РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. гр. Хасково, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640101323 по описа за 2022 година
Предявен е от Ж. К. П. с ЕГН:********** от гр.**************, със
съдебен адрес гр.**************, адв.Р. М., против ЗАД „ОЗК –
Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.„Света София” №7, ет.5, представляван от
изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., иск с правно основание чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищцата твърди, че на 12.06.2021 г. в гр. Хасково, около 12:30 часа,
движейки се по път Х-60, на ул. „Веспрем“, до бл. 17, ж.к. „Орфей“, водачът
на л.а. „****** ********“ с peг. № ******** Р. Т. Т., се отклонил вдясно по
посока на движението си, при което я ударил с предна дясна част на
автомобила, вследствие на което ПТП й били причинени телесни увреждания.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 44/2021 г., а на виновния водач Р. Т. бил съставен АУАН №
793007/12.06.2021 г. След злополуката на мястото пристигнал екип на ЦСМП,
който оказал първа помощ на ищцата и същата била транспортирана в СО на
„МБАЛ – Хасково“ АД с оплаквания за силни болки в тялото, където било
установено, че била получила охлузване под колената, охлузване в лактите, в
областта на подбедрицата. Твърди се още, че вследствие на процесното ПТП
настъпили и сериозни промени в емоционалното състояние на ищцата,
същата станала тревожна и напрегната, не можела да спи нощем /имала
накъсан сън, с кошмари/, страхувала се да излиза навън, да пресича улици,
непрекъснато се чувствала нащрек, не можела да се концентрира, била
1
плачлива и с колебания в настроението. На 28.06.2021 г . тя била приета
отново за преглед с оплаквания за силна тревожност и стрес вследствие на
инцидента, на който се установило наличието на емоционална лабилност и
лека форма на хипобулия, за което й била предписана терапия с тритико.
Поддържа се, че процесният инцидент причинил на ищцата внезапно
увреждане на здравето. Физическите увреждания в областта на краката и
ръцете й създавали особен дискомфорт, като изпитвала трудности при
изкачване на стълби, при вдигане на тежко, при извършване на елементарни
битови дейности. Трудно заспивала нощем, поради физическата болка, която
изпитвала и от това, че непрестанно се връщала към спомена за събитието.
Оплаквала се от бързо умаляване и схващане в краката и ръцете. Изпитвала
трудности при изпълнение на ежедневните си дейности - да се облича, да се
храни, да пазарува. Ищцата отказвала да излиза, силно ограничила
социалните си контакти и не искала да общува с други хора извън най-
близките си. Страхувала се от автомобили, страхувала се да излиза навън и да
се разхожда. Изпитвала безпокойство и тревожност, особено когато оставала
сама. Често плачела, опасявала се, че всичко ще се случи отново. Рядко се
хранела, ядосвала се бързо и била раздразнителна.
Твърди се още, че виновният за ПТП водач попадал в кръга на лицата,
чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД по застрахователна полица № BG
23/121000451033, валидна до 09.08.2021 г. В изпълнение на разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 от КЗ, от името на ищцата до ответника била отправена молба-
претенция с вх. № 99-14191/07.09.2021 г. с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение, като с писмо изх. № 99-
15286/28.10.2021 г. тя била уведомена, че от застрахователно-експертната
комисия на ответника било определено обезщетение в размер на 500 лева.
Така определеното обезщетение ищцата считала за крайно недостатъчно с
оглед на претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, което пораждало
правният й интерес на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от предявяването на
настоящата искова претенция.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 12.06.2021 г. в град Хасково, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2021 г. – датата на
уведомяване на ответника за настъпилото произшествие, до окончателното
им изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът счита предявените искове за неоснователни, недоказани и
завишени по размер. Признава наличието на застрахователно
правоотношение по повод застраховка „ГО“ между него и собственика на л.а.
„****** ********“ рег. № ******* към момента на процесния инцидент.
Оспорва факта на настъпване на процесното ПТП на посочената дата между
2
посочените участници, твърдения механизъм на настъпване на вредоносното
събитие, както и че в резултат на процесното ПТП били възникнали
описаните в исковата молба като вид и характер увреждания на ищцата и че
вследствие на същото тя претърпяла неимуществени вреди. Твърди, че било
налице случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК, а в условията на
евентуалност, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, която в качеството си на пешеходец се движила в
нарушение на правилата на движение и не на предназначените за
придвижване на пешеходци места. Също така навежда твърдения, че поради
напредналата си възраст, ищцата страдала от множество придружаващи
заболявания, водещи до възможност за загуба на равновесие, което било и
основната причина за настъпване на инцидента, които заболявания
спомогнали и за получаване на процесните травми и твърдения в исковата
молба дълъг период на възстановяване. Ответникът счита претендирания
размер на обезщетението за неоснователно завишен и в прекомерен размер,
предявен в противоречие с принципа за справедливост, поради което същият
следвало да бъде съобразен с реално претърпените от пострадалата
неимуществени вреди, както и с наличието на съпричиняване от нейна страна.
Оспорва претенцията за присъждане на лихва върху главницата, както и
началния момент на нейното начисляване.
Предвид изложеното се иска предявения иск да бъде отхвърлен и да се
присъдят на ответника направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното :
На 12.06.2021г. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в който е описано, че управлявания от Р. Т. Т. лек автомобил се
отклонява в дясно по посока на движението, вследствие на което с предна
дясна част на МПС-то удря пешеходката Ж. К. П. и реализира ПТП. Още
същия ден пострадалата е прегледана в спешно отделение, което се
установява от приложения с исковата молба лист за преглед. Видно от
представения амбулаторен лист, издаден на 28.06.2021г., на ищцата е
изследван психичния статус, като е поставена диагноза „Разстройство в
адаптацията“ и е предписано съответно лечение. Представено е и експертно
решение на ТЕЛК за общи заболявания-Хасково от 01.11.2012г., в което е
отразено, че ищцата е освидетелствана и й е определен 76% ст. на увреждане,
с водеща диагноза „Коксартроза“.
При извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към 12.06.2021г. за МПС с ДКН ******* е констатирано
наличие на активна такава със застраховател ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с
начало 09.02.2021г. и крайна дата на покритие 08.02.2022г. На 07.09.2021г.
ищцата подава молба до застрахователя за изплащане на обезщетение по
застраховката „Гражданска отговорност“ в размер на 8000лв. за претърпените
неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, вследствие на
ПТП, настъпило на 12.06.2021г. С писмо от 28.10.2021г. ответното дружество
отговаря на ищцата, че застрахователно-експертната комисия определя
обезщетение в размер на 500лв. при съгласие от нейна страна за сключване на
3
споразумение.
На водача на лекия автомобил Р. Т. Т. е съставен акт за установяване на
административно нарушение и издадено наказателно постановление за
извършените нарушения на ЗДвП, като са му наложени глоби и лишаване от
право да управлява МПС за един месец. Наказателното постановление е
влязло в законна сила на 14.07.2021г.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. А. Н. се установява,
че на 12.06.2021г. връщайки се след пазар към входа на блока срещнала
ищцата, която била нейна съседка, на тротоара пред стоматологичния
кабинет. Докато двете разговаряли на тротоара ги връхлетял лекия
автомобил. Св.Н. била от вътрешната страна, а ищцата стояла встрани, но
също била на тротоара. Свидетелката се опитала с една ръка да задържи
ищцата, но тя била по-тежка от нея и паднала на коляно. Твърди, че се
развикали към шофьора да спре, но той си подминал. Свидетелката твърди, че
шофьорът продължил без да намали или спре. Ищцата имала рани на крака и
на ръката.
В своите показания свидетелят А. П. П., която е дъщеря на ищцата,
твърди, че инцидента се е случил в събота. Отивайки да види майка си св.П. я
видяла на отстрани на блока, подпряна на стената и до нея спряна полицейска
кола. След това дошла линейката и свидетелката се качила заедно с ищцата,
за да я придружи до болницата. След това отишли до КАТ и там вече бил
шофьора на автомобила. След като се прибрали след инцидента ищцата дълго
време не искала да излиза от дома си и в продължение на две седмици дъщеря
й ходила да й пазарува и да й носи храна и други необходими неща. Твърди,
че се наложило да потърси специализирана помощ. Ищцата посетила
психиатър и й били предписани хапчета за успокоение, защото се оказало, че
не може да спи вечер. Когато започнала да излиза, дълго време заобикаляла
през другите входове и не искала да се връща на мястото на инцидента, била
много изплашена. Около три седмици отнело на ищцата да се възстанови от
тези физически и психически страдания. Свидетелката твърди, че известно
време преди инцидента сменили тазобедрената става на майка й, тъй като
имала износване и затова ходела с бастун. Вече било минало време от тогава
и тя си ходела и водела пълноценен живот. Имала също така намалено зрение
и затова носела очила, но свидетелката не знаела какъв е диоптърът й.
В своите показания свидетелят Р. Т. Т. заявява, че нямал спомен да е
бутнал ищцата, но за този ден си спомня, че ходил до Веспрем, пазарувал,
качил се на колата и тръгнал, но друга кола му препречила пътя и той дал
малко в дясно и после му казали, че бутнал тази жена. Твърди, че ако имал
спомен да я е бутнал, щял да спре на място. После го лишили от
правоуправление. Твърди, че не се е качвал на тротоара, а бил на пътното
платно, а двете жени стояли на тротоара, който бил 50см.
По искане на страните съдът назначи и изслуша по делото съдебна
автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, чиито
заключения приема като компетентно и обективно дадени.
В заключението на автотехническата експертиза се описва механизма на
4
станалото ПТП на 12.06.2021г. Според експертизата, МПС-то се е движило
със скорост 35-40км/ч непосредствено преди произшествието и в момента на
удара с пешеходеца, като автомобила се е движил в посока север – юг.
Експертизата сочи, че ударът между лекия автомобил и пешеходеца е
настъпил върху десния тротоар – по широчина и на малко разстояние преди
южния му край – по дължина на пътното платно. Вещото лице не е
констатирало деформации по лекия автомобил, причинени в резултат на удара
в пешеходеца. Процесното ПТП настъпило през светлата част на
денонощието. При извършения оглед вещото лице не констатира стационарни
обекти, ограничаващи видимостта на водача на процесния автомобил към
позициите на пешеходеца в зоната на произшествието, при всички възможни
навлизания на автомобила в участъка на ПТП, при преминаване през
предходното кръстовище – със завой наляво, завой надясно или със запазване
посоката на движение. Според вещото лице, при конкретната пътна
обстановка водачът на автомобила е имал техническа възможност да
възприеме пешеходеца, да наблюдава поведението му и да предотврати
настъпването на произшествието, като не създаде предпоставки за
възникването му.
В заключението на съдебномедицинската експертиза се сочи, че са
причинени охлузвания в областта на лактите и коленете, които са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Според
съдебния лекар, се касае за повърхностна травма със слаба интензивност и
тежест на протичане. Експертизата сочи, че ищцата не е провеждала лечение
на травмите и рехабилитация. Според вещото лице, ищцата е изпитвала
умерено силни болки непосредствено след инцидента, които постепенно са
загубили своята интензивност. Оплакванията са отзвучали в рамките на един
месец със заздравяване на охлузените повърхности. Към момента
експертизата сочи, че не са налице последици за здравето на ищцата,
свързани с охлузванията от процесното ПТП. Здравословното състояние на
ищцата в момента се определяло от хронични дегенеративни заболявания на
опорно двигателния апарат и нямало нищо общо с охлузванията от
процесното ПТП. Охлузванията на коленете и лактите са в пряка причинна
връзка с ПТП-то от 12.06.2021г. Според вещото лице, възможно е
охлузванията по коленете и лактите да се получат и при самостоятелно
падане от височината на собствения ръст, включително и след спъване. В
депозираното по делото заключение на назначената съдебномедицинска
експертиза се изброяват подробно хроничните дегенеративни заболявания на
опорно двигателния апарат, от които ищцата страда от преди настъпване на
процесното ПТП. По повод на тези заболявания вещото лице сочи, че ищцата
е имала затруднение в походката и придвижването, поради което към
момента на ПТП-то е ползвала помощно средство – бастун. Според вещото
лице, възможно е падането да се дължи на блъскане от автомобил по начина и
при обстоятелствата, описани от ищцата. Вещото лице сочи в допълнително
депозираното експертно заключение, че при ищцата са налице повърхностни
травми на кожата под формата на охлузвания, а описаните й заболявания,
състояния и изменения от дегенеративен характер нямат отношение към
5
възстановяването от тези охлузвания.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи досежно допустимостта и основателността на
предявения иск :
Съгласно разпоредбите на КЗ, установяващи като абсолютна
положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател отправянето първо
към застрахователя на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380
от КЗ. Само в случай, че застрахователят не плати в срока по чл.496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение, или пострадалият не е съгласен с размера на
заплатеното може да предяви претенцията си пред съда. В настоящия случай
по несъмнен начин се установи, че ищцата е предявила писмена претенция за
заплащане на обезщетение пред застрахователя, като няма данни да й е
изплатено търсеното обезщетение. В писмо – отговор до ищцата
застрахователното дружество определя обезщетение в размер на 500лв., което
предвид предявената претенция очевидно сочи на несъгласие на пострадалата
с така определеното й обезщетение. Ето защо, съдът намира предявения иск
за допустим, а разгледан по същество и за частично основателен.
Според настоящия съдебен състав са осъществени законовите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-застраховател. Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента
по застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпването на
ПТП. Действително в процесния случай няма постановена и влязла в сила
присъда, с която виновният за процесното ПТП водач да е осъден и от която,
съгласно чл.300 от ГПК, настоящия съд е обвързан относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. за всички
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Трайна и
непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че тези елементи следва да
бъдат установявани и доказвани в настоящото производство. Съдът счита, че
по делото се установява наличието на всички предпоставки на деликтната
отговорност на деликвента : противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между противоправното поведение и вредите, вкл.вина.
Противоправното поведение на водача на МПС-то е свързано с
несъобразяване с правилата на движение от страна на същия, което е довело
до ПТП, а от там до причиняване на неимуществени вреди – болки, страдания
и стрес за ищцата, като деянието е причинено виновно. Данни за виновното
поведение на водача на МПС се намират, както в Констативния протокол за
ПТП, така и в издаденото му наказателно постановление, респ. в
депозираното заключение от назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза. Вещото лице категорично сочи в своето заключение, че водачът
на МПС-то е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца, да
наблюдава поведението му и да предотврати настъпването на
произшествието, като не създаде предпоставки за възникването му. При
извършения оглед на местопроизшествието вещото лице не е констатирало
пречки от обективен характер, които да са довели до намалена видимост за
водача на лекия автомобил или по друг начин да са създали предпоставки за
6
невъзможност да възприеме пешеходеца. Освен това се установи по
несъмнен начин, че водачът на МПС-то, което е блъснало ищцата, качвайки
се на тротоара, където тя се е намирала, нито е спрял, нито е намалил
скоростта, напротив същият е продължил своето движение и е напуснал
мястото на ПТП. Неподкрепени с доказателства останаха твърденията на
ответника за вина на пешеходеца, а не на водача на МПС-то, както и за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата. Няма основание да се приеме,
че ищцата е нарушила по някакъв начин правилата за движение по пътищата,
след като в качеството си на пешеходец се е намирала на тротоара и няма
данни по делото да е слизала на пътното платно или по друг начин да е
допринесла за настъпване на произшествието.
По безспорен начин се установява наличието на вреди вследствие
настъпилото ПТП, като в тази насока са представените амбулаторни листове
от извършени прегледи на ищцата. По безспорен начин се установи, че
вследствие процесното ПТП ищцата е получила охлузвания по лактите и
коленете от това, че е паднала на земята след удара. Съдебномедицинската
експертиза дава становище, че към момента ищцата е напълно възстановена
от така получените увреждания /охлузвания/, които представляват
повърхностни травми на кожата. Освен тези увреждания се установи, че
ищцата е изпаднала в тревожно състояние, като се е страхувала дори да
излиза от дома си навън за период от няколко седмици, получила е нарушение
на съня си и други подобни увреждания на психиката, предизвикани от
травмата. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че вредите по
вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, подкрепени от експертните
заключения, депозирани от съответните експерти. Съгласно чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания от
ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС
№4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелства, при които е станало, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания и др. Преценявайки събраните по делото
доказателства, от които се установи, че на ищцата са причинени
повърхностни травми на кожата под формата на охлузвания, прегледана е в
спешно отделение и е изписана за домашно лечение, като не се е налагало
постъпване в болнично заведение, нито провеждане на рехабилитация, с
оглед характера на получените увреждания.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди
възлиза на сумата от 2000лв., до който размер следва да се уважи предявения
иск, а в останалата част до пълния предявен размер от 5000лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски по
7
делото, а няма данни да е направила такива и за заплащане на адвокатско
възнаграждение не следва да й се присъждат такива. С оглед депозирания по
делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
адв.Р. И. М., съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати
полагащото се адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, на основание чл.36 ал.2 вр.чл.38 от Закона за
адвокатурата /ЗА/ в размер на 500лв. Следва на основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на РС-Хасково държавна такса в размер
на 80лв. и разноски за вещи лица в размер на 200лв., съобразно уважената
част от исковата претенция.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.„Света София” №7, ет.5,
представляван от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на
Ж. К. П. с ЕГН:********** от гр.**************, сумата от 2000лв. –
главница, представляваща обезщетение за причинени в резултат на
възникнало на 12.06.2021г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на поканата – 07.09.2021г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 5000лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.„Света София” №7, ет.5,
представляван от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на
адв.Р. И. М. на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер
на 500лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.„Света София” №7, ет.5,
представляван от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати по
сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 80лв. и разноски за вещи
лица в размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
8