Р
Е Ш Е Н И Е № 133
гр.
С., 12.11.2020
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.ския
районен съд, трети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на първи
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
при
участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдия
Стойчев а.н.д.№ 370 по описа на С. районен съд за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е
образувано по жалбата на „П. – В." ЕООД, с ЕИК *********, с която
е обжалвано Наказателно
постановление №
516313-F533588/08.06.2020 г издаден от Л. П. Х. - Началник на Отдел „Оперативни
дейности" – С. в ЦУ на НАП съгласно
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17
от 17.05.2018 г. С
наказателното постановление на жалбоподателя за извършено от него нарушение е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се
развиват доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила, че жалбоподателят не е
осъществил от обективна страна вмененото нарушение на административна
разпоредба.
Ответника по
жалбата чрез процесуален представител представя писмено становище за правилност
и законосъобразност на наказателното постановление.
С. районен съд,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи се от
събраните по делото доказателства, че свидетелят Е.А.К. работи като старши
инспектор по приходите към Главна дирекция фискален контрол, централно
управление на НАП. Извършила проверка в гр. С., в обект кафе – аперитив, стопанисван
от дружеството - жалбоподател. Проверката била по сигнал от лице, което подало
жалба за неиздаден фискален бон за консумация в заведението, с твърдение, че за
заплащането на сметката била издадена бележка от нефискален принтер, съдържаща
наименованието на фирмата „В.“, номера на бележката и дата на издаването. Свидетелката
посетила заведението и осъществила контролна покупка. За контролната покупка
бил издаден фискален бон от фискално устройство в обекта. Не били констатирани
нарушения. При извършване на контролната покупка свидетелката установила, че в
заведението се издава нефискална сметка, от нефискален принтер, но при
приключване на консумацията се издава фискален бон и в хода на непосредствената
проверка, нарушение не било установено. След приключване на контролната покупка
и след като свидетелката се легитимирала, пристъпила към проверка в
заведението, проверила за датата по жалбата, че на контролната лента на касовия
апарат, няма издаден фискален бон за покупката, описана в жалбата и съставила АУАН
за неиздаден фискален бон на посочената в жалбата дата, по нефискалните
бележки, предоставени от лицето, подало жалба до НАП. По делото се прие и се
предяви на свидетеля нефискалния документ, във връзка с който била извършена проверката.
Установи се, че актосъставителя не разполага с данни на лицето, което е подало
жалба до НАП, поради което същото не може да бъде непосредствено разпитано от
съда за установяване на нарушението, описано в АУАН, установи се, че но
адвминистративно наказателната преписка не се съдържа оригинал на нефискалния
документ, станал повод за извършване на проверката, поради което не може да се
установи по делото неговата автентичност. Свидетелката, като актосъставител се
доверила изцяло на посоченото в изпратения от жалбоподателя документ, тъй като
съдържа наименованието на дружеството, което стопанисва обекта, без да е виждала
оригинала на тази нефискална сметка. На място, в резултат на проверката,
съставила протокол за извършена проверка. Акта е съставен по-късно, в база на НАП,
в к.к. Б., в присъствие на управител на фирмата, стопанисвала заведението.
Препис от акта му се връчил.
Въз основа на
така съставения акт за установяване на административно нарушение, било издадено
и обжалваното наказателно постановление, с което е възприето, че на 06.01.2020
г. в 13,16 ч. била извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф
1, т.41 от ДР на ЗДДС - бар динър „LA PAUSE", находящ се в гр. С., ул.
"И.", № 2В, стопанисван от "П.- В." ООД, ЕИК *********. При
проверката е установено, че в обекта продажбите се отчитат чрез ПП"ВАR" /бар и ресторант/, инсталиран на
една компютърна конфигурация свързана с едно ФУ модел Датекс DP-25 с ИН на ФУ
DT 498408 и ИН на ФП 02498408 и с един нефискален принтер. При проверката от ФУ
е отпечатана КЛЕН за дата 16.08.2019 г. След извършен преглед на КЛЕН от
16.08.2019 г. се установи, че при извършена консумация и плащане на кока кола и
кафе еспресо на обща стойност 5,80 лв. от клиент на заведението на 16.08.2019
г. в 18:39 ч. не е издаден фискален бон от горецитираното ФУ. За извършеното
плащане е издаден бон от нефискалния принтер с наименование сметка 40/16.08.2019
г., час на издаване 18:39 ч., артикул- кока кола и кафе еспресо с дължима сума
5,80 лв. За извършената проверка е съставен ПИП № 0405631/06.01.2020 г. и
Приложение № 0405631/10.01.2020 г. към ПИП № 0405631/06.01.2020 г.
По делото се
разпитаха свидетели и се събраха писмени доказателства, които установяват по
несъмнен начин възприетата по-горе фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Жалбата е подадена е от лице с правен интерес от обжалване на
наказателното постановление и е подадена в законоустановения срок. Въз основа
на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното
Наказателно постановление, съдът намира следното:
В хода на
административно-наказателната процедура се установи че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на административно
наказаното лице. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило в съответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН.
Актът е съставен при спазване на изискванията на чл. 40-45 ЗАНН, при
постановяване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.
57-58 ЗАНН. Установи се материалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган. АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН.
В него е описано нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, като направените фактически констатации
съответстват на посочената като нарушена разпоредба.
НП е издадено от компетентен орган, без НП да
съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се
защитава. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно неговото съдържание.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
По същество,
съдът намира, че не е несъмнено установено от обективна страна, че именно на 16.08.2019
г. при извършена консумация и плащане на кока кола и кафе еспресо на обща
стойност 5,80 лв. от клиент на заведението на 16.08.2019 г. в 18:39 ч. не е
издаден фискален бон от ФУ. Актосъставителят и наказващия орган са изградили
възприятията си и убеждението си въз основа на сигнал от непосочено по делото
лице, представило незаверен препис от нефискална бележка, оригинала на която не
присъства в материалите по делото. Невъзможността да бъдат събрани гласни
доказателства на очевидеца на твърдяното нарушение, както и липсата на
обвързваща доказателствена сила на приобщения по делото незаверен препис, водят
до извод, че нарушението не е несъмнено установено от доказателствата по
делото. Събраните по делото доказателства – гласни и писмени не установяват убедително
и пряко вмененото нарушение, а само формират съмнение, че такова може да е
извършено. За да се ангажира административно наказателната отговорност на
привлечения е нужно несъмнено установяване от доказателствата по делото на
всички елементи от фактическия състав на вмененото нарушение, каквото по
настоящото дело не е обезпечено нито от актосъставителя и административно
наказващия орган – в рамките на развилото се пред тях производство, нито
несъмнено се установява горното в хода на съдебното производство от
ангажираните от страните и служебно от съда доказателства. Ето защо вмененото
нарушение не е несъмнено доказано от обективна страна, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход
на делото съдът следва да се произнене и по искането за присъждане на разноски,
сторено от процесуалния представител на жалбоподателя в докладваното писмено
становище. Към жалбата е представен списък с разноските, договор за правна
защита и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Посочените разноски в размер на 300 лева следва да бъдат присъдени в
полза на жалбоподателя на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Мотивиран от
изложеното С. районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление №
516313-F533588/08.06.2020 г издаден от Л. П. Х. - Началник на Отдел „Оперативни
дейности" - София в ЦУ на НАП
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „П. – В." ЕООД, с ЕИК
********* сумата от 300 лева – разноски по делото.
Решението може
да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – С. Област.
СЪДИЯ: