№ 10906
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110155295 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 55295 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „.......” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ...., представлявано от
изпълнителния директор ....., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против С. А. Г., с ЕГН **********, от гр. ..... и против Л. А. Г., с
ЕГН **********, двамата от гр. ...... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че
на 29.06.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответниците, които да заплатят разделно на ищеца по 1/2 част от сумата от общо 3
045,54 лв., от която: сумата от 2 655,67 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г.,
сумата от 324,39 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.06.2022 г., сумата от
54,54 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец април
2021 г., сумата от 10,94 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 09.06.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху
главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата,
а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът
предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответниците са потребители на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 91, находящ се в
гр. София, ул. „Хаджи Димитър“, бл. 132, вх. В, ет. 9, с абонатен № 311657, за периода от
месец май 2019 г. до месец април 2021 г., но не са заплащали дължимата цена за посочения
период, като сумата за имота възлиза на общо 3 045,54 лв. Излага твърдения, че етажната
собственост е сключила договор с „...” ЕООД за извършване услугата топлинно
счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на
формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се,
че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на С. А. Г. и Л. А. Г., че същите
дължат разделно на „.......” ЕАД – гр. София по 1/2 част от сумата от общо 3 045,54 лв., от
която: сумата от 2 655,67 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 324,39
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.06.2022 г., сумата от 54,54 лв. –
главница за дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г.,
сумата от 10,94 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2019 г. до 09.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите
претенции. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата Ирина Антонова Станулова, с който исковите претенции се оспорват като
неоснователни. Оспорва се доставяне на топлинна енергия. Твърди, че на името на
ответника Калин Кирилов Станулов, по искане на последния, е била открита партида.
Позовава се на решение на СРС. Оспорва размера на дяловете на ответниците в процесния
недвижим имот. Прави възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направите по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не изпраща представител.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника С. А. Г., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва
се доставяне на топлинна енергия. Прави възражение за погасителна давност. Излага
подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направите
по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
С определение от 27.03.2023 г. „...” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „...” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 34838/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
19.07.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която С. А. Г. и Л. А. Г. са осъдени да заплатят разделно на „.......” ЕАД по 1/2
част от сумите, както следва: сумата от 2 655,67 лв. – главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. ..... абонатен № 311657,
за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 324,39 лв. - лихва за забава
за периода от 15.09.2020 г. до 09.06.2022 г., сумата от 54,54 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец юли 2019 г. до месец септември 2020 г., сумата от 10,94
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г.
до 09.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 110,91 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 60,91 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
3
юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадени възражения от длъжниците и
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “.......” ЕАД, ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “.......” ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „.......” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „...” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “.......” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на
тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 4826от 31.10.2002
г., сключен между „...” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 132, вх. В, за доставка и монтаж на индивидуални
разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно
изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата –
етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „...” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
02.06.1986 г. се установява, че Александър Станков Г. и Цонка Цветанова Г. са придобили
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 91, находящ се в гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 132, вх. В, ет. 9, а от представения заверен препис от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том III, рег. № 4626, дело №
406 от 1999 г. на нотариус с рег. № 235, действащ в района на СРС, се установява, че на
20.08.1999 г. ответникът е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху 1/4
идеална част от същия имот от родителите си. От представения заверен препис от
удостоверение за наследници № 370 от 14.03.2001 г., издадено от Столична община, район
„Подуяне“, се установява, че Александър Станков Г. е починал на 07.03.2001 г. и е оставил
за свои законни наследници съпругата си Цонка Цветанова Г. и децата си С. А. Г. и Л. А. Г.,
а от представения заверен препис от удостоверение за наследници № 02028 от 15.11.2013 г.,
издадено от Столична община, район „Подуяне“, се установява, че Цонка Цветанова Г. е
починала на 09.11.2013 г. и е оставила за свои наследници децата си С. А. Г. и Л. А. Г..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
4
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „...” ЕООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 2 655,69 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 2 609,43 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 45,26 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 04.06.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
процесния недвижим имот с абонатен № 311657, за периода от месец май 2019 г. до месец
април 2021 г. са в размер на 2 655,68 лв. за главница и 324,39 лв. – лихва за забава за
процесния период, като за процесния периода са били изготвени два броя изравнителни
сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “.......” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ..... на който адрес е
открита партида на абонатен № 311657. Не се спори, че ответниците са собственици на
процесния отопляван недвижим имот, спори се квотите на собственост, при които е
предявена претенцията, както и за размера на дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответниците се явяват заварени потребители на енергия за битови нужди и през
исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
5
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
По отношение на квотите на собственост съдът, съобразно събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в своята съвкупност, намира следното: На
20.08.1999 г. ответникът е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху 1/4
идеална част от родителите си. След настъпване на смъртта на бащата на ответниците,
наследниците му са придобили идеални части от имота, от които 3/4 идеални части в режим
на СИО, както следва: Цонка Цветанова Г. е станала собственик на 4/8 идеални части, от
които: 3/8 идеални части, придобити чрез покупко-продажба, и 1/8 идеална част, придобита
по наследство от починалия съпруг по реда на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗН, С.
А. Г. е станал собственик на 3/8 идеални части, от които: 2/8 идеални части придобити чрез
покупко-продажба, и 1/8 идеална част, придобита по наследство от починалия му баща, а Л.
А. Г. е станала собственик на 1/8 идеална част, придобита по наследство от починалия
баща. След настъпване на смъртта на майката на ответниците нейните 4/8 идеални части са
се поделили по равно между децата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗН, или С. А. Г. е станал
собственик на общо 5/8 идеални части, а Л. А. Г. – на 3/8 идеални части от имота.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 2 655,69 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 2 609,43 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 45,26 лв.
6
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за претендирания
размер от 2 655,67 лв., от която сума съобразно с претендираните от ищеца части и
установени по делото С. А. Г. следва да заплати 1/2 част, а Л. А. Г. –3/8 части, като за
разликата над 3/8 части до пълния претендиран размер от 1/2 част от ответницата Г.
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В случая следва да се посочи, че съдът не възприема направеното от ответницата
възражение, че откриването на партида на името на ответника установява кой е ползвател на
имота. По делото липсват доказателства относно учредяване на право на ползване върху
собствените на ответницата 3/8 идеални части от процесния отопляван недвижим имот по
надлежния ред от страна на ответницата на ответника. В случай че ответникът е ползвал
целия процесен отопляван недвижим имот през процесния период и е лишил ответницата от
правото на ползване, ответницата има възможност да претендира обезщетение по
законоустановения ред, съответно да претендира неоснователно платени суми за
консумирана топлинна енергия, след като докаже, че тя не е ползвала имота. Откриването на
партида само по себе си не доказва кой е ползвател. По делото, съобразно с установената
доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК ответницата не доказа направеното
възражение, че не е ползвател на имота, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение.
За пълнота следва да се отбележи, че по делото ответницата е представила копие от
съдебно решение, а не официално заверен препис и по делото липсват данни за момента на
влизане в сила на решението.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия
относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 29.06.2022 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец април 2019 г. включително, като вземането за
месец май 2019 г., което е станало изискуемо в средата на месец юли 2019 г., както и
вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Доколкото се претендира
7
главница с начало на периода месец май 2019 г., съдът намира, че вземанията не са погасени
по давност. Ето защо направеното възражение се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответниците са направили възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК вземанията на ищеца към ответниците не са били погасени по давност.
От заключението на вещото лице се установява, че задълженията за лихва за забава
върху претендираната главница възлизат на 324,39 лв. Претенцията се явява основателна и
доказана по размер.
Относно частите от вземането за лихва за забава, съдът намира, че С. А. Г. следва да
заплати 1/2 част, а Л. А. Г. –3/8 части, като за разликата над 3/8 части до пълния
претендиран размер от 1/2 част от ответницата Г. претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Относно претендираната главница в размер на 54,54 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „...” ЕООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „...” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от
10,94 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 09.06.2022
г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се
явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за неоснователно, с оглед на извършено плащане преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважената част от иска, като ответникът Г. следва да заплати 1/2 част от сумата от 108,53
лв., изчислена съразмерно на уважената част от исковите претенции от общо направените
разноски в размер на 110,91 лв., от които: сумата от 60,91 лв. – платена държавна такса и
8
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или 54,27 лв., а ответницата Г. - 3/8
части от сумата от 108,53 лв. или сумата от 40,70 лв.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски, както следва: ответникът Г. следва да заплати 1/2 част от
сумата от 414,64 лв., изчислена съразмерно на уважената част от исковите претенции от
общо направените разноски в размер на 829,28 лв. от общо направените разноски в размер
на 847,50 лв., от които: сумата от 147,50 лв. – платена държавна такса, сумата от 600 лв. –
платено възнаграждение на вещи лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, а ответницата Г. - 3/8 части от сумата от 829,28 лв. или сумата от 310,98 лв.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно отхвърлената част от исковите претенции.
На ответника Г. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 9,68 лв. от общо
направените разноски от 450 лв. за платено адвокатско възнаграждение, а на ответницата Г.
– сумата от 122,17 лв. от общо направените разноски от 450 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. За пълнота следва да се отбележи, че за ответницата Г. отхвърлената част е
по-голяма с оглед на квотата ѝ на собственост от процесния отопляван недвижим имот.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „.......” ЕАД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния
директор ....., против С. А. Г., с ЕГН **********, и против Л. А. Г., с ЕГН **********, от гр.
....., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. А. Г. и Л. А. Г. дължат разделно на „.......” ЕАД,
при квоти: С. А. Г. – 1/2 /една втора/ част и Л. А. Г. - 3/8 /три осми/ части от сумите, както
следва: сумата от 2 655,67 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и пет лева и шестдесет и
седем стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 324,39 лв. /триста двадесет и
четири лева и тридесет и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
09.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от
54,54 лв. /петдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ – главница за дялово
разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 10,94 лв.
/десет лева и деветдесет и четири стотинки/ - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 09.06.2022 г., както и за 1/8 /една осма/ част от
9
сумите в размер на 2 655,67 лв. за главница и в размер на 324,39 лв. за лихва за забава.
ОСЪЖДА С. А. Г., с ЕГН **********, от гр. ..... ДА ЗАПЛАТИ на „.......” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор
....., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 54,27 лв.
/петдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 20534 от 19.07.2022 г. по гр.д. № 34838/2022 г. по описа на СРС, 155
състав.
ОСЪЖДА С. А. Г., с ЕГН **********, от гр. ..... ДА ЗАПЛАТИ на „.......” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор
....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 414,64 лв. /четиристотин и четиринадесет
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Л. А. Г., с ЕГН **********, от гр. ....., ДА ЗАПЛАТИ на „.......” ЕАД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния
директор ....., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 40,70
лв. /четиридесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 20534 от 19.07.2022 г. по гр.д. № 34838/2022 г. по описа на СРС, 155
състав.
ОСЪЖДА Л. А. Г., с ЕГН **********, от гр. ....., ДА ЗАПЛАТИ на „.......” ЕАД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния
директор ....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 310,98 лв. /триста и десет лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „.......” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от изпълнителния директор ....., ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Г., с ЕГН
**********, от гр. ..... на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 9,68 лв. /девет лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „.......” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от изпълнителния директор ....., ДА ЗАПЛАТИ на Л. А. Г., с ЕГН
**********, от гр. ....., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 122,17 лв. /сто двадесет и
два лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ......., с ЕИК ....., представлявано от управителя ....., в качеството му на трето
лице помагач на страната на „.......” ЕАД, с ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11