Р Е Ш
Е Н И Е
№ 138
гр. Перник, 27.09.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на четиринадесети септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 16 по описа на АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Р.К.К., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:*** 10 – адвокатска кантора, на вниманието на адв. Г.Б. срещу Решение № КПК-47 от 28.09.2022г.
на директора на ТП на НОИ – гр. Перник,
с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 131-00-1025-3/19.08.2022г.
на ръководителя на „Осигуряването за безработица“ (ОБ) към ТП на НОИ – гр.
Перник, за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ).
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Жалбоподателят счита, че при определяне на ПОБ
не е взет предвид целия й натрупан трудов и осигурителен стаж при различни
осигурители, което от своя страна води, до грешно определяне на срока, за който й е отпуснатото ПОБ. Моли съда да
измени обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане, като срока за
получаване на ПОБ бъде променен на 12 месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
процесуалне представител.
В съдебно заседание ответникът –
Директор на ТП на НОИ – гр.
Перник, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С., оспорва жалбата.
Счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за законосъобразни. Искането
към съда е да отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение
за прекомерност, в случай на претендирани разноски от страна на жалбоподателя.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Р.К.К. е подала заявление декларация с вх. № 131-00-1025 от 21.07.2021г. (лист 21 от делото ) до териториално поделение на НОИ – Перник за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Към заявлението е приложена Заповед от 18.07.2022г. (лист 22 от делото), с която считано от 18.07.2022г. е прекратено трудовото и правоотношение с „***“ ЕООД, ЕИК ***,
на основание чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ.
Във връзка с извършен текущ контрол и за събиране на допълнителни
доказателства за определяне правото и размера на ПОБ, и с оглед ограничаване на
неправомерни разходи при отпускането и
изплащането на парични обезщетения и помощи, до началника на сектор
„Контрол на разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Перник е изпратен сигнал №
1056-13-329 от 28.07.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица (
лист 16 от делото), за проверка на осигурител „***“ ЕООД, ЕИК ***.
С Разпореждане № 131-00-1025-1 от 01.08.2022г. на ръководителя на
осигуряването за безработица (лист 14 от делото), на основание чл. 54г, ал. 4
от КСО, производството по отпускане на ПОБ по заявление
декларация с вх. № 131-00-1025 от
21.07.2021г. на Р.К.К. е спряно.
След извършената проверка и във връзка с отговор №
1056-13-329#16.08.2022г. (лист 11-13 от делото), получен от началника на сектор „Контрол на разходите на ДОО“
при ТП на НОИ – Перник, с Разпореждане № 131-00-1025-2 от 17.08.2022г. на
ръководителя на осигуряването за безработица (лист 10 от делото), на основание
чл. 55 от АПК, производството по отпускане на ПОБ по заявление декларация с вх. № 131-00-1025 от 21.07.2021г. на Р.К.К. е възобновено.
След възобновяване на производството с Разпореждане № 131-00-1025-3 от
19.08.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица (лист 9 от
делото), на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и
чл. 54в, ал. 1 от КСО на Р.К.К. е отпуснато ПОБ, считано от 18.07.2022г. до 17.05.2023г., в размер
на 18.61 лв. дневно. Срокът за изплащане на обезщетението е определен на 10 месеца при установен осигурителен стаж след 31.12.2001г. от 13 години и 0 месеца.
Разпореждането е обжалвано пред
Директора на ТП на НОИ – Перник с жалба с вх. № 1012-13-125 от
30.08.2022г. (лист 7 от делото), като настоящия жалбоподател е възразил относно изчисления осигурителен стаж след 31.12.2001г., въз
основа, на който е
определен периода за изплащане на ПОБ.
С Решение № КПК-47 от 28.09.2022г.
на директора на ТП на НОИ – гр. Перник жалбата на Р.К.К. е отхвърлена като неоснователна и Разпореждане № 131-00-1025-3 от 19.08.2022г. е потвърдено като правилно и законосъобразно.
Решение № КПК-47 от 28.09.2022г. на директора на ТП на НОИ – гр. Перник е връчено
по електронен път на жалбоподателя на дата 03.01.2023г., видно от справка за
електронен обмен на ТП на НОИ – гр. Перник (лист 6 от делото).
Жалбата срещу Решение № КПК-47 от 28.09.2022г.
на директора на ТП на НОИ – гр. Перник, предмет
на настоящото производство, е постъпила чрез органа на дата 16.01.2023г, видно
от отбелязания регистрационен индекс.
По делото са приобщени като доказателства Заповед №
1015-13-163 от 16.10.2017г (лист 47) на директора на ТП на НОИ – гр. Перник за
делегиране на правомощия; справка от регистъра на осигурените лица, относно
трудовия и осигурителен стаж на Р.К.К. (лист 48-57 от делото); справка от
регистъра на осигурените лица, относно зачетения трудов и осигурителен стаж на Р.К.К.,
с посочване на дни, месеци и години за всеки осигурител (лист 65 от делото); влязло
в сила на 24.04.2023г. Решение № 160 от 21.11.2022г, постановено по гр.д. 1052
по описа за 2021г. на Районен съд – Радомир (лист 81-82 от делото), с което по отношение на ТП на НОИ – гр.
София и „***“ ЕООД – гр. София, е установено, че Р.К.К. е придобила трудов и осигурителен стаж за периода 20.08.2018г.
до 05.09.2019г. при работодателя „***“ ЕООД – гр. София, с ЕИК ***, потвърдено с Решение № 191 от 24.04.2023г., постановено по гр.д. 134 по
описа за 2023г. на Окръжен съд – Перник
(лист 84-85 от делото); влязло в сила на 24.01.2023г. Решение № 3 от
06.01.2023г, постановено по гр.д. 1052 по описа за 2021г. на Районен съд –
Радомир (лист 83 от делото), за поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 160 от 21.11.2022г, постановено по гр.д. 1052 по описа за 2021г. на
Районен съд – Радомир; съдебно удостоверение (лист 70 от делото) на Районен съд – Радомир , от което се удостоверява, че пред районния
съд има образувано гр. дело № 173, по описа на съда за 2023г., със страни Р.К.К. ***, с
правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 357 от КТ, във вр. с ЗУТОССР, с
предмет установяване по отношение на ТП
на НОИ – гр. София, че Р.К.К. е придобила трудов и осигурителен стаж за периода
01.02.2005г. до 31.12.2005г. и от 16.03.2006г. до 31.05.2008г. при работодателя
„***“ ЕООД, с ЕИК *** и Разпореждане № ********** за изменение на лична пенсия за
инвалидност (лист 86-87 от делото).
За изясняване на спорния по делото въпрос, относно изчисляване на осигурителения стаж на жалбоподателката след
31.12.2001г., въз основа, на който е
определен периода за изплащане на ПОБ, по делото е изслушана и съдебно – икономическа експертиза на вещото
лице В.Ж.П.. При изготвянето на експертизата, вещото лице след като се
запознава с приложените по делото документи, в това число и влязло в сила на 24.04.2023г.
Решение № 160 от 21.11.2022г, постановено по гр.д. 1052 по описа за 2021г. на
Районен съд – Радомир, заключава, че трудовия и осигурителен стаж на Р.К.К. за периода след 31.12.2001г., до 21.07.2022г. е 14
години, 01 месец и 06 дни, от които с внесени осигурителни вноски за
безработица на жалбоподателката е признат:
Трудовият и осигурителен стаж при осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** – общо
03г. 06.м. и 12 дни;
Трудовият и осигурителен стаж при осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** – общо
00г. 09 м. и 27 дни;
Осигурителеният стаж при осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** – общо 00г. 01.м.
и 25 дни;
Осигурителеният стаж при осигурителя ПК „***“, ЕИК *** – общо 00г. 08.м.
и 19 дни;
Осигурителеният стаж при осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** – общо 00г.
00.м. и 26 дни;
Осигурителеният стаж при осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** – общо 01г.
08.м. и 05 дни;
Осигурителеният стаж при осигурителя „***“ ООД, ЕИК *** – общо 02г.
06.м. и 03 дни;
Осигурителеният стаж при осигурителя „***“, ЕИК *** – общо 01г. 06.м. и
01 дни;
Осигурителеният стаж при осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** – общо 00г.
06.м. и 21 дни;
Осигурителеният стаж при осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** – общо 00г.
01.м. и 14 дни;
Осигурителеният стаж при осигурителя „С.У.П. България “ ООД, ЕИК *** –
общо 00г. 01.м. и 21 дни;
Осигурителеният стаж при осигурителя „*** “ ЕООД, ЕИК *** – общо 00г.
00.м. и 20.5 дни, осигуряване на 4 часа, с уточнение от съдебно заседание, че
данните са подадени от осигурителя и поради тази причина са отразени по този
начин от в регистъра на осигурените лице;
Осигурителеният стаж при осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** – общо 231 дни,
осигуряване на 4 часа, с уточнение от съдебно заседание, че данните са подадени
от осигурителя и поради тази причина са отразени по този начин от в регистъра
на осигурените лице;
Трудов и осигурителен стаж придобит по съдебен ред съгласно Решение № 160 от 21.11.2022г,
постановено по гр.д. 1052 по описа за 2021г. на Районен съд – Радомир, при
осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** - общо 01г. 01.м. и
06 дни.
Общо осигурителен стаж за безработица 14 години, 01 месец и 06 дни.
Признат осигурителен стаж само за пенсия, без осигурителни вноски за
безработица общо 01г. 02.м. и 03 дни, от които:
При осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** – общо 00г. 01.м. и 00 дни;
При осигурителя ТП на НОИ – гр. Перник за 2011г. – общо 00г. 02.м.
и 17 дни;
При осигурителя ТП на НОИ – гр. Перник за 2017г. – общо 00г. 02.м.
и 27 дни;
При осигурителя ТП на НОИ – гр. Перник за 2018г. – общо 00г. 03.м.
и 09 дни;
При осигурителя ТП на НОИ – гр. Перник за 2022г. – общо 00г. 04.м.
и 10 дни;
Общо осигурителен стаж само за пенсия 01г. 02.м. и 03 дни.
Или общ осигурителен стаж 15г. 02м. и 09 дни, от който общ осигурителен
стаж за безработица 14 години, 01 месец и 06 дни и общ осигурителен стаж само
за пенсия 01г. 02.м. и 03 дни.
В заключението на вещото лице е посочено още, че дневното парично
обезщетение за безработица на жалбоподателката, изчислено в съответствие с
правилата чл. 54б от КСО, възлиза на 18.61 лв.
Така даденото заключение настоящия съдебен състав, кредитира, като компетентно, безпристрастно и обективно, изготвено от експерт, с необходимите професионални знания и опит. Направените от експерта изводи се подкрепят изцяло от фактическата обстановка, установена в хода на съдебното производство.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146
от АПК, като намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147,
ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 118,
ал. 1, изр. 1-во. от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 118,
ал. 1 от КСО акт на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране жалба с вх. № 1012-13-125 от 30.08.2022г., по реда на чл. 117,
ал. 1 от АПК и в срока за обжалване по чл. 117,
ал. 2, т. 2 от КСО.
Издадено е от компетентен орган
съгласно чл. 117,
ал. 3 от КСО – Директора на ТП на НОИ – гр. Перник и в посочения в същата разпоредба
едномесечен инструктивен срок. Обективирано е в изискуемата писмена форма и
отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117,
ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически
и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и
процедура и споделя извода на издателя му.
Настоящият състав намира, решението на
директора на ТП на НОИ – гр. Перник за правилно и законосъобразно. Правилен е изводът му, че Разпореждане № 131-00-1025-3 от 19.08.2022г. е издадено от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 54ж,
ал. 1 от КСО – ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – гр. Перник,
съгласно представена по делото Заповед № 1015-13-163 от 16.10.2017г (лист 47) на директора на ТП на НОИ –
гр. Перник. Същото отговаря на изискването за писмена форма и
съдържание. При провеждане на административното производство са спазени
процесуалните правила, регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Изпълнени
са изискванията за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички
относими факти и обстоятелства.
В конкретният случай спорното обстоятелство е относно размер на признатия осигурителен стаж на
жалбоподателката след 31.12.2001г., въз основа, на който е определен и периода за изплащане на ПОБ.
Безспорен е факта, че Р.К.К. подава заявление – декларация до териториалното поделение на НОИ – Перник за отпускане на ПОБ. От
представените по делото доказателства става ясно, че
административната преписка, образувана по повод подаденото заявление, приключва
с издаването на Разпореждане №
131-00-1025-3 от 19.08.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и
чл. 54в, ал. 1 от КСО на Р.К.К. е отпуснато ПОБ, считано от 18.07.2022г. до 17.05.2023г., в размер
на 18.61 лв. дневно. Обезщетението е отпуснато за срок от 10 месеца, като е съобразена продължителността на осигурителния стаж на лицето след
31.12.2001г., а
именно 13 години и 0
месеца.
Оплакването,
съдържащо се в жалбата е именно относно обстоятелството, че на лицето не е зачетен целия
трудов и осигурителен стаж след 31.12.2001г. при всички
осигурители, а зачетения е изчислен неправилно от административния орган.
В
съответствие с приложимите разпоредби от КСО спорът между страните се определя
от приложимостта на чл. 54в, ал. 1 от КСО (по отношение на периода,
за който ще се изплаща
паричното обезщетение за безработица). Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването. Съгласно чл. 54в, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за
безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат,
за срок, определен според продължителността на
осигурителния стаж, по време на който
лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември
2001г., както следва: при осигурителен стаж от 11 години и 1 месец до 15 години
периодът на
изплащане на обезщетението е 10 месеца, а
при осигурителен стаж над 15 години е 12 месеца. Анализът на текста предполага трудовият стаж да е по Кодекса на труда или по други специални закони, като
за този период лицето да е било осигурено
за безработица.
От събраните по делото
доказателства, не се установява допусната грешка или пропуск в изчисленията на
административния орган, относно зачетения на жалбоподателката трудов и
осигурителен стаж при определяне срока на получаване на отпуснатото ПОБ.
Да безспорно, видно от приетото по
делото заключение на вещото лице В.Ж.П., общия
осигурителен стаж за безработица на Р.К.К., по
време на който същата е била
осигурявана за безработица,възлиза на 14 години, 01 месец и 06 дни, но разликата от 01г.
01м. и 06 дни е продиктувана от факта, че в заключението на вещото лице е включен
и трудовия и осигурителен стаж, придобит по съдебен ред от жалбоподателката,
съгласно Решение № 160 от 21.11.2022г, постановено по гр.д. 1052 по описа за 2021г.
на Районен съд – Радомир, влязло в сила 24.04.2023г., обстоятелство неизвестно
на административния орган, към момента на издаване на оспорения акт.
От заключението на вещото лице, се
установява още, че на жалбоподателската се признава и общ осигурителен стаж само за пенсия, 01г. 02.м. и
03 дни, период, в който същата не е била осигурявана за безработица, с което
общия и осигурителен стаж възлиза на 15г. 02м. и 09 дни.
Съгласно разпоредбата обаче на чл. 13б от КСО, осигурените във фонд
"Безработица" имат право на
парично обезщетение за безработица. От своя страна нормата на чл. 54в, ал. 1 от КСО регламентира, че срокът на изплащане на
ПОБ се определя според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за
безработица за времето след 31.12.2001г. От анализа на цитираните норми
следва, че за да бъде зачетен осигурителен стаж за
безработица, лицето следва да е било осигурявано за същото време във фонд "Безработица".
По изложените съображения
независимо, че общия осигурителен
стаж на жалбоподателката след 31
декември 2001г. възлиза на 15г.
02м. и 09 дни, видно от приетите по делото доказателства е, че продължителността на осигурителния стаж, по време на който същата е била осигурявана за
безработица е 14 години, 01
месец и 06 дни.
Във връзка с изложеното съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателката, че при
определяне на срока за получаване на ПОБ, не
е зачетен целия и трудов и осигурителен стаж след 31.12.2001г. при всички осигурители, а зачетения е изчислен
неправилно от административния орган. В допълнение следва да бъде отбелязано,
че и размера на дневното парично
обезщетение за безработица е изчислено в съответствие с правилата чл. 54б от КСО и възлиза на 18.61 лв, така както е определен от административния орган.
За пълнота следва
да бъде отчетено, че независимо от факта, че продължителността
на осигурителния стаж, по време на който Р.К.К. е била осигурявана за безработица е 14 години, 01 месец и 06 дни, това обстоятелство
не се явява по благоприятно за жалбоподателката, тъй като съгласно чл. 54в, ал.
1 от КСО, при
осигурителен стаж от 11 години и 1 месец до 15 години периодът на изплащане на обезщетението е 10 месеца, както
е определен от административния орган. Изложеното не налага отмяна или изменение на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Перник,
съответно на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ОБ“ към ТП на
НОИ – гр. Перник, а напротив същото следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода от спора и предвид своевременно заявената претенция, на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.К., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:*** 10 – адвокатска кантора, на вниманието на адв. Г.Б. срещу Решение № КПК-47 от 28.09.2022г.
на директора на ТП на НОИ – гр. Перник,
с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 131-00-1025-3/19.08.2022г.
на ръководителя на „Осигуряването за безработица“ към ТП на НОИ – гр. Перник,
за отпускане на парично обезщетение за безработица, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.К.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Перник сумата от в размер на 100 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.
СЪДИЯ:/п/