Р Е Ш Е Н И Е
24.02.2020 г.
Номер 47 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и осми януари 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 396 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 27 ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от П.А.Б. ***, като предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/2467 от 18.07.2019 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”, с който на жалбоподателката е определено да заплати сума в размер на 1393.10 лв., представляваща 75% от общо изплатената сума за кампания 2011 и 2012, като не са били спазени изискванията на чл. 14 ал. 1 т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР 2007-2013 г. В жалбата по същество се поддържа, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. С изложените в жалбата мотиви жалбоподателят прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен оспорваният административен акт. Прави възражение и за изтекла погасителна давност. Претендира разноски по делото.
Ответникът - Зам. изпълнителният директор на ДФ ”Земеделие” София, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за правилно издаден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията са следните:
П.А.Б. е поискала подпомагане на общо заявление за подпомагане за кампания 2011 г. по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони за ограничения, различни от планинските райони“ с УИН 10/270511/39334. Същият е регистриран в ИСАК с УРН 537589.
Съгласно чл. 14 ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013, земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен атгажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките. Акроекологичните дайности или направления се изпълняват за период от 5 последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено „Заявление за подпомагане“ което през първата година е и „Заявление за плащане“. При всяка следваща година до изтичане на 5 – годишния ангажимент, кандидатите за подпомагане подават само „Завление за плащане“.
Изплатените суми на П.Б. по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“, са както следва:
- Първа година от ангажимента – подадено заявление с УИН: 10/270511/39334 за кампания 2011 /изплатена сума от 822.45 лева/;
- Втора година от ангажимента – подадено заявление с УИН: 10/070612/43344 за кампания 2012 /изплатена сума от 1035.01 лева/:
Общо изплатена сума, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента е в размер на 1857.46 лева.
Съгласно чл. 14 ал. 1 от цитираната Наредба, земеделския стопанин се задължава да възстанови получените до момента кампенсаторни плащания за необлагодетестваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си по мярка 212. Определената сума за възстановяване от бенефициента е в размер на 1393.10 лв., което представлява 75% от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил участието си по мярката след втората година от поетия ангажимент, съгласно чл. 14 ал. 1 т. 2 от Наредба 11 от 03.04.2008 г.
С Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/2467/3/29.11.2016 г. на ЗИД на ДФ „Земеделие“, позовавйки се на чл. 3 § 2 във вр. с чл. 21 от Регламент № 65 /ЕО/ 2011 г. на Комисията и във вр. с чл. 4 т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., е отказана финансовата помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от плананиските райони“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2011 г., по заявление с УИН 10/270511/39334. Във връзка с това с Уведомление № 02-100-6500/2467/09.11.2018 г. П.А.Б. е уведомена за открито производство по издаване на Акта за установяване на публично държавно вземане, съгласно чл. 26 ал. 1 от АПК. В писмото са посочени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ, като е дадена възможност да се предостави допълнителна информация в съответствие с чл. 34 ал. 3 от АПК или да се възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай, че приеме фактическите констатации за основателни. С писмо с вх. № 02-100-*********/17.12.2018 г. Б. е възразила срещу издаването на АУПДВ. Административният органе разгледал направените възражения, но не е приел същите за основателни.
За горното е бил издаден и оспореният АУПДВ № 02-100-6500/2467 от 18.07.2019 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”.
Обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган по силата на чл. 27 ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, съгласно които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. С оглед на чл. 166 ал. 1 от ДОПК, в който е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен ред, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая, по силата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП, компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ ”Земеделие”. Процесният акт е издаден от зам. изпълнителния директор на фонда /упълномощен от изпълнителния директор на фонда със Заповед № 03-РД/715/13.12.2018 г./, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. Делегирането е правомерно, тъй като е извършено от орган по чл. 162 ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 20а ал. 2 т. 1 от ЗПЗП и има за предмет правомощия от кръга на визираните по чл. 20 т. 5 от ЗПЗП и чл. 10 ал. 1 т. 17 от Устройствения правилник във вр. с чл. 11 ал. 2 от същия.
Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. АУПДВ съдържа фактически и правни основания за съществуването на държавното вземане, които са задължителен реквизит на акта по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, съобразен е с Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., в съответствие с приложимия процесуален и материален закон. Същият е издаден въз основа на влязло в сила Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 212 „Плащания на земеделски стопанини в райони с ограничения, различни от планиниските райони“ от ПРСР 2007 - 2013 г., на основание чл. 14 ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. /виж пр. адм. дело № 113/2017 г. по описа на АС – Кюстендил и адм. дело № 3917/2018 г. по описа на ВАС/. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на издадения в последствие акт, за започналото производство по издаването му, каки са констатираните обстоятелства и какъв е характера на производството. Спазена е и разпоредбата на чл. 34 от АПК, като е дадена възможност на Б. да представи възражение и допълнителни доказателства, като с това му е дадена възможност да реализира правото си на защита в административното производство. Същата е възразила с писмо вх. № 02-100-6500/2467 от 17.12.2018 г. Административният орган не е приел за основателна постъпилата допълнителна информация, че земята е била обработвана заедно с Т. И. П. и че същият е подавал заявленията за последните три години, поради невъзможност на Б. да излезе от работа.
Реалното ползване на заявените площи от земеделския стопанин и поддържането им в добро земеделско и екологично състояние, както и съответствието на размера на ползваната от земеделското стопанство площ и размера на земеделските парцели с определените по реда на чл. 39 ал. 2 от ЗПЗП са възприетите от националния законодател в чл. 43 ал. 1 от ЗПЗП материални предпоставки за извършване на директни плащания от Разплащателната агенция. Основанията за намаляване на плащанията или отказ за плащане са тези по чл. 43 ал. 3 от ЗПЗП по критериите на ПЕС.
В конкретния случай, финансовата помощ по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. се предоставя за прилагане на земеделски дейности, насочени към необлагодетелствани райони. Съгласно чл. 4 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 212, приложима към датата на подаване на „Заявление за плащане“ 2013 г., кандидатите за подпомагане „..подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане“, поради което на Б. е бил издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх. № 02-100-6500/2467 от 29.11.2016 г.
Помощта за подпомагане се предоставя за извършване на определени агроекологични дейности, съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код, в течение на период от 5 /пет/ последователни години, като при неспазване на нормативните изисквания ДФ „Земеделие“ може да прекрати агроекологичния ангажимент, като подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление, заедно със законната лихва, в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката, до годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент, като до края на втората година това е 75 % от получената от земеделския производител сума. В случая, задължението е поето през 2011 г., като през следващите 5 години е следвало същото да се изпълнява. С влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 212 от ПРСР за кампания 2012 г., между страните е установено, че земеделският производител не е подал заявление за подпомагане за трета година от поетия петгодишен ангажимент, а именно кампания 2013, за което е бил уведомен с писмо изх. № 02-100-6500/1807 от 14.09.2016 г. При положение, че уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент е влязъл в сила, съгласно приложените доказателства за това посочени по – горе, е налице и основание за издаването на АУПДВ по отношение на жалбоподателката.
Наведените в жалбата аргументи, а и в самото съдебно производство, са относими към производството по оспорване на уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 212 от ПРСР 2007 – 2013 г. Последното по същество е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и е подлежало на самостоятелно обжалване, което е било сторено от жалбоподателя, но същото е било потвърдено от съда. Доводите изложени в жалбата, касаят причините, поради които жалбоподателят не е успял да изпълни ангажимента си по програмата. Същите се явяват ирелевантни за това производство, доколкото са преклудирани с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяване на агроекологичния ангажимент. За настоящето производство по оспорване на законосъобразността на АУПДВ е достатъчно наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента, което е предпоставка за търсене на дължимите суми. Такива са изплатени в размера посочен в АУПДВ, което и не се оспорва от жалбоподателя. С факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за жалбоподателя възниква задължението за възстановяване на получаната финансова помощ в определения размер.
След като е налице главното вземане за възстановяване на неоснователно получени суми е дължимо и акцесорното плащане за лихва, на което нормата на чл. 162 ал. 2 т. 9 във вр. с т. 8 от ДОПК признава качеството публично държавно вземане.
Оспореният акт е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила. При препращането от чл. 166 ал. 2 изр. 1 от ДОПК приложими са правилата за издаване на административен акт по АПК. Ответникът представя доказателства за уведомяване на адресата на акта по реда на чл. 26 ал. 1 от АПК за започването на административното производство, като по този начин му е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството. АУПДВ е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
По възражението в жалбата за изтекла погасителна давност на сумите, предявени от органа за възстановяване, следва да се отчете, че публичините вземания се погасяват в сроковете предвидени в ДОПК. Съгласно чл. 171 ал.1 от ДОПК публичините вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е презвиден по – кратък срок. С изтичането на 10 годишен давностен срок, считано от годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публичин вземания независимо от спирането или прекъсването на давонстта освен в случаите, когато задължението е отстрочено или разсрочено /чл. 171 ал. 2 от ДОПК/. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. На основание чл. 172 ал. 2 изр. 1 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на АУПДВ или с предприемането на действия по принудително изплънение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл. 172 ал. 3 от ДОПК/. Видно от цитираните разпоредби на ДОПК както 5 – годишният, така и 10 – годишният давностен срок започват да текат считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Видно от приложените решения по приложените административно дела Актът за прекратяване на ангажимента по мярка 212 /изх. № 02-100-6500/2467/29.11.2016 г./ е влязъл в сила с решението по адм. дело № 3917/2018 г. от 12.02.2019 г. по описа на ВАС, доколкото е преминал през двуинстанционно съдебно производство. АУПДВ е от 18.07.2019 г., с което е било прекратена давността на осн. чл. 172 ал. 2 изр. 1 от ДОПК. В този смисъл явно е, че не е изтекла, нито 5 – годишната давност, нито пък 10 – годишната абсолютна давност за дължимите суми от 2011 г. и 2012 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди на ответника направените по делото разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК,Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на П.А.Б. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/2467/18.09.2019 г, издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”-София.
ОСЪЖДА П.А.Б., с ЕГН *********** да заплати на ДФ “Земеделие” София, бул.” Цар Борис ІІІ” № 136 сумата от 200 / двеста/ лева направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: