М О Т И В И
към присъда №99/14.12.2009г.
по НОХД №242/2009г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Производството пред Окръжен съд
гр.Силистра е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Силистра
обвинителен акт срещу
Подсъдимия Б.Н.С. за
това, че :
На неустановена дата, през месец
февруари 2008г. в гр.Силистра, като съизвършител с И. *** Силистренска област, в условията на
опасен рецидив е умъртвил по особено мъчителен начин С.Е.Х. с ЕГ№ ********** ***–
престъпление по чл.116 ал.1, т.6, предл. „второ” и т.
12 от НК, във вр с чл.115 от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК, във вр. с
чл.20 ал.2 от НК,
Подсъдимия И.И.И.,
за това, че :
На неустановена дата, през месец
февруари 2008г. в гр.Силистра, като съизвършител с Б.Н.С. *** е умъртвил по особено мъчителен
начин С.Е.Х. ЕГ№ ********** ***– престъпление
по чл.116 ал.1, т.6, предл. „второ” от НК, във вр. с
чл.115 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК,
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага
на подсъдимия Б.С. да се наложи
наказание на основание чл. 116 ал.1,
т.6, предл. „второ” и т. 12 от НК, във вр. с чл.115 от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а”
от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, доживотен
затвор, като се изтъква на квалифициращите деянието елементи, негативното
съдебно минало, а на подсъдимия Инван И. да се наложи
наказание на основание чл. 116 ал.1, т.6, предл.
„второ” от НК, във вр.
с чл.115 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, наказание
около средния превиден за престъплението размер
Защитникът на подсъдимия Б.С. излага
доводи, че същият трябва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 116
ал.1, т.6, предл. „второ” и т. 12 от НК, във вр. с чл.115 от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а”
от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като му се
наложи наказание по чл.124 ал.1 предл.3 от НК или по
чл.124, ал.3, предл.2, във вр.
с ал.1 от НК тъй като не са на лице достатъчно доказателства по повдигнатото
първоначално обвинение.
Подсъдимият С. дава обяснения, че е нанесъл побой над
пострадалия, но не е искал да причинява смъртта му, в осигуреното му право на
последна дума заявява, че съжалява за стореното – нанесения побой над
пострадалия, изразява съгласие с изложеното от процесуалния му представител по
отношение квалификацията на деянието му и налагане на наказание.
Защитникът на подсъдимия И.И. пледира същия да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение поради липса на достатъчно доказателства
за извършено престъпление съобразно предявеното обвинение.
Подсъдимият И. дава обяснения, че е нанесъл побой над
пострадалия, но не е искал да причинява смъртта му, в осигуреното му право на
последна дума заявява, че съжелява за стореното –
нанесения побой над пострадалия.
Въз основа на цялостния доказателствен материал,
събран в съдебното следствие и в съответствие с изискванията на чл.14 и чл.18
от НПК, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият Б.С. е син
на свидетелите Е.Т. и Н.Т.. Последните двама живеят разделени от продължителен
период от време. Пострадалият С.Х. също
е син на свидетелката Т., но при друг баща. Пострадалият е бил оставен в
социален дом от свидетелката, но през 2007г.по инициатива на майката, живее с
нея в с. Межден, обл. Силистренска. Свидетелят Н.Т. ***
2008г. живее заедно със свидетелката А.Б. на квартира в жил.
помещение, намиращо се в съседство с ползваната
по това време от подсъдимия Б.С. ***.
Подсъдимият Б.Н.С. е многократно осъждан за престъпления от общ характер, като
голяма част от наложените му наказания са „лишаване от свобода", които е
изтърпял в МЛС. С Протокол от 28.04.2006 год. на Плевенски ОС С. е освободен
условно предсрочно. Върнал в гр. Силистра и началото на 2008 год. живеел на
квартира, намираща се на ул. „Странджа" №9.
Подсъдимият И.И. в
началото на 2008 год. живеел в с. Поройно, Силистренска област на съпружески
начала със свид.Е.Т..*** 2008 год., на неустановена дата пристигнали в гр.
Силистра, като решили да гостуват на подс. С.,***. В посочената къща – стая,
освен двамата подсъдими и свид. Е.Т. този ден, по различно време и при различен
престой квартирата са посетили свид. З.С. с сестра на подс. Б. С., свид. С.Г.,
свид. Н.Т., свид. А.Б., свид. А.С. – също сестра на подс. Б.С., свид. Б.М.,
свид. Е.И., свид. Й.И. – последните двама са брат и сестра, и свид. С.А..
Двамата подсъдими и посочените свидетели употребили голямо количество алкохол.
Под влияние на свид. Е.Т. заявила, че била изнасилена от сина си- постр. С.Е.Х.. По инициатива на подс. Б. С. започнал побой над постр. Х.. Б.С. започнал
да го удря с юмруци в областта на главата и тялото, като едновременно му
нанасял и ритници с крака. За да бъдат ударите с крак по силни и болезнени си
обувал зимни обувки- тип кубинки с
метално обков в предната част им част и метална
пластина на токовете им. Ударите, които нанасял били насочени в главата и
тялото на пострадалия. В започналия от подс. Б.С. побой над Х. се включил и
подс. И. И., тъй като се чувствал
засегнат от стореното от пострадалия поради факта, че живее на съпружески
начала със свид. Е.Т., тоест, изнасилената от пострадалия, според заявеното от
нея. Той – И., започнал да нанася удари с голяма сила и интензитет по тялото на
пострадалия с метална верига, видно от
показанията на свидетелката Е.И.. От нанасяните удари от страна на
подсъдимите С. и И., С.Х. падал на пода, като в това
положение подс. С. скачал с цялата си тежест върху гърдите на пострадалия Х.,
като имитирал и нанасял удари с лакти в областта на
ребрата подобни в зрелищен „кеч”, според показанията на свидетеля Н.Т., четени
в съдебно заседание. С.Х. се молел да преустановят побоя. Подсъдимите не се
съобразили с това. Видно от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите,
побоят продължил 5-7 часа с малки
прекъсвания. По време на побоя участие е взела и Е.Т.- майка на постр., която твърдяла, че била изнасилена от Х. и по този
повод е започнал побоя над него. Тя на няколко пъти го ударила с ръце, като
твърди, че ударите, които му нанесла са били леки и същите са били в областта
на тялото и краката. По времето, когато е нанасян побоя над пострадалия по настояване на подс. Б.С. се включили и
свид. Е.И. и свид. С.Г., свид.С.А.. Нанесените от тях удари са били еднократни,
без сила и ожесточеност, насочени в тялото и краката на пострадалия. С тези
удари свидетелите не е са имали умисъл за причиняване смъртта на пострадалия,
а демонстриране на укоримост
към поведението на пострадалия спрямо неговата майка, поради което и следва да
понесе наказание, което в случая за тях се изразявало в нанасяне на няколко
удари с ръка. Подсъдимият С. освен
ударите с ръце и крака е нанесъл и няколко удара с дебел сап в областта на
тялото и главата, както и удари с дървена табуретка. Това се потвърждава от свидителите С.А. и С.Г., Й. и Е. И. По време на побоя,
следствие нанесените множество удари пострадалият е получил множество открити
рани, от които течала кръв, които били видими за присъстващите в стаята, но
въпреки това, въпреки и отправените молби да престанат да го бият побоят
продължил. Подсъдимият С. не го оставял да легне на земята. Карал го да стои
прав до печката в стаята. След приключване на събирането, по-голяма част от
присъствалите се разотишли. В къщата, в едната от стаите останали двамата
подсъдими, свидетелите Е.Т., С.Г. и постр. Х.. В другата
стая на къщата отишли свид Н.Т. и свид. А.Б.. През нощта на няколко пъти постр. Х. искал вода, но подс. С. не му дал. Нещо повече,
накарал пострадалия Х. да му прави орален секс, уринирал в шише и му дал да пие
от урината, след което го завързал в въже, видно от показанията на свидетелите Г.
и А.. С.Х. лежал на пода издавал хриптящи звуци при дишане. В следствие на неоказване на
каквато и да било помощ постр. Х. е починал. Това
първи установил Б. С.. Измил кръвта останала след побоя по стената на стаята –
видно от показанията на подс. И.. Сутринта подс. С. споделил с подс. И., че Х.
е починал. Решили да изкопаят дълбока дупка в мазата на къщата, където да
заровят трупа на пострадалия. В мазата дупката започнал да копае първи С.. След него в копаенето се включил и И.. Двамата изкопали
дупка с дълбочина около един метър, в която положили трупа на Х.. Понеже изкопаното пространство се оказало
малко, двамата подсъдими започнали да скачат върху така положения труп, за да
го „натикат” в дупката, според техните обяснения, след което го заравят.
Досъдебното производство е образувано на 27.11.2008 год.
срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за извършено престъпление по чл. 115 от НК, като е
получена информация, че в квартирата на подс. С. е убит постр.
С.Е.Х.. След провеждането на неотложни
процесуално-следствени действия-претърсване и изземване в мазето на къщата, заровен в изкопана яма е
открит труп на мъж с неустановена самоличност. Заключението на тройна съдебномедицинска
експертиза сочи, че смъртта на пострадалия е настъпила следствие на получени
множество травми-счупване на ребра, прободно-порезни
наранявания по гърба, като се посочва, че същите наранявания при неоказване на
медицинска помощ са могли до доведат до настъпването на смъртта. Посочените
тежки механични телесни увреждания по главата и тялото са били причинени от
множество удари нанасяни в продължение на 5-7 часа, като в резултат на болките
от тях вероятно е изпаднал в състояние на травматичен шок и поради неоказване
на своевременна медицинска помощ най- вероятно в следващите 2-3 часа след побоя
е настъпила смъртта му.
Назначената
и приложена ДНК експертиза установява самоличността на намерения труп на мъж
потвърждава самоличността на пострадалия, а именно С.Е.Х. с ЕГН:********** ***-
син на свид. Е.Т..
Според заключението на тройната
съдебномедицинска експертиза, изготвена компетентно и защитена по безспорен
начин в съдебно заседание от вещите лица при огледа и аутопсията на С.Е.Х. са
причинени:
Гръдна травма
счупване на осмо, десета и единадесето ребро в ляво, счупване на второ,
четвърто, пето, шесто, седмо, осмо и девето ребро в дясно.
Четири на брой
плитки прободно прорезни
наранявания по гърба.
Напреднало
трупно разложение в стадий на осапуняване със скелетизация.
Липса на
костите и меките тъкани на двете ръце и на дясна предмишница.
Експертизата приема, че смъртта на постр. Х. е в резултат на получените травми. Установените
счупвания на ребра, прободно-прорезни наранявания по
гърба, при неоказване на медицинска помощ могат да доведат до смърт по
механизма на развитие на травматичен шок. Възможно е смъртта да е допринесла и
евентуална контузия на белите дробове и сърцето – в резултат на счупените
двустранно ребра. Възрастта се определя в диапазона 25-35 години, а смъртта се
приема, че е настъпила преди 8-10 месеца към изготвяне на експертизата, т.е.
месец февруари- месец март 2008г.
Заключението на назначената, приложена по
делото и компетентно защитена в съдебно заседание и приета от съда комплексна съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза на
подсъдимия Б.С. е, че същия разбира и ръководи постъпките си по разумни
подбуди, въпреки, че същият е с личностово
разстройство смесен тип с черти на антисоциално, хистрионно
и разстройство в сексуално влечение – хомосексуална педофилия. Може да участва
в наказателното производство. Има изградените нужни базисни психични годности и няма такъв физически недъг, който да го
възпрепятства във възможността правилно да възприема факти и обстоятелства.
Може да дава достоверни обяснения. Същият е с небалансирана личностова
структура с гранични интелектуални възможности. Същият няма такова психично
разстройство, което да го лишава от възможността правилно да възприема факти и
обстоятелства. Към момента на извършване
на деянието – месец февруари 2008г. не е бил в състояние на физиологичен афект
и не е изпадал след извършване на деянието в продължително разстройство на
съзнанието.
Заключението по назначената, приложена по
делото и компетентно защитена в съдебно заседание и приета от съда комплексна съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза на
подсъдимия И.И., е че към момента на извършване на деянието не е бил в
състояние на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, което да го лишава от възможността да
разбира и ръководи постъпките си по разумни подбуди. Има изградените нужни
базисни психични годности да ръководи постъпките си
под разумни подбуди. Не стада от от психично
заболяване, което да нарушава базистните му психични годности за участие на нак.
производство. Може да дава достоверни обяснения. Същият е с гранични интелектуални възможности и
примитивна личностова структура Няма такова психично
разстройство, което да го лишава от възможността правилно да възприема факти и
обстоятелства. Към момента на извършване
на деянието – месец февруари 2008г. не е бил в състояние на физиологичен афект
и не е изпадал след извършване на деянието в продължително разстройство на
съзнанието.
По делото са събрани достатъчно
доказателства- преки и косвени, които подкрепят извода, че не се касае за деяние извършено от
който и да е от подсъдимите в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета, както и при превишаване
пределите на неизбежната отбрана или за неизбежна отбрана.
Тази фактическа обстановка съдът счита за изяснена от
събраните по делото доказателства съдържащи се в част от обясненията на
подсъдимите, показанията на свидетелите Г., Н.Т., С.А.Й. и Е. Илиеви,
заключенията на вещите лица по назначените експертизи, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства – протоколи за съдебномедицински,
съдебно психиатрични и психологически, ДНК експертизи, справка за съдимост, за
претърсване и изземване, фотоалбум и др.
По отношение подсъдимия С.:
Доказателствата налагат правния извод,, че Б.Н.С.
е осъществил от обективна и сугестивна страна престъпния
състав на чл. 116 ал.1 т.6 предл.
2 и т. 12 от НК във вр. с чл. 115 от НК във вр. с чл. 20 ал.И от НК във вр. с
чл. 29 ал.1 б."а" от НК.
На
неустановена дата, през месец февруари 2008г. в гр.Силистра, като съизвършител с И. *** Силистренска област, в условията на
опасен рецидив е умъртвил по особено мъчителен начин С.Е.Х. с ЕГ№ ********** ***.
Квалификацията на деянието по чл. чл. 116 ал.1 т.6 предл. 2 и т. 12 от НК във вр. с
чл. 115 от НК във вр. с чл. 20 ал.И от НК във вр. с чл. 29 ал.1 б."а" от НК произтича от обстоятелството, че
с влязла в сила на 02.10.2003г. №532/16.09.2003г.по НОХД
№366/2003г. по описа на Силистренски РС С. е осъден на три години лиш. от свобода, на осн. чл.24
съдът е увеличил наказанието с с една година и два
месеца, за умишлени престъпления, явяващи се тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Ето защо, настоящото престъпно деяние представлява опасен рецидив съгласно
чл. 29 ал.1 б.”а” от НК.
Подсъдимият С. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си, предвиждал е обществено опасните последици от него и е искал
настъпването им. При осъществяване на деянието
С. е действал при наличието на
пряк умисъл.
Бил е наясно, че с нанасянето на удари в
посочените уязвими зони и със сила, достатъчна да причини описаните увреждания,
неминуема ще причини смъртта на пострадалия и ги е нанесъл именно с тази цел,
желаейки настъпването именно на точно този вредоносен резултат. Ударите са с
юмруци, ритници чрез описаните кубинки с метален обков,
дървен сап, табуретка. Скачане с крака върху падналия Х.. Скачайки и падайки
върху легналия Х. и едновременно нанасяне на удари в лакът върху тялото –
подобно на излъчваните предавания за борбите в спорта „кеч”, според показанията
на свидетеля Н.Т., подсъдимият се „правел на кечист”.
С тези си действия подсъдимия С. е причинил фрактури на ребрата, подробно
описани м съд. мед. Експертизи. Побоят е интензивен, продължителен, придружен с
гаври над пострадалия – давал му е да пие от урината му, карал го е да прави
орална любов. нанесените телесни увреждания са били особено мъчителни за
жертвата до настъпването на смъртта й по описания в мед. експертизи начин.
Съдебният състав счита, че деянието извършено от срана
на подс. С. следва да се квалифицирано по т. 6 предл.2
на чл. 116 от НК- извършено по особено мъчителен начин за
убития. Продължителността на побоя, който е нанесен на
пострадалия- 5-7 часа, средствата, с които са нанасяни ударите- тежки кубинки,
с метално обков, табуретка, дървен сап, както и
обстоятелството, че същите са по цялото тяло, глава, гърди, крака в съчетание с
продължителността на побоя дават основание да се приеме, че настъпването на
смъртта на постр. е станало мъчително, при наличието
на големи болки и страдания. За това , че е осъзнавал какъв ще е резултата от
нанесения побой говорят и действията на подс. С. - неоказване на каквато и да е
помощ, дори недаване на вода, както и действията му по прикриване на
извършеното деяние- измиване следите от кръв по стените на стаята и заравяне
трупа в мазата на къщата. В хода на съд. следствие подс.. С. не отрича участието си в нанасянето на
„побоя" над постр. Х., но твърди, че не е искал
да го убива. Тези твърдения на подсъдимия не се потвърждават от установеното.
Видно от показанията на разпитаните свидетели: св.Н.Т. сочи за удари с кубинки,
юмруци,лакти, приоми от
спорта „кеч”, прилагани след като пострадалия е бил „размазан целия в кръв”,
свид. Св. Г. – сочи бой, ритници с кубинки, пиене на урина, орален секс, свид. С.А.
сочи побой със сап, завързване с въже, осъществени от подсъдимия С. над
жертвата, както и от обясненията на подсъдимите. Те са продължили да нанасят
удари на пострадалия и когато видимо той не е бил добре- с множество рани и
кръвотечение от тях, но двамата подсъдими са продължили да нанасят удари в
продължение на 5-7 часа с малки прекъсвания, като ударите са в части на тялото,
където са разположени жизнено важни органи.
Личността на подсъдимия и пострадалия – двамата са доведен и
заварен брат, при това пострадалия с психически отклонения, безобиден и
незащитен, начинът на осъществяване на деянието, наличието на няколко
квалифициращи деянието и множеството отегчаващи вината обстоятелства, според
настоящия съдебен състав правят престъплението по – тежко от обичайните,
квалифицирани състави по чл.116 от НК.
Абсолютната безкритичност към извършеното, причиняването на
смъртта на постр. Х. по особено мъчителен на жертвата
начин, извършените гаври от страна на подсъдимия с него, психологическия профил
на подсъдимия, конфликтността, асоциалното му поведение, неуравновесеността, непредсказуемостта на постъпките, непригодността към
общоприетите норми и начин на живот, крайно високата степен на обществена
опасност на деянието и цялостната личност на подсъдимия, който според
свидетелските показания и комплексната съдебнопсихиатрична и психологическа
експертиза, а и видно и от свидетелството му за съдимост е с личностово разстройство смесен тип с черти на антисоциално,
хистрионно и разстройство в сексуално отношение –
хомосексуална педофилия, са обстоятелства, каращи съда да приеме, че целите на
наказанието не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание от доживотен затвор.
Този извод въобще не е пресилен, напротив, незаконосъобразно
би било, а и житейски неоправдано наивно да се приеме, че с определяне и
изпълнение на наказание лишаване от свобода /дори и в максималния предвиден за
престъплението размер/, този подсъдим ще бъде поправен и превъзпитан към
спазване на законите и добрите нрави. Съдът е убеден, съобразявайки съдебното
му минало, че такова наказание няма да окаже и целения предупредителен ефект.
Асоциалния тип личност на подс. Б.С. налага отделянето му от обществото да не
бъде рамкирано в определен период от време.
Обществената опасност, която деецът представлява и тежестта
на извършеното от него престъпление обосновават, по преценка на съдебния
състав, принудително изолиране до края на живота му в място изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, със запазване възможността за приложение на чл.
38а ал.ІІІ от НК при евентуално бъдещо поправяне на осъдения. Такова наказание
ползва в пълна степен и целите на генералната превенция.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема гореизложеното.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът не намира.
На основание чл.61 т.1 от ЗИНЗС, във вр.
пар.3, ал.1, т.2от ДРЗИНЗС съдът определи „специален режим” на изтърпяване на наказанието
в затворническо заведение - затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК, присада времето през което Б.Н.С.
е бил задържан под стража, а имено от 17.12.2008г.
Причини за извършване на престъплението- ниската правна
култура, липсата на морални задръжки, нежелание за спазване на установения
правов ред в страната и нихилистично отношение към здравето и човешкия живот.
По отношение подсъдимият И.:
Доказателствата
налагат правния извод,, че подсъдимия И.И.И. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.116 ал.1, т.6, предл.
„второ” от НК, във вр.
с чл.115 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК,
На
неустановена дата, през месец февруари 2008г. в гр.Силистра, като съизвършител с Б.Н.С.
*** умъртвил
по особено мъчителен начин С.Е.Х. с ЕГ№ ********** ***.
Подсъдимият И. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си, предвиждал е обществено опасните последици от него и е искал
настъпването им. При осъществяване на деянието
И. е действал при наличието на
пряк умисъл.
Бил
е наясно, че с нанасянето на удари в посочените уязвими зони и със сила,
достатъчна да причини описаните увреждания, неминуема ще причини смъртта на
пострадалия и ги е нанесъл именно с тази цел, желаейки настъпването именно на
точно този вредоносен резултат. Ударите са с юмруци, ритници и най вече метален
синджир – верига, силни, по тялото и главата на падналия Х.. С тези си действия
подсъдимия И. е причинил фрактури на ребрата, подробно описани в съд. мед.
експертизи. Побоят е интензивен, продължителен над беззащитния Х.. Нанесените
телесни увреждания са били особено мъчителни за жертвата и са причинили прорезно – разкъсните рани от
веригата. Съдебния състав счита, че деянието извършено от страна на подс. И.
следва да се квалифицирано по т. 6 предл.2 на чл. 116
от НК- извършено по особено мъчителен начин за убития. Продължителността
на побоя, който е нанесен на пострадалия- 5-7 часа, средствата, с които са
нанасяни ударите- метална верига както и обстоятелството, че същите са по
цялото тяло, глава, гърди, крака в съчетание с продължителността на побоя дават
основание да се приеме, че настъпването на смъртта на постр.
е станало мъчително, при наличието на големи болки и страдания. За това , че е
осъзнавал какъв ще е резултата от нанесения побой говорят и действията на подс.
И. - неоказване на каквато и да е помощ, дори недаване на вода, както и
действията му по прикриване на извършеното деяние- заравяне трупа в мазата на къщата. В хода на
съд. следствие подс.. И. също не отрича
участието си в нанасянето на „побоя" над постр. Х.,
но твърди, че не е искал да го убива. Тези твърдения на подсъдимия не се
потвърждават от установеното. Видно от показанията на разпитаните свидетели: И.И.
и Й.И. сочат за удари по главата, тялото при наличие на кръвотечение от страна
на пострадалия посредством верига. Характеризират ги, като жестоки. Подсъдимият
И., след употреба на алкохол и мотивиран от подсъдимия С. продължил да нанасят
удари на пострадалия и когато видимо той не е бил добре- с множество рани и
кръвотечение от тях, но двамата подсъдими са продължили да нанасят удари в
продължение на 5-7 часа с малки прекъсвания, като ударите са в части на тялото,
където са разположени жизнено важни органи.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и факта, че И. и бил подтикнат,
мотивиран към извършване на инкриминираното деяние от подсъдимия С.. При
индивидуализация на наказанието съдът взе предвид
проявената безкритичност към извършеното - причиняването на смъртта на подстр. Х. по особено мъчителен на жертвата начин, психологическия профил на подсъдимия,
конфликтността, асоциалното му поведение, неуравновесеността и непредсказуемостта на постъпките след употреба на алкохол,
непригодността към общоприетите норми и начин на живот, високата степен на обществена опасност на
деянието и цялостната личност на подсъдимия. Цялостната преценка
на всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието и
приложението на чл.54 НК водят до извода, че наказанието което следва да се
наложи на подсъдимия е при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, поради което съдът определи наказанието в
размер от петнадесет годили лишаване от
свобода.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема гореизложеното.
Смекчаващи вината обстоятелства съдът не намира.
На основание чл.61 т.1 от ЗИНЗС съдът определи „строг” на изтърпяване на наказанието в
затворническо заведение - затвор.
Причини за извършване на престъплението- ниската правна
култура, липсата на морални задръжки, нежелание за спазване на установения
правов ред в страната и нихилистично отношение към здравето и човешкия живот,
употребата на алкохол.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС се определи „строг”
режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение – затвор.
Наказанието следва да се определи по посочения вече
начин, като отговарящо на минималните изисквания да съответства на
елементарните принципи на справедливостта и изискването за съответствие на
деянието и наказанието.
Подсъдимият И. до този момент не се е
проявил като социализиран тип личност. Конкретния вид наказание би спомогнало
за осъществяване на целите на специалната и генерална превенция. Налагането на
по-тежко наказание би било обаче твърде ожесточено налагане на принципите на
възмездието като израз и еквивалент на социалната справедливост. Наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за
поправяне и превъзпитаване на дееца към спазване на законите и добрите нрави,
тоест да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК.
Подсъдимите С. и И.
следва да заплатят и направените по делото разноски в размер от 1205 лв. 92ст.,
за всеки от тях, по сметка на републиканския бюджет.
Съдът потвърди взетата по отношение на
подсъдимия С. мярка за неотклонение „Задържане под стража”, поради липсата на
основание за отменяването или изменяването й.
Съдът потвърди взетата по отношение на подсъдимия И.
мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер от 1500 лв., поради липсата
на основание за отменяването или изменяването й.
Съдът може да се надява, че така
определеното по размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимите, ще им отнеме възможността
да вършат други престъпления. Неизбежното наказание на дейците ще подейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще допринесе
за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост, еквивалент на
възмездието като обществена оценъчна категория.
Съдът счита, че наложеното наказание в
този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна
и възпираща роля.
Водим от тези съображения съдът постанови
своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ: