Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260085
гр. Добрич, 29.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на десети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ П. при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 34/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело №
34/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, ( преобразувано от т. д. №
2000/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна ) е образувано по искова молба,
рег. вх. № 35915/03.12.2019 г. на
регистратурата на Окръжен съд - Варна, с дата на пощенското клеймо 02.12.2019 г., подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София, бул. „***“ №
260, ЕИК *********, с която срещу Д.В.П. ЕГН ********** последен известен
настоящ и постоянен адрес ***, са предявени следните искове:
Иск за установяване съществуването на вземане на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД към Д.В.П. в размер на
сумата от 35 000.00 евро, представляваща част от непогасена главница по Договор
за кредит № 153-240/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и
ремонт от 30.01.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 14.12.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за
установяване съществуването на вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към Д.В.П. в размер на сумата от 234.00 лв.,
представляваща нотариални такси по Договор за кредит № 153-240/2008 Продукт Нов
Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт от 3001.2008 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 14.12.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, претендиран на основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът,
чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва
исковите претенции по основание и размер.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема
за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Безспорно
установено е по делото, че на 30.01.2008 г. между „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ
КЧТ“ ( праводател на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ) от една страна, в качеството му на
кредитодател и Д.В.П. от друга страна, в качеството й на кредитополучател, е
бил сключен Договор за кредит № 153-240/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка,
строителство и ремонт.
По
силата на чл. 1.1 от Договора за банков кредит банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на сумата от 52 000.00 евро лв. за покупка на недвижим имот
находящ се в гр. Варна.
Съгласно
чл. 2 от Договора за банков кредит, срокът е 30 ( тридесет ) години.
Видно
от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, на
12.02.2008 г. по сметката на длъжника е
постъпила сумата от 52 000.00 евро, като в платежния документ е
посочено като основание „Договор за кредит № 153-240/2008 Продукт Нов Алфа
Кредит за покупка, строителство и ремонт от 30.01.2008 г.“
В чл. 4
от Договора за банков кредит страните са уговорили, че за усвоените суми по
кредита, кредитополучателят заплаща годишна лихва, която за първите петнадесет
години от срока на договора е фиксирана лихва в размер на 6.2 % годишно, а за
останалия период от срока на договора – по договаряне с банката ( за целта
кредитополучателят следва да се яви в банката един месец преди изтичане на
петнадесетата година от действието на договора и да подпише анекс за приложимия
лихвен процент по кредита, определен от банката, ако кредитополучателят не
приеме лихвения процент или не се яви да подпише анекс, същият се задължава да
издължи остатъчния размер на кредита в срок до един месец след изтичане на
петнадесетата година от срока на договора, при просрочие и при предсрочна изискуемост на дълга по
кредита се заплаща наказателна лихва съгласно Общите условия ).
В чл. 5
от Договора за банков кредит са уговорени дължимите от кредитополучателя такси
–такса за разглеждане на документите за кредит в размер на сумата 20.00 лв.;
такса за управление и обработка на кредита, като размерът за първата година от
срока на договора е 1 % върху размера на разрешения кредит,, но не по-малко то
100.00 евро, платима при подписване на договора за банков кредит, за останалия
период от срока на договора, размерът на таксата е 0.5 % върху остатъчния
размер на кредита, но не по-малко то 10 евро; такса за предсрочно погасяване в
размер на 3 % върху предплатения размер на кредита, приложима през първите пет
години от срока на договора; такса при предоговаряне на условията на кредита в
размер на 0.5 % върху остатъка на кредита.
Страните
не са уговорили гратисен период на погасяване – чл. 6.1. от Договора за банков
кредит.
Погасяването
на кредита се извършва на 360 месечни анюитетни вноски, от които последната е
изравнителна, включващи главница и лихва, съгласно погасителния план,
неразделна част от договора за кредит – чл. 6, ал. 2 от Договора за банков
кредит.
За
обезпечение на задълженията си, кредитополучателят учредява в полза на
кредитора ипотека върху описания в чл. 7 от Договора за банков кредит.
Съгласно
чл. 9 от Договора за банков кредит, общите условия са неразделна част от него. Общите
условия предвиждат следните задължения в тежест на кредитополучателя: да
предоставя на банката информация при промяна в обстоятелствата и фактите, които
са предоставени при подписване на договора в тридневен срок от настъпването на
промяната – чл. 5 ОУД; да заплаща всички нотариални, държавни и банкови такси и
комисиони, свързани със сключването и
изпълнението на договора, учредяването, подновяването и заличаването на
обезпечението, разноски по принудително изпълнение, застраховки и такси; както
и такси за управление и обработка на кредита – чл. 9, чл. 15 ОУД; в случай на
забава на плащане на погасителна вноска и/или лихва по кредита заплаща
наказателна лихва равна на лихвения процент, договорен между страните, увеличен
с надбавка в размер на 2.5 % годишно – чл. 12 ОУД; да застрахова ипотекирания
недвижим имот в полза на банката – чл. 22 ОУД.
Съгласно
чл. 13 ОУД банката има право да променя едностранно лихвения процент в случай
на съществено изменение в икономическата ситуация в страната или в чужбина
и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката
кредитната сделка, както и в случай на увеличение от 50 % на цената на паричния
ресурс, който банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в
сравнение с цената на ресурса към момента на сключването на договора за банков
кредит.
Съгласно
чл. 28 ОУД неизправност от страна на кредитополучателя е налице, при просрочие
в пълното или частичното плащане на която и да е погасителна вноска по кредита;
нарушение на клаузите на договора; непредоставяне на информация или
предоставяне на невярна или неточна информация и/или деклариране на неверни или
неточни данни във връзка със сключването на договора за банков кредит;
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя във връзка с предоставеното
обезпечение; ако стане невъзможно или незаконно кредитополучателят да изпълнява
своите договорни задължения или за банката да изпълнява своите права по
договора; кредитополучателят не изпълни задължението си да предостави на
банката исканата от нея информация във връзка с изпълнението на договора за банков кредит в рамките на седем
работни дни от поискването й; както и в други случаи, определени от закона.
В
случай на неизпълнение банката има право
да спре финансирането на кредитополучателя, да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем, да
предприеми мерки по принудително събиране на дължимите суми по договора за
банков кредит, да продаде ипотекирания имот по съответния законов ред – чл. 29
ОУД.
С оглед
спиране на плащанията от страна на кредитополучателя, на 30.09.2013 г. кредиторът е подал до РС – Варна заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за просрочените по кредита
суми, без да обявява кредита за предсрочно изискуем.
По
подаденото заявление РС-Варна е издал Заповед № 8293/01.10.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 01.10.2013 г. по ч. гр. д. № 14375/2013 г., по силата на
които длъжникът Д.В.П. е осъдена да заплати на кредитора „АЛФА БАНК – КЛОН
БЪЛГАРИЯ КЧТ“ следните суми: 1 293.40 евро, представляваща неплатена
главница по договора за банков кредит; 6 128.43 евро, представляваща
просрочена лихва върху редовна главница за периода 12.11.2011 г. – 11.09.2013
г.; 100.89 евро, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за
периода 12.12.2011 г. – 25.09.2013 г.; 748.95 евро, представляваща годишна
такса за управление на кредита за 2011 г., 2012 г., 2013 г., ведно със
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението – 30.09.2013 г. до окончателното плащане, както и 1 011.83 лв.
разноски по делото.
Въз
основа на горепосочените изпълнителни титули е образувано изпълнително дело №
20137110400742 по описа на частен съдебен изпълнител Даниела Здравкова –
Янкова, рег. № 711 на Регистъра на КЧСИ с район на действие ОС-Варна.
След
издаването на първата заповед за изпълнение, кредиторът е продължил да не
изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за банков кредит, поради
което и на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ във вр. с чл. 29.2 ОУД, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила длъжника за
предсрочната изискуемост с нотариална покана, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 28.09.2017 г.
На 13.12.2017
г. кредиторът е подал до РС – Варна
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за дължимите по
кредита суми.
По
подаденото заявление РС-Варна е издал Заповед № 10315/19.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 19007/2017 г., по силата на които длъжникът Д.В.П. е осъдена да
заплати на кредитора „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ“ следните суми: 35 000.00
евро, представляваща неплатена главница по договора за банков кредит, ведно със
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението – 15.12.2017 г. до окончателното плащане; 234.00 лв.,
представляваща нотариални такси, както и 1 373.76 лв. разноски по делото и 1 872.38 лв.
адвокатско възнаграждение.
Издадените
по ч. гр. д. № 19007/2017 г. на РС – Варна изпълнителни титули са присъединени
по вече образуваното изпълнително дело № 20137110400742 по описа на частен
съдебен изпълнител Даниела Здравкова – Янкова, рег. № 711 на Регистъра на КЧСИ
с район на действие ОС-Варна.
С
Разпореждане от 22.10.2019 г. по ч. гр. д. № 19007/2017 г., РС – Варна е указал
на кредитора да предяви установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Според
експертното заключение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, длъжникът
е погасил частично задълженията си за плащане на главницата в общ размер на
сумата от 3 640.54 евро, като
дължимият остатък възлиза на сумата от 48 359.46 евро. Размерът на
дължимата възнаградителна лихва за периода 12.11.2013 г. – 15.12.2017 г. възлиза
на сумата от 12 808.74 евро, а на наказателната лихва ( за периода 26.08.20154
г. – 15.12.2017 г. ) – 1 274.70 евро
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В
процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава
извода за наличието на облигационно отношение
по договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430 и сл. ТЗ между „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ“ от една
страна, в качеството му на кредитодател и Д.В.П. от друга страна, в качеството
й на кредитополучател, по силата на което банката се е задължила да отпусне на кредитополучателя
парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.
Договорът
за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка –
чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.
Към
датата на сключване на договора за банков кредит е приложим Законът за защита
на потребителите.
Заемателят
( кредитополучателят ) има качеството на „потребител” по смисъла на параграф
13, т.1 от ДР на ЗЗП, банката – на „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП, договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана
с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП, липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.
Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния
характер на договорна клауза – Решение на Съда ( четвърти състав ) от
04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и Решение на Съда ( първи състав ) от
03.06.2010 г. по дело С – 484/08.
Съгласно чл. 1, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори посочената Директива има за цел да сближи законовите,
подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно
неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и
потребител. Съгласно чл. 288 ДФЕС директивата е акт, който обвързва по
отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до които е
адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и
средствата за постигане на този резултат. Съобразно чл. 291, т. 1 ДФЕС
държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки по вътрешното
право за прилагане на правнообвързващите актове на Европейския Съюз. В
изпълнение на това задължение с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП посочената Директива е въведена във
вътрешното ни право. С оглед факта, че разпоредбите на чл. 143, ал. 1, чл. 145
и чл. 147 ЗЗП са идентични с чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г., посочените национални правни норми следва да се
тълкуват в тяхната взаимна връзка, в духа и целите на Директивата и съобразно
даденото от СЕС тълкуване на чл. 3 – 5 от нея.
Съгласно
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са
дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен
пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като
изброяването не е изчерпателно.
Съгласно
чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма, като: т. 9 – при налагане
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора; т. 10 – при предвидена възможност на
търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на
непредвидено в него основание; т. 11 – при възможност на търговеца да променя
едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при
предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или
при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключване на договора.
В чл.
144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 ЗЗП, са
неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12
не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансовите услуги.
От
гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не
попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Съгласно
чл. 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП в
случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита
за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в
ущърб ( вреда ) на потребителя значителна неравнопоставеност ( значително
неравновесие ) между правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора. Съгласно чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 145, ал. 2
ЗЗП преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния
предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от
една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от
друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
Договор за кредит № 153-240/2008
Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт от 30.01.2008 г. г. е изготвен от банката и
доказателствената тежест, че клаузите му са договорени индивидуално, се носи от
нея в качеството й на ищец по делото
съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП.
Въз основа на събраните по делото
доказателства се установява, че клаузите от договора за кредит не са
индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от банката –
ответник и ищецът не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание.
Клаузата
на чл. 1, ал. 1 от Договор за кредит № 153-240/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за
покупка, строителство и ремонт от 30.01.2008 г.. предвижда, че на
кредитополучателя се предоставя кредит в размер на 52 000.00 евро за
покупка на недвижим имот в гр. Варна.
Тази
клауза съдържа уговорката на страните относно предмета на договора и е изразена
по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, поради
което и доколкото касае основния предмет на договора, тя не следва да се
преценява като неравноправна.
Съгласно
разпоредбите на чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 145, ал. 1 ЗЗП,
за да бъде извършена преценка за неравноправност на дадена клауза, е необходимо
да се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи.
Волята на страните за
предоставяне на кредит в размер на 52 000.00 евро е ясно изразена в
клаузите на чл. 1 от сключения между страните Договор за кредит № 153-240/2008
Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт от 30.01.2008 г.
Погасителният план, представляващ
неразделна част от договора по смисъла на чл. 6 и чл. 14 ОУД, съдържа точно, ясно и разбираемо посочване на
дължимите вноски по кредита, изразени в евро - падеж, лихва, главница, остатък
от главницата за погасяване, месечна вноска, месечна такса управление и
уговорения първоначален лихвен процент.
С оглед предвидената в чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне страните по договор за кредит могат да уговорят сумата на
кредита да бъде отпусната във валута, различна от националната. Уговорката за
предоставяне на кредит в размер на 52 000.00 евро определя основна,
характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на разпоредбите
на ЗКИ и ТЗ.
С оглед изложените съображения,
следва да се приеме, че клаузите на чл. 1 от Договора за банков кредит относно
валутата, в която се договаря кредитът, касаят основния предмет на договора са
ясни и разбираеми и не се явяват неравноправни по смисъла на ЗПП.
Клаузата на чл. 4 от Договора за банков
кредит предвижда размера на лихвените проценти по договора.
Клаузата съдържа конкретизирано
по размер задължение на длъжника. В случая се касае до основния предмет на
договора – възнаградителната лихва. Клаузата е формулирана по ясен и разбираем
начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП и не следва да се квалифицира
като неравноправна.
Клаузата на чл. 12 ОУД, регламентираща
размера на т. н. наказателна лихва, доколкото
не е насочена да регламентира право на банката да я променя, не може да се квалифицира като
неравноправна по смисъла на ЗПП.
Гореизложеният
анализ на разпоредбите на договора за банков кредит налага извода за
съобразяването им с разпоредбите на общостното и националното право в областта
на потребителското право.
От доказателствата по делото се
установява по несъмнен и безспорен начин неизпълнението на задълженията на кредитополучателя.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно–счетоводната експертиза, задълженията
на кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит възлизат на
следните суми: главница - 48 359.46 евро, възнаградителна лихва за периода
12.11.2013 г.-15.12.2017 г. - 12 808.74 евро, наказателната лихва за периода 26.08.20154 г.–15.12.2017 г. – 1 274.70 евро, нотариални такси – 234.00 лв.
С оглед неизпълнението на
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит , банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем, като кредитополучателят е уведомен за
предсрочната изискуемост на 28.09.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С оглед изложените съображения,
предявените от банката искове се явяват основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 3 100.00 лв.,
държавна такса в размер на 1 414.40 лв.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и
разноските в заповедното производство – 1 373.76 лв. – държавна такса в
заповедното производство и 1 872.38 лв. адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.В.П. ЕГН **********
последен известен настоящ и постоянен адрес ***, че вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София, бул. „***“ №
260, ЕИК *********, със съд. адрес ***, адв. В.П. ***, за главница, договорни и
наказателни лихви, такси и застраховки към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в Районен съд – Варна – 15.12.2017 г. съществува в размерите, посочени в
представеното по ч. гр. д. № 19007/2017 г. по описа на Районен съд – Варна извлечение от счетоводните книги на банката,
а именно: 35 000.00 евро,
представляваща част от непогасена главница по Договор за кредит № 153-240/2008
Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт от 30.01.2008 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 15.12.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението, претендиран на основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ; 234.00 лв., представляваща нотариални
такси по Договор за кредит № 153-240/2008 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка,
строителство и ремонт от 3001.2008 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 15.12.2017
г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА Д.В.П. ЕГН ********** последен
известен настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София,
бул. „***“ № 260, ЕИК *********, със съд. адрес ***, адв. В.П. ***, разноски
в размер на сумата от 3 100.00 лв. и държавна такса в размер на 1 414.40 лв.,
както и 1 373.76 лв. – държавна такса в заповедното производство и 1 872.38 лв.
- адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: