№ 20230
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110114539 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е предявен на 20.03.2023г. от ищеца Д. М. Д. против М. Е. Ч. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК - за уреждане на въпроса за родителската им отговорност по
отношение на общото им дете Виктор Димчев Д., роден на 31.01.2019г. Ищецът твърди с
ответника са живели на съпружески начала от 2016г. заедно са отглеждали и сина му от
предходна връзка – Илин Д.. Вземайки предвид хармоничните им отношения, страните през
2018г. закупуват жилище в режима на обикновена съсобственост. Следващата година се
ражда общото им дете – Виктор Д.. Ищецът твърди, че след раждането на детето
ответницата става нервна, избухлива и често пъти агресивна. В началото на месец април
2019г. същата внезапно напуска жилището в гр. София с детето без да извести за това
ищеца. Той разбира, че тя е при майка си в гр. Русе едва през месец юни същата година. Той
успява да я прибере в гр. София с детето. Продължават съвместния живот, опитвайки се да
възстановят нарушеното доверие един към друг. Отношенията им се нормализират до края
на 2022г. когато в дома им се нанася майката на ответника. Същата отново става
раздразнителна и агресивна, Променя се отношението й към ищеца и към сина му Илин.
Неговата майка уведомява бащата за обидно отношение на настоящата му партньорка и
майка й към детето, което го стресирало. Отношенията между страните ескалират когато на
10.03.2023г. около 20 часа ответникът Ч. без видима причина според ищеца изпада в
състояние на агресия и почти в истерично емоционално състояние. Ищецът се опитал да я
успокои и да установи причината за това състояние, но тя го нападнала с юмруци и го
надрала по тялото. Това се случило в присъствието на детето Илин Д.. Ищецът запазва
спокойствие и се затваря с двете деца в едната стая, а ответникът с майка си в хола. На
сутринта на 11.03.2023г. установява, че двете са напуснали жилището и са отишли на
неизвестен за него адрес, изоставяйки детето. След тази дата страните са се виждали по
повод уреждане на имуществени отношения, като ответникът с помощта на своя
процесуален представил е взела личните си вещи, за което са съставили приемо-
предавателен протокол и ги е отнесла на неизвестен адрес. Като съобразява възрастта, пола
на детето и привързаността му към неговото семейство ищецът желае предоставяне на
родителските права по отношение на малолетното дете Виктор Д., а на майката да бъде
1
определен режим на лични отношения с детето и същата да бъде осъдена да заплаща
издръжка на детето си в размер на 500 лв. месечно. В съдебно заседание се явява лично и
заявява изрично желание да се грижи за детето си.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
М. Е. Ч., в който оспорва всички твърдения на ищеца. От своя страна предява насрещен
иск, с който иска предоставяне на родителските права по отношение на общото им дете
Виктор, като изтъква доводи, че е по-подходящия родител да ги упражнява. Майката твърди,
че страните са живели съвместно от 2016г. до 11.03.2023г. когато ищецът не й дал
възможност да се върне в съсобственото им жилище и да си вземе детето и лични вещи.
Твърди, че след раздялата им ищецът извършва действия, с които цели да отчужди детето от
нея. Въпреки че е записано в общинска детска градина „Хосе Марти“ в кв. Люлин, бащата
го водел на частна такава без да уведоми майката къде точно се намира. По този начин
допълнително е ограничил възможността да общува с детето. В исковата молба се твърди, че
е наела самостоятелно жилище в кв. Люлин 7, близо до детската градина и може да се грижи
постоянно за детето, защото за разлика от бащата, който ходи на работа, както и неговите
родители, които му помагат, тя работи от вкъщи и постоянно е на разположение за грижите
за детето. По изложените съображения моли за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на общото им дете Виктор Д., като на бащата бъде
определен режим на лични отношения без преспиване, както и претендира минимален
размер на издръжка от 250 лв. месечно. Претендира претендира разноски в настоящото
производство на спорна администрация.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 0124/13.02.2019г., издадено от Столична Община, район Люлин страните
са родители на малолетното дете – Виктор Димчев Д., роден на 31.01.2019г. Към настоящия
момент съгласно определение за привременни мерки, постановено по делото, детето се
отглежда от бащата - Д. Д. в съсобственото на страните жилище с адрес гр. София ж.к.
Люлин, бл. 326, вх. Д, ет. 3, ап. 65. Това обстоятелство се установява от приложено по
делото копие на нотариален акт за покупко -продажба от 01.10.2018г.
От изявлението на двете страните по делото се установи, че са съжителствали заедно
от 2016г. до 11.03.2023г. когато се разделят. Страните са живели заедно в съсобствено
жилище с посочен по –горе адрес, който са закупили преди раждането на общото им дете.
М. Ч. е напуснала жилището на 11.03.2023г. и след това не е могла да се прибере в него и
при детето си, защото ищецът е ограничил достъпа й. На жената се наложило да наеме на
същия ден жилище в квартала, за да може да живее заедно с нейната майка и същевременно
да е близо до детето. Към момента на приключване на устните състезания по делото ищцата
живее в жилище под наем с адрес гр. София, ж.к. Люлин № 707, вх. Б, ет. 5, ап. 36, заедно
със своята майка.
Двамата родители са изслушани в условията на чл. 59 ал. 6 от СК в съдебно
заседание, проведено на 17.07.2023г. Ищецът Д. М. Д. заявява, че живее с общото дете
Виктор. Занимава се с техническа поддръжка на кафе машини. За отглеждането му помагали
неговите родители и разширеното му семейство. Предлага контактите между майката и
детето да са в защитена среда, закщто детето било в шок от поведението на майката при
раздялата. Обяснява, че по лекарско предписание след диагностицирането му с астма трябва
да контактува с по-малко деца и затова ходи на частна градина. Бащата твърди, че към
момента на изслушването се чувствало добре, въпреки липсата на майката. Към настоящия
момент твърди, че детето не боледувало много.
При изслушването в същото съдебно заседание майката М. Ч. заяви, че работи като
специалист с руски и английски език в международна компания и има възможност да
работи от вкъщи. Обяснява, че детето й липсва, но има страх от бащата да приближава
общото им жилище, защото последния път той я бил уличил в кражба. Освен това имал
2
оръжие, което се притеснявала, че може да използва. Обяснява, че причина за раздялата им
бил пореден скандал между ищеца и нейната майка, при който той започнал да ги гони и
двете от жилището. Вечерта ищецът демонстративно взел двете деца и се затворил в
спалнята, не й дал възможност да контактува с детето. На сутринта рано излязла да
пазарува. Ищецът й се обадил, че след като веднъж е напуснала жилището вече не може да
се върне в него. Не й дал нито да си вземе вещи, нито да си вземе детето. Вечерта спали с
майка й на хотел и на другия ден наели жилището, в което живеят в момента.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят М.на Петкова – майка на
ищеца, която е начален учител по образование, твърди, че тя и съпругът й винаги са
помагали в отглеждането на двете деца на техния син. Свидетелката заявява, че двете деца
на сина й са много привързани едно към друго и прекарвали много време заедно. Според
свидетелката бащата е по-авторитетен, докато майката е по-позволителен тип, разрешавала
всичко на сина си. Поведението му ставала още по невъздържано в присъствието на другата
баба, дори майката казвала, че ставал много непослушен. Според свидетелката след
напускане на майката детето е напреднало много в развитието си благодарение на грижите,
полагани от бащата. Свидетелката преразказва разказ на сина си за повода за последната им
раздяла. Според него ответникът и нейната майка скочили да го бият по повод възпитание
на детето. Свидетелката заявява, че майката е кротък и интелигентен човек и била
изненадана, че посегнала на нейния син. Но децата били свидетели и разказали цялата
случка. Според свидетелката синът й канил майката в дома им да види детето, но тя
отказвала. Според свидетелката Петкова детето е разочаровано от майка си, защото му
обещавала много неща, но не ги изпълнявала. Споделя, че М. се е променила като
отношение към децата и семейството след пристигане на нейната майка. Свидетелката
разказва, че страните са имали кучи, което са махнали и са го отвели на село, за да не им
създава проблем. Според нея синът й не е проявявал агресия към животното. Свидетелката
се опитала да говори с ответника Ч., но последната сметнала това за намеса в техните
отношения и отказала разговор. Съдът кредитира показанията на свидетеля Петкова в
частта, в която преразказват лични впечатления, а в частта, в която споделя видяно, чуто и
разказано от трети лица в това число и от сина й и детето Виктор, съдът не кредитира и
няма да вземе предвид при постановяване на решението.
Свидетелски показания пред съда е дала и майката на първоначалния ответник –
свидетелката Екатерина Челанова. Същата разказва, че е бесарабска българка и в момента
живее постоянно в страната с дъщеря си, заради войната в нейната родина. Свидетелката
разказва, че до раздялата на страните дъщеря й се е грижила за двете деца на ищеца и за
общият им син Виктор и за по-големият – Илин. Свидетелката разказва, че е помагала на
страните в отглеждането на двете деца, когато се е налагало е ходела да взема Илин от
училище Според свидетелката М. не е деляла децата и винаги се е грижила добре за двете.
Тя е забелязала ,че ответникът е агресивен човек когато през 2012г. имали куче, лабрадор и
той го биел жестоко пред децата. Понякога наказвал и Виктор без причина. При опит на
свидетелката да го защити казвал, че няма тя да го учи как се гледат деца. Свидетелката Ч.
разказва, че детето Виктор е много привързано към майка си. Когато я види в момента се
гушка, милва я, тя му липсва. Според свидетелката ответникът е агресивен и опасен човек.
Той не е дал възможност да М. да се прибере в жилището при детето си и да си вземе лични
вещи. По такъв начин се отнасял и към другото си дете. Съдът кредитира показанията на
свидетелката Ч. в цялост като същите са плод на непосредствени впечатления по време на
съвместното й съжителство със страните.
По делото са съставени по два социални доклада за целите на настоящото
производство. Съдът базира мотивите си на социален доклад, изготвен от ДСП Люлин след
среща с двете страни. Социалните работници са познавали страните по повод на сигнал от
майката, че няма възможност да вида детето поради възпрепятстване от страна на бащата.
Социалните работници имали сведения, че в продължение на два месеца бащата укривал
местонахождението на детето. констатациите са, че и при двамата родители има подходящи
за отглеждане на детето условия. В жилището на майката макар и с по-малка площ също
3
има обособено място за отглеждане на детето. към момента на изготвяне на доклада детето
Виктор е контактувало само с разширено семейство на бащата, като същият е ограничавал
достъпа на майката и нейните близки. При изготвяне на социалния доклад не е наблюдавана
връзка на детето с отглеждащия го баща, поради отсъствие на детето. Родителите не
контактували помежду си по въпроси, свързани с отглеждането на детето. Препоръката на
социалните работници е, че в интерес на малолетното дете е да му бъде осигурена сигурна и
стабилна семейна среда, отговорни и всеотдайни грижи да отглеждането му. За правилното
отглеждане на детето е добре то да има връзка и с двамата си родители, като контактите се
осигуряват по сигурен и безопасен начин.
След констатирани проблеми в общуването на страните и опити за отчуждаване на
детето от неговата майка от страна на бащата чрез целенасочено укриване
местонахождението на детето съдът е назначил комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза. Според установената от Върховния касационен съд съдебна
практика /срв. решение № 111/ 28.05.2018 г. по гр.д.№ 4185/ 2017 г., ІV г.о., решение № 222/
24.06.2015 г. по гр.д.№ 6894/ 2014 г., ІV г.о./, съдът не може да определи адекватни мерки
относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да
съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на
родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото.
Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение,
несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този
психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за
преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у
съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или
у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на
родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните
отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени.
А според решение № 102/ 27.06.2019 г. по гр.д.№ 4210/ 2018 г., ІІІ г.о., синдромът на
родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от
родителите и възприемането му като враг. Този синдром пряко накърнява правата на детето
да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки
от тях. Тъй като съдът следи служебно за интересите на детето, то при определянето на
режима относно родителските права, е длъжен да съобрази предоставянето на родителските
права и упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на
родителско отчуждение, когато такъв е констатиран.
Съобразявайки обстоятелството, че относно възможните мерки за преодоляване на
синдрома на родителско отчуждение и тяхната продължителност, са нужни специални
знания, съдът е допуснал в настоящото производство изслушването на съдебно-
психологическа експертиза. На двете вещи лица са поставени задачи след извършване на
проучване да даде отговор на въпроса какъв е родителския капацитет на страните, дали и
каква е доверителна емоционална връзка на детето с неговите родители, налице ли е
целенасочено отчуждително действие от страна на бащата по отношение на детето Виктор
Д..
Вещите лица са изготвили заключение, което настоящият състав напълно кредитира,
като дадено въз основа на задълбочено проучване на тримата участници в изследването. При
изследването е установено, че между страните съществува сериозен конфликт. При
наблюдения от вещите лица е констатирано, че срещата с двамата родители, без
присъствието на Виктор протича с бърза ескалация на напрежението и прераства в
отправяне на обвинения един към друг. Бащата отказва да обсъди темата с общата им
собственост и възможностите за разрешаване на претенциите на майката, като очевидно е
сърдит на М.. Това негово поведение не способства за намиране на разумно решение на
въпроса за родителската отговорност на страните. В същото време майката несъзнателно
говори против бащата, с явна идея да даде вид на по-подходящ родител за отглеждане на
детето. Ескпертите са дали оценка, че това поведение на страните в присъствието на детето
4
е довело до кризисно функциониране на психиката на детето. Обяснили са това явление, че
детето реагира на случващото се в семейството с изразена реакция на оттегляне -
резултатите на Виктор показват по-слаба от обичайната степен на привързаност и към
двамата му родители. Заедно с това, детето показва привързаност в норма към разширения
семеен кръг. Спрямо брат си Илин проявява по-силна от обичайната привързаност (вероятно
компенсаторно). Не е формирал отношение към приятели, подходящо за възрастта. По-слабо
общително е, по-дистанцирано от нормативното. Отношението към учителя не отговаря
също на очакваното.
Заключението на вещите лица е, че няма данни за нарушения в развитието на
родителите, които да са предпоставка за ограничен родителски капацитет.
Инструменталните умения за грижа и на двамата са добре развити. Заедно с това, и двамата
родители показват дефицити, свързани с интензивните емоции и ригидни нагласи един
спрямо друг, провокирани от конфликта помежду им. И двамата разбират и декларират
значението и ролята на другия родител за развитието на детето, като нито един от двамата
не възнамерява да възпрепятства другия родител да участва в грижите детето. Според
вещите лица малолетното дете Виктор е вътрешно отчуждено в известна степен и от
двамата родители, като причината за това е продължаващият конфликт между тях, високото
ниво на експресия на негативни емоции по отношение на другия родител, липсата
поведение на сътрудничество, видимо за детето и отправяне на позитивни послания един
към друг. Според вещите лица Виктор е в режим на амбивалентност и преживява
несигурност по отношение на доверяването на вътрешния си свят и преживявания на
родителите си. Реакциите на противопоставяне и агресия, провокативно поведение или пък
дистанцираност са проява на вътрешния конфликт, в който детето се намира.
Дистанцирането, предпазливостта и ограничаването на откритостта и споделянето с
родителите и изграждане на доверителни отношения с други членове на разширеното
семейство е опит от страна на детето да се справи с този конфликт. Заключените на
специалистите е,че и двама родители имат дефицит на родителски капацитет, който се
отразява на начина на развитие на общото им дете. Експертите са установили, че развитието
на кризата в отношенията между родителите на Виктор е довело да стресова реакция,
изразяваща се в оттегляне и самовглъбяване, последиците от която са преодолени до голяма
степен, но все още са налице. В този смисъл налице са данни за преживяно психологическо
насилие от страна на детето, като параметрите на това насилие са комплексни и не могат да
бъдат сведени само до един единствен акт на физическо насилие между родителите, на
което той е бил свидетел.
Съдът напълно кредитира заключението на вещите лица и взема същото предвид при
постановяване на своето решение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 149 от СК Решението може
да се обжалва по общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Виктор Д. дете
съдът трябва да съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
5
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта му, възможността за помощ от трети лица близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства,
взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва
преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява
родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя,
комуто не са предоставени родителските права.
В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубила
силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при
преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права. Те
са: възпитателски качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение
на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на
децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение,
жилищно-битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието
"интерес на детето", като изрично е подчертано, че за него "решаващо значение има цялата
съвкупност от интереси, но "от аспекта на всестранното развитие на личността" /както
материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и възпитание на
детето/. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и
изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на
обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК, както и в цитираното ППВС, е примерно, а не
изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-
добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
В настоящия случай съдът извършва преценката си за това, на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на
задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай
обстоятелства, оценявайки възпитателските качества на всеки от родителите, неговия
морален облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него
грижи към детето, изразената му готовност да живее с детето. Анализирайки данните за
реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-
голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети
близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната
среда, в която предстои да живее детето след раздялата на страните - бит, нрави, схващания,
манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот,
финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на
детето. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства над други, а те се преценяват в
съвкупност за всеки конкретен случай с оглед неговите специфики.
Страните по делото, родители на детето Виктор Д., които не са били в брак, са
фактически разделени от 11.03.2023г. На тази дата майката е напуснала по друг повод
общото жилище и бащата е ограничил достъпа както до апартамента, така и до детето като
предизвикал настъпилата раздяла между родителите. По силата на привременни мерки,
определени от съда с акт от 17.07.2023г. детето живее с баща си, който полага основните
грижи за него с помощта на разширеното си семейство. Родителите не са постигнали
споразумение относно местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и
издръжката на общото им дете. Установява се, че след фактическата раздяла между
страните грижите по отглеждането и възпитанието на общото им малолетно дете Виктор, са
поети изцяло от ищеца, но не поради липса на желание от страна на майката, а поради
възпрепятстване от страна на бащата. Бащата е предприел и редица действия, с които е
укрил местонахождението на детето, сменяйки учебното заведение, което посещава детето,
без да вземе предвид съгласието на майката. Същата е направила опити за контакт с детето с
помощта на социални служби, които не са дали нужния резултат. След постановяване на
привременните мерки, които по твърдения на майката не се спазват от страна на бащата, е
6
настъпило влошаване на емоционалното състояние на детето Виктор до степен то да бъде
отчуждено и от двамата си родители. В настоящия процес и двамата заявяват желание да им
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Виктор,
като всеки твърди не, че е по-добрият родител, а че другият е по-лош. Такова е и
впечатлението на вещите лица, изразено в приетото заключение на съдебната експертиза.
Съдът като взе предвид свидетелските показания на свидетелката Ч., както и тези
на свидетелката Петкова, майка на ищеца, която пред съда заяви, че М. е кротък и
интелигентен човек и дълго време се е грижила сама за двете деца на сина й, както и
заключението на назначената по делото съдебно психолого-психиатрична експертиза следва
да определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо детето,
съблюдавайки единствено интереса на последното. Показанията на двете свидетелки
кореспондират и по отношение на твърдението, че бащата е доста по-строг към детето, а
майката проявява повече разбиране и съчувствие към неговите желания. От кредитираното
заключение на вещите лица се установява, че и двамата родители не могат да преодолеят
личните си отрицателни чувства към другия в името на детето. В същото време от приетите
по делото писмени доказателства и от представените социални доклади се установи, че до
раздяла на страните се е стигнало след възпрепятстване от страна на бащата достъпа до
жилището и до детето, както и че същият е направил опити да укрие местонахождението на
детето като по този начин е наранил едновременно ответника и общото им дете,
внушавайки му, че майката го е изоставила. Това проявление на бащата, което се проявява в
неспособност да овладее и удържи собствените си емоционални преживявания и ролята на
сърдит, включително чрез демонстриране на открита враждебност към майката пред детето
при извършване на експертното изследване, му пречи да откликва адекватно на нуждите на
детето. Той е проявил неспособност дори да демонстрира някаква проява на приемане и
уважение на майката като фигура, която следва да присъства в живота на детето. По този
начин двамата родители са вменили у малолетното си дете конфликт на лоялност, който е
латентно проявен и не е разгърнат до степен, в която да владее психичния живот и
поведение на детето. Причината за този конфликт на лоялност са опитите от страна на
родителите да прехвърлят отговорността за раздялата и конфликтите помежду им към
другия родител. Незрялата родителска компетентост на бащата проличава и от факта, че се
опитва да използва и по-големият си син в тази ситуация, делегирайки му ролята на
посредник между него и малолетното дете Виктор. Това негово поведение мотивира съда да
приеме, че към настоящия момент бащата е по-малко пригодният родител за упражняване на
родителските права. Това обстоятелство съчетано с факта, че е трудово ангажирана с
работно време с краен час 20.00ч., липсата на подкрепяща среда (и двамата му родители са
трудово ангажирани) мотивират съда да предостави упражняването на родителските права
на майката, която проявява повече разбиране към нуждите на детето и която има
възможност целодневно да се грижи за него. При направена преценка на обстоятелствата
по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на
майката М. Ч., която е способна изцяло да задоволи базисните потребности на детето и да
му осигури спокойна и сигурна среда за живот. Съдът не взема предвид твърденията на
ищеца относно личността на ответника като лице което е извършило срещу него актове на
домашно насилие, които останаха недоказани, защото в настоящото дело следва да се
установи родителския му капацитет. С предоставяне родителските права на майката, според
съда ще бъдат защитени в пълен обем интересите на детето Виктор, което ще расте в
подкрепяща го среда.
ІІ. Относно местоживеенето на детето и режим на лични отношения с
неоглеждащия родител:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при родН., близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
7
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. В настоящия случай
детето Виктор следва да живее с майката, която ще упражнява родителските права.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че в дома на майката няма нужните условия.
Съгласно приетия по делото социален доклад в дома на майката има осигурени условия за
отглеждане на детето , поддържани в много добро хигиенно състояние.
Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят
заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”. Правото на детето да живее с
неговите родители е в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана и
обнародвана с ДВ бр. 55/ 12.07.1991 г. Сред изключенията по Конвенцията е раздялата на
родителите. Тя налага вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на
детето, включително произтичащите от това за решаване въпроси, които националният
закон определя като служебно задължение на съда (чл. 59, ал. 2 СК и препращащите към
разпоредбата останали случаи – с уважаването на иска за развод или за унищожаването на
брака, при спора за родителски права относно родените извън брака деца или при същия
спор по време на фактическата раздяла между съпрузи). Чл. 9, § 3 КПД изисква от
присъединените държави да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от
двамата си родители, да поддържа лични отношения и контакт с тях редовно, освен ако това
противоречи на неговите висши интереси. Чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) прогласява правото на семеен живот
като основно, защитата на което присъединената към Конвенцията държава е длъжна да
осигури. Така признаването на връзката дете – родител, което произтича от двете
Конвенции, а намира и конституционно основание (чл. 14 и чл. 47 КРБ), има естествени
психологически проекции.
Предвид данните по делото относно родителския капацитет на бащата и
привързаността на детето към него, следва да бъде определен режим на лични отношения с
детето, който в максимална степен да запази емоционалната връзка между баща и
малолетния Виктор. Последната, както е посочено и в заключението на вещите лица, е
необходима за изграждане на самоуважение, граници, доверие към света, самочувствие и
сигурност на детето. Освен това според вещите лица единствения човек, към когото
малолетното дете Виктори изпитва привързаност е по-големият му брат Илин. Предвид
обстоятелството, че той е син на бащата от друга връзка единствения начин да общуват
заедно двете деца е по време на режима на лични отношения с бащата. По тази причина в
интерес на детето Виктор е обаче да бъде определен максимално широк режим на лични
контакти между него и бащата. Следва да се съобрази, че според задължителната практика
на ВКС и трайната практика на съдилищата в производствата по дела по предявени искове
за предоставяне родителски права, режим на лични контакти, и издръжка законът е
възложил на съда служебно да следи за закрила на интереса на ненавършилите пълнолетие
деца.
С цел запазване на връзката баща- дете предвид наличието на данни по делото за
конфликт на лоялност у детето съдът определя по-широк режим на лични отношения. По
изложените съображения съдът като взе предвид личностните особености на родителите и
необходимостта да осигури справедлив баланс между интереса на детето и интереса на
родителите определя режим на лични отношения конкретизиран в диспозитива на
решението. При определянето му от съда водещ обаче е най-добрият/ висшият интерес на
детето (делото Sahin v.Germany), а съдът го преценя според възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на им,
възможностите за помощ на трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности – чл. 59, ал. 4 СК.
В изпълнение на това задължение и като прецени събраните по делото доказателства,
8
както и критериите, установени в чл. 59, ал. 4 СК съдът намира, че в най-добър интерес на
детето е следният режим на лични отношения с бащата: всяка първа, втора и трета седмица
на месеца от 18.00ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване; тридесет дни
/последователни или на два пъти по петнадесет дни/ през лятото по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на бащата, като родителите се задължават да уговорят времето на
лични отношения през лятото в срок до 31май; всяка четна година - по време на Пролетната
ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната година, за времето
от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 19.00ч. на последния ден; всяка четна година от
10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на
всяка нечетна година до 19.00ч. на последният ден на Коледната ваканция, определена от
МОН за съответната нечетна година; всяка нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък до
19.00ч. на Светлия Понеделник
По този начин детето ще има установено местоживеене при родителя, на който се
възлага упражняването на родителските права, а уикендите, Великденските, Коледните,
Новогодишнните празници и рождените дни на детето, ще бъдат поделени между
родителите, като всеки от тях ще има възможност да прекара част от Коледните празници с
детето, за да може всяка година да му поднесе коледен подарък, а останалите празници ще се
редуват между родителите в четна и нечетна година. Всяка година бащата ще има
възможност да прекара време с детето и на рождения си ден.
Този определен режим на лични отношения има за цел, от една страна да не се
прекъсне и преустанови връзката между детето и бащата. Следва да се отбележи, че при
проява на добросъвестност от страна и на двамата родителите и постигане на изрично
споразумение между тях, в интерес на детето ще е то да има контакти с бащата или дори с
двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по определения с настоящото решение
режим. При съществено изменение на обстоятелствата в течение на времето и непостигане
на съгласие между страните, всяка от тях може да поиска от съда изменение на този режим.
ІII. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на
неговата възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето Виктор.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат
9
децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия
родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Като от събраните по делото писмени доказателства и личното му заявление
при изслушването се установи, че и двамата родители получават доходи близки до
минималните за страната. Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да
присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът
определя общ размер на месечна издръжка в размер на 400 лв., като бащата следва да поеме
по – голямата част от нея в размер на 250 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на
детето следва да се поеме от майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е
основателен посочения размер от 250 лв. Същата е съобразена и с разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК. Издръжките се дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал.
1, изр. 2 от СК.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
По изложените съображения предявените от бащата насрещни искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК следва да бъдат отхвърлени.
Предвид липсата на съгласие у страните за съвместно упражняване на родителските
права, на осн. чл. 323 ГПК следва да бъде изменено Определение № 26079 от 25.07.2023г.,
по гр. д. № 14539/2023г. по опис ана СРС, 37 състав, с което са постановени привременни
мерки до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, като същите бъдат
определени в съответствие с изводите на съда по-горе относно упражняването на
родителителските права, местоживеенето на детето и издръжката.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК бащата – Д. Д. следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски Районен съд – П. сумата 360,
00 лв. – държавна такса върху присъдената издръжка, на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Разноски по делото се претендират от ищеца по насрещния иск – М. Чебанов още с
исковата молба. С оглед изхода на делото и характера на настоящото производство, обаче -
спорна съдебна администрация на страните не се следват разноски и същите следва да
останат в тяхна тежест така, както са направени от всяка страна, поради което и искането на
страните за присъждането им следва да бъде оставено без уважение.
За да обоснове този свой извод, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 78, ал. 1 от
ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е право на едната страна да иска от другата да плати
направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат
реално направените разноски. Съответно съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът пък има право да иска заплащане на направените от него разноски съобразно
отхвърлената част на иска. Като се има предвид, че претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК се
разрешава чрез съдебно администриране се налага извода, че правилото на цитираната
законова разпоредба не намира приложения, така като в теорията се приема и от проф.
Ж.Сталев. Този извод на съда не се променя, от наличието съдебна практика в обратния
смисъл - Определение № 252/25.09.2016г., постановено по ч.г.д.№ 3895/2015г. на ВКС, ІІ
ГО. По този въпрос е налице противоречива съдебна практика, а настоящият съдебен състав
застъпва практиката съобразно, която съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на дете, ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
10
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора – Определение
№385/25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3423/2015г., І ГО, постановено по реда на чл.274,
ал.3, т.2 от ГПК. Разпределението на деловодните разноски по претенции, по които
предявяването на молба (искова молба) е законно необходимо, за да се постигне даден
правен резултат, не е съобразно правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото спора между
родители за родителската отговорност, част от който е и този по чл.127а от СК, се разрешава
само по съдебен ред, дори и когато родителите постигнат споразумение по чл.127, ал.1 от
СК, то също следва да бъде утвърдено от съда с решение. Нещо повече, дори и да не е
сезиран с някоя от претенциите по чл.127, ал.2 от СК, съдът дължи служебно произнасяне
по този въпрос, с които не е сезиран, ако те до момента не са регламентирани, водейки се
отново само от интереса на детето (напр. ако е направено само искане за определяне на
режим на лични отношения на неотглеждащия родител с детето съдът, ако не са
регламентирани ще уреди и въпросите свързани с упражняването на родителските права,
местоживеенето и издръжката на детето). Съдът преценява и замества споразумението
между родителите, съобразно интересите на детето. Касае се за акт на спорна съдебна
администрация, решението по което няма сила на присъдено нещо, което при промяна на
фактическите обстоятелства, може да бъде изменяно във всичките му части. Нещо повече, в
повечето от случаите, както е и в настоящия случай съдът не е уважил изцяло претенциите
на който и да е от двамата родители, между които не е спорен въпроса за това кой ще
упражнява родителските права и при кого ще живее детето. По изложените съображения, а
и предвид изхода на делото искането на ищцата по насрещния иск за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение.
По изложените мотиви Софийски районен съд, 37 състав
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права по отношение на детето ВИКТОР ДИМЧЕВ Д., ЕГН **********, на неговата майка
М. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин № 707, вх. Б, ет. 5, ап. 36, при
която детето ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. М. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. Люлин, вх. Д, ет. 3, ап. 65 с детето ВИКТОР ДИМЧЕВ Д., ЕГН
**********, като бащата има право да вижда и взема детето при себе си както следва: всяка
първа, втора и трета седмица на месеца от 18.00ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване;
тридесет дни /последователни или на два пъти по петнадесет дни/ през лятото по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като родителите се задължават да
уговорят времето на лични отношения през лятото в срок до 31май; всяка четна година - по
време на Пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за
съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 19.00ч. на
последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми
декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до 19.00ч. на последният
ден на Коледната ваканция, определена от МОН за съответната нечетна година; всяка
нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък до 19.00ч. на Светлия Понеделник; бащата има
право на виртуален контакт с детето два пъти в седмицата – вторник и четвъртък в
диапазона между 19.00ч. и 20.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като майката М. Е.
Ч., ЕГН ********** се задължава да обезпечава технически тези срещи, бащата има право и
да присъства на рождения ден на детето, както и то да прекарва при него на неговия рожден
ден – 19 ноември за времето от 17 до 21 часа.
ОСЪЖДА бащата Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 326
вх. Д, ет. 3, ап. 65 да заплаща на малолетното си дете ВИКТОР ДИМЧЕВ Д., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител М. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. Люлин № 707, вх. Б, ет. 5, ап. 36 месечна издръжка в размер на 250 (двеста
11
и петдесет) лева, считано от 29.03.2023г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143,
ал.2 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
Люлин, бл. 326, вх. Д, ет. 3, ап. 65, срещу М. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
Люлин № 707, вх. Б, ет. 5, ап. 36, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
ВИКТОР ДИМЧЕВ Д., ЕГН ********** на бащата, определяне местоживеенето на детето
при него, определяне на режим на лични отношения на майката с детето, и осъждане на
майката да заплаща на малолетното дете чрез неговия баща и законен представител месечна
издръжка в размер на 500 лв., считано от датата на подаване на искова молба – 20.03.2023 г.,
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 323, ал. 3 ГПК Определение № 26079 от 25.07.2023г., по
гр. д. № 14539/2023г. по описа на СРС, 37 състав, с което са постановени привременни
мерки до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
ВИКТОР ДИМЧЕВ Д., ЕГН **********, на неговата майка – М. Е. Ч., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. Люлин № 707, вх. Б, ет. 5, ап. 36, при която определя и
местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. Люлин, бл. 326, вх. Д, ет. 3, ап. 65 с детето ВИКТОР ДИМЧЕВ Д., ЕГН
**********, като бащата има право да вижда и взема детето при себе си както следва: всяка
първа, втора и трета седмица на месеца от 18.00ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване;
тридесет дни /последователни или на два пъти по петнадесет дни/ през лятото по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като родителите се задължават да
уговорят времето на лични отношения през лятото в срок до 31май; всяка четна година - по
време на Пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за
съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 19.00ч. на
последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 28-ми
декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна година до 19.00ч. на последният
ден на Коледната ваканция, определена от МОН за съответната нечетна година; всяка
нечетна година от 10.00ч. на Разпети петък до 19.00ч. на Светлия Понеделник; бащата има
право на виртуален контакт с детето два пъти в седмицата – вторник и четвъртък в
диапазона между 19.00ч. и 20.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като майката М. Е.
Ч., ЕГН ********** се задължава да обезпечава технически тези срещи, бащата има право и
да присъства на рождения ден на детето, както и то да прекарва при него на неговия рожден
ден – 19 ноември за времето от 17 до 21 часа.
ОСЪЖДА бащата Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 326,
вх. Д, ет. 3, ап. 65 да заплаща на малолетното си дете ВИКТОР ДИМЧЕВ Д., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител М. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. Люлин № 707, вх. Б, ет. 5, ап. 36 месечна издръжка в размер на 250 (двеста
и петдесет) лева, считано от постановяване на настоящия съдебен акт до приключване на
производството с влязъл в сила съдебен акт, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Люлин, бл. 326, вх. Д, ет.
3, ап. 65 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 360 лв. -
държавна такса по делото върху определения размер на издръжката на детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.
12
София, ж.к. Люлин № 707, вх. Б, ет. 5, ап. 36 за присъждане на разноски по делото като
неоснователно.
Решението, в частта, в която се изменят постановените привременни мерки има сила
на определение по чл. 323, ал. 3 СК и не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи
на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13