Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 02.09.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова,
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 16 584 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то
/КЗ/.
Ищецът – С.К.Ч.
твърди, че на 22.02.2017г. около 10.30 часа в с. Червен, общ. Асеновград, на
ул. „********, водачът С.И.П., управлявайки товарен автомобил марка форд, модел
транзит с рег. № ********виновно нарушил правилата за движение по пътищата и
причинил телесни повреди на ищеца – пешеходка. Произшествието настъпило при
следния механизъм: водачът на товарния автомобил извършил маневра движение на
заден ход без да се убеди, че пътят зад него е свободен, при което блъснал
пресичащата зад него пешеходка. Вследствие на описаното ПТП пострадалата
получила счупване на бедрената шийка вляво, закрито. След произшествието
пострадалата е хоспитализирана в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД, гр. Пловдив за периода
от 22.02.2017г. – 28.02.2017г., където претърпяла оперативна интервенция –
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Проведено било
медикаментозно лечение. Поставени й били инжекции за разреждане на кръвта. Била
изцяло зависимо от грижите на сина си, който я къпел. Придвижвалата се с две
патерици на много малко разстояние, като не можела да стъпва на левия си крак.
Получената травма причинила на ищцата силни и продължителни болки и страдания,
продължително болнично и извънболнично лечение, затруднение в движението,
сериозни битови неудобства и дискомфорт. Към момента пострадалата продължава да
изпитва болки в крака си, движенията й са ограничени, походката й е нарушена,
накуцва с левия крак, ходи с бастун. Не може да лежи на лявата страна. Все още
ползва тоалетен стол. Ако клекне, не може да стане. Страда от безсъние. Чувства
се потисната и непълноценна заради това, че обременява близките си с грижи за
нея. Посочва, че ответника е сключил на 16.12.2016г. застраховка гражданска
отговорност относно описания товарен автомобил, която е валидна към датата на
настъпване на описаното. Твърди, че с молба от 12.05.2017г. е предявила
претенция за заплащане на обезщетение от ответника, но до настоящия момент няма
заплатено такова. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответника да й заплати 60 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 22.02.2017г.
до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. В
последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал
списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 125 от
делото/. Направеното е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на ответника.
Ответникът – ЗАД „ОЗК - З.“ в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- наличие на сключена застраховка
гражданска отговорност относно описания товарен автомобил, по която е
застраховател, която е валидна към датата на ПТП – то и
- настъпване на описаното ПТП.
Оспорва вината на товарния
автомобил, като се поддържа, че вината за произшествието е изцяло на
пострадалата, тъй като е пресичала на необозначено за това място. Оспорва
твърдението, че за пострадалата са възникнали всички описани в исковата молба
вреди като вид и характер, както и оспорва твърденията за тяхната
продължителност. Оспорва искането за присъждане на обезщетение за забава от
22.02.2017г., тъй като твърди, че ищецът не е представил на ответника
изисканите от последния документи, от които да се установи ваната на водача на
товарния автомобил. С оглед на това поддържа, че началната дата, от която
следва да се присъди обезщетение за забава е датата на подаване на исковата
молба. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявения
иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на
претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 127 от делото/. В
определения от съда срок процесуалния представител на ответника е депозирал
писмени бележки по делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
-
наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно
описания товарен автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие и
-
настъпване на описаното ПТП.
По
делото на страница 7 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 15/17 от 22.02.2017г., съставен от дежурен ПТП при РУ - Асеновград относно
процесното ПТП. В него е вписано, че 22.02.2017г., около 10:30 часа в с.
Червен, ул. „********водачът на автомобил форд транзит с рег. № РВ 5341 РР- С.И.П.
извършва маневра движение на заден ход, като не се убеждава, че пътя зад
превозното средство е свободен, не е внимателен и предпазлив към пешеходците и
удря ищцата. В протокола още е посочено, че пострадал при ПТП е ищцата.
По
делото е представена Епикриза по ИЗ №11471/2017 на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, от
която се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 22.02.2017г.
с диагноза: счупване на бедрената шийка, закрито. Проведено е оперативно
лечение на датата, на която е приета, след което медикаментозно лечение,
изписана с препоръка оперирания крак да несе натоварва в следващите 45 дни.
По делото
е допусната по искане и на двете страни съдебно – медицинска експертиза с вещо
лице – ортопед, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира
като изготвено обективно и компетентно. В него е посочено, че в резултат на
настъпилото ПТП ищцата е получила следните увреждания: счупване закрито на лява
бедрена шийка. Периодът на възстановяване е продължил около 9 – 10 месеца. От
представените медицински документи по делото /два амбулаторни листа за
извършени прегледи през ноември 2017г. от ортопед/ се установява, че ищцата не
се е възстановила напълно – накуцваща походка в ляво, ползва бастун, невъзможен
клек, оплаквания от болки и ограничени движения в лява тазобедрена става.
Вещото лице е коментирало, че тези остатъчни явления са рехабилитационен
проблем, като са дадени препоръки на пострадалата да натоварва уредения крайник
и активно движение, с ренгенови данни за зараснала фрактура. В съдебно
заседание вещото лице е посочило, че при разговор с ищеца и е съобщено от
последната, че тя не е извършвала рехабилитация. Също там вещото лице посочва,
че дори и да бъде направена такава рехабилитация то няма да имаме
възстановяване на движенията в пълен обем.
По
искане на ответника пред настоящата съдебна инстанция е разпитан водача на
товарния автомобил- С.И.П..
По
искане на ищеца е разпитан пред настоящата съдебна инстанция синът на ищцата – А.М.Ч.. Свидетелят описва, че е видял майка си два
часа след случилото си да лежи в тях, сложили са я на едно одеяло и я закарал в
болницата в Асеновград, от където са дали инвалидна количка и така е
приета. Оттам са ги препратили в
болницата в Пловдив, като пострадалата е била закаран с линейка до там. След
изписването й от болницата ищцата е била два месеца на легло, като свидетелят
се е грижел за нея. И сега тя не може да се къпе сама и той й помага, за
тоалетна използва тоалетен стол, защото не може да клекне, не натоварва крака,
защото я боли, през нощта става, защото не може да спи, когато времето стане
студено също се оплаква от болки.
По
делото е прието и заключение на съдебно-автотехническа експертиза. В
заключението вещото лице е описан механизма на настъпване на процесното ПТП,
като е посочено, че към момента на удара скоростта на движение е достигнала до
15 км/ч, като пешеходеца е ударен на пътното платно, което е пресичала като е
била изминала 2, 7 метра, когато е ударена. В заключението вещото лице е
посочило, че пешеходеца не попада в опасната зона за спиране и при своевременно
реагиране водачът е имал техническата възможност да предприеме спиране на
автомобила и да спре преди мястото на удара. В заключението е посочено, че
товарния автомобил не е оборудван със звуков сигнал за движение на заден ход,
както и огледало за обратно виждане, поради което по-добра видимост е имал
пешеходеца. В заключението е посочено и, че пешеходеца е пресичал на
нерегламентирано за това място, като в близост до мястото на произшествието не
е имало пешеходна пътека. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че при
най – бавната скорост е станала катастрофата, пешеходката е бързала и е
пресичала с бърз ход и е попаднала в невидимата зона на катастрофата.
Автомобилът се е движел с 5 км/ч или по-малко. Ударът е бил неизбежен, тъй като
мястото, на което пресича пешеходецът подава в невидимата /мъртва/ зона за
водача на буса и той няма как да предотврати ПТП – то. Това заключение е
оспорено от процесуалния представител на ищеца в частта, относно възможността
да бъде предотвратено ПТП – то и е направено искане за допускане на тройна авто
– техническа експертиза. В съдебно заседание вещите лица са посочили, че при
този тип автомобили при движение на заден ход шофьорът няма видимост, поради
което и съгласно правилника е следвало да осигури човек, който да следи за
това.
На
страници 110 – 112 от делото е представено съдебно решение №29739 от
04.02.2019г. постановено по гр. д. №88 772/2017г. по описа на СРС, 64
състав между същите страни, предмет на производството е предявен иск от ищеца
към ответника относно причинените имуществени вреди в резултат на процесното
ПТП. В това съдебно решение е прието, че не е налице съпричиняване, тъй като
ответникът не е ангажирал доказателства за това. Това съдебно решение е влязло
в сила на 07.03.2019г.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца
е да установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца — описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4. предприетите
действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент — възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП и
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета.
От събраните и описани по-горе
доказателства /заключението на авто – техническата експертиза/ се установява
механизма на настъпване на процесното ПТП. Между страните по делото е спорно по
чия вина е настъпило процесното ПТП, тоест има ли съпричиняване от страна на
пострадалата, поради това, че същата е пресичала на необозначено за това място
на пътното платно. От представеното по делото съдебно решение, описано по-горе
в мотивите на настоящото, се установява, че в този съдебен акт е прието, че
вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на товарния
автомобил, както и, че направеното възражение за съпричиняване от страна на
застрахователя е недоказано. Настоящия съдебен състав приема на основание чл.
