РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110207089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Е П Б“ ООД, ЕИК: , чрез адв. Н. М. – САК
срещу Наказателно постановление (НП) № 630339 – 0123579 от 29.03.2022 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на
НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 5 вр. ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С жалбата се претендира незаконосъобразност на атакувания акт и се
иска неговата отмяна. Твърди се, че при издаване на АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални. Претендира се приложение на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,представлява се
от адв. М., който поддържа жалбата. В допълнение сочи, че след анализ на
свидетелските показания следва извод, че проверката не е била надлежно
извършена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Илиев, който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че наложената имуществена
санкция е в минимален размер, а нарушението е извършено повторно.
1
Претендира разноски.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 22.02.2022 г. за времето от 11.30 часа до 13.30 часа била извършена
проверка на търговски обект – „Бензиностанция Е П Б“, находяща се в гр. С,
ул. „К“ № , стопанисвана от „Е П Б“ ООД, ЕИК . Проверяващият екип се
състоял от св. Н. П. – старши инспектор по приходите, св. Р. Т. - инспектор по
приходите, св. Д Т., служител в проверявания обект и М М – управител. В
хода на проверката, било установено, че в обекта функционира фискално
устройство модел Ойл Сис 2.0.Д-KL ФПР Datecs Fp-800, което притежавало
функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, които били
активирани. При проверката, в 11.38 часа бил изведен „х“ отчет №
0104999/22.02.2022 г., който бил в размер на 723,69 лева. По данни от дневния
отчет отпечатан от фискалното устройство било извършено един брой
служебно въвеждане на сума в размер на 200 лева. Бил извършен опис на
касовата наличност от Д Т., в качеството му на служител в търговския обект,
съгласно който фактическата наличност в касата била в размер на 933,36 лева.
Установената промяна в касовата наличност била в размер на плюс 209,67
лева и представлявал въвеждане на пари в касата, която не била отразена във
фискалното устройство в момента на извършването , с точност до минута.
По време на извършваната проверка на касовата наличност в обекта не се
извършвала търговска дейност.
За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка №
0123579/28.02.2022 г. и били иззети и приложени към протокола дневен отчет
от ФУ и опис на пари в касата. Проверката била извършена в присъствието на
управителя М, който подписал протокола без да прави възражения по него.
На 31.07.2020 г. бил съставен АУАН № F562276 от св. Н. П. – старши
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в присъствието свидетел очевидец на
нарушението Р. Т. и на М М – управител на жалбоподателя, който го
подписал без да прави възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу така съставения АУАН,
На база на съставения акт, било издадено процесното Наказателно
постановление (НП) № 630339 – 0123579 от 29.03.2022 г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 5 вр. чл.185, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 100 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, доколкото било
извършено в условията на повторност, тъй като жалбоподателят бил наказван
2
за същото нарушение с НП № 587834-F87858/15.07.2021 г., влязло в законна
сила на 24.08.2021 г.
Същото било връчено на управителя на дружеството на 10.05.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите, разпитан в хода на съдебното следствие – Н. П.,
Р. Т. и Д Т., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства: заверени копия на: Протокол за
извършена проверка сер. АА № 00423312/22.02.2022 г.; опис на парите в
касата на дружеството- жалбоподател; дневен отчет на дружеството-
жалбоподател; Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на ИД на НАП; копие от
НП № 587834-F87858/15.07.2021 г., влязло в законна сила на 24.08.2021 г.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите П. и Т. и прецени, че показанията им са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях свидетелите излагат своите
преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката,
констатираните нарушения и съставянето на АУАН, т. е. показанията на
същите се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и
затова съдът ги кредитира изцяло. Безпротиворечиво свидетелите излагат, че
е бил изведен „х“ отчет и е била направена засечка с касата, при която е
установена разлика с фактическата наличност в касата. В тази връзка
съществени с оглед възраженията на защитата са обстоятелства, че и двамата
свидетелите категорично заявяват, че по време на издаването на „х“ отчета и
преброяването на паричната сума в касата, в обекта не се е извършвала
търговска дейност, поради което и не може да се приеме, че горницата над
723,69 лева се дължи на сума заплатена от клиенти след извеждане на „х“
отчета и преди броенето на касовата наличност. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на св. Т. в обратна насока, доколкото същите са
изолирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал. Следва
изрично да се посочи, че такова възражение не е обективирано нито в
протокола от извършената проверка, при която освен другото е присъствал и
управител на жалбоподателя, нито впоследствие при предявяване на АУАН.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
3
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Съдът намира, че издателят на НП съотв. актосъстватителят са лица,
които разполагат с необходимата материална компетентност съгласно
приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.
Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, установи, че са
спазени и разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП
са издадени при спазване на съответните срокове.
Съдът намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и
връчването на АУАН, както и НП. Отделно от това, както АУАН, така и НП
притежават необходимото съдържание визирано в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
обжалваното Наказателно постановление. Неоснователни са оплакванията на
защитата, че в НП не е посочено основание за издаването му. Ясно е посочена
нарушената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., както и
санкционната такава, а именно чл. 185, ал. 5 вр. чл.185, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС)
По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция
намира следното:
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неспазване
на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите,
издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от
4
фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че при проверката е
установена разлика в касовата наличност, като същата се изразява във
въвеждане на сумата от 209,67 лева, а в разпечатките от дневния отчет от
фискалното устройство е отразено едно служебно въвеждане на сумата от 200
лева, преди извеждане на „х“ отчета, тоест същата е включена в сумата от
723,69 лева. Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали
правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на
фактическото му описание.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
По отношение на наказанието съдът намира, че АНО е наложил
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл. 185, ал. 5 във с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС, което е в минимален
размер и съобразено с конкретикатата на делото, поради което съдът го
намира за съответно. Налице са данни, че нарушението е извършено повторно
по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС - "Повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение,
след като дружеството е санкционирано с НП № 587834-F87858/15.07.2021 г.,
влязло в законна сила на 24.08.2021 г.
Осъщественото от жалбоподателя административно нарушение не
представлява "маловажен случай". Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр.
с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В
конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от
нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като
приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.
185, ал. 1 ЗДДС именно в случаите, когато нарушението не е довело до
неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на вредни
последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2,
изр. 2-ро ЗДДС, поради което не може да се отчита като смекчаващо
обстоятелство. Същевременно нарушението е извършено в условията на
повторност.
5
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.
63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 630339 – 0123579
от 29.03.2022 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ –
София в ЦУ на НАП, с което на “Е П Б“ ООД, ЕИК: , на основание чл. 185,
ал. 5 вр. ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА “Е П Б“ ООД, ЕИК: да заплати на Централно управление на
НАП, Отдел "Оперативни дейности" - София, сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6