РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. **********, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20241880100441 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „...” АД,
ЕИК ..., против Агенция „...” (..), ЕИК .... ... е надлежен ответник защото е
юридическо лице на бюджетна издръжка, а неговите специализирани звена,
като областните пътни управления, са съответно поделения. Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Цената му е 1567,04 лева, представляваща
непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в
същия размер по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, за
вреди от пътно транспортно произшествие (ПТП) настъпило на 11.02.2020 г.
на републикански път ..., при което в района на с. .., лек автомобил с рег. № ...,
собственост на К. П., попада в необезопасено и несигнализирано препятствие
на пътното платно (камък), като вследствие от това са нанесени материални
щети на горепосоченото превозно средство. Към датата на събитието
собственикът на увредения автомобил е имал сключен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” с ищеца. Поради настъпилото
застрахователно събитие е образувана щета, като от „....” АД са изплатили
застрахователното обезщетение по сметка на застрахования собственик. В
исковата молба се излага, че според действащото в страната законодателства
АПИ е собственик на пътя и като такъв носи отговорност за настъпването на
вредата съгласно чл. 49 ЗЗД спрямо собственика на увредения автомобил,
респективно към встъпилия в правата му застраховател по застраховка
„Автокаско”. Ищецът е поканил ответника да заплати претендираната сума с
писмо, но плащане не е последвало. При така изложените фактически
обстоятелства се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи
1
на ищеца сумата от 1567,04 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № .../11.02.2020 г., като се претендира още и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда (20.01.2021 г.) до окончателното
издължаване и направените по делото разноски, както по настоящото, така и
по заповедното производство.
Ответникът в отговора си, постъпил в срока по чл. 131 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), оспорва иска по основание и размер, както и
фактическите обстоятелства изложени в исковата молба и конкретизирани в
представените с нея писмени доказателства. Посочено е, че липсват
доказателства чрез които да се установи как е настъпило пътно транспортното
произшествие, съответно и причинно-следствената връзка с щетите по
автомобила. Пълномощникът на АПИ счита, че поведението на водача е
допринесло за настъпилото ПТП и е налице съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва, че са били налице предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение. По изложените съображения иска от съда да
отхвърли предявения иск, евентуално поради съпричиняване да намали
присъдената сума. Поискано е привличане на трето лице в процеса, което
искане е редовно, допустимо и основателно. Съдът е допуснал привличането
на трето лице в делото и конституирал „....” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление в гр. ..., ул. „....” № ..., като трето лице помагач на ответника –
Агенция „...” против ищеца Застрахователно дружество ...” АД. Третото лице
не взе участие в делото.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел,
назначени и изслушани са автотехническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвени.
Частното гражданско дело, по което след заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение, съответно срещу нея е подадено възражение от
ответника, е приложено към делото. Пълномощниците на страните са
представили писмени становища.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид
съображенията на страните и обсъждайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
На 11.02.2020 г. водачът А. С., разпитан по делото като свидетел,
управлявал лек автомобил марка „...“, модел „....“, с peг. № ...., движейки се по
път .... с посока на движение от гр. С. към гр. С. В района на с. Т. колата
попаднала в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно, а именно : „Имаше паднал камък. Ударих един камък, който се
заклещи в бронята и радиатора“ – показания на свидетеля. Водачът е заявил
ПТП с паднали камъни регистрирано на тел. 112 – удостоверение от началника
на РУ С., което подкрепя казаното от свидетеля, като в тази насока е и
декларираното от него, под страх от наказателна отговорност, в декларацията
приложена към застрахователната преписка. От посочената декларация се
установява, че пътното платно е било замръзнало и заледено. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля, който не е заинтересован от изхода на
делото, като с оглед на по-горе обсъдените обстоятелства приема, че
2
настъпването на произшествието е било неизбежно, защото и препятствието е
било непредвидимо.
Видно от приложените към делото писмени доказателства, към
момента на ПТП увреденият при него лек автомобил е бил застрахован в
„Застрахователно дружество ...” АД на основание имуществена застраховка
„Каско на МПС”. Чрез писмените доказателства се установяват и причинените
щети, които са обективирани и в наличните по делото фотографски снимки.
Посредством назначената по делото експертиза последните са приобщени към
доказателствата по делото. Вещото лице е определило уврежданията, тяхната
действителна стойност, като въз основа на анализираните от него
доказателства е приело за доказано и наличието на причинно – следствена
връзка между произшествието и щетите причинени на автомобила. Щетите са
оценени на бази цени и методика, прилагани от застрахователя – ищец в
размер на 2157,32 лева (с ДДС). От съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че на физическото лице собственик на автомобила с преводно
нареждане от 01.10.2020 г. е заплатена сумата от 771,84 лева, а разликата до
1567,04 лева (калкулираното от ищеца обезщетение) в размер на 795,20 лева
на 30.09.2020 г. е удържана (приспадната) от дължимите втора, трета и
четвърта вноска по договора. До ответника е изпратена регресна покана за
възстановяване на заплатеното обезщетение по щетата. Същата е получена на
21.10.2020 г., но претендираната сума не е изплатена.
Изложеното от фактическа страна се установява от обсъдените от съда
писмени доказателства, заключенията на експертизите и показанията на
свидетеля, които относно така приетото са безпротиворечиви. Липсват данни
за съпричиняване, тъй като увреждането е резултат на обстоятелства, които не
са повлияни от действията на водача и последният не е можел да продотврати
произшествието. Службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи не са били задължени да посетят мястото на пътнотранспортното
произшествие, тъй като не е налице нито една от хипотезите посочени в чл.
125 от Закона за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предявения установителен иск е процесуално допустим, а разгледан
по същество е изцяло основателен и доказан. Съображенията са следните :
Според правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, ищцецът успя да докаже, че са налице предпоставките на чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ : наличие на застрахователно правоотношение по действаща
застраховка „Автокаско” към датата на пътно-транспортното произшествие,
възникване на пътно – транспортно произшествие по причина, която ангажира
отговорността на АПИ и размерът на платеното от застрахователя
обезщетение.
Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП)
републиканските пътища се управляват от АПИ, като в това понятие се
включва и поддържането на пътищата – чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП. Разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от Закона за движение по пътищата вменява задължение на лицата,
които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни и да организират
движението по тях така, че да осигурят условия за сигурно придвижване.
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП АПИ осъществява дейностите по
3
поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 14 от допълнителните
разпоредби на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по поддържане,
както следва : поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От установеното по
делото безспорно се установява, че е налице противоправно бездействие на
служители на ответника, свързано с поддържане на пътя в състояние, което е
станало причина за инцидента на 11.02.2020 г.
По изложените съображения съдът приема, че искът е изцяло
основателен и доказан. По делото са представени Общите условия на ищеца,
от които е видно, че покритие „Каско на МПС“ включва всички рискове, като
по делото е доказано наличието на сключен договор за имуществено
застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност,
която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да понесе направените от ищеца разноски. Дължимите разноски,
посочени в списъка, са както следва : държавна такса в размер на 31,34 лева,
възнаграждения на вещи лица – 450 лева + 250 лева и 20 лева за депозит за
разпит на свидетел. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, съобразно вида и количеството на извършената дейност, намира, че
следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер от 150 лева.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от последния разноски в заповедното
производство в размер на 81,34 лева
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Агенция „...”, адрес : гр. ...,
бул. „...” № ..., код по БУЛСТАТ ...., представлявана от председателя на
Управителния съвет, че същата дължи на „....” АД, със седалище и адрес на
управление : гр. С., бул. „....” № ..., представлявано от изпълнителните
директори Й. Ц. и Р. Б., ЕИК ...., сумата от 1567,04 лева – представляваща
непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в
същия размер по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” – щета
№..../11.02.2020 г., за вреди от пътно транспортно произшествие настъпило на
настъпило на 11.02.2020 г. на републикански път ..., при което в района на с.
Т., общ. С., лек автомобил с рег. № ..., собственост на К. П. и управляван от
водача А. С., попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътното платно, заедно със законната лихва върху сумата от 1567,04 лева,
считано от 20.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед от 28.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2988/2021 г. на Софийския районен съд, 119-ти
състав.
4
Осъжда Агенция „...”, адрес : гр. С., бул. „...” № ...., код по БУЛСТАТ
........., представлявана от председателя на Управителния съвет Й. В., да
заплати на „.........” АД, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „....”
№ ...., представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. и Р. Б., ЕИК ....,
сумата от 901,34 лева – направени разноски по гр.д. № 441/2024 г. по описа на
Районен съд Своге.
Осъжда Агенция „....”, адрес : гр. С., бул. „...” № ..., код по БУЛСТАТ ....,
представлявана от председателя на Управителния съвет Й. В., да заплати на
„....” АД, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „....” №...,
представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. и Р. Б., ЕИК ...., сумата от
81,34 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 2988/2021 г. на Софийския
районен съд, 119-ти състав.
Решението е постановено при участието „...” АД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „....” № ..., като трето лице помагач на
ответника – Агенция „...” против ищеца ....” АД.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5