Р E Ш Е Н И
Е
№
07.05.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 4140
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България”
ЕАД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение против ответницата по ч.
гр. д. № 960/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Тъй като същата не
била открита на известните по делото адреси и съобщението до нея било приложено
на основание чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение на указанията на заповедния съд,
ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията му по
заповедта.
Твърди следните
обстоятелства, от които произтичат вземанията му:
Между Р.И.Г. и „Теленор
България” ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл” ЕАД) бил сключен
договор за мобилни услуги № ********* от 17.08.2015 г. Съгласно договора на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********.
Ответницата не заплатила дължими суми по горепосочения
договор, за които били издадени следните фактури:
Фактура №
**********/01.09.2015 г. била издадена за отчетния период 17.08.2015 г. –
31.08.2015 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период:
За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 37,08 лв., Други такси
(-24,99) лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 2,56 лв., Международни разговори
1,29 лв., Мултимедийни съобщения (MMS) 0,49 лв., Разговори към „Грижа за
клиента” 0,06 лв. и Услуги с добавена стойност (SMS) 107,00 лв., които са в общ
размер на 123,49 лв. без ДДС - 148,19 лв. с вкл. ДДС; Общата сума начислена във
фактурата била 42,12 лв., като след приспадане на 7,00 лв. надвнесено плащане
за задължение от предходен отчетен период претендираната сума по фактурата била
141,19 лв.
Фактура №
**********/01.10.2015 г. била издадена за отчетния период 01.09.2015 –
30.09.2015 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период:
За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 24,99 лв., които са били
в краен размер на 24,99 лв. без ДДС - 29,99 лв. с вкл. ДДС; Общата сума
начислена във фактурата била 29,99 лв.
Фактура №
**********/01.11.2015 г. била издадена за отчетния период 01.10.2015 –
31.10.2015 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период:
За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 24,99 лв., които са били
в краен размер на 24,99 лв. без ДДС - 29,99 лв. с вкл. ДДС; Общата сума
начислена във фактурата била 29,99 лв.
След предсрочното
прекратяване на договорите между „Теленор България” ЕАД и Р.И.Г. по нейна вина
поради изпадането й в забава, на потребителя била издадена фактура №
**********/01.01.2016г., която включвала задължение за заплащане на неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез номер **********
в размер на 526,42 лв.
Условията за възникването
на задължението за неустойка и определянето на размера му били уредени в т.11
от Договор за мобилни услуги № ********* от 17.08.2015г. Съгласно посочените
клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно прекратяване на
съответния договор по вина на потребителя, последният дължал неустойка за всеки
номер поотделно в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни такси от прекратяването до края на първоначално предвидения срок
на договора - 17.08.2017 г. В съответствие с тези условия неустойката за номер
********** била размер на 526,42 лв.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 960/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, 10 състав, против
длъжника - ответник Р.И.Г. с ЕГН **********, както следва:
727,59 лв. (седемстотин
двадесет и седем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща общ сбор на
дължимите суми- цени на ползвани услуги и неустойка съгласно фактура №
**********/01.09.2015 г., фактура № **********/01.10.2015 г. фактура №
**********/01.11.2015 г. и фактура № **********/01.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК особеният представител на ответницата Р.И.Г. - адв. В.Г. е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Оспорва, че на ответницата
са били предоставени твърдените услуги. Оспорва твърдяното виновно неизпълнение
от страна на ответницата. Оспорва, че на ответницата са били връчвани
посочените фактури. Представените фактури били едностранно съставени от ищеца,
не били подписани от ответницата и не са й били връчвани, поради което ги
оспорва.
Оспорва и всички твърдения
в исковата молба и относно претендираната неустойка. Оспорва изцяло по
основание и размер иска за неустойка като неоснователен. Нямало никакви данни
за прекратяване на договора по вина на ответницата. Нямало никакви твърдения и
доказателства за изявление на ищеца за прекратяване на договора, който бил писмен,
и което прекратяване следвало да бъде в същата форма. Нямало данни такова
изявление да е достигнало до ответницата, нямало данни договорът да бил
прекратен по вина на ответницата, поради което не били налице основания за
дължимост и на претендираната неустойка. Прави възражения за нищожност на осн.
чл.146 от Закона за защита на потребителите на клаузите за неустойка, поради
противоречие със закона и добрите нрави и като неравноправни по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителите, както и евентуално възражение за
прекомерност на неустойката. Клаузите относно неустойката очевидно били във
вреда на потребителя, нарушавали изискването за добросъвестност и сочели на
очевидно неравновесие между правата и задълженията на страните. Оспорва
декларация-съгласие за предоставен екземпляр от Общите условия на ищеца.
Очевидно било, че ако изобщо имало договор между страните, при сключването се е
процедирало по обичайния стандартен начин от страна на оператора, без право и
възможност на потребителя за индивидуално договаряне за предоставяне за
подписване на бланкетни документи. Начина на попълване на договорите от
представител на оператора-ищец в изготвения като бланка договор показвал, че
ответницата не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
тези клаузи, поради което те не били индивидуално уговорени между страните. На
следващо място, такава неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора очевидно била необоснована,
облагодетелствала оператора, сочила за нелоялна търговска практика и била в
нарушение па чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
На следващо място, нямало
съответствие между твърденията в заявлението по чл.410 ГПК и исковата молба. В
исковата молба бил посочен мобилен телефонен номер, за какъвто нямало никакви
данни в заявлението по чл.410 ГПК.
Прави възражение за
погасяване на твърдените вземания по давност.
Моли съда да постановите
решение, с което да отхвърлите исковете като неоснователни и да присъдите на
ответницата разноските по делото.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което доразвива изложените в исковата молба доводи за
основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание,
особеният представител на ответницата, оспорва исковете по изложените в
отговора съображения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д.№ 960/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу Р.И.Г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 727,59 лв. (седемстотин двадесет и седем лева и петдесет и
девет стотинки), представляваща неизплатени задължения по договор за мобилни
услуги от 17.08.2015г. и издадени фактури № **********/01.09.2015 г., фактура №
**********/01.10.2015 г. фактура № **********/01.11.2015 г. и фактура №
**********/01.01.2016 г., ведно със законната лихва от 26.02.2018г. до
окончателното изплащане на вземането и за
разноските по заповедното производство – 25 лева за ДТ и 360 лева – за
адвокатско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му
адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал.
5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта.
Видно от представения по делото договор за мобилни услуги № ********* от
17.08.2015 г., сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника Р.И.Г., страните
са уговорили предоставяне на мобилни
телефонни услуги по абонаментен план НонСтоп с месечна абонаментна такса 29,99
лева, за мобилен номер **********,
за срок от 24 месеца.
По делото са представени следните данъчни
фактури, издадени от ищеца, с получател ответника:
- данъчна фактура № **********/01.09.2015 г. за
отчетен период 17.08.2015 г. – 31.08.2015 г. с начислена сума за месечен
абонамент, разговори и съобщения на обща стойност 148.19 лева, платима в срок
16.09.2015 г., с приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер, като ищецът претендира сумата от
141.19 лева по нея;
данъчна фактура № **********/01.10.2015 г. за
отчетния период 01.09.2015 – 30.09.2015 г. с начислена сума за месечна
абонаментна такса 29,99 лв., платима в срок 16.10.2015 г., с приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
данъчна фактура № **********/01.11.2015 г. за
отчетния период 01.10.2015 – 31.10.2015 г. с начислена сума за месечна
абонаментна такса 29,99 лв., платима в срок 16.11.2015г., с приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
- данъчна фактура № **********/01.01.2016г., с начислена обща сума за плащане в размер на 727,59 лева, включваща 526,42
лева - „неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги“ и 201,17
лева - „баланс от предходен период с ДДС“, със срок за плащане 16.01.2016 г.
По делото е представена покана от дата 02.12.2015г. до ответницата,
изходяща от ищеца за заплащане на сумата 727,59
лева, включваща 526,42 лева - неустойки и 201,17 лева – за ползвани
услуги, без да са представени доказателства за връчването й на Р.И.Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника.
От
представения по делото договор за мобилни услуги, подписан от страните, се
установява възникналото облигационно правоотношение между тях. Съдът приема, че
представените справки (извлечения) за потребление на процесния мобилен номер за
процесните периоди от време и издадените въз основа на тях три броя данъчни
фактури (данъчна фактура №
**********/01.09.2015 г., данъчна фактура № **********/01.10.2015 г. и данъчна
фактура № **********/01.11.2015 г.) макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответницата,
доказват предоставените й услуги и претендираните за тях цени. Още повече, че
две от общо трите фактури - данъчна фактура № **********/01.10.2015 г. и данъчна фактура №
**********/01.11.2015 г. са издадени само за дължимите от ответницата
месечни абонаментни такси в размер на 29.99 лева всяка, т.е. такива, каквито са
уговорени и с подписания от ответницата договор. Така че неоснователни са
оспорванията в тази насока на особения представител на ответницата.
Ответницата
не е представила доказателства за заплащането на претендираните цени по
горепосочените три броя данъчни фактури на обща стойност 201,17 лева за ползваните от нея мобилни услуги за отчетен период 17.08.2015 г. -31.10.2015г. (нейна е
доказателствената тежест), поради което съдът приема за установено
съществуването на вземането на ищеца в този размер. Неоснователно е
възражението на особения представител на ответницата за погасяване на това
възражение по давност. В случая е
приложима тригодишната давност по чл. 111, б „в“ ЗЗД и тя не е изтекла към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.02.2018г.. Съгласно чл. 115, б „ж“ ЗЗД давност не
тече, докато трае съдебният процес относно вземането.
Ищецът наред с неплатената главница, претендира в настоящото производство
и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 526,42 лева,
която сума е начислена и в представената по делото данъчна фактура №
**********/01.01.2016г. Съгласно сключения между страните договор при
прекратяване на договора през първоначалния срок на същия по вина или по инициатива
на потребителя, последният дължи неустойки в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всеки номер до края на договора.
По настоящото
дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до
ответника, откъдето следва неоснователността на претенцията за заплащане на
неустойка.
Второто основание за
недължимост на претендираната неустойка е, че клаузите, с които е уговорена са
неравноправни и оттам за нищожни на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във
връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството,
че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец, следва че ответникът
не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, като на съда му е служебно
известно образуваното по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр.
дело № 15539/2014 г. по описа на Софийски градски съд за прогласяване на
неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни
услуги, гласящ „в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а
в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както и постигната
спогодба, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на
оператора с потребителите.
Предвид гореизложеното, съдът приема за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата общо в размер на 201,17 лева за предоставени мобилни услуги по
договор за мобилни услуги № ********* от 17.08.2015 г. съгласно данъчна фактура № **********/01.09.2015 г.,
данъчна фактура № **********/01.10.2015 г. и данъчна фактура №
**********/01.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
26.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 960/ 2018 г. по
описа на PC – Стара Загора. Искът над този размер до пълния претендиран
от 727.59 лева или за сумата от 526,42 лева – представляваща неустойка за
прекратяване на горепосочения договор за мобилни услуги следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски в исковото производство в размер на 189,39 лева, съразмерно с уважената
част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 106,45 лева, съразмерно с уважената
част от искове. Ответницата не е претендирала заплащане на разноски, поради
което такива не й се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.Г., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в общ размер
от 201,17 лева за предоставени мобилни
услуги по договор за мобилни услуги № ********* от 17.08.2015 г. съгласно данъчна фактура № **********/01.09.2015 г.,
данъчна фактура № **********/01.10.2015 г. и данъчна фактура №
**********/01.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
26.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 960/ 2018 г. по описа на PC – Стара Загора,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 526,42 лева за договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги съгласно данъчна фактура № **********/01.01.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ
на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 189,39 лева –
разноски по
настоящото дело и сумата от 106,45 лева - разноски по ч.гр.д. № 960 / 2018 г. по описа на PC – Стара
Загора,
съразмерно
с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка ***: *** „Ситибанк Европа“АД – клон
България.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: