Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 14.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, в публично
заседание на 25.10.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.4332/16г. за да се
произнесе, взема предвид:
Производството
по реда на 127а ал. 1, вр. с чл. 76 т. 9
от ЗБЛД.
Пред
ПлРС е депозирана молба от А.М.Д. против А.А.М., с която се твърди, че
ответникът е баща на малолетното дете М.А.М., род. на ***г. Молителката твърди,
че детето се отглежда в Р.Б., а тя се е установила да живее и работи в гр. Б., Ф.Р.Б.,
че родителските права по отношение на детето са предоставени на нея, но
ответника не дава съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето и за
извеждането му в чужбина. Твърди, че в гр. Б. пребивават постоянно и работят тя
и баща й, че детето многократно е изявявало желание да им отиде на гости през
ваканциите, но липсата на паспорт и разрешение от бащата препятстват това. Моли
съда да постанови решение, с което да разреши на малолетното дете да бъде
издаден задграничен паспорт без съгласието на ответника и да пътува до Ф.Р.Б. без
съгласието на ответника при частни и други организирани пътувания, за период –
през лятната ваканция – от първи юли до
тридесети август, и през зимната ваканция – за коледните и новогодишните
празници от двадесети декември до пети януари, за всяка една календарна година,
до навършване на пълнолетие.
Ответникът А.А.М., чрез назначения му
процесуален представител адв. К. от ПлАК дава становище, че предявеният иск е
допустим и основателен и не възразява той да бъде уважен.
Заинтересованата страна - ДСП-ОЗД гр. П., дава
становище, че в интерес на детето е, да се постанови решение, с което да му се
разреши да напуска пределите на Р.Б. и да пътува до държавите- членки на ЕС без
съгласието на бащата, придружавано от своята майка или друго упълномощено от
нея лице, за срок - до навършване на пълнолетие, както и да се разреши на
майката да подава необходимите документи пред органите на МВР за получаване на
паспорт на детето без съгласието на бащата. По този начин ще бъде осигурено
правото на детето свободно да влиза и напуска пределите на Р.Б. заедно със
своята майка.
Съдът, като обсъди представените по делото
доказателства, намира за установено следното: Видно от представеното удостоверение
за раждане по акт № 765/07.05.2008г. на Община П., детето М.А.М. е с ЕГН **********,
и е с родители: молителката А.М.Д. и
ответникът А.А.М.. От представеното решение № 90 от 20.01.2016г., по гр.д.
№3522 от 2015г. по описа на Районен съд – П., е видно, че упражняването на
родителските права върху детето М.А.М. е предоставено на майката А.М.Д.,
определена е местоживеене на детето – при своята майка в гр. С., а на ответника
е определен режим на лични отношения с детето и той е осъден да плаща на ищцата,
като майка и законен представител на малолетното дете, ежемесечна издръжка в
размер на 110 лв от 24.07.2015 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване. От приложените по делото Справка за адресна регистрация
и Договор за жилище под наем, е видно, че молителката пребивава постоянно в ****.
От служебно изисканата справка от НБД е видно, че ответникът има постоянен и
настоящ адрес ***,****. За учебната 2015/2016г. детето е записано във втори
клас на НУ „Св.св. Кирил и Методий” гр. С.,
видно от приложената служебна бележка № 239/ 05.05.2016г. Детето се отглежда
понастоящем в Р.Б., гр. С. от майката на молителката – св.Ф.Ф.Д., за което се
събраха множество доказателства – социалното проучване, отразено в изготвения
от ДСП - гр. П. социален доклад, представената служебна бележка от НУ ,,Св.св.
Кирил и Методий”, гр. С., че детето учи
във втори клас в същото училище за
учебната 2015/2016г., показанията на самата св. Д. – негова баба. Показанията
на последната сочат, че бащата на детето е идвал да го посети за последно през
2015 г., но тогава нито детето е изразило желание да разговаря с него, нито той
е пожелал да влезе в жилището и да го види. Свидетелката твърди, че бащата на
детето не се интересува от него, а издръжката на детето е поета изцяло от
майката, която работи в Г.. Свидетелката твърди, че ответникът отказва да даде
разрешение детето да излиза в чужбина.
От така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното: Съобразно разпоредбата на чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
съответните документи, се решават по общо съгласие на родителите. В случай, че
такова не може да бъде постигнато, спорът се решава от районният съд по настоящ
адрес на детето. Съответно, чл. 76, т.9
от ЗБЛД, постановява, че малолетно и непълнолетно дете, и лице, поставено под запрещение, могат
да напуснат пределите на страната, само в случай на представяне на нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване от своите родители, респ. попечители или настойници,
или със съдебно решение по чл.127а от СК. Касае се за специфично производство на спорна
съдебна администрация, в което съдът се произнася относно начина за
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права,
без да отрича или признава съществуването им. В производството на спорна
съдебна администрация, съдът управлява /администрира/ съответните граждански
правоотношения, като в настоящия случай е задължен да охранява интересите на
децата. В случая от показанията на разпитаната
свидетелка е видно, че бащата на детето отказва доброволно да даде съгласие да
пътува в чужбина, както и да му бъде издаден задграничен паспорт. Поведението
му, съобразно събраните гласни доказателства, е по-скоро на незаинтересован
родител, отколкото на родител, който не дава съгласието си по конкретни,
обосновани причини. Невъзможността на ищцата да получи съгласието на ответника
за издаване на международен паспорт прави невъзможно свободното предвижване на
детето извън пределите на Р.Б., което противоречи на Конвенцията на ООН за
правата на детето. Съгласно чл. 10, т.2 от Конвенцията, държавите страни по нея,
каквато е и Р.Б. трябва да ,,зачитат правото на детето или на неговите родители
да напускат, която и да е страна, включително и собствената си, и да влизат в
своята собствена страна”. Същевременно
следва да се отчете, че страната, за която се иска разрешение за извеждане на
детето е Ф.Р.Б. - страна членка на Европейския съюз, в която не се водят военни
действия и е желана туристическа дестинация за отдих и почивка, с подходяща за
това инфраструктура, природа и исторически забележителности, и даването на
възможност на детето да се запознае с тях би обогатило неговата личност.
Поисканите периоди за извеждане на детето са именно във време, когато то си
почива и няма да е заето с учебен процес. Поради горното, съдът намира, че в
интерес на детето е молбата на неговата майка и законен представител да бъде
уважена във всичките и части, т.к. това ще му осигури възможност за контакти с
единствения родител, който действително проявява желание да упражнява родителските
си права спрямо него.
При този изход на делото, и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на молителката следва да се присъдят направените по делото
разноски за възнаграждение за особен представител на ответника, в размер от 300лв.,
т.к. това се явяват разноски на самия ответник, които обаче са направени от
молителката. Нейните разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, представляващи
ДТ и адв. хонорар, не следва да се присъждат, с оглед характера на
производството на спорна съдебна администрация, при спор относно родителските
права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила
на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната
за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, изхождащо от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора – в този смисъл е Определение №385/25.08.2015 по
дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Същевременно разноските, претендирани в
списъка на молителката за адв. хонорар не бяха доказани по делото, като
направени по смисъла на т. 1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.к. липсва
представен попълнен договор между страните, и искането в тази му част следва да
се отхвърли и на това основание.
На основание чл. 127а, ал.4 от СК, следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА, на основание 127а от СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, на А.М.Д.,
ЕГН **********,***, като майка и законен
представител на малолетното дете М.А.М. ЕГН **********, ДА ПОДАДЕ
необходимите документи пред компетентните за това органи, ЗА ДА СЕ ИЗДАДЕ
паспорт на детето и да получи същия,
БЕЗ СЪГЛАСИЕТО на бащата А.А.М., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА малолетното дете М.А.М. ЕГН ********** , ДА
НАПУСКА територията на Р.Б., И ДА ПЪТУВА ДО Ф.Р.Б., без съгласието на своя
баща А.А.М.,
ЕГН **********, придружавана от своята
майка и законен представител А.М.Д., ЕГН ********** или от друго упълномощено от нея лице, за срок до навършване на
пълнолетие, при частни и други организирани пътувания, за времето през лятната
ваканция – от първи юли до тридесети
август, и през зимната ваканция – за коледните и новогодишните празници от
двадесети декември до пети януари за всяка една календарна година.
ОСЪЖДА, А.А.М., ЕГН **********, да плати на А.М.Д., ЕГН **********, сумата от 300,00лв., представляваща депозит за негов
особен представител, заплатен от молителката.
На основание чл.127 а, ал.4 от СК, ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред П.ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: