Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет
и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 369 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 001839 от 21.06.2018 г.
на Началник сектор в РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в
размер на 100 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на Г.А.В.
с ЕГН **********, адрес *** за нарушение на чл.64, ал.4, вр. с ал.1 от ЗМВР.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Г.А.В., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението,
издаването му в нарушение на
процесуалните правила и се моли да отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят лично
и чрез процесуалния си представител подържат жалбата. Ангажират доказателства.
Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител. По делото, с административнонаказателната
преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателят и свидетелката Ц.М.Д. са съседи,
отношенията, между които са обтегнати от години. Двамата често влизали в
пререкания и саморазправи. На 27.04.2017 г. и на двамата били съставени
протоколи за полицейско разпореждане от мл. инспектор Б.Бв качеството му на
полицейски орган с предупреждение да не се саморазправят помежду си. Протоколът
с полицейското разпореждане бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на
същата дата. Въпреки това на 17.05.2018 г. около 18,30 часа свидетелката Д.
влязла в двора на жалбоподателя, за да прибере котката си. Веднага възникнал
конфликт между нея и жалбоподателя, който се нахвърлил физически и вербално към
нея – обиждал я и започнал да я бута извън двора. Включила се и майката на
жалбоподателя, която също започнала да обижда Д. и да я бута. Във връзка със
случилото се, Д. ***. Преписката се работила от свидетеля М.К.. След снемане
обяснения на лицата, той съставил АУАН и на Д. и на жалбоподателя. В АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил виновно
чл.257, ал.2, вр. чл.64, ал.1 ЗМВР. Въз основа на съставения АУАН е издадено и
атакуваното НП, с което жалбоподателят е наказан за нарушение чл.64, ал.4, вр.
с ал.1 от ЗМВР.
По делото са разпитани като свидетели актосъставителят М.К., С.П. и Ц.Д., които в показанията си разкриват гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят
Г.А.В. е
осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение
по чл.64, ал.4, вр. с ал.1 от ЗМВР. Съгласно чл.64,
ал.4 ЗМВР: „Разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават
живота или здравето му“, като ал.1 на същия член дава законовата възможност
полицейските органи да могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Изпълнителното
деяние на административното нарушение в конкретния случай се осъществява
посредством неизпълнение на дадени писмени полицейски разпореждания жалбоподателят
да не се саморазправа със свидетелката Ц.М., а последният я е нападнал, бутал и
обиждал на процесната дата. Ето защо съдът намира административното нарушение по
чл.64, ал.4, вр. с ал.1 от ЗМВР за безспорно установено, но само и единствено
от събраните в хода на съдебното производство доказателства. При издаването на
обжалваното наказателно постановление са допуснати множество нарушения на
процесуалния закон, което е основание за отмяна на постановлението по следните
съображения:
На първо място в АУАН и в НП са посочени като
нарушение различни законови разпоредби. Съгласно разпоредбите на чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН и в двата акта следва да са посочени разпоредбите, които
са нарушени. Разминаването или несъвпадането на тези разпоредби съществено
затруднява наказаното лице да разбере в какво нарушение е обвинен, че е
извършил и да организира адекватно защитата си. В конкретния случай в АУАН е
посочено, че жалбоподателят е нарушил виновно чл.257, ал.2, вр. чл.64, ал.1 ЗМВР, а в атакуваното НП жалбоподателят е наказан за нарушение на разпоредбите
на чл.64, ал.4, вр. с ал.1 от ЗМВР.
От друга страна не са посочени подробно и при какви
точно обстоятелства е извършено нарушението на 17.05.2018 г. Посочено е само,
че лицето не е изпълнило дадените му разпореждания да не се саморазправя с Ц.Д..
При така лаконично описаното остава неясно какви точно действия е извършил В.,
за да наруши това разпореждане. Едва в хода на съдебното следствие, бяха
установени тези действия – че В. е нападнал Д., че я е бутал и псувал. Затова и
съдът посочи по-горе, че в хода на съдебното следствие се установи неизпълнение
на полицейско разпореждане от страна на В., но с оглед формалния характер на
производството е недопустимо при съдебния контрол съдът да извежда волята на административнонаказващия
орган по метода на тълкуването и да запълва празнините в обстоятелствената част
на НП посредством събраните доказателства. При това положение съдът счита, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно нарушена е
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква постановлението да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението на процесуалните правила е
съществено, тъй като касае фактическия състав на нарушението. Всички тези
пропуски водят до съществено нарушаване на правото на защита на наказания, тъй
като в случая съдът действа само като въззивна инстанция и не може да променя
фактическата обстановка, приета от административнонаказващия орган в
постановлението.
Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП.
Само за допълнение следва да се отбележи, че наказващият орган не е изпълнил и
задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган
за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Наказващият орган
не е изложил подробни мотиви в НП (което по същество е липса на такива въобще)
защо приема, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
с което е нарушил чл.53, ал.1
от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно наказателно постановление № 001839 от 21.06.2018 г. на Началник сектор в РУ Пазарджик към ОД на
МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.53
от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на Г.А.В. с ЕГН **********, адрес *** за
нарушение на чл.64, ал.4, вр. с ал.1 от ЗМВР.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: