., с ЕГН-**********
*** да заплати на „Водоснабдяване и К.“ ЕООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените *** лв. разноски в настоящото исково производство и *** лв. разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2981/2015 г. по описа на РС-К. за сведение.
Районен съдия: