Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 742 16.12.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1357 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от
ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Бест файненс“, ООД ЕИК *********, гр.София,
чрез пълномощника а..М. К. С. САК, съдебен адрес ***, офис 4, твърди
в исковата си молба, че сключил с ответника В.Г.В., ЕГН ********** ***, Договор за кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 г., сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР, по
силата на който му предоставил заем от 1 200лв., а с Анекс към договора от
25.09.2018г. страните уговорили, че с част от заемната сума кредитополучателят
ще погаси предходно свое задължение към кредитодателя
в размер на 697,62лв. Посочва, че сключването на договора се извършило на база
предоставената от ищеца информация в уеб сайт www.bestfinance.bg Там
били публикувани условията за предоставяне на кредита, като след регистрация и след
подписване по реда на чл. 7.2 от ОУ изразява съгласието и приемането на
договора, ОУ и индивидуалните му условия, като договорът се счита сключен след
изпращане на посоченото съгласие от кредитополучателя, което съгласие се счита
и потвърждаване на желанието му за незабавно превеждане на заемната сума по банковата
му сметка или за теглене на каса в системата на Easy Pay. В случая ищецът твърди, че
ответницата е кандидатствала за получаване на кредит на 24.09.2018г. чрез сайта
на дружеството на https://bestcredit.bg, като е
извършила регистрацията си от
IP 109.160.80.23 с е-мейл ****************. Съгл. ОУ, след попълване на заявката за
кандидатстване, клиентът получава ПИН код под формата на СМС на посочения от
него телефонен номер и потвърждава заявката си, като въвежда ПИН кода на заявката
си и след това следва да натисне бутон „потвърди“, с което попълнената заявка
се изпраща за разглеждане.Твърди се, че въз основа на заявката на ответницата,
й е изпратено съобщение на посочената ел поща за потвърждение на договора,
приложен е Стандартен европейски формуляр и ОУ на 25.09.2018г., като за да
подпише договора, ответницата е следвало да натисне посочения в електронното
съобщение СМС линк, като след това въведе избраната от него парола за достъп,
която представлява електронен подпис на потребителя. С въвеждането на паролата,
потребителят изразява своето съгласие за сключването на договора при посочените
в него условия.Твърди се още, че на ответницата е изпратен СМС за потвърждение
на посочения от нея телефонен номер *********, като същата е потвърдила на
25.09.2018г. сключването на договора за кредит в размер на 1 200лв.Ищецът
посочва още, че ответницата е получила останалата част от заемната сума(след
погасяването на предходния кредит) лично на 25.09.2018г. на каса на Easy Pay. Излага, че съгл.
условията на договора за кредит, предоставената сума следвало да се върне на 14
равни двуседмични вноски, съобр. погасителния план
към договора, с последна падежна дата 09.04.2019г., като общата дължима сума е
била1348,48лв., от която 1200лв. главница и договорна лихва в размер на
148,48лв. за срока на кредита. Уговорено е при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури поръчител, отговарящ на условията по чл.3 от
договора, същият ще дължи на кредитора неустойка, при което общата дължима сума
по кредита ще възлиза на 2 524,48лв., като сумата на неустойката се
изчислява за всеки необезпечен период от договора в размер на по 84лв., като неустойката
е в размер на 0,5%дневно върху усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е
необезпечен, а в случая, доколкото ответницата не е извършвала плащания по
договора, то е начислена цялата дължима неустойка за целия период на договора.
Сочи също, че именно поради неизпълнението на задълженията на ответницата, с
настъпването на крайния падеж-09.04.2019г., а ответницата е изпаднала в забава,
поради което освен уговорената в чл. 10.3 от ОУ лихва за забава, е предвидено и
същата да поеме разходите за извънсъдебно събиране на вземането, което в случая
е възложено на колектор по силата на договор за събиране на просрочени
задължения, възнаграждението на който е платено от ищеца и е в размер на
1 430лв., които също се претендират за плащане от ответницата. С оглед на
изложеното, ищецът претендира съществуването на вземания, както следва: за сумата от 1 200
лв., представляваща главница по Договор за кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 година, за сумата от
148.40 лв. лихва,
за сумата от 1 176 лв. неустойка
за неосигурен поръчител, за сумата от
36.74 лв. наказателна
лихва, както и за сумата от
1 430 лв. разходи
за събиране на
вземането, изискуеми на
краен падеж-09.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от 20.05.2019 г., за които суми ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение № 504/21.05.2019г., постановена
по ч.гр.д.№876/2019г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника; претендира
законната лихва и разноските в заповедното и в настоящото
производство. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Постъпили са
молби от процесуалния му представител с искане за разглеждане на спора в
отсъствие на представител на ищеца, в писмени бележки предявените искове се
поддържат и се иска уважаването им изцяло, претендират се разноски.Направено е
и искане за постановяване на неприсъствено решение против ответницата, с оглед
липсата на депозиран писмен отговор, както и искане съдът да не взема предвид преклудираните искания на ответницата, в случай, че такива
се изложат от нея в съдебно заседание.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответницата не е постъпил, като във възражението, депозирано от същата по ч.гр.д.№ 876/2019г. по описа на РСТ се оспорва дължимостта на претендираните суми. В съдебно заседание ответницата се представлява от а..Г. В.-ТАК, която оспорва исковете с доводи за нищожност на клаузите за представяне на обезпечение и за поемане на разноските за извънсъдебно събиране на вземанията, доколкото претендираните суми оскъпяват кредита, но не са включени в ГПР, при което договорът е недействителен изцяло, пледира за отхвърлянето на исковете изцяло, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 година, сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР и Анекс към договора от 25.09.2018г. се установява, че страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1200лв., с част от който се погасява предходен дълг на ответницата в размер на 697,62лв., като параметрите на кредита, съобразно приложения Стандартен европейски формуляр са следните: обща сума на предоставения кредит-1200лв.-част ІІ,т.1; срок на договора 28 седмици-т.4; с четиринадесет двуседмични вноски от по 96,32лв., с първа падежна дата 09.10.2018г. и краен падеж 09.04.2019г. – т.5; обща сума, посочена като сбор от главница, лихви и разходи, които могат да възникнат във връзка с кредита – 1348,48лв. – т.6; обезпечение-в срок от един ден от получаване на заемната сума, кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, отговарящо на следните условия: навършени 25 години, да е в трудово или служебно правоотношение при последния работодател минимум една година, минимален осигурителен доход от 2000лв., да не е поръчител в б. или небанкова финансова институция, да няма активен кредит към „Бест файненс“ ООД, да има чиста кредитна история – т.8; фиксиран ГЛП 41%, - част ІІІ, т.1; ГПР 49,65%, като при изчислението му е взето предвид, че договорът ще бъде валиден за целия договорен период, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки, при усвоена сума от 1200лв. – т.2; свързаните с договора разходи са посочени отразените в част ІІІ,т.4.3 и т.4.6 – т.4; при непредоставяне на обезпечението по част ІІ,т.8, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е необезпечен за целия срок на договора, като при непредоставяне на обезпечение върху сумата от 1200лв. за целия срок на договора за срока от 28 седмици, неустойката ще бъде в размер на 1176лв. – т.4.3; при забава в плащането на погасителна вноска, потребителят дължи обезщетение за забава, заедно с всички разноски за извънсъдебно/съдебно събиране на вземането.Разноските се определят от конкретния предприет от кредитора способ, като при наемане на трети лица-експерти, адвокати, дружества за събиране на вземания, размерът им според прогнозна стойност може да достигне до 25% от събраните суми с ДДС – т.4.6; отразени са и другите условия по договора.В тази връзка, от уговореното в раздел V,чл.4 от договора се установява, че страните са уговорили, че кредиторът има право да провежда с кредитополучателя всякаква кореспонденция, вкл. чрез трети лица, да провежда с него телефонни разговори, да му изпраща електронни съобщения писма и да разлепя стикери, в случай, че последният не изпълни което и да е от задълженията си по договора, като по този начин го уведоми за неизпълнението на договорните му задължения.В същия смисъл е и чл.10.3 от ОУ, съобр. която при забава в плащането на една или повече погасителни вноски, кредиторът освен наказателната лихва за забава има право и на разходите за телекомуникационни услуги, писма и/или други дейности. От разписка № 20000001611997123/25.09.2018г., изд. от еРау.bg се установява, че в полза на ответницата е наредена за изплащане на каса сумата от 502,38лв., от ищеца, като е посочено основание договор 3000739 от 25.09.2018.Приложени са на хартиен носител самият договор, анекса към него, ОУ и погасителен план, в който е включена и неустойката за непредоставено обезпечение, както и извлечения от електронното досие на ответницата, същите на хартиен носител, но липсват доказателства ответницата да е натиснала посочения в електронното съобщение СМС линк, а след това да е въвела паролата си за достъп, която представлява електронен подпис на потребителя и с което договорът се счита сключен.С други думи, липсват доказателства за наличие на електронни изявления на ищцата както на електронен, така и на хартиен носител, от които да се установява съгласието й за сключването на договора при установените параметри, както и доказателства за това ответницата да е заявила съгласие и за сключването на анекса към договора.Представен е и Договор за събиране на просрочени задължения, сключен между ищеца и трето лице-Цветан Колев, с предмет събиране на вземанията по процесния договор с ответницата, срещу уговорено възнаграждение 1430лв., както и кредитен превод, от който е видно, че на 28.06.2019г. ищецът е изплатил на посоченото трето лице възнаграждението, уговорено в договора помежду им.
Относно искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение против ответницата, съдът, като е съобразил обстоятелството, че
подаденото от ответницата в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК има значението
на писмено становище срещу исковата претенция (отговор на ИМ), още повече, че
същото съдържа възражения срещу претендираните суми
по пера, а процесуалните последици от предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК настъпват
с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, това обуславя допустимостта на разглеждане в
исковото производство на направените оспорвания на вземането на длъжника във
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, дори
ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни
възражения в срока за отговор, при което е оставил искането без уважение( в
този см. т. 11а от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК – ВКС).Относно искането
на ищеца съдът да не взема предвид преклудираните
искания на ответницата, в случай, че такива се изложат от нея в съдебно
заседание, съдът приема, че доколкото възраженията, въведени от процесуалния
представител на ответницата са за нищожност на клаузи от процесния
договор, а възражения за нищожност могат да се релевират
безсрочно, приема, че искането на ищеца е неоснователно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и осъдителен иск са обосновани с обстоятелството, че между страните е
налице валидно сключен договор за кредит чрез средства за комуникация от
разстояние, регламентирано от разпоредбите на ЗПФУР. Според чл. 18 ал. 2 от
ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).В случая
ищецът твърди, че комуникацията между страните е осъществена чрез електронната му
страница, на която ответникът е подал искане за получаване на кредит,
предоставена му е била необходимата
информация и същият се е съгласил да получи заем.За този тип кредити, освен
изискванията по ЗПФУР се прилагат и общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от
който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
носител, който в случая представлява електронен документ. Електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ.Според съдебната практика, обективирана в Решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр.
дело № 868/ 2012 г., IV г. о., електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13 ал. 1
ЗЕДЕП(ЗЕДЕУУ) - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма
по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния
договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР,
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията
по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от
Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги(ЗЕДЕУУ). В настоящия случай,
представените документи – Договор за кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 г., Общи условия към него и Анекс към договора, са
неподписани, като твърдението на ищеца е, че са потвърдени от ответницата с
натискането на посочения в електронното съобщение СМС линк, а след това същата
е въвела паролата си за достъп, която представлява електронен подпис на
потребителя и с което договорът се счита сключен.Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронно
изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията, а електронен документ, съобр. чл. 3,ал.1 от ЗЕДЕУУ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като
електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13,
ал. 1 от ЗЕДЕУУ, съобр. който „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В този
смисъл, съдът приема, че и кликването върху посочения по-горе линк и
въвеждането на паролата на ответницата представляват електронни изявления, които,
ако са записани на съответния носител, могат да бъдат възпроизведени. В случая,
обаче, независимо от разпредЕ.та от съда доказателствена тежест с определението по чл. 140 от ГПК, ищецът
не е представил по делото (на електронен или на хартиен носител) посоченото
съгласие на ответницата за сключването на договора и анекса към него, а само
представените по делото писмени доказателства- сключен онлайн договор за заем и
анекса към него, както и данните на ответницата от електронното й досие при
ищеца имат характер на частни неподписани документи, които изхождат от ищеца и
не са в състояние да обосноват извод за наличие на твърдяното облигационно
отношение, предвид твърденията на самия ищец, че това е втори договор между
страните, а липсват доказателства относно заявената воля на длъжника да получи
кредит от заемателя при посочените във втория договор
конкретни условия. Това е така, защото договорът за заем се счита сключен след
постигане на съгласие между страните по условията на същия и след предаване на
сумата(като реален договор), а в случая не е надлежно установено постигането на
съгласие за сключването на договора и анекса към него, нито усвояването от ответницата
на заемната сума и извършване на уговореното приспадане на задължението по
предходен договор между страните, тъй като липсват доказателства за получаване
на сумата от ответницата, както и такива за погасяване задълженията й по
предходния договор. От разписка № 20000001611997123/25.09.2018г., изд.
от еРау.bg (имаща характер
на частен неподписан документ) се установява само, че в полза на ответницата е
наредена за изплащане на каса сумата от 502,38лв. от ищеца, като е посочено
основание договор 3000739 от 25.09.2018г. Следва да се има предвид, както се посочи
по-горе, че договорът за заем е реален договор, поради което елемент от
фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата.
Посочената по-горе разписка, с която
ищецът твърди, че е бил извършен паричен превод в полза на ответницата и в която
като основание е посочен номерът на договора за паричен заем, обаче, не може да
установи по един безспорен начин, че наредената сума действително е получена от
ответницата, тъй като не съдържа никакви подписи. На следващо място съдът
приема, че за разлика от банковите преводи, при които заверяването на сметката
на получателя с дадена сума е доказателство за плащането без нужда от нарочен
документ, в случая такъв е необходим,
или поне подпис от ответницата на разписка за изплащане на сумата чрез Easy Pay.С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не е установил
валидното сключване договор за заем от разстояние и анекс към него с
ответницата, нито действителното предаване на процесната
сума, обуславящо отхвърлянето на предявените установителни
искове за съществуване на вземания по този договор, като неоснователни и
недоказани.
На
следващо място, с оглед задължението на
съда да се произнесе по всички възражения на страните, дори и при наличие на
доказателства за валидно сключен договор за кредит от разстояние, то доколкото
същия попада под разпоредбите и на ЗПК, следва да се посочи следното: В
разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните
реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая съдът
приема, че е нарушено изискването по чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, като макар да е
посочен годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, в тях не е включена като
разход дължимата сума за неустойка за непредоставено обезпечение, която в
случая е в размер на 1176лв. и начислена в погасителния план като падежно
вземане, с което пряко се нарушава изискването на чл. 19 ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР)
да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Съгласно чл. 21, ал.1
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като
не е включил неустойката, (отразена като падежно вземане по самия договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК) в общата сума,
дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване
и годишния процент на разходите, са нищожни. И тъй като не е спазено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, на осн. чл. 22,ал.1 от ЗПК. Отделно
от това следва да се посочи, че така уговорената неустойка е за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето
на обезпечение), при което е пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване и същата
е нищожна, на осн. чл. 26,ал.1 от ЗЗД, в какъвто см.
е и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г. на
ОСТК, приемащо, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл.33
ал.1 от ЗПК, доколкото с процесната клауза за
неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение – непредоставено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Относно претенцията за установяване съществуването на вземане за разходи
за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 1430лв., съдът следва да
посочи следното: В т.4.3 от преддоговорната
информация в Стандартния европейски формуляр е посочено, че при непредоставяне
на обезпечение върху сумата от 1200лв. за целия срок на договора за срока от 28
седмици, неустойката ще бъде в размер на 1176лв. – т.4.3; при забава в
плащането на погасителна вноска, потребителят дължи обезщетение за забава,
заедно с всички разноски за извънсъдебно/съдебно събиране на
вземането.Разноските се определят от конкретния предприет от кредитора способ,
като при наемане на трети лица-експерти, адвокати, дружества за събиране на
вземания, размерът им според прогнозна стойност може да достигне до 25% от
събраните суми с ДДС – т.4.6. Такава уговорка, обаче, в договора липсва, като в
него е уговорено единствено, че
кредиторът има право да провежда с кредитополучателя всякаква
кореспонденция, вкл. чрез трети лица, да провежда с него телефонни разговори,
да му изпраща електронни съобщения писма и да разлепя стикери, в случай, че
последният не изпълни което и да е от задълженията си по договора, като по този
начин го уведоми за неизпълнението на договорните му задължения.В същия смисъл
е и чл.10.3 от ОУ, съобр. която при забава в
плащането на една или повече погасителни вноски, кредиторът освен наказателната
лихва за забава има право и на разходите за телекомуникационни услуги, писма
и/или други дейности. съобщения и провеждане на телефонни разговори с длъжника
при забава в плащанията на всяка от уговорените вноски, като по този иск съдът приема следното: Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Изпращането и връчването на напомнителни
писма или покани, телефонни разговори и др. обаче не представляват допълнителни
услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По
своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението,
включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора.
Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре
договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението
на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, обуславящо нищожността на подобна клауза на осн. чл. 26,ал.1,пр.първо от ЗЗД.В случая дори не е ясно
въз основа на коя точно уговорка по договора или ОУ е начислена сумата от
1430лв.( надхвърляща размера на самата главница от 1200лв.), като същата е
уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна и на осн. чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД.
С оглед на
изложеното съдът приема, че ищецът не е установил валидното сключване на Договор за кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018г. и на Анекс към него с ответницата, при което предявените установителни искове за съществуване на вземания по
договора, а именно- за сумата от 1 200 лв., главница, за сумата от 148.40 лв. лихва,
за сумата от 1 176 лв. неустойка
за неосигурен поръчител, за сумата от
36.74 лв. наказателна
лихва, както и за сумата от
1 430 лв. разходи
за събиране на
вземането, ведно
със законната лихва върху главницата
от 20.05.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение № 504/21.05.2019г., постановена
по ч.гр.д.№876/2019г. по описа на РСТ,
са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от
ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора и доколкото съдът дължи произнасяне по разноските в заповедното и в настоящото производство, приема, че ищецът няма право на разноски, а следва да заплати на ответница разноски в размер на 500лв., платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Бест
файненс“, ООД ЕИК *********, гр.София,
представлявано от П.Д. и М.В.Д., действащи чрез пълномощника а..М. К. С. САК, съдебен адрес ***, офис 4,
против В.Г.В., ЕГН ********** ***, установителени искове за съществуване на
вземания за сумата от 1
200 лв., представляваща главница по Договор за кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 година, за сумата от
148.40 лв. договорна лихва за периода от
20.06.2018г. до 20.07.2018г., за сумата
от 1 176 лв. неустойка
за неосигурен поръчител, за сумата от
36.74 лв. наказателна
лихва за периода от 20.07.2018г. до
22.04.2019г., както и за
сумата от 1 430 лв. разходи за
събиране на вземането, претендирани
като изискуеми на краен падеж-09.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г., за които суми ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение № 504/21.05.2019г., постановена
по ч.гр.д.№876/2019г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1
от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр.
чл. 9 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Бест файненс“, ООД ЕИК *********, гр.София, представлявано от П.Д. и М.В.Д., действащи чрез пълномощника
а..М. К. С. САК, съдебен адрес ***, офис
4, да заплати на В.Г.В.,
ЕГН ********** ***, разноските в настоящото производство в размер на 500лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: