№
гр. София, 26.06.2019 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Цветелина Пецева, разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. гр. д. № 13059 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
от 25.07.2018 г., постановено по гр. д. № 31059/2017 г. на СРС, 36 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Т.В. и Д.В.В. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
последните дължат солидарно сумата от 657,65 лева – представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „********, аб. № 100667 и
сумата от 122,27 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 07.02.2017 г.
Недоволен
от постановеното решение е останал ищецът „Т.С.“ ЕАД, който в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, което счита
за неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Излага съображения,
че на ответниците са начислявани суми при спазване на всички нормативни и
технически правила. Сочи, че поради неизпълнение на задължението на
собствениците да изберат фирма за дялово разпределение не са монтирали индивидуални
топлоразпределители на радиаторите си. Посочва,
че за голяма част от исковия период топлинна енергия е начислена по правилата
за изчисляване при неосигурен достъп поради неизпълнение задължение на абоната.
Счита за неправилен изводът на СРС, че топлоснабдяването е прекратено и липсва
облигационна връзка. Сочи, че топлоснабдяването е прекъснато за отоплителен
сезон 2011-2012 г., но според СТЕ е налице разпределение на топлинна енергия за
процесния период. Излага, че не са били обсъдени доказателствата в
доказателствения материал. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Н.Т.В.
и Д.В.В., в който същата се счита за неоснователна и се излага, че няма договор
за доставка на ТЕ, както и уреди за дялово разпределение. Сочи се, че общото
събрание на етажната собственост е взело решение за прекратяване на
топлоподаването, но същото не е спряно от ищеца, което е в нарушение на чл. 78
от Наредба № 16-334. Претендират се разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в
процеса, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения на
императивни материалноправни норми.
СРС, 36
състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че след вземане на
решение за прекратяване на топлоподаването ищцовото дружество е уведомило
ответниците, че от 2011 – 2012 г. няма да отпуска топлинна енергия за отопление
на посочения адрес, в резултат на което е счел предявения иск за недоказан.
По общите
правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154,
ал. 1 ГПК). Ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1) по иска за главницата - че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлоенергия, както и качеството на ответника на потребител на топлоенергия,
обема на реално доставената топлоенергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума; 2) по иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва - че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размерът на обезщетението възлиза именно на спорната сума.
По делото
е представено заявление – декларация от Д.В.В. до
Директора на ТР „Земляне“ за откриване на партида за потребител за битови нужди
съгласно Общи условия на Т.С.“ ЕАД, по което е даден аб. № 100667 (процесният). Няма данни за сключване на договор между етажната собственост и дружество
- топлинен счетоводител, отчитащо дяловото разпределение в сградата – етажна
собственост.
Първата
предпоставка, за да бъде уважен предявеният иск, е съществуването на договорно
правоотношение за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответниците.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съобразно легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ "потребител на
енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Следователно, по изрично
разпореждане на закона, по договора за доставка на топлинна енергия за
процесния имот потребител на топлинна енергия е неговият собственик или
физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Именно такова лице
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като топлопреносното предприятие публикува общите
условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл. 150, ал. 3, 4, 5
ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, които обвързват ответниците, дори и без да са ги приели
изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ ответниците
да са упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
От н. а.
№ 164 от 14.10.2003 г. по н. д. № 124/2003 г. се установява, че Н.Т.В. и Д.В.В.
са придобили собствеността върху ап. 11 в гр. София, район „Триадица“, ул. „********чрез
покупко-продажба.
От
констативен протокол № РЗ-644/21.03.2008 г. се установява, че в сградата на ул.
„********не се прилага дялово разпределение на топлинна енергия.
С
удостоверение № 68-00-1549/05.12.2012 г. е удостоверено, че стар адрес ж. к. „*****“,
ул. „********, е идентичен с настоящ адрес ***, вх. ***
От
изложеното следва, че Н.Т.В. и Д.В. В.потребители на топлинна енергия, за което
е достатъчно единствено качеството им на собственици на процесния имот.
Предявените
искове са били отхвърлени, тъй като районният съд е счел за основателно
възражението на ответниците, че е взето решение на общото събрание на етажната
собственост за прекратяване на топлоподаването в сградата – етажна собственост,
в която се намира процесният имот и е прекратено облигационното отношение за
продажба на топлоенергия. За доказване на това обстоятелство е представено уведомление
от „Т.С.“ ЕАД от 19.10.2011 г., с което се заявява, че на основание предоставен
протокол на общото събрание с решение за прекратяване ползването на топлинна
енергия от сезон 2011 – 2012 г. няма да се отпуска топлинна енергия за
отопление до адрес ул. „**********, ж. к. „**********“.
Съгласно
чл. 153, ал. 2 ЗЕ когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.
В случая
не са представени други документи, удостоверяващи обстоятелствата, които
посочената правна норма изисква за прекратяване на топлоснабдяването – решение
на общото събрание на етажната собственост, декларация до топлопреносното
предприятие. Още повече, че съгласно чл. 153, ал. 3 ЗЕ лицата се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването,
което всъщност не е било прекратено. От приетата по делото СТЕ се установява,
че в сградата на ж. к. „**********“, бл. **, вх. А няма сключен договор за
дялово разпределение. Експертизата е изчислила, че за процесния период общата
сума за изразходвана топлинна енергия се равнява на 1455,79 лева, която се формира
от сума за топлинна енергия за отопление и сума за топлинна енергия за топла
вода.
Поради
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ е основателен и като такъв следва да бъде
уважен, но за сумата, поискана като главница от ищеца в исковата молба – 657,65
лева, тъй като съдът може да се произнесе само по това, с което е сезиран.
Недоказано остана твърдението на ответниците, че облигационното им отношение с „Т.С.“
ЕАД е било прекратено, още повече, че топлинна енергия е била доставяна до
процесния имот и е била ползвана.
По
отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира, че същият правилно е бил
отхвърлен. За целия исков период действат Общите условия на „Т.С.“ ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР (в сила от 12.03.2014 г.). Ищецът не е доказал
настъпването на изискуемостта на претендираните като лихви суми, което е в
негова доказателствена тежест, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от тези Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. Въпреки че настоящата
инстанция намери, че ищецът е установил основанието, от което произтича
вземането му, по делото няма данни за установяване на втората материално-правна
предпоставка, необходима за уважаване на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно
моментът на изискуемост на главното вземане. Пред съда не са представени
доказателства за публикуване на фактурите за процесния период в който смисъл и
не е установен началният момент, от който настъпва изискуемостта на вземането,
поради което и правилно искът е бил отхвърлен.
Поради
несъвпадане на изводите на въззивния и първоинстанционния съд по отношение на
главната претенция решението в тази част следва да бъде отменено, а въззивната
жалба уважена. В частта, в която е отхвърлен акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, настоящата инстанция се солидаризира с крайния извод на районния съд,
поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено.
При този
изход на правния спор, предмет на въззивното производство, разноски следва да
се присъдят и на двете страни, съразмерно уважената/отхвърлената част от
предявените искове. Пред въззивната инстанция въззивникът е направил разноски:
50 лева за държавна такса и е поискал присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП настоящата инстанция определя в размер на 100 лева с
оглед подаването на въззивна жалба. Съобразно уважаването на част от
предявените искове на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 150
лева за въззивната инстанция. Въззиваемите са направили разноски от по 600 лева
за платени в брой адвокатски възнаграждения. С оглед направеното възражение за
прекомерност адвокатското възнаграждение следва да се намали до по 300 лева на
всеки от въззиваемите. Съобразно отхвърлянето на част от предявените искове на
въззиваемите следва да се присъдят разноски в размер на 94,06 лева за
въззивната инстанция. При определяне по компенсация разноски следва да се
присъдят единствено на въззивника в размер на 32,42 лева за въззивната
инстанция.
Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски и за първата
инстанция, където същият е заплатил 100 лева за държавни такси, 380 лева за
депозити за вещи лица и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
настоящата инстанция определя в размер на 100 лева. Съобразно уважаването на
част от предявените искове на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 573,39
лева за първата инстанция. Ответниците са направили разноски от по 600 лева за
платени в брой адвокатски възнаграждения. С оглед направеното възражение за
прекомерност адвокатското възнаграждение следва да се намали до по 300 лева на
всеки от ответниците. Съобразно отхвърлянето на част от предявените искове на
ответниците следва се дължат разноски в размер на 94,06 лева за първата
инстанция. При определяне по компенсация разноски следва да се присъдят
единствено на ищеца в размер на 395,01 лева за първата инстанция.
С оглед
цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски градски съд, ІІІ-В
въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 25.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 31059/2017 г. на СРС, 36 състав, с което е отхвърлен
предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Т.В. и Д.В.В. иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за
установено, че Н.Т.В. и Д.В.В. дължат солидарно сумата от 657,65 лева –
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.
к. „********, аб. № 100667, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ, че Н.Т.В., ЕГН ********** и Д.В.В., ЕГН **********, дължат
солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 657,65 лева – представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „********, аб. №
100667.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 31059/2017 г. на СРС, 36 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Н.Т.В., ЕГН ********** и Д.В.В.,
ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78,
ал. 8, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 32,42
лева - разноски за въззивното производство, както и на основание чл. 78, ал. 8,
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 395,01 лева
- разноски за първоинстанционното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.