298, ал. 1 от ГПК, че относно този факт има сила на присъдено нещо между
страните относно процесното ПТП и следователно той не може да бъде установен по
различен начин от този в посоченото съдебно решение. Основание за приемането на
този извод е обстоятелството, че там като един от елементите за възникване на
отговорността на застрахователя е разгледан въпросът за механизма на ПТП и от
поведението, на кой от участниците в него е причинено или е налице
съпричиняване и следователно този факт се обхваща от обективните предели на
силата на присъдено нещо и не подлежи на преразглеждане в друго съдебно
производство, по което страните са идентични и застрахователното събитие е едно
и също ПТП. За пълнота следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства следва извод идентичен на този в посоченото съдебно решение. В
единичното заключение на авто – техническата експертиза е посочено, че в
близост до мястото няма пешеходна пътека, а същевременно има търговски обект,
който е зареждан от процесния автомобил и следователно възможността там да се
извърши пресичане на пътното платно от пешеходец е напълно вероятно и
реалистично. Съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗДвП пешеходците могат да пресичат на необозначени
за това места в случаите, когато в близост няма пешеходна пътека, като се
съобразят с изискванията посочени в ал. 1, т. 1, 2 и 4. Следователно самото
пресичане на нерегламентирано за това място, тогава когато в близост няма
такова /какъвто е разглеждания случай/ е допустимо от закона и по никакъв начин
не може да бъде определено като съпричиняване за настъпване на ПТП, ако заедно
с това не се установи и нарушение на някои от правилата посочени в чл. 113, ал.
1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП. В разглеждания случай не се твърди осъществяване на някое
от посочените хипотези на правната норма на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, което е
допълнително основание, за да се приеме, че не е налице съпричиняване в
разглеждания случай от страна на пострадалото лице. 
От представените
медицински документи по делото, които са описани по-горе в мотивите и заключението
на съдебно – медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в
исковата молба увреждания, както и причинно – следствената връзка между
процесното ПТП и тези травми.
От
тези документи и разпита на свидетеля се установява и предприетите действия за
възстановяване от ищеца: болничния престой и следболничния период на възстановяване. Операцията на ищеца
е извършена в същия ден. Престоя в болницата е бил една седмица, след което два
месеца е била на легло вкъщи, като за е имала нужда от чужда помощ в
ежедневието си. Възстановителният период в разглеждания случай е по- дълъг от
обичайното 9 - 10 месеца, като нямаме пълно възстановяване на движенията на
този крайник – ищцата и сега не може да
кляка, щади този крак при предвижване, тъй като иначе изпитва болка,
използва помощно средство – бастун, при предвижване – накуцваща походка и при
промяна на времето изпитва болка.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което
следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 67г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от 9 - 10 месеца, интензитета
на болките, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен и
битов характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние /нарушение
на съня, чувство за непълноценност/, както и обстоятелството, че трайни
последици за здравословното състояние на ищеца /затруднено движение с помощно
средство, изменение на походката, невъзможност за клякане и съответно от това
затруднение в ежедневието/, съдът
намира, че сумата от 60 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Относно претенцията за лихва
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В
конкретния случай, от представената по делото писмена претенция /стр. 19 – 20
от делото/, доколкото към нея е представено известие за доставяне от което не е
ясно, какво е съдържанието на пратката, съдът приема, че същата е предявена най
– късно на датата, на която е поставен отказа от ответника за заплащане на
обезщетение – 04.09.2017г. /стр. 22 от делото/. В случая 3-месечният срок е
изтекъл на 04.12.2017 г. и от 05.12.2017
г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, поради което искането за присъждане на лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлено като неоснователно за
периода от 22.02.2017 г. до 04.12.2017
г. и уважен, считано от 05.12.2018 г. до
окончателното изплащане.
Относно направените по делото разноски
Ищецът
е направил следните разноски за настоящото производство: 2 400 лв. –
заплатена държавна такса, 150 лв. – депозит за допуснатата съдебно – медицинска
експертиза, 250 лв. – депозит за допуснатата авто – техническа експертиза и 450
лв. – депозит за допуснатата тройна авто – техническа експертиза. Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 3 250 лв.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адв. И.
Г. Й. адвокатско възнаграждение в размер на 2 330 лева.
Предвид
изхода на делото искането на ответника за присъждане в тежест на ищеца на
направените от него разноски за настоящото производство следва да бъде оставено
без уважение.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“, ЕИК -********със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.К.Ч., ЕГН - ********** със
съдебен адрес: ***, офис 4 - чрез адвокат И.Й. на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.02.2017г.
относно което е съставен констативен протокол
за пострадали лица №15/17 от 28.02.2017г. от дежурен ПТП при РУ - Асеновград, ведно със законната лихва,
считано от 05.12.2017г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 3 250 лв., като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
60 000 лв. за периода от 22.02.2017г. – 04.12.2017г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“, ЕИК -********със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да
заплати на адвокат И. Г. Й., ЕГН – **********, с адрес: ***, офис 4 сумата от 2
330 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